РЕШЕНИЕ
гр.Момчилград, 30.08.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд, в открито заседание,
проведено на 30.08.2021година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ;
СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 78/ 2021г. по описа на съда, и на основание чл.15от ЗЗДН.
РЕШИ;
ОСТАВЯ
без уважение като неоснователна Молбата на Е.С.М. с ЕГН- **********, ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА СРЕЩУ ДОМАШНО НАСИЛИЕ, предявена ПРОТИВ М.Р.М. с ЕГН- **********, и З.В.М. с ЕГН- **********,
и ОТКАЗВА ИЗДАВАНЕТО на Заповед за защита в негова полза срещу М.Р.М. с ЕГН- **********,
и З.В.М. с ЕГН- **********.
ОСТАВЯ без
уважение като неоснователна
Молбата на С.Р.М. с ЕГН- **********, ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА СРЕЩУ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ, предявена ПРОТИВ М.Р.М.
с ЕГН- **********, и З.В.М. с ЕГН- **********, и ОТКАЗВА ИЗДАВАНЕТО на Заповед
за защита в негова полза срещу М.Р.М. с ЕГН- **********, и З.В.М. с ЕГН- **********.
ОСТАВЯ без
уважение като
неоснователна Молбата на Х.С. М. с ЕГН- **********,
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА СРЕЩУ ДОМАШНО НАСИЛИЕ, предявена ПРОТИВ З.В.М.
с ЕГН- **********, и ОТКАЗВА ИЗДАВАНЕТО на Заповед за защита в нейна полза
срещу З.В.М. с ЕГН- **********.
На основание чл.11
ал.3 от ЗЗДН ОСЪЖДА Е.С.М. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Момчилград
държавна такса в размер на 25 лева.
На основание чл.11
ал.3 от ЗЗДН ОСЪЖДА С.Р.М. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-
Момчилград държавна такса в размер на 25 лева.
На основание чл.11
ал.3 от ЗЗДН ОСЪЖДА Х.С. М. с ЕГН- **********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС- Момчилград държавна такса в размер на 25 лева
ОСЪЖДА Е.С.М. с
ЕГН- **********, С.Р.М. с ЕГН- **********, Х.С.
М. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М.Р.М. с ЕГН- **********,
и З.В.М. с ЕГН- **********, сумата в общ размер на 1 800 лева- сторени от последните
разноски по делото /адвокатски хонорар/, както и сумата от 274,50 лева-
възнаграждение за вещо лице.
Копие от решението да се връчат на РУ на
„Полиция”- Момчилград, и на страните по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен
срок пред Окръжен съд- Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ;
В РС- Момчилград
са депозирани молби следните лица;
1/ Молба от Е.С.М.
с ЕГН- **********, ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА СРЕЩУ ДОМАШНО НАСИЛИЕ,
предявена ПРОТИВ М.Р.М. с ЕГН- **********,
и З.В.М. с ЕГН- **********, и за ИЗДАВАНЕТО на Заповед за защита в негова полза
срещу М.Р.М. с ЕГН- **********, и З.В.М. с ЕГН- **********- по тази молба е
образувано гр.д. №78/ 2021г.
2/ Молба от С.Р.М.
с ЕГН- **********, ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА СРЕЩУ ДОМАШНО НАСИЛИЕ,
предявена ПРОТИВ М.Р.М. с ЕГН- **********,
и З.В.М. с ЕГН- **********, и за ИЗДАВАНЕТО на Заповед за защита в негова полза
срещу М.Р.М. с ЕГН- **********, и З.В.М. с ЕГН- **********- по тази молба е
образувано гр.д. № 82/2021г. на РС- Момчилград.
3/Молба на Х.С. М. с ЕГН- **********, ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА СРЕЩУ ДОМАШНО НАСИЛИЕ, предявена ПРОТИВ З.В.М. с ЕГН- **********,
и за ИЗДАВАНЕТО на Заповед за защита в нейна полза срещу З.В.М. с ЕГН- **********-
по тази молба е образувано гр.д. №90/2021г. на РС-Момчилград.
Съдът на осн.чл.213 от ГПК е приел, че са налице предпоставките за обединяването
на трите дела /цитираните №78, №82 и №90 за 2021г. на РС-Момчилград/, като е
счел, че фактите и обстоятелствата, които са визирани и в трите производства
касаят една и съща фактическа обстановка. Предмет и и по трите дела са твърдения
за упражнено домашно насилие по единично или в купом един срещу друг на тези
страните в тези дела. Предвид на това съдът е приел, че е налице идентичност
между страните в някаква степен и сходна фактическа обстановка, която
предполага, че съдът следва да излезе с общо решение и по трите молби с
посочените по делата страни. Съобразно и това съдът е приел, че са налице
условията по чл.213 от ГПК за съединяването на трите производства, а именно за
съединяването на гр.дело №82 и гр.дело №90 по описа на МРС в едно производство,
а именно съединяването им към гр.дело №78. Съобразно това съдът е счел, че
трябва да бъдат обединени и трите молби под един номер на дело, а именно
гр.дело №78, като по-рано образуваното и по трите производства дело, и е
продължил делото под №78/2021г. Съобразно и това съдът е присъединил гр.дело
№82 и гр.дело №90 в едно общо производство в гр.дело №78/2021г. Всички
материали, които са приложени по делата
№82 и №90 следва да бъдат приобщени по гр.дело №78/2021г.
Молителите в своите молби са посочили, че
ответниците са упражнили насилие спрямо тях, което те считали за домашно
насилие поради наличието на родствени отношения между тях, и обитаването на
една и съща къща на един и същи адрес. Развиват подробни доводи за упражненото
спрямо тях домашно насилие, при което всеки един от молителите е получил
съответни телесни увреждания- описани подробно. Искат постановяването на
съответни мерки за защита от домашно насилие. Представят писмени доказателства,
в т.ч. всеки един от тях е представил и декларация за упражнено домашно насилие
по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗЗДН, както и медицински удостоверения.
В съдебно
заседание се явяват лично /за някое от заседанията/ и се представляват от
адвокат Л.Б. /за последното заседание/, който поддържа така предявените молба
за издаване на заповед за защита от дом.насилие, осъществено спрямо всеки един
от тях. Претендират е сторени по делото разноски, както и се прави възражение
за прекомерност на адв.възнагражедение.
Ответниците,
редовно призовани се явяват лично и се представляват от адв.Ив.Брамбарова, и
оспорват молбата, като заявяват, че не е осъществили насилие над молителите, а
те били пострадали от такова насилие. Развиват подробни доводи в тази насока, и
претендират разноски, подробно описани в списъка по смисъла на чл.80 от ГПК.
По делото са
събраните и приложени по следните писмени доказателства- декларации по чл.9
ал.3 от Закона за защита срещу домашно насилие, попълнена от молителите Е.С.М.,
С.Р.М. и Х.С.М., за упражнено спрямо тях домашно насилие на 06.02.2021г. от
ответниците М.Р.М. и З.В.М..
Молителите са
представили и съдебно-медицински удостоверения, както следва; 1/ Е.М. е
представил СМУ № 28/2021г. на д-р Н.Маринов, в което е посочено, че при
прегледа на лицето на 07.02.2021г. са били установени следните телесни
увреждания- „оток и охлузване на кожата на горната устна, кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана на лигавицата на горната устна“; 2/С.М. е представил СМУ
№ 31/2021г. на д-р Н.Маринов, в което е посочено, че при прегледа на лицето на
07.02.2021г. са били установени следните телесни увреждания- „разкъсно-контузна
рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гърба, и
крайниците“; 3/Х.М. е представила СМУ № 32/2021г. на д-р Н.Маринов, в което е
посочено, че при прегледа на лицето на 07.02.2021г. са били установени следните
телесни увреждания- „кръвонасядания, оток и охлузвания на дясната
предмишница“; И тримата молители са
посочили пред съдебният лекар, че уврежданията са причинени от техни роднини
чрез съответни действия /описани подробно/.
