№ 982
гр. Пазарджик, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20245220103146 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 124 от ГПК за недължимост на парично вземане.
Ищецът С. В. Д. чрез пълномощника си адвокат Б. е предявил против
ответника „Моят кредит” ЕООД иск за признаване за установено, че не дължи
сумата от 553,17 лева, претендирана от ответното дружество на основание
погасителен план към договор за потребителски кредит от 2023 г., като
твърди, че не е сключвал такъв договор, а в случай, че договор е сключен – че
същият не отговаря на изискванията на материалния закон – ЗПК, ЗЗД и ЗЗП,
или евентуално съдържа множество нищожни клаузи, по които не дължи
връщане на никакви суми. По реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК уточнява, че
договорът за потребителски кредит противоречи на закона понеже не е
изготвен по ясен и разбираем начин, липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, липсва посочен лихвен
процент на ден, не е ясно формулирана действителната обща сума, дължима
от потребителя, уговорената услуга за участие в допълнителни томболи и
промоции и услуга комфорт представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит, поради което е следвало да
бъдат включени в ГПР.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Моят кредит” ЕООД чрез
пълномощника си адвокат П. намира иска за допустим, но по същество за
неоснователен, като се позовава на сключен между страните на 19.10.2023
1
индивидуален договор за заем № 93733, с който на ищеца е отпуснат заем в
размер на 1 000 лева. Общо дължимата сума по кредита била 2 187,52 лева. От
ищеца била заплатена сума в размер на 1 402,01 лева, като остатъкът бил
дължим от него. Оспорва договорът за кредит да не отговаря на изискванията
на закона, като излага конкретни съображения в тази насока.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
На 19.10.2023 г. между страните е сключен индивидуален договор за
заем № 93733, по силата на който „Моят Кредит“ ЕООД в качеството на
заемодател се е задължил да предостави на С. В. Д. в качеството на заемател
заем в размер на 511,29 евро или тяхната левова равностойност, а заемателят
се е задължил да върне заетата сума в срок от 11 месеца, на 11 месечни
вноски, всяка от които в размер на 56,45 евро, при фиксиран ГЛП в размер на
40,63 % и ГПР в размер на 40,35 %, общ размер на всички плащания по заема
– 620,91 евро или 1 214,40 лева, и да заплати възнаграждение за допълнителни
услуги за участие в допълнителни томболи и промоции на стойност 284,14
лева и услуга „Комфорт“ на стойност 662,98 лева.
На същата дата заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 1 000
лева в брой, представляваща главница по договора за заем, за което е
съставена разписка.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че по договора за
кредит е платена сума в общ размер на 1 402,01 лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124 от ГПК за недължимост на парично вземане, претендирано от
ответника по договор за потребителски кредит, който ищецът отрича да е
сключвал, а под евентуалност – който е недействителен поради противоречие
със закона.
В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да
установи дължимостта на процесното вземане на соченото от него основание,
а именно валидно сключен между страните договор за потребителски кредит.
По делото е представен договор за заем, изготвен в писмена форма,
съдържащ уговорки относно всички съществени елементи на заемното
правоотношение и носещ подписите на страните по него, които не са оспорени
от ищеца. Поради това съдът намира, че на 19.10.2023 г. между страните е бил
сключен договор за паричен заем, имащ правната характеристика на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
За действителността на договора са приложими изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
2
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит
задължително се посочва ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено
значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО,
доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за
кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на
погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други
такси и застраховки. В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 е
разяснено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща
всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за
лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват.
Изведено е заключение, че това понятие се отнася едновременно до разходите,
свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване
във времето, съответно те трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10,
ал. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен
начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при
сключването на договора за кредита, както и всички допускания, използвани
за изчисляването на този процент. Това изискване е възпроизведено и в чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдържа се и в Приложение № 2 към директивата
„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити“, част III „Разходи по кредита“. Следователно не е
достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните
компоненти, които го формират.
В процесния договор за заем е посочен размер на ГПР, но това
формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на
Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г., след като в договора не са посочени
взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, в т.ч. договорна лихва,
такси, комисионни и други разходи.
Така например, сключвайки договора за заем заемателят се е задължил
да заплати възнаграждение за две допълнителни услуги – участие в
допълнителни томболи и промоции и услуга „Комфорт“, чийто общ размер е
947,12 лева. Действително в договора е посочено, че тези услуги са поискани
от заемателя, не са задължителни и не представляват условие за подписване на
договор, но това посочване е само формално, като се има предвид естеството
на т.нар. допълнителни услуги, начинът на заплащането им и липсата на
еквивалентност на насрещните престации.
3
Услугата за участие в допълнителни томболи и промоции дава право на
заемателя да се възползва от промоционални продукти на заемодателя, от
месечни кампанийни промоции и отстъпки и индивидуални отстъпки, а
услугата „Комфорт“ – да заплаща вноски по кредита на домашен адрес,
служебен адрес или на друг удобен за него адрес в населеното място, където се
сключва договорът. Това са услуги, които по принцип би трябвало да са
безплатни за потребителя съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като са свързани
с усвояването и управлението на кредита. Не е сигурно, също така, дали
конкретният потребител ще се възползва от закупените услуги, но въпреки че
услугата може да не му бъде предоставена, той ще дължи уговореното
възнаграждение, без да е предвидена възможност за освобождаване от това
задължение.
Освен това от съдържанието на договора не става ясно как е формирана
стойността на тези допълнителни услуги, но и без специални знания е ведно,
че същата е явно непропорционална на размера на отпуснатия заем – при заем
от 1 000 лева стойността на допълнителните услуги е 947,12 лева, което
накърнява принципите на добросъвестност и справедливост в гражданския и
търговския оборот и сочи, че заемодателят в качеството си на търговец,
предоставящ по занятие кредити на физически лица, се е възползвал от своето
господстващо спрямо потребителя положение, за да извлече по-голяма
печалба за себе си за сметка на непосилната икономическа тежест, която е
поел потребителят.
Като се вземе предвид и уговорката, според която възнаграждението за
допълнителните услуги е включено в месечните погасителни вноски, се
оказва, че заплащането на тези услуги на практика е начин за генериране на
скрита печалба за заемодателя. По този начин в противоречие със закона се
избягва изискването за включване на тези възнаграждения в размера на ГПР. С
тези допълнителни плащания се покриват разходи, които са пряко свързани с
договора за паричен заем и са били предварително известни на заемодателя
при сключване на договора за кредит. След като тези две условия са налице,
разходите за допълнителните услуги е следвало да бъдат включени в общата
дължима сума съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Невярното посочване на
размера на ГПР в договора за кредит е равнозначно на непосочване на ГПР,
което съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 води до
недействителност на договора в контекста на чл. 10, § 2, б. „ж“ и чл. 23 от
Директива 2008/48.
Невярното посочване на ГПР рефлектира и върху друго съществено
изискване на договора за потребителски кредит – да е посочена общата сума,
дължима от потребителя. В процесния договор за заем е посочена общо
дължима сума в размер на 620,91 евро (1 214,40 лева), но в същата очевидно
не са включени допълнителните плащания за закупените услуги, чиято обща
стойност е 947,12 лева. Посочването на общ размер на дълга, който не
отговаря на действителния такъв, а е по-нисък от него, подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да
4
прецени реалната икономическа тежест на договора, което прави клаузата
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Установените нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сочат, че на
потребителя не е предоставена ясна, точна и достъпна информация за начина
на формиране на ГПР, неговия реален размер и общата дължима по кредита
сума, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност
на кредита е сумата, предоставена на заемателя, в случая 1 000 лева. По
кредита са извършени плащания в общ размер на 1 402,01 лева, което
означава, че ищецът е платил по договора повече от дължимото, следователно
не дължи други суми по договора.
По изложените съображения съдът намира иска за основателен, поради
което същият следва да бъде уважен изцяло, а на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
В. Д., ЕГН ********** от гр. *****, общ. Б., обл. Пазарджик, ул. „***** не
дължи на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3 сумата от
553,17 лева по договор за заем № 93733 от 19.10.2023 г. поради неговата
недействителност.
ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3 да
заплати на С. В. Д., ЕГН ********** от гр. *****, общ. Б., обл. Пазарджик, ул.
„***** разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3 да
заплати на адвокат К. И. Б. от Адвокатска колегия – Русе, ЕГН **********,
служебен адрес: гр. София, ул. „*****, офис – партер адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5