№ 394
гр. *********, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101055 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
Ищцата П. П. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.*********, ул.,,********* е предявила срещу
ответника ,,*******‘‘ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр.***, ул.,,*****‘‘ № ****** положителен установителен иск
за прогласяване на нищожността поради противоречието й с чл. 10а, ал.2
от ЗПК на клаузата, уреждаща ,,Такса разглеждане‘‘ обективирана на ред
№ 5, раздел ,,Основни условия‘‘ с сключения между страните Договор за
кредит № L353623/11.06.2024 г.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата
молба, в който ответното дружество оспорва иска, като процесуално
недопустим и неоснователен за което излага подробни съображения. Моли
съда да отхвърли иска като неоснователен, претендира деловодни разноски по
делото по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона
и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане,
като предявен от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо
искане. Разгледан по същество, искът е основателен.
1
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за кредит №
L353623/11.06.2024 г.
със следните параметри:
-Размер на кредита: 3 750лв.;
- Период на кредита- 24месеца;
- Вид вноска: месечна;
- Годишен процент на разходите/ГПР/: 35,74;
- Такса за разглеждане-1 047,82лв.;
- Брой вноски:24
- Фиксиран лихвен процент: 7%;
- Обща сума за плащане: 5 077,45лв.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.2 от Закона за
потребителския кредит,кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В пряк разрез с горецитираната разпоредба в процесния Договор за
кредит е уговорена ,,такса разглеждане‘‘ от 1 047,82 лв., която е свързана
именно с усвояване на кредита. Срещу посочената сума липсва реална
насрещна престация от страна на кредитора към кредитополучателя, тъй като
не може да се събира такса за нещо, което е в задълженията на кредитора- да
разгледа искането за кредит и ако прецени,че същото е надлежно, да отпусне
кредита. Да се изисква от кредитополучателя такса и то в размер над 1000 лв.
за тази дейност на кредитора противоречи също така на добрите нрави, както
и е налице възползване от по-силното икономическо отношение на кредитора
спрямо по-слабото такова на длъжника, недопустимо оскъпявайки кредита.
Начисляването на посочената такса, която е нищожна съгласно чл. 26, ал.1,
предл.1-во от ЗЗД- противоречаща на императивна законова норма, като освен
това чрез тази такса неправомерно се оскъпява кредита, начислява се т.нар.
,,скрита лихва‘‘ и се заобикаля реалния размер на ГПР по кредита, който иначе
2
би надхвърлил допустимия размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК- водещо до
недействителност на целия договор за кредит.
Предвид гореизложеното, искът, като основателен и доказан, следва да
се уважи от съда.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски
от 51 лв.- за внесена държавна такса и такса за изготвяне на препис от
исковата молба за връчване на ответника.
На следващо място, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАДв. в
полза на пълномощника на ищеца-адв. Г., осъществил безплатна адвокатска
защита, следва да се присъди претендираното от него адвокатско
възнаграждение от 480 лв. в цялост, тъй като възнаграждението е определено
съгласно минималните размери, посочени в чл. 7, ал.2,т.1 от НВАР.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 26,
ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между: П. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.*********, ул.,,********* и
,,*******‘‘ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление:
гр.***, ул.,,*****‘‘ № ******, че в сключения между страните Договор за
кредит № L353623/11.06.2024 г. клаузата, уреждаща ,,Такса разглеждане‘‘ в
размер от 1 047,82 лв. обективирана на ред № 5, раздел ,,Основни
условия‘‘ е нищожна поради противоречието й с чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,*******‘‘ЕООД, ЕИК: *******
със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.,,*****‘‘ № ****** ДА
ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*********,
ул.,,********* сумата от 51 лв.- сторени разноски за държавни такси.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв.
,,*******‘‘ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление:
гр.***, ул.,,*****‘‘ № ****** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г. от АК-Ловеч с
№ ********** със служебен адрес: гр.****, ул.,,*******, офис № 30 сумата от
480 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита на ищцата.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- *********
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
4