По делото подобни
медицински удостоверения са представени и от отвеетниците, както следва; 1/ М.Р.
е представил СМУ № 29/2021г. на д-р Н.Маринов, в което е посочено, че при
прегледа на лицето на 07.02.2021г. са били установени следните телесни
увреждания- „оток, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на лицето, и
лигавицата на горната устна; сътресение на мозъка“; 2/ З.М. е представила СМУ №
30/2021г. на д-р Н.Маринов, в което е посочено, че при прегледа на лицето на
07.02.2021г. са били установени следните телесни увреждания- „кръвонасядания и
охлузвания на кожата на лицето, гърба и дясната мишница; кръвонасядане на полулигавицата
и лигавицата на долната устна; Двамата ответници са посочили пред съдебният
лекар, че уврежданията са причинени от техни роднини, чрез съответни действия
/описани подробно/.
Съдът, като се запозна с
материалите по делото, в т.ч. описаните по-горе писмени доказателства, както и
представените допълнително Удостоверение да родствени връзки № 32/ 2.07.2021г.,
постановления за РП- Момчилград за отказ да се образуват досъдебни производство
/описани подробно в съдебният протокол/; служебно изисканата полицейска
преписка по ЗМ № 15/06.02.2021г. на РУ- Момчилград и съдържащите се в нея
писмени мтериали, установи следното;
Молителите и ответниците са
близки роднини, както следва; С.М. и М.Р. са братя, като Х.М. и З.М. са техни
съпрузи, и респ. всеки един от братята спрямо съпругата на другият брат е
девер, а самите те- съпругите на братята са етърви. Първият молител е син на
вторият и третият молител, и съответно племенник на ответниците.
По делото се установи, че
отношенията между двете семейства- а именно между семейството на молителите и
семейството на ответниците са влошени поради наличен имуществен спор. По делото
се установи, че двете семейства имат къща на общ адрес и двор- притежават по
½ ид.част от къща и двора /това важи за молителя Е.М. и за ответникът М.Р.М./***.
По повод на общият имот и ползването на същият между тях и техните семейства
периодически са възниквали спорове и скандали, с участието на всички лица,
страни в настоящото производство. В тази насока е било заведено и гр.д. №
67/2019г. на РС- Момчилград, по което е постановено Решение № 127/
04.07.2019г., с което на осн.чл.32 ал.2 от ЗС е било разпределено ползването на
поземленият имот /описан подробно в съдебното решение и в писмените материали,
приложени по преписката и по делото/. Въпреки наличието на съдебно решение
споровете за ползването на поземленият имот- двора, не са секнали, като
скандалите между тях са се развили, като през 2020г. между първият молител /Е.М./ и първият ответник /М.Р./ е
възникнало сбиване, което е довело до причиняване лека телесна повреда на Е.М.
е завеждането на НЧХД от последният срещу извършителя, и съответно последният е
бил признат за виновен и му било наложено наказание при условията на чл.78 „а“
от НК. Както вече се посочи, наличието на съдебно разпределение на ползването
на дворното място не е попречило на страните /на двете семейства/ периодически
да влизат в пререкания и спорове, които често довеждали до скандали между тях.
Последният такъв скандал е от
процесната дата 06.02.2021г. около 18,00 часа ответникът М.Р.М. и неговата съпруга З.М. са поканили на двора
на къщата на горният етаж няколко човека, майстори, които да им дадат съвет за
направа на ограда, която да отдели тяхната част от имота /съгласно
разпределението за ползване на двора със споменато по-горе съдебно решение/ от
частта на Е.. По това време на двора се намирал и молителят С.М., както и синът
му Е., които заявили на ответниците, че не могат да направят исканата ограда,
защото съдебното решение не допускало това. В резултат на тези думи между
страните е възникнал спор, в който са били разменени съответни реплики със
заплашителен характер, и спорът се развил в скандал, по време на който между
страните са били разменени взаимни удари. В сбиването се включила и съпругата
на С.М.- молителката Х.М.. Така между петимата е имала размяна на удари, дърпане
и бутане, в резултат на които са падали на земята, нанасяли си взаимни удари, и
други и са получили горните телесни увреждания- всеки един от тях. Преди да
възникне сбиването между всички тях М.Р.
М. е изпратил майсторите извън двора и на връщане видял, а и чул
виковете на съпругата си за помощ, че последната е затисната върху тяхната кола
от тримата молители, и затова й се притекъл на помощ, но преди това и успял да
се обади на тел.112. На място е пристигнал автопатрул на РУ- Момчилград, а малко
по-късно и линейка на ЦСМП, който е закарал М.М. ***, а останалите лица сами са
отишли в болницата за да получат необходимото съдействие. Полицейските
служители са съставили АУАН на Е. и С.
за допуснато нарушение на общественият ред, както и съответни предупредителни
протоколи.
Самите полицейски служители са
видели, че всички участващи в скандали лица имат определени оплаквания от
другите, както и някои от тях имат и видими външни наранявания.
Полицейският екип е снел
обяснения от всички участници в скандала, в т.ч. и от майсторите, които са били
на двора, като последните обяснили, че не са видели сбиването и заплахи и
закани към тях не били отправени.
В хода на съдебното
производство като свидетели са разпитани пол.служители, дошли на място по повод
на скандала- И.Т. и С.Т., както и близки роднини на страните- в т.ч. съпругата
на молителя Е. /Емине М./.
Приложени писмени материали от 2019г., от
които е видно, че споровете и скандалите между страните са от няколко години, и
са продиктувани от имотният им спор, като полицейските служители на няколко
пъти са вземали отношение в тази насока, в т.ч. са съставяли съответни
предупредителни протоколи.
Както и по-горе се посочи, на
следващият ден, всички участващи в скандала и сбиването лица- а това са и
петимата, са били прегледани от съдебният лекар д-р Н.Маринов, който е издал
обсъдените по- горе съдебно-медицински удостоверения, в които са описани
получените от тях травматични увреждания. Част от участващите в сбиването лица,
които са близки роднини, са представили и допълнителни медицински документи.
Съдът, като съобрази всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, стигна до извода, че между
страните са налице влошени отношения от много години, и които винаги са
ексалирали от спор в скандал със сбиване, при които се намесвали органите на
реда, а понякога страните са получавали и необходимата медицинска помощ.
Съдът, като съобрази събраните
по делото доказателства, намери, че молбите са допустими за разглеждане, за
упражнено насилие спрямо роднини- лица по смисъла на чл.3 от ЗЗДН.
От така събраните
доказателства се установява, че не са налице предпоставките за Издаване на
Заповед за защита в полза на молителите срещу ответниците. Да, действително има
упражнено насилие, но това насилие е взаимно, т.к. и двете страни в настоящото
производство, и по точно и петимата са били участници във възникналият на
06.02.2021г. около 18,00 часа скандал по повод ползването на общият им двор,
като по време на скандала и петимата лица- молителите и ответниците взаимно си
нанасяли удари и са били във взаимен, и конфликтен контакт. В резултат на този
конфликт и сбиване между петимата, всеки един от тях е получил различни
/описани в медицинските документи/ телесни увреждания. Насилието, което е
възникнало между тях е взаимно, а не едностранно, като всеки един от тях е
използвал сила с съответен интензитет по отношение на другата страна, и е
съответно е причинил телесни увреждания. В конкретният случай е налице групово
сбиване на близки родственици, и не може да се приеме, че се касае да домашно
насилие. Ето и защо съдът счита, че молбите на Е.М., С.М. и Х.М., предявени
срещу М.Р.М. и З.М. са неоснователни, и следва да се оставят без уважение.
Следва и да се откаже издаването на заповед за защита в тяхна полза.
Както и
по-горе се каза, действително на 06.02.2021г. около 18,00 часа молителите са получили описаните в молбите им
телесни увреждания, но същите са ги получили в резултат на сбиване със
ответниците, а не на упражнено от страна на последните едностранно насилие
спрямо тях, което да има характер на домашно насилие и това е така, защото и
двете страни са били активни в спора, и в прерасналият скандал, както и в
самото сбиване. Техните, на страните, споровете и скандалите, не са изолиран
случай, и в тази насока са множеството събрани по делото писмени доказателства,
с които по безспорен начин се установяват силно влошените им отношения.
Установи се, че между
страните са налице проблеми, които вероятно се пораждат от поведението и двете
страни, които с оглед на споровете за ползването на общият им имот, проявяват
един към друг агресивност, но
това взаимна агресивност, а не едностранна, поради и което съдът тези действия
на страните за проява на домашно насилие.
Съдът, предвид тези доказателства
намира, че не са налице основанията за издаване на заповед за защита по смисъла
на чл.15 от ЗЗДН с постановяване на мерки по чл.5 от ЗЗДН в полза на молителите.
И това е така защото събраните по делото
доказателства- описаните по- горе документи, не съдържат достатъчно данни, за
наличие на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителите,
които да налагат постановяване на такива
мерки. Не се установиха доказателства за наличие на постоянен физически и/или
психически тормоз, към настоящият момент, като са установени по един достатъчно
категоричен начин факти за наличие на взаимна агресивност между страните. Ето и
защо не са налице са данни, които да обосновават постановяването на мерки за
защита.
При тези писмени
материали и събраните по делото гласни доказателства, съдът стигна до извода,
че не е установено с една категоричност, за наличието на нужда от прилагане на
мерки за защита по смисъла на специалният закон в полза на молителите, и респ.
не се установени данни за осъществен акт на домашно насилие по отношение на тях от страна на ответниците. В хода на
производството по делото е назначена и съдебно-техническа експертиза на данни,
материализирани на ел.носител на информация /флаш памет/, които съдът не
обсъжда, поради неяснотата по тяхното пренасяне на носителя на информацията.
Съдът, предвид тези доказателства
намира, че не са налице основанията за издаване на заповед за защита по смисъла
на чл.15 вр.чл.5 от ЗЗДН. Събраните по
делото доказателства- описаните по- горе документи и показания на свидетелите,
не съдържат достатъчно данни, за осъществен акт на насилие, което да се
характеризира като домашно по смисъла на закона. При така представените до
настоящият момент доказателства, съдът намира, че искането за налагане на мярка
за закрила срещу домашно насилие- а именно за издаване на заповед за защита в
полза на молителите, е неоснователно, и следва да се остави без уважение.
Съобразно това и това и на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН , поради постановеният отказ да се издаде заповед за защита, на молителите
Е.М., С.М. и Х.М. се възлага заплащането на дължимата държавна такса от по 25
лева за всеки един от тях. Следва също така тримата молителите бъдат осъдени да
заплатят солидарно на двамата ответници и сторените от последните разноски по
делото в размер на 1 800 леве, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 274,50 лева- за извършената съдебно-техническа
експертиза.
Съдът, при постановяването на този размер на
адв.възнаграждение намери, че възражението за прекомерност на адв.хонорар за
основателно с оглед характера на делото и неособената правна и фактическа
сложност на същото. Водим от горното и на основание чл.15 и чл.5 от Закона
за защита срещу домашното насилие, съдът постанови своето решение, с което
остави без уважение молбите на тримата молители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;