№ 426
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20251000601484 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Гл. 21 от НПК.
С РЕШЕНИЕ № 346/05.11.2025г. по НЧД № 1095/25г., Благоевградски
окръжен съд на основание чл. 465, ал. 1 и сл. от НПК е ПРИЗНАЛ и ПРИЕЛ
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 2010/446 Основен 2012/407 от 20.12.2012г. на
2-ри наказателен съд по тежки престъпления Коджаели, в сила от 02.11.2017г.,
потвърдено с Решение на 14 наказателен съд на Върховен апелативен съд на Р.
Турция от 02.11.2017г., с Д 2014/9463-основен и 2017/5321, с което на Е. Й. /И.
Н. С./ български и турски гражданин, е признат за виновен в извършено в
периода август - октомври 2010г. на престъпление по чл. 103/2 и 103/1 от
Закон 5237 на Република Турция, съответстващ на престъпление по чл. 152,
ал. 2, т. 1, вр. Ал. 1 от НК на РБ, за което следва да изтърпи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА и
в извършено в периода 20.1.2010 – 25.10.2025г. престъпление по чл. 109/1 от
Закон 5237 на Република Турция, съответстващо на такова по чл. 142 А, ал. 3,
т. 1, пр. 3, вр. Ял. 1 от НК на РБ, за което му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
1
Определен е първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието по
така приетата за изпълнение присъда, като е признато времето, през което
осъденият е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и е
изтърпявал наказанието по същата. В мотивите към решението е посочено, че
съдът отказва да приложи разпоредбата на чл. 23 от НК по отношение на Е.
Й., като е приел, че няма правомощия в тази насока, тъй като това не е сторено
от страна на турския съд и в документите изрично е посочено, че осъденият
следва да изтърпи общо наказание в размер на 8 години и 14 месеца.
Срещу така постановеното решение, в частта относно неприлагането на
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, е постъпила жалба от адв. Н., защитник на
Е. Й.. Твърди се, че решението в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което
спрямо подзащитния му бъде приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК и
бъде определено едно общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА за срок от
ШЕСТ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА. Излагат се съображения, че са налице
всички основания затова, тъй като са налице две извършени деяния в
условията на съвкупност и не може да бъде изисквано от страна на турския
съд да прилага разпоредбите на българския наказателен закон. В същото
време, за българския съд е било налице задължение в тази насока, което
задължение първоинстанционният съд не е изпълнил. Моли се за изменение
на решението в посочения смисъл, като се приложи разпоредбата на чл. 23 от
НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита, че жалбата
се явява основателна и следва да бъде уважена. Сочи, че разпоредбата на чл.
23 от НК е императивна и следва да бъде приложена, независимо, че турският
съд не я е приложил, съобразно действащото там законодателство. Моли за
решение в този смисъл.
Защитникът на осъденото лице Е. Й. /И. С./, адв. Н., поддържа
подадената жалба на описаните в нея основания и моли същата да бъде
уважена. Счита, че неправилно съдът не е приложил нормата на чл. 23 от НК
спрямо подзащитния му и моли за отмяна на решението в атакуваната му част
и определяне на едно общо наказание измежду двете, определени от турския
съд.
2
Е. Й. поддържа казаното от своя защитник и моли да бъде екстрадиран в
Република Турция, където да изтърпи наказанието си.
Софийски апелативен съд, след като обсъди направеното искане,
доводите и възраженията на страните, намира следното:
Жалбата се явява неоснователна, а атакуваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено при коректно
приложение на материалния закон.
На първо място, независимо от липсата на релевиран спор в тази насока,
следва да се посочи, че са налице предпоставките чл. 463 от НПК за
признаване и приемане за изпълнение на постановената присъда спрямо Е. Й.
/И. Н. С./. Същият е признат за виновен с Решение № 2010/446 Основен
2012/407 от 20.12.2012г. на 2-ри наказателен съд по тежки престъпления
Коджаели, в сила от 02.11.2017г., потвърдено с Решение на 14 наказателен съд
на Върховен апелативен съд на Р. Турция от 02.11.2017г., с Д 2014/9463-
основен и 2017/5321 за извършено в периода август - октомври 2010г. на
престъпление по чл. 103/2 и 103/1 от Закон 5237 на Република Турция,
съответстващ на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. Ал. 1 от НК на РБ, за
което следва да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ШЕСТ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА и за извършено в периода 20.10.2010 –
25.10.2025г. престъпление по чл. 109/1 от Закон 5237 на Република Турция,
съответстващо на такова по чл. 142 А, ал. 3, т. 1, пр. 3, вр. ал. 1 от НК на РБ, за
което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. Същият е и български гражданин, като
престъпленията за които е водено наказателното производство и същият е
признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт, не се явяват политически или
военни. Няма данни по делото, от които да се предположи, че правата на
лицето не са били спазени и че същото е третирано неравноправно поради
расова, етническа или религиозна принадлежност. Давността за привеждане в
изпълнение на наказанието по смисъла на чл. 82 от НК не е изтекла. Поради
това така постановената присъда в Република Турция следва да бъде приета за
изпълнение като бъде определен първоначален СТРОГ режим за изтърпяване
на наказанието, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС, както е
3
посочено и в самото решение. Правилно при признаване на решението,
първоинстанционният съд е приспаднал при изтърпяване на наказанието
времето от 114 дни, през което Е. Й. е бил задържан под стража в рамките на
воденото наказателно производство, както и времето, през което същият е
изтърпявал наказанието и е бил с мярка ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в
рамките на производството по ЕЗА, считано от 13.03.2025г. до настоящия
момент.
Този съдебен състав, подобно и на съображенията, релевирани от
първоинстанционния съд, счита, че няма как в настоящото производство съдът
да приложи разпоредбата на чл. 23 от НК и да определи едно общо най-тежко
наказание измежду наказанията, наложени на Е. Й.. В рамките на това
производство, съдът е обвързан с определеното наказание в държавата,
постановила присъдата по същество, поради което и след като групиране на
наказанията не е приложено от съда по същество, няма как това да бъде
извършено в процедурата по признаване и приемане на изпълнение на
присъдата. Видно от съпроводителните документи към изпратената присъда,
лицето следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 8 години и
14 месеца, което представлява сборуване на двете постановени спрямо Е. Й.
наказания. Доколкото институтът на определяне на едно общо наказание се
явява част от правомощията на съда по същество по окончателното
определяне на наказанието, което следва да изтърпи лицето, срещу което е
водено наказателното производство и това не е извършено от този съд,
настоящият състав е обвързан с така определеното спрямо българския
гражданин наказание и не е в правомощията му да го редуцира, съобразно
действащата в България правна уредба. Не могат да бъдат споделени
доводите в жалбата в обратната насока, тъй като този институт се явява част от
определянето и индивидуализацията, а не от изпълнението на наказанието,
поради което и няма как да бъде приложен българският наказателен закон.
Няма как, също така, в рамките на това производство, да бъде
разглеждан въпросът с изпращането на осъдения Й. за изтърпяване на
наказанието в Република Турция, където той очевидно, въпреки че има и
българско гражданско, е трайно уседнал. Съгласно разпоредбата на чл. 453 от
НПК, трансферът на осъдени лица е от компетентността на главния прокурор
4
на РБ и съдът в това производство няма правомощията да преценява
подлежащите на изясняване в тази процедура въпроси.
Предвид изложеното дотук, и с оглед пълното съвпадение на изводите на
първоинстанционния съд и настоящата въззивна инстанция, атакуваното
определение следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба –
оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран Софийски Апелативен Съд, НО, VІІІ състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО РЕШЕНИЕ № 346/05.11.2025г.,
постановено по НЧД № 1095/25г. по описа на Благоевградски окръжен съд
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5