Р Е
Ш Е Н
И Е №......
гр.Казанлък,
……….2023 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки
районен съд, гражданско отделение в публично заседание на шести март, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й.П.
при
секретаря......................Р.Д........………............................като
разгледа докладваното от съдията.......................................гр.дело
№3240 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове
са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че е държавен
служител на МВР, като в периода м.12.2016 г.-м.10.2019 г. е престирал труд в
група “***" при РУ К.към ОДМВР - С., на длъжност „***“. През този период престирал труд на
смени с продължителност от 12 часа по график. През всеки месечен период
престирал труд от 20:00 часа до 08:00 часа в размер на 7 смени. От 01.12.2016
г. до 30.10.2019 г. изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на
работа, по график с продължителност от 12 часа. Така положеният труд на смени
бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 20:00 часа до 08:00
часа. В този смисъл, било налице полагане на нощен труд от 22:00 часа до 06:00
часа на следващия ден. Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който
се явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентирал, че работното време на
държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите
на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187,
ал.5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирало с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период, полагал труд през нощта (22:00 -
06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало сумарно. Счита, че
в отношенията между него и работодателя, би следвало да се уреждат съобразно
разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени. Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд. В тази връзка
според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работа. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. действала
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014г, отм., бр. 40 от г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до
29.07.2016 г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., отменена с Решение №
8585 на ВАС по адм.д.№5450/2016 г., обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016
г. действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите
наредби били идентични, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40
от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.отм.) при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножавал по 0,143. В следващите две Наредби №8121з-52/25.05.2015г
и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.12.2016 г. до
30.10.2019 г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Липсата на изрична норма обаче, не следвало да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлявало празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Налице била непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласяла, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1,143. Във връзка с гореописаното, предвид че основното трудово възнаграждение
е в размер на 890.00 лева, а почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36
лева, счита, че от страна на работодателят е налице неизплатено възнаграждение
за положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения нощен
труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и
съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и мораторна лихва
за същия. Организацията и разпределението на работното време, както и неговото
отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се
уреждали от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел
IV, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите,
когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си
задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен
период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се
отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал.1, която се
изготвя и утвърждава по реда на чл.23.". Съгласно разпоредбата на чл. 24,
ал. 2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители,
работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с
протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното
време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/. В изпълнение на разпоредбата на
чл.33, ал.1 от Наредбата “Възнаграждението за труд извън работното време се
включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в
който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във
финансова служба. В този
смисъл счита, че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването
на отработеното време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, е следвало да
отчете и заплати отработеното време над редовното, като това следвало да се
извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно е следвало същият
да се заплати с дължимото възнаграждение за положен труд, през месеца следващ
месеца, в който е положен извънредния труд. Работодателят изпаднал в забава от
изтичането на месеца следващ месеца, в който бил положен труд и от първо число
на следващия месец дължал обезщетение за забава: 2016 год., по 7 смени месечно
с продължителност 12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа: През месец декември 2016
год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36
лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
18.37 лева; 2017 год, по 7 смени месечно с продължителност 12 часа от 20.00
часа до 08.00 часа: През месец януари 2017 год. положил нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143, счита, че е налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
му възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в
размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо
число на месец февруари 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано
от 01.03.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 17.87 лева; През месец февруари 2017 год.
положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение било в размер на 05.36
лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
17.32 лева; През месец март 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита,
че е налице положен извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на
месец април 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.05.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 16.78 лева; През месец април 2017 год.
положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36
лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
16.23 лева; През месец май 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита,
че е налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на
месец юни 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.07.2017
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 15.70 лева; През месец юни 2017 год. положил нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2017 год. и работодателят е
изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 год., като до датата на подаване на настоящата
искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 15.15 лева; През месец юли
2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер
на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.09.2017 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
14.60 лева; През месец август 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на
месец септември 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.10.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 14.07 лева; През месец септември 2017 год.
положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36
лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2017 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.11.2017 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
13.51 лева; През месец октомври 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на
месец ноември 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.12.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 12.98 лева;
През месец ноември 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита,
че е налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на
месец декември 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.01.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 12.43. лева;
През месец декември 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита,
че е налице положен извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на
месец януари 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.02.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 11.88 лева; За 2018 год., по 7 смени
месечно с продължителност
12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа: През месец
януари 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер
на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2018 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
11.38 лева; През месец февруари 2018
год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36
лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2018 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.04.2018 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
10.83 лева; През месец март 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита,
че е налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на
месец април 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.05.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 10.29 лева;
През месец април 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита,
че е налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на
месец май 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.06.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 09.47 лева;
През месец май 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на
месец юни 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.07.2018
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 09.21 лева;
През месец юни 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа До 06.00 часа
в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в
размерена 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер
на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число
на месец юли 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от
01.08.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 08.66 лева;
През месец юли 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева.
Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август
2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 год., като
до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 08.11 лева; През месец август
2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер
на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2018 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
07.58 лева; През месец септември 2018
год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36
лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2018 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.11.2018 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
07.02 лева; През месец октомври 2018
год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36
лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 30-во число на месец ноември 2018 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.12.2018 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
06.49 лева; През месец ноември 2018 год.
положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36 лева,
а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2018 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер
05.94 лева; През месец декември
2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен
извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер
на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.00 лева. Сумата следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
05.39 лева; 2019 год., по 7 смени месечно с продължителност 12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа:
През месец януари 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до
06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143,
счита, че е налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на
05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.03.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
04.89. лева; През месец февруари 2019
год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36
лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало
да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019 год. и
работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
04.34 лева; През месец март 2019 год.
положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването
им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2019 год. и работодателят е
изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 03.80 лева; През месец април 2019 год. положил нощен труд
от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита, че е налице положен от мен извънреден труд размер на 8
/осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след
увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде
начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019 год. и работодателят е
изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 год., като до датата на подаване на
настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 03.25 лева; През месец май 2019 год. положил нощен труд
от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/
часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с
50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза
в размер на 64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до
30-то число на месец юни 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано
от 01.07.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 02.72 лева;
През месец юни 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на
месец юли 2019 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 01.08.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 02.17 лева;
През месец юли 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа
в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е
налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.00 лева; През месец август 2019 год.
положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36 лева,
а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева;
През месец септември 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита,
че е налице положен извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00
лева; През месец октомври 2019 год.
положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита, че е налице положен извънреден
труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото възнаграждение е в размер на 05.36
лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.00 лева. Дължимото от
работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.00 лева. За изчисляване на размера на обезщетението за
забава бил използван достъпен в интернет калкулатор, а именно Калкулатор БГ като
видно от описаното по-горе, като момент за изпадане в забава на работодателя
била взета първата дата на месеца, след месеца последващ полагането на труд.
Счита, че е налице правен интерес да претендира заплащането на възнаграждението
за положеният труд над установеното, формиран след преизчисляването на
положения такъв нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа, както и мораторната
лихва за неизплащане в съответните предвидени срокове на дължимото
възнаграждение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника
О. гр.С., ЕИК:***, със седалище и адрес на управление *** да му заплати, неизплатени
възнаграждения за положен извънреден труд в общ размер 2240 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане, както следва: 2016 год.: Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в
размер на 64.00 лева; 2017 год. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017 год. в
размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец февруари 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец март 2017 год. в размер на 64.00 лева;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017
год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец май 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017 год. в размер
на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
юли 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд
над установеното за месец август 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017 год. в
размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец октомври 2017 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 64.00
лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември
2017 год. в размер на 64.00 лева; За
2018 год.: Трудово възнаграждение
за положен труд над установеното за месец януари 2018 год. в размер на 64.00
лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари
2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец март 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в
размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец май 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер на 64.00 лева;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018 год.
в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец август 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в размер на 64.00
лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври
2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 64.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018 год. в
размер на 64.00 лева; 2019 год.: Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в
размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец февруари 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 64.00 лева;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019
год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец май 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер
на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
юли 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд
над установеното за месец август 2019 год. в размер на 64.00 лева; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019 год. в
размер на 64.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец октомври 2019 год. в размер на 64.00 лева, както и мораторна лихва в общ размер 300.54 лв. за
неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време както
следва: За периода от 01.12.2016 год. до 31.12.2016 год. - мораторна
лихва от 01.02.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 18.37 лева; За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017
год. - мораторна лихва от 01.03.2017 год. до 30.11.2019 год.в размер на 17.87
лева; За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна лихва от
01.04.2017 год. до 30.11.2019 год.в размер на 17.32 лева; За периода от
01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 01.05.2017 год. до
30.11.2019 год. в размер на 16.78 лева; За периода от 01.04.2017 год. до
30.04.2017 год. мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 30.11.2019
год. в размер на 16.23 лева; За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год.
мораторна лихва от 01.07.2017 год. до
30.11.2019 год. в размер на 15.70 лева; За периода от 01.06.2017 год. до
30.06.2017 год. мораторна лихва от 01.08.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер
на 15.15 лева; За периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. -
мораторна лихва от 01.09.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 14.60 лева;
За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. - мораторна лихва от
01.10.2017 год. до 30.11.2019 год. в размер на 14.07 лева; За периода от
01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от 01.11.2017 год. до
30.11.2019 год. в размер на 13.51 лева; За периода от 01.10.2017 год. до
31.10.2017 год. - мораторна лихва от 01.12.2017 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 12.98 лева; За периода от 01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. -
мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 12.43 лева;
За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от
01.02.2018 год. до 30.11.2019 год. вразмерна 11.88 лева; За периода от
01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.03.2018 год. до
30.11.2019 год. в размер на 11.38 лева; За периода от 01.02.2018 год. до
28.02.2018 год. - мораторна лихва от 01.04.2018 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 10.83 лева; За периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. -
мораторна лихва от 01.05.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 10.29 лева;
За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от
01.0б[2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 09.47 лева; За периода от
01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 01.07.2018 год. до
30.11.2019 год. в размер на 09.21 лева; За периода от 01.06.2018 год. до
30.06.2018 год. - мораторна лихва от 01.08.2018 год. до 30.11.2019 год.в размер
на 08.66 лева; За периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна
лихва от 01.09.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 08.11 лева; За периода
от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна лихва от 01.10.2018 год. до
30.11.2019 год. в размер на 07.58 лева; За периода от 01.09.2018 год. до
30.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.11.2018 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 07.02 лева; За периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. -
мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 30.11.2019 год. в размер на 06.49 лева;
За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна лихва от
01.01.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 05.40 лева; За периода от 01.12.2018 год. до
31.12.2018 год. - мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 05.94 лева; За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. -
мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 30.11.2019 год.в размер на 05.39 лева; За
периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019
год. до 30.11.2019 год. в размер на 04.89 лева; За периода от 01.03.2019 год.
до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 30.11.2019 год. в
размер на 04.34 лева; За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. -
мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.80 лева;
За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от
01.07.2019 год. до 30.11.2019 год. в размер на 03.25 лева; За периода от
01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до
30.11.2019 год., в размер на 02.72 лева. Претендира съдебни разноски.
В хода на производството е
допуснато увеличение досежно размерите на обективно съединените искове за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд от общата сума 2240 лв.
на общата сума 5010 лв.
В отговор на исковата молба, подаден в
срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. През периода м.декември 2016 год. до м.октомври 2019 год. ищецът заемал
длъжността ***в РУ-К.и е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време той полагал
труд на смени по график. При полагането на труда за периода по утвърдения за
месеца график, служителят изпълнявал служебните си задължения, като действително
в работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00
ч. Именно въз основа на положеният труд от 22.00 ч. до 06.00 ч., в рамките на
работната му смяна била обоснована исковата му претенция. Заявява, че в приложение
намирали нормите на Закона за Министерство на вътрешните работи. Съгласно
чл.142, ал.1 от ЗМВР служителите на МВР са: държавни служители - полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни
служители; лица, работещи по трудово правоотношение. Изрично в ЗМВР бил уреден
статута на категориите служители в министерство, като по отношение на държавни
служители по чл.142, ал.1, т.2 бил приложим ЗДСл, по отношение на лицата,
работещи по трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 бил приложим ЗМВР. Съгласно втората алинея на чл.142 от ЗМВР
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се уреждал със ЗМВР. Това
означавало, че за държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и
ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното
време намирали специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по
отношение на посочената категория служители, не само относно работното време,
но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и
подзаконовата нормативна база, уреждали в цялост статута на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично
било регламентирано. В подкрепа на изложеното била и упомената регламентация на
статута на лицата, работещи по трудово правоотношение, като при тях бил
приложим КТ и ЗМВР, тоест налице било общо препращане към нормите на КТ, докато
при служителите по чл.142, ал.1, т.1 статута се уреждал единствено със ЗМВР,
без да било предвидено препращане към общото трудово законодателство /КТ/.
Целта на законодателя била, именно със ЗМВР да се урежда в цялост статута на
държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита
на населението. Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1,
т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогира приложението на общия закон, в случая
КТ. КТ бил приложим спрямо всички гражданско-правни субекти, а специалния -
ЗМВР, спрямо определен кръг субекти, като в случая това било с оглед
извършаваната от служителите в МВР специфична служебна дейност, предполагаща и
специфична законова регламентация. Предвид специфичната служебна дейност било
оправдано прилагането на различен метод на правно регулиране на служебните
правоотношения на служителите в МВР, който бил различен от общата правна мярка.
Посоченото било относимо не само по отношение на работното време, а и например
по отношение на дисциплинарната отговорност, основанията за прекратяване на
правоотношението, обезщетения, отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР били
налице множество делегиращи законови норми, които възлагат уреждането на
конкретни въпроси да стане с подзаконов акт и в тази връзка била налице
многобройна нормативна база /наредби, инструкции и др./ в МВР. В конкретния
случай, относима била разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвиждала
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работа. От страна
на Министъра на вътрешните работи била издадена Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работа, която била приложима за държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр.14/2015 год./.
Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организирало в
8- 12 или 24-часови смени, в която хипотеза попадала и организацията на
работното време на ищеца. В ал.З на същия текст била предвидена възможността
държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Тук следвало да се обърне внимание, че в първото изречение на ал.3
било: допустимо е полагането на труд през нощта - тоест урежда се възможността
за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. - 06.00 ч. -
продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.. Във
второто изречение на ал.3 било предвидено и ограничението - нощният труд не
следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочената
подзаконова регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Тоест в случая и законът и наредбата регламентирали по един и същ начин
полагането на нощен труд от служителите, чиито статут се урежда със ЗМВР.
Предвиждането на възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен
часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определя и неговата продължителност
- 8 часа. Тук се проявявала и специфика при уредбата по отношение на
служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвеждала различна правна
уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно въз основа и на последният
текст и съобразно относимата подзаконова база била обоснована претенцията на
ищеца по настоящото производство. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
същата наредба, като и нормите на КТ не били приложими по отношение на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За тази категория служители намирали
приложение разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
актове, които били специални и дерогират приложението на общите трудови норми.
Не можело да се говори за непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46,
ал.2 от ЗНА в конкретният случай. Напротив, изрично била уредена
продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по
ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта, не била налице разпоредба даваща
възможност за преизчисляване на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на
разпоредби, които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само
ако това отговаря на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. регулират изцяло работното време на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на
описаната в НСОРЗ, не означавало непълнота, а неприложимост. Дори самата
последно посочена наредба в чл.2, ал.2 предвиждала нейната приложимост само за
работниците и служителите по трудово правоотношение. Служителите по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР са държавни служители по служебно правоотношение, чиито
статут се уреждал със ЗМВР. Ищецът бил държавен служител и неговото служебно
правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово
правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня е до 8 часа (чл.136, ал.3 КТ), а на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.140, ал.1, изр.второ от КТ). Съгласно специалния закон- ЗМВР, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично, при
5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата
разпоредба, при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба. Да се извърши преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от
съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която
регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало с
принципа на йерархия на нормативните актове. С оглед характера на служебното
правоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд,
следвало да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Неправилно ищецът посочил, че за процесния
период следвало да се приложи субсидиарно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в която разпоредбата на чл.9, ал.2
регламентирала, че при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщали в дневни, като никъде в наредбата не бил посочен коефициент
1.143. Ограничението в Наредба №8121з—776/2016 г. било служителите, работещи на
смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1,
а не на посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано било препращането по
аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщали в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната
продължителност на работното време е осем часа, а в наредбата посочена по-горе
нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая,
не била налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове
препращане по аналогия, тъй като в процесния период действал подзаконов
нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, в която
изрично съществувала разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между
22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв.,
т.е налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и
заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия
ред. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3,
законодателят определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита,
че не е налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от
общата, с която била допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. От
изложеното дотук следвало, че няма основание да се приложи общата разпоредба за
структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на
чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон.
Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в
МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Следователно, съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което било равно на
коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143. За
държавните служители, чиито служебни правоотношения били уредени от ЗМВР,
какъвто бил ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по
смисъла на Заповед № ***г. и заповед № ***г. на министъра на вътрешните работа
по 0,25 лв. на час (приложени като доказателство). В този смисъл, че не било
необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд било и виждането на
министъра на вътрешните работа в хода на процедурата по издаване на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /отм./, възприето от Докладната записка
рег.№8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна
дейност" в МВР. За период от около девет месеца, който бил извън процесния
и през който е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР.
Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход бил
възприет и при създаването на действащата Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г..
Счита твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на спора за
несъстоятелни и исковете неоснователни. В чл.176 от ЗМВР изрично било посочено,
че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 ЗМВР били посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях
в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд. ЗМВР правил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1
от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения
за нощен труд се определял със заповед на министъра на вътрешните работа,
докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил
определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично било
посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се компенсирало с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Видно от изложеното, законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд,
като възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за
нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работа. Заповедта на министъра
на вътрешните работа, в която бил посочен размера на възнаграждението за нощен
труд през процесния период е заповед № ***г. и заповед № ***г.. В т. 1 и на двете заповеди било посочено, че
„за всеки отработен нощен час или за част от него между 22:00 и 6:00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв.". Ищецът не правел разграничение между извънреден и
нощен труд, и не обръщал внимание, че допълнителните възнаграждения за двата
вида труд се изплащали по различен ред и размерът им бил регламентиран в
различни нормативни актове. Затова и неправилно обосновавал своята претенция с
текста на чл.187, ал.6 ЗМВР, като търсел допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно
възнаграждение, което не му се следвало, защото по този ред се формирал
размерът на допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Извънреден бил
този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попадал извън
установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато бил в
рамките на установеното работно време, не се явявал извънреден труд и с оглед
неговата продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен, умножен по
съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплащал като нощен по
смисъла на т.1 от Заповед № ***г. и заповед № ***г. на министъра на вътрешните
работа. За да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител
на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, било необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.
Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график) от
8 часа е по смисъла на Заповед № ***г. и заповед № ***г. на министъра на
вътрешните работа и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се
явявали допълнителни часове за заплащане. Не следвало да се вземе предвид и
писмо изх.№***от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния
труд при сумарно изчисляване на работното време се извършвало ежемесечно, което
представя по делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела", изрично
било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и
нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Според
МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време, което не било
налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на
нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния
труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не
за заплащането на извънреден труд. ОДМВР - С. заплащала на ищеца допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, което се установявало от представените
платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ. Ищецът подчертавал в молбата си, че
претендира възнаграждение за положен нощен труд, а както вече било посочено
по-горе, размерът на последното се определяло със Заповед № ***г. и Заповед № ***г.
на министъра на вътрешните работа и е в размер на 0,25 лв. на час или за част
от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. В този смисъл и следвало да се
извърши преценката относно правилността на заплатеното на ищеца. Положеният от
ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение било правилно определено и заплатено, което се
доказвало с представените от ответника към този отговор писмени доказателства -
платежни бележки за възнаграждението на ищеца. От исковата молба не ставало
ясно, дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен
и не е бил заплащан с допълнително възнаграждение. Твърденията били, че на
ищеца редовно било плащано в процесния период, както извънреден, така и нощен
труд, за което свидетелствали данните от горепосочените счетоводни платежни
бележки. За положения от ищеца нощен труд същият получил допълнително заплащане
по 0.25 лв. на час, следователно не следвало де се прави преизчисление и
прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на
заплащането. Счита, че трудът положен между 22.00-6.00 ч. следвало да бъде
отчетен само като нощен, както бил отчетен и заплатен, а не да се трансформира
в дневен. Ищецът не можело да избира едновременно да иска допълнителни часове
/извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това
да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Независимо от
горното, дори и в случай, че се приложи неотносимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, следвало да се има предвид писмо с изх.№ ***от
29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано
изчисляване на работното време, съгласно което превръщането на нощните часове в
дневни било установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд. Това било така, защото работникът или служителят
не работил извънредно. Според писмото, получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд, създавали неточно разбиране за
наличие на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното работно време. Изрично било
пояснението, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата определяла правилото за
превръщане на нощните часове в дневни с използване на коефициент, целта на
който бил да определи възнаграждението така, че когато работникът или служителят
работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Това правило се
прилагало, тъй като според Кодекса на труда била различна нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Според специалната
нормативна уредба за държавните служители в МВР, цитирана по-горе, нормалната
продължителност и на дневното, и на нощното работно време е 8 часа.
Разпределението на работното време за заеманата от ищеца длъжност било
организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен от специално
натоварен служител и утвърден от началника на районното управление.
Отработените часове за времето от 22,00 до 6,00 часа били отчетени с протоколи,
Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен
служител. Екземпляр от протоколите бил изпращан в сектор „Финансово
осигуряване, управление на собствеността и социални дейности" за
изплащане. През исковия период са действали последователно подзаконови
нормативни актове - заповед № ***г. и заповед № *** г., издадени от министъра
на вътрешните работа, с чл.1 на които било изрично разпоредено, че за всеки
отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Предвид горното и претендирания в исковата молба размер на
възнаграждението за положен нощен труд от 6.00 лв. за час бил необоснован и
недоказан. От изложеното в исковата молба не ставало ясно, дали се твърди, че
нощен труд изобщо не е бил отчетен и съответно заплатен или, че не са изчислени
правилно часовете положен от ищеца нощен труд и дължимия размер на
допълнителното възнаграждение за така положения нощен труд. С оглед на горното,
ще изрази допълнително становище по отношение основанието и размера на иска,
след уточнение на исковата молба в тази част. Към настоящия момент счита, че
искът за неоснователен. На ищеца били заплатени всички дължими допълнителни
възнаграждения за нощен труд, положен през процесния период, отчетени с
протокол Приложение №6 към чл.31, ал.1 от Наредбата. По отношение на
претенцията за лихви, счита, че същата имала акцесорен характер и в пряка
зависимост от дължимостта на главницата. По изложените основания за недължимост
на главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд),
неоснователна се явявала и претенцията за лихви за забава. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира съдебни разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът приема
за установено следното:
Страните не спорят, че през процесния периода 01.12.2016 год.- 30.10.2019 год. ищецът е държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и изпълнявайки служебните си
задължения е полагал труд на 12-часови смени по график, от 20:00 часа до 08:00 часа, както и че при работната му смяна е полагал нощен
труд - от 22:00 до 06:00 часа. Страните не спорят, че ищецът е работил на смени
при сумирано отчитане на работното време.
По делото са
приети заверени копия на Протоколи- Приложение №6 към чл.31, ал.1 за отчитане
на отработеното време между 22:00 часа и 06:00 часа, времето на разположение и
положения труд по време на официални празници за исковия период и утвърдени
месечни графици за работа на служителите от група
“О.‘‘ при РУ “Полиция“-гр.К.и заверени копия на
заповеди за полагане на извънреден труд и книга за извънреден труд, които не са
оспорени.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза с депозирани основно и допълнително заключение. Съгласно
заключението за периода 01.12.2016 г. -01.10.2019 г. ищецът е отработил общо 1812,5 часа
нощен труд. Нощният труд не е преизчислен с коефициент 1,143. След преизчисляването се
получават 2071,7 броя отработени часове. При преизчисляването на положения
нощен труд се констатира, че ищецът е положил извънреден труд общо за процесния
период - 1504,6 часа. За периода му е заплатен извънреден труд за 1796,50 часа.
Разликата между изплатения нощен труд за целия период и дължимото след
преобразуването е общо: брутен размер на дохода – 133.78 лева, а нетния размер на дохода е 120.40 лева. Общ
размер на мораторната лихва за целия период е 19.21 лева. Положеният и отчетен нощен труд /без преобразуване в
извънреден труд/, съобразно разпореденото със заповед №***г. и заповед №***г.
на Министъра на вътрешните работи, с които е определен размер на допълнителното
възнаграждение за нощен труд – 0.25 лв. Сумарно за периода са отчетени 1812,5 часа нощен труд, а са заплатени 2776,60
часа. Съгласно допълнителното заключение,
претендираният
за заплащане извънреден труд с исковата молба, формиран след преизчисляване на
положеният нощен труд от ищеца със съответния коефициент не е идентичен с този,
положен въз основа на заповедите за извънреден труд. При преизчисляването на
положения нощен труд се констатира, че ищецът е положил извънреден труд общо за
процесния период – 259,2 часа. Разликата между изплатения нощен труд за целия
период и дължимото след преобразуването е общо: брутен размер на дохода –
1817.70 лева, а нетния размер на дохода
е 1635.90 лева. Общ размер на мораторната лихва за целия период е 270.93 лева.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителните
възнаграждения са лимитивно посочени в нормите на чл.178, ал.1 и чл.179, ал.1 от ЗМВР. Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд, а съгласно
чл.179, ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 часа, за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно
и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица; нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период; нощен е трудът, който се полага между
22:00 и 6:00 часа - чл.187, ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-
подневно, а за работещите на осем, дванадесет или 24-часови смени- сумирано за
тримесечен период- чл.187, ал.3, изр. първо от ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период- чл. 187, ал.3 изр. 3 от ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение- чл.187, ал.6 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал.10 от ЗМВР сочи, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
При действието на ЗМВР, обн. ДВ, бр.53/27.06.2014 г.,
въз основа на законовата делегация /чл.187, ал. 9 от ЗМВР редакция 23.07.2019 г. / са издадени от министъра на
вътрешните работи следните подзаконови нормативни актове: Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.
69/19.08.2014 г., отм. бр.40/02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. /, Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, издадена от
министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 40/02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г., отм. с решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016
г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/ и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, издадена от министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. бр. 3/10.01.2020 г., в сила от
10.01.2020 г. /. В съответствие с чл.187, ал.3 от ЗМВР /редакция 23.07.2019 г. /, в чл.3, ал.3 и на трите
наредби, е регламенитрано, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В чл.31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. е предвидено при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 часа за отчетния
период да се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, а в последващите Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и действащата през процесния период Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. това нормативно решение е изоставено.
Ищецът
претендира заплащане на “извънреден труд“, който се получава чрез превръщане на
положените от него часове нощен труд в дневен такъв чрез коефициент 1. 143 по
реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Понятието
“извънреден труд“ се съдържа в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. ЗМВР и приетите в съответствие с чл.187, ал.9 от ЗМВР наредби уреждат изчерпателно въпросите във връзка с полагането, отчитането
и заплащането на държавните служители в системата на МВР както на нощния, така
и извънредния труд.
Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Посоченото правило трябва да се разглежда
заедно с разпоредбите на чл.136, ал.1 и ал.3 и чл.140, ал.1 и ал.2 от КТ, които
предвиждат различна продължителност на работното време в зависимост от това,
дали трудът се полага през деня, или през нощта. Нормалната продължителност на
седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40 часа, като работното
време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта е 35 часа, т. е. нормалната продължителност на работното време
през нощта е до 7 часа. От изложеното следва, че съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
полагания през нощта труд е 8: 7, което налага при подневно отчитане на
работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.
По различен начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд в
нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. При работа на смени законодателят в съответствие с чл.8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време е допуснал полагането
на труд и през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1: 1. Посочената
разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между
служителите в МВР и полагащите труд по трудово правоотношение е съобразена
изцяло със спецификата и характера на дейността, извършвана от държавните
служители в МВР и поради това е регламентирана от специален нормативен акт.
Това, че липсва изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която да
води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен,
според съда не може да се приеме за празнота в правото, което от своя страна да
води до субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ. Съгласно чл.46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между
страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен
акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага
субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна
уредба. Изрично в чл.142, ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни
служители и 3. лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал. 2 на същата
разпоредба изрично е посочено, че статутът на служителите по ал. 1, т. 1 се
урежда с този закон. Според чл.142, ал.4 и ал.5 на ЗМВР, статутът
на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи
по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този
специален закон. В подкрепа на гореизложеното е и Решение №197/07.10.2019 г. по
гр. д. №786/2019 г. на ВКС, ІV г.о., в което изрично е посочено, че при работа
на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за
държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на
часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. В този смисъл е и решение
№55/07.04.2015 г. по гр.д.№5169/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., в което е прието, че
отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на
извънредния труд се уреждат от специалния закон – ЗМВР, поради което общите
разпоредби на КТ за пълно овъзмездяване на положения извънреден
труд са неприложими.
Следва да се посочи, че в решението
си СЕС приема, че чл.8
и чл.12,
буква а/ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня, а в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита
под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд. Отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия
състав, изразено по-горе. Изложеното относно различния статут на служителите по
ЗМВР, вкл. и този на ищеца, е в пряка корелация с постановеното решение на СЕС.
Различното нормативно уреждане на положението им, посочено по-горе, съставлява
именно посочените от СЕС други мерки за защита под формата на продължителност
на работното време, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и
здравно осигуряване за сметка на бюджета или сходни придобивки, които
позволяват да се компенсира особената тежест на нощния труд. В съгласие с
постановеното в решението на СЕС е, че разликите между нормативното третиране
на трудовите правоотношение и тези по ЗМВР се основават на обективен и разумен
критерий, свързани с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел. В чл.8 и
чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време също не
налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда пред деня – Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на
СЕС. В тази връзка следва да се посочи, че чл.20 и чл.31 от Хартата на
основните права на ЕС допускат определената в законодателството на държавата
членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
вкл.полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел –Решение от
24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС. Съгласно Тълкувателно решение
№1/15.03.2023 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ВКС, ОСГК, при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи
не са приложими разпоредбите на Кодекса
на труда и на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /в частност
разпоредбата на чл.9,
ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството
на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. С оглед на гореизложеното,
съдът приема, че доколкото посочените разпоредби на КТ и НСОРЗ са неприложими в
случая, а и установеното, че положеният от ищеца през
исковия период извънреден труд му е бил заплатен от ответника, то предявените искове за общата сума 5010 лв. неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд в периода м.12.2016 г. – м.10.2019 г.
са неоснователни, поради което следва да
бъдат отхвърлени. С
оглед неоснователността на исковете за главница, неоснователни се явяват и акцесорните искове за заплащане на общата
сума от 300.54 лв. мораторна лихва за забава, поради което претенцията следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Поради отхвърляне на исковете, с оглед
разпоредбата на чл.83, ал.3 от ГПК и дадените в т.23 от ТР №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК задължителни указания, дължимата държавна такса
за разглеждането на делото и разноските за вещо лице следва да останат за
сметка на бюджета на съда, доколкото ищецът е държавен служител в МВР и е
освободен от заплащането им.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.П., с ЕГН-********** ***
против О.-С., с ЕИК:***, с адрес на управление ***, обективно съединени искове
с правно основание чл.178, ал. 1, т.3 от ЗМВР, за сумата 5010 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд в периода м.12.2016 г. – м.10.2019 г.
вкл., формиран след преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143
и съответното му увеличаване е 50%, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019 г. до окончателното
изплащане като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.П.,
с ЕГН-********** *** против О.-С., с ЕИК:***, с адрес гр.С., ***, обективно съединени искове
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата
300.54 лв. мораторни лихви за забава за периода от 01.02.2017 г. до 30.11.2019
г. на неизплатените възнаграждения за положен извънреден труд, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Г.Д.П., с ЕГН-**********
***, да заплати на О.-С., с ЕИК:***, с адрес гр.С., ***, на основание чл.78, ал.3 вр.
чл.78, ал.8 от ГПК направените по делото разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: