№ 301
гр. В., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200975 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „У.“ АД,
ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „И.С.“ № 2, ет. 3, ап.
412, представлявано от Изп.директор „О2“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
управителя В. Б. П., против Наказателно постановление № 837730-
F828621/11.07.2025г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни Дейности"
- Велико Търново, Дирекция "Оперативни Дейности" В ГД "Фискален
Контрол, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС-
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на Министерство на финансите във
вр.с чл. 118,ал.4 от ЗДДС.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
изпраща процесуален представител. В депозираната жалба моли съда да
отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Оспорват фактическите констатации, изложени в
издаденото НП. Релевират се съображения за допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 42,ал. 1,т.2 от ЗАНН, доколкото датата на
съставяне на АУАН била различна от действителната такава. Сочи се още, че
АНО неправилно не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН предвид
обстоятелството, че нарушението е формално, липсва вреда за фиска, като
липсват и предходни нарушения.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, се
явява в съдебно заседание. Поддържа, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила по установяване на нарушението и налагане на
наказанието, нарушението е извършено и не е налице маловажен случай.
Моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно
1
и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 05.06.2025 г. в 15:35 ч. била извършена проверка на търговски обект
по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – фитнес „7 Дейс“, находящ се в гр.
В., ул. „Ц.С.В.“ №20А, стопанисван от „У.“ АД с ЕИК *****, с представляващ
управителя В. Б. П.. При проверката се установило, че не всяка промяна на
касовата наличност, извън случаите на продажби, се регистрира във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. От наличното и работещо фискално устройство модел Datecs
DP – 150, вер. 2.0 с регистрационен номер в НАП 4593641/14.10.2022 г.с
индивидуален номер DT 753578 и индивидуален номер на фискална памет
02927746 бил разпечатан междинен финансов отчет без нулиране и запис на
фискална памет № 0048285/05.06.2025 г., то който била разчетена касова
наличност в размер на 96.10 лв. Фактическата наличност от парични средства,
установена в касата на обекта, вписана в опис, изготвен от Анета Миткова
Анкова – рецепционист, била в размер на 78.50 лв. Така била установена
отрицателна разлика между разчетената касова наличност по документи и
фактическата наличност от парични средства в касата на обекта към момента
на проверката в размер на – 17.60 лв., която не била отразена чрез наличното,
въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство чрез
операциите „служебно изведени“ суми, които параметри притежават
необходимите функции.
Бил съставен протокол за проверка №0013936 от същата дата –
05.06.2025 г. На 05.06.2025 г. срещу дружеството бил съставен и АУАН,
предявен и връчен на 13.06.2025 г. представител – П.А.А. срещу подпис. На
18.06.2025 г. постъпило възражение срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на
Министерство на финансите във вр. С чл. 118,ал. 4 от ЗДДС, като на
основание чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка №0013936
от 05.06.2025 г., опис на паричните средства към момента на проверката,
декларация от лице, работещо по трудово правоотношение, декларация за
стопанисван обект, дневен отчет, дубликат сторно, фискален бон корекция,
обяснение проверката, и гласни доказателства – разпита на актосъставителя Л.
В.. Съдът кредитира изцяло обясненията на актосъставителя В. като
последователни и кореспондиращи с приложените по делото писмени
доказателства
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
2
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в ЗДДС, за което е санкциониран по административен
ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) –при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния В.ски районен съд. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
съгласно заповед № З - ЦУ-30-875 от 23.06.2025 г. на изпълнителния директор
на НАП. Отделно от това в чл. 193, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че
установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по
прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за административните
нарушения и наказания, а съгласно ал. 2 на същия текст актовете за нарушение
се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се
издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от
орган по приходите, който съгласно чл. 193, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е
компетентен да установява нарушения на ЗДДС.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата,
при които е извършено. В този смисъл настоящият съдебен състав намира
направеното възражение от страна на защитата за допуснато съществено
процесуално нарушение, касаещо датата на съставяне на АУАН за напълно
неоснователно. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –
наименование на дружеството, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление,
представляващо го лице. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът счита, че съгласно всички приложени по делото писмени и устни
доказателства, отразени в акта, в наказателното постановление доказват по
безспорен начин, че правилно е ангажирана административно - наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател за нарушение на разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
3
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, съгласно която извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Относно препратката към чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, следва да се посочи, че тази
разпоредба предвижда издаването от Министъра на финансите на наредба за
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Именно въз основа на посочената норма е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, за нарушение на която дружеството е санкционирано.
Нормата на чл. 33, ал. 1 от горепосочената Наредба има за цел в случай на
необходимост да бъде съпоставена касовата наличност с документираните със
съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени
служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една
разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В случая на датата на
нарушението – 05.06.2025 г. констатираната касова разлика в размер на 17.60
лв., представляваща парични средства, отразени във фискалното устройство
на проверения обект в повече от установените парични средства в касата на
стопанисваното от дружеството фитнес „7Дейс“, като не е била регистрирана
във фискалното устройство промяна на касовата наличност чрез операция
"служебно изведени" суми, което очевидно противоречи на цитираните по-
горе законови изисквания. Монтираното в обекта фискално устройство
притежавало такава функционална възможност, като този факт не се оспорва
от нарушителя. Следва да се посочи и, че от показанията на свидетеля Л. В. с
категоричност се потвърди, че намерените парични средства се дължат на
това, че оборотните средства не са въведени във фискалното устройство чрез
служебно въвеждане. По този начин с бездействието си санкционираното
дружество е извършило от обективна страна нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В съответствие с предвиденото в ал. 1 на чл. 33 от Наредба № Н-
18/13.12. 2006 г. правило разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС въвежда
санкция за лицата, които нарушат реда за въвеждане, извеждане, респ.
отчитане на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства.
Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от
продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото
на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка
с извършени разплащания с други търговци. В конкретния случай АНО е
приел, че се касае за суми, които не са приход на търговеца, но не са надлежно
4
отразени и именно поради това е приел, че следва да го санкционира по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС ( ненадлежна отчетност на ФУ), но с по - лека санкция,
предвидена в чл. 185, ал. 1, по арг. от изр. 2 на чл. 185, ал. 1, поради липсата на
неотразени приходи.
Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения,
или т. нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в техния
състав не е посочен настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези
нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им.
Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от
закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на
определени обществени отношения, в процесния случай с осигуряване
нормалното функциониране на данъчната система. От субективна страна
деянието е извършено от предвидения от наредбата особен субект – данъчно
задължено лице, по см. на чл. 3, ал. 1 от по Наредба № Н-18/13. 12., в
качеството на търговец.
На следващо място, разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е част от
установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство
суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми
във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от търговеца,
поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
Произходът на неотразените парични средства би имал значение
единствено, когато се касае за извършване на дейности/продажби, при които
не се изисква регистрирането им и издаването на фискални касови бележки с
оглед предвиден по Наредбата специален ред за отчитане, но настоящият
случай не е такъв.
Административнонаказателната отговорност на акционерното
дружество – юридическо лице е безвиновна, т. е. при административни
нарушения на търговски дружества изобщо не се изследва въпроса за вината.
В настоящия казус се установи, че в чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е
предвидена възможността за налагане на имуществена санкция на ЮЛ,
каквото е и дружеството-жалбоподател.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1
от ЗДДС за процесното нарушение е предвидено административно наказание
за юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 лева до 4000
5
лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма
данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито пък са налице други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира възражението на жалбоподателя във
връзка с неправилната преценка на АНО относно приложимостта на чл. 28 от
ЗАНН за неоснователно. От значение за налагане на имуществена санкция е
само обстоятелството, че законодателят е възложил на определено
юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е
създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние. Ето защо
и процесният случай не може да се квалифицира като маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата,
определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза, в която
визираното деяние да се отличава с липса на обществена опасност или
обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи
на нарушения от същия вид. Оттук липсва правно обоснована възможност
изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление. С
оглед формалността на административното нарушение, ако следва да се
отчете като маловажност липсата на щета за фиска и ако това има значение за
съставомерността на деянието, то тогава би следвало да липсва нарушение.
Но не това е имал предвид законодателя, като е скрепявал с държавна принуда
чрез санкционна норма неотразяването на всяка промяна на касовата
наличност на ФУ чрез операциите „служебни изведени“ суми.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Нарушението е описано с необходимата конкретика, а
именно: посочени са датата, на която е установено, неговите обективни
характеристики, съотнесени към конкретни правни норми. Нарушението, за
което дружеството е санкционирано, е формално, за неговата съставомерност
не се изисква настъпване на вреди, а и обществената му опасност не е по-
ниска в сравнение с останалите нарушения от този вид. Поради това и не са
налице обективни предпоставки процесният случай да бъде приет за
маловажен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 144
от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на АНО,
каквото искане е направено от процесуалния представител на същия.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при
6
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 130 до 190 лева. В настоящото производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито
съдебно заседание от 08.10.2025 г. Съдът намира, че делото не разкрива нито
фактическа, нито правна сложност, за разглеждането в рамките на едно
съдебно заседание, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел,
фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради което
съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 130 лева, който съответства на минималния размер, предвиден
в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №837730 - F828621/11.07.2025г.,издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „У.“ АД, ЕИК:
*****, седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „И.С.“ № 2, ет. 3, ап. 412,
представлявано от Изп.директор „О2“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
управителя В. Б. П. е наложено административно наказание на основание чл.
185, ал. 2, изр. Последно във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС- „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н – 18/13.12.2006г. на Министерство на финансите във вр. С чл.
118,ал.4 от ЗДДС.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Съдът осъжда „У.“ АД, ЕИК:
*****, седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „И.С.“ № 2, ет. 3, ап. 412,
представлявано от Изп.директор „О2“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
управителя В. Б. П. да заплати на ТД на НАП – Велико Търново сумата от 100
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7