Р Е Ш Е Н И Е
№
26.11.2018 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд VІ-ти граждански състав
на
шести ноември две хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав: Районен
съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 1009 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Мобилтел”
ЕАД (понастоящем „А1 България” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш” №
1, срещу С.В.Г., ЕГН **********,
с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на
ищеца за сумата от 54.80 лева -
стойност на потребени
далекосъобщителни услуги, както и за сумата от 731.50 лева - неустойка по
договор за далекосъобщителни услуги, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 95/2018 г. на
ВТРС.
В молбата се
твърди, че между страните е било налице облигационно правоотношение по повод сключен между тях договор за далеко-съобщителни услуги № М4401155/26.1.2015 г., във връзка с който са издадени фактури за
периода 6.3.2015 г. - 30.7.2015 г. за използвани далекосъобщителни услуги и за
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Заявява се, че
ответницата не е заплатила в срок всички дължими суми за потребените
от нея услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати
едностранно сключения договор и да начисли неустойка за предсрочното му
прекратяване.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответницата. В същия се изразява становище за неоснователност на исковите
претенции, като се твърди, че не става ясно кога и по какъв начин е прекратен
договорът, респ. за кой период се дължи начислената неустойка за предсрочно
прекратяване. Заявява се, че уговорената неустоечна
клауза е неравноправна, а твърдението за неплащане на
дължимите суми, респ. за изпадане на абоната в забава – за недоказано. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, като с писмена молба поддържа предявите искове и моли за тяхното
уважаване.
Особеният представител на ответницата
изразява становище за неоснователност на исковата претенция и счита, че същата
следва да бъде отхвърлена изцяло.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор № *********/26.1.2015
г., по който потребителят е избрал тарифен план Мтел
Трансфер L ТВ Коледа
По делото са представени като доказателства
заверени преписи от 2 бр. фактури, ведно с Приложения А, отразяващи задължения
на ответника за абонаментни такси чрез мобилен номер 0886 436 066, както и 1
бр. сметка за начислени неустойки.
По делото са представени Общи условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и
потребителите на обществени мобилни наземни мрежи.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
В конкретния случай ищецът основава
претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени далекосъобщителни услуги и неустойка за
предсрочно прекратяване на сключен договор за предоставяне на далекосъобщтелни услуги.
Безспорно е, че страните са били в
облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответницата е
имала качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „Мобилтел” ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за
електронните съобщения. По силата на сключения договор ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата, в качеството й на абонат и потребител на мобилни
услуги, договорените с Приложения № 1 и № 3 основни и допълнителни електронни
съобщителни услуги по тарифен план Мтел Трансфер L ТВ Коледа
В случая за отчетния период 16.1.2015 г. – 15.3.2015
г. се претендира заплащането на сума в общ размер от 54.80 лева. От
съдържанието на приложените фактури № **********/19.2.2015 г. и № **********/19.3.2015
г. се установява, че стойността на същите е формирана единствено като сбор от
дължимата за месеца абонаментна такса и в нея не са включени такси за
разговори, данни, съобщения и др., като посоченият размер на абонаметната такса съответства на уговорения между страните
по договора и неговите приложения. Съдът приема, че доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е
обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните
такси за двата отчетни периода, независимо дали е ползвал мобилни услуги и
независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените
във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането
им.
Предвид на горното претенцията за главница
следва да се уважи в пълния й размер от 54.80 лева.
По
отношение на претендираната неустойка:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката. В случая от приложените Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги,
доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорът
между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите
месечни такси до края на договора. В хода на производството обаче не бе
проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по
какъв начин страната, упражнява правото си да прекрати договора, е уведомила другата страна, нито са
изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката. Тук следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка следва да се
посочи, че доколкото не е уговорено друго между страните, то надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата
форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до
края на договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на
писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на
основанието, но и за размера на иска. В случая по делото не се твърди и не се
установява операторът да е отправял писмено предизвестие до абоната, с което да
му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че
исковата молба служи като
изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответницата и
далеч след съставянето на процесните сметки, с които
са начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало
основание за това. Съвсем друг е въпросът, че в сметките, с които са начислени
търсените неустойки, липсва посочване какво е основанието за начисляването им -
по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.
По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не се е
възползвал от правото си да прекрати договора предсрочно, поради което в
неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на същия.
На следващо място, неустойките за предсрочно прекратяване на
договора следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед
наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния случай
ответницата притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП
на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките
за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на
всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за
потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които
произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите
нрави; уговорката да води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя -
съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесният договор е сключени при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на
мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същият е бланков и не е бил
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответницата не е
имала възможност да влияе върху съдържанието му, като не се установява клаузите
за неустойки да са били индивидуално договорени. Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.4.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР
на ЗЗП. В случая с оглед начина на попълване на договора
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния
оператор, се налага извод, че ответницата не е имала възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Следва
само да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се
приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика.
Предвид гореизложеното, като взе предвид
съдържанието на самите неустоечни клаузи по договорa и съпоставяйки ги с останалите клаузи за
правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват
неравноправни, поради което са и нищожни. Така както са уговорени, клаузите за
неустойка създават значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е
уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни
права за потребителя. Видно е от самите договор, че потребителят няма никакво
право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане
на неустойка. В този смисъл потребителят е задължен да заплати необосновано
висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение
на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като
размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24
месечни абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук
следва да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било
правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото
задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение,
потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава
значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
Доколкото съдът намира, че предпоставките за
начисляване на търсената неустойка не са налице изначално, неоснователно се
явява и евентуалното искане за присъждане на същата в редуциран размер.
С оглед на горното, съдът намира, че
ответницата не дължи претендираната неустойка, поради
което предявеният иск за дължимостта на същата е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид изхода на делото от присъдените в
заповедното производство разноски в тежест на ответниcata следва да се възложи сумата от 14.29 лева, съразмерно с уважената част от
предявените искове. В настоящото производство ищецът е направил разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител,
като с оглед изхода на делото в негова полза следва да бъде с присъдена сумата
от 38.68 лева, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.В.Г.,
ЕГН **********, дължи на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ПК 1309, ул. „Кукуш” № 1, сумата от 54.80 лева - стойност на далекосъобщителни услуги за
периода от 16.1.2015 г. до 15.3.2015 г. по договор № *********/26.1.2015 г., по
повод на който са издадени фактури № **********/19.2.2015 г. и №
**********/19.3.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД
№ 95/2018 г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД (с предишно
наименование „Мобилтел” ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309, ул. „Кукуш” № 1, срещу С.В.Г., ЕГН ********** иск за приемане за установено съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответницата за сумата от 731.50 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор № *********/26.1.2015 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 95/2018 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА С.В.Г., ЕГН ********** да заплати на „А1
България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел”
ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309,
ул. „Кукуш” № 1, сумата от 38.68
(тридесет и осем лева и
шестдесет и осем ст.) лева, представляваща направените в исковото производство
разноски, както и сумата от 14.29
(четиринадесет лева и двадесет
и девет ст.) лева, представляваща направените разноски по ЧГД № 95/2018 г. на
ВТРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: