Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІ граждански състав в открито
заседание, на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
При секретаря
: Вероника Георгиева като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 4501 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „А.з.с.н.в.”*** против Г.П.М. ***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумата 1116,15 лв, от която сумата
546,49 лв главница, сумата 24,34 лв договорна лихва, сумата 23,20 лв такса
оценка на досие, сумата 109,65 лева такса за услуга „кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене за периода 08,06,2016 г. –
19,10,2016 г., 255,71 лева такса за услуга „кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене за периода 08,06,2016 г. – 19,10,2016 г.,
146,86 лева обезщетение за забава за
периода 02,06,2016 г. – 06,05,2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 07,05,2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. Твърди се, че на 01.07.217г. е подписа даговор за цесия между *** и ***,
по силата на който вземането произтичащо от договор за потребителски кредит
сключен между *** и ответника с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.Твърди се, че по силата на договор за
заем сключен между *** и ответника, на ответника е представен паричен заем в
размер 1400 лв. Твърди се,че ответникът
се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 1676,13 лв – усвоена главница и договорна
лихва, на 60 броя равни седмични вноски , всяка в размер на 27.94 лв. първата с
падеж 02.09.2015г., а последната с падеж 19.10.2016г. Твърди се, че кредитополучателят е изразил
съгласие да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 70 лв,
платима при подписване на договора и дължима на 60 равни седмични вноски всяка
в размер на 1,17 лв платими на падежните дати на погасителните вноски. Твърди
се, че кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя допълнителна услуга изразяваща
се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита, поради което дължи такса „Кредит у
дома“ в размер на 328,85 лв , платима на 60 равни седмични вноски в размер на
5,48 лв платими на падежните дати, останалата част от таксата „Кредит у дома“,
която е в размер на 328,85 лв и е
определена на 60 равни вноски, всяка в размер на 5,48 лв също е включена
в седмичните вноски, всяка от които по 12,79 лв. Твърди се, че съгласно
договора кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата
„Кредит у дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя, като кредитополучателят няма да дълги такса
разходи за събиране на вземането, но дълги
непогасената част от 30 % от услугата Кредит у дома. Твърди се, че
общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне е в размер на
2842,30 лв, която включва главница в размер на 1400лв, договорна лихва в размер
на 276,13лв, сумата 70 лв такса оценка
на досие, сумата 358,85 лева такса за услуга „кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене 767,32
лв. Съгласно клаузите на договора общата сума е платими на 60 броя равни
седмични погасително вноски , всяка в размер на 47,38 лв.Твърди се, че
кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите суми, поради което ищецът в
качеството си на цесионер е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което
съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение. Моли съда
да признае за установено, че ответникът дължи
сумата 1116,15 лв, от която сумата 546,49 лв главница, сумата 24,34 лв
договорна лихва, сумата 23,20 лв такса оценка на досие, сумата 109,65 лева
такса за услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене за периода 08.06.2016 г. – 19.10.2016 г., 255,71 лева такса за
услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене за
периода 08.06.2016 г. – 19.10.2016 г., 146,86
лева обезщетение за забава за периода 02.06.2016 г. – 06.05.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
07.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.Претендира разноски
Ответникът в срока на чл.133 от ГПК, е представил писмен отговор в който оспорва
предявения иск. Прави възражение за неравноправни клаузи – за определяне такса
за услугата „Кредит у дома“,такса за оценка
на досие и дължимата годишна
лихва, поради противоречие със ЗЗП.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. № 2719/2019г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило писмено възражение от длъжника и с разпореждане на съда е указано на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителния иск претенция
е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.
От
представения по делото препис на Договор за потребителски кредит от 24.08.2015г., сключен
между ***, в качеството на заемодател и Г.П.М., в качеството на заемател се
установява, че по силата на това съглашение заемодателя е предоставил на ответника
заем в размер на1400лв. Между страните не е налице спор, че заемодателя е
изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави заемната сума.
Според
обективираното в чл.2 от договора, ответника е следвало да върне предоставената
му в заем сума на 60 седмични вноски, всяка в размер на 47,38 лв и последна
вноска в размер на 46,87 лв., първа
вноска платима на 31.08.2015г. и
съответно всеки понеделник. При това са уговорили фиксиран годишен лихвен процент
по заема в размер на 31,82% , ГПР 48 %.
Видно от договора е, че страните са постигнали
договореност, че Провидент може да предостави на клиента допълнителна услуга,
по избор на клиента, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по
негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита,
наричана „Услуга Кредит у дома”, която услуга се предоставя срещу такса
управление на услугата Кредит у дома при следните условия : 1096,16 лева.
Клиентът е декларирал с „Да”, че избира услугата Кредит у дома. Видно от
договора е, че общият размер на дължимата сума е 2842,29 лева, като срокът на
договора е 60 седмици, а размерът на седмичното плащане с изключение на
последното е 47,38 лева, а размерът на последното плащане е 46,87 лева. Първото
седмично плащане се дължи на 31.08.2015 год., а за ден от седмицата, в който се
дължат плащания е договорен –понеделник.
Видно от чл.4 на договорните разпоредби е, че кредитът се предоставя на
клиента в срок от 10 календарни дни от сключването на този договор за кредит,
чрез банков кредит по банковата сметка, предоставена от клиента. В случай, че
10-ят календарен ден не е работен ден,
кредитът ще бъде преведен на клиента на следващия работен ден. От чл.6
се разбира, че първото седмично плащане се дължи в срок от 17 календарни дни от
датата на сключване на този договор за кредит, а следващият чл.7 предвижда
договорката между страните, че клиента изплаща седмично на Проведент, чрез
банков кредит, сума равна на размера на
седмичната погасителна вноска, както е уредено на първата страница на този
договор за кредит. Всяка седмична погасителна вноска се превежда по банковата
сметка на Провидент, както е посочено на втора страница на този Договор за
кредит, съгласно чл.6. Съгласно чл.13 клиентът и Провидент се съгласяват,че ако
клиентът не плати в срок някоя седмична погасителна вноска или ако представи
невярна или заблуждаваща информация, или наруши някое от дзадълженията по
договора за кредит, Провидент има право, по своя собствена преценка, чрез
обикновено уведомяване, изпратено от Провидент до адреса на клиента, да обяви
за изискуеми след изтичане на гратисен период от 15 календарни дни, всички
суми, които се дължат от клиента съгласно този договор за кредит. От датата на
тази ранна изискуемост, клиентът пропуска ползата о изплащане на кредита на
вноски и всички суми, дължими по този договор за кредит стават незабавно
изискуеми и платими. В съкото време Провидент има право да предприеме по всяко
време, съдебни мерка за възстановяване на посочените по-горе суми, като в този
случай, всички разходи,свързани с възстановяването на цитираните по-горе суми
са за сметка на клиента. В чл.22 е договорено правото на Провидент да
прехвърли, изцяло или частично правата си по този договор за кредит без
съгласието на клиента, като впоследствие информира клиента.Като доказателство
по делото е представен Стандартен европейски формуляр за предоставане на информация
за потребителски кредити, като информацията в този формуляр няма силата на
предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да предостави
кредитния продукт, за който се отнася тази информация.
По делото не
е представен договор за прехвърляне на вземания
от 01.07.2017г. посочен в исковата молба, представено е само потвърждение
от *** за сключена на осн. чл. 99 ал.3
от ЗЗД цесия между *** и *** съгласно което е прехвърлено вземането към Г.М. в
размер на 1400 лв.
По делото е представен рамков договор за
прехвърляне на вземания, сключен между *** и „А.з.с.н.в.“ ООД, предмет на който видно от Приложение № 1 е и вземането към ответника, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски.
Налице е и
пълномощно от името на ***, с което е
упълномощила „А.з.с.н.в.”ЕАД да го представлява като уведоми по
законоустановения ред длъжниците за сключения на 16.11.2010 год. Договор за
прехвърляне на вземания между *** и „А.з.с.н.в.”ЕАД, по силата на който
вземанията на цедента към конкретните длъжници, произхождащи от договори за
потребителски кредит, се прехвърлят н. „А.з.с.н.в.”ЕАД.
Видно от
представеното по делото уведомително писмо е, че ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането, и че към 25.06.2018 год. задължението му възлиза на 1067,81
лева, включително начислена лихва за забава, неустойки и такси.
От
заключението на вещо лице В.В., по
допусната съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема като обективно и
компетентно е, че по договор за
потребителски кредит № *********/24.08.2015г. са заплатени суми в размер на 1
873,00 лв отразени в системата на ***.
ВЛ е установило, че в системата на *** по дговора не са извършени
плащания, за периода в който кредитор е бил *** . В периода след датата на
цесията с „А.з.с.н.в.“ ООД -01.06.2018 по договора няма извършени плащания.С
платените суми в размер на 1873 лв са погасени вноска № 1 до № 40 частично в
това число- главница-853,51 лв, договорна лихва за периода 31.08.2015г.-
30.05.2016г.-241,89 лв, такса оценка на досие от 31.08.2015г.- 30.05.2016г.-
46,80 и такса услуга „Кредит у дома“
31.08.2015г.- 30.05.2016г.- 730,80 лв. В заключение ВЛ остатъкът от
непогасеното задължение на ответникът по договора за кредит към 07.05.2019г. е в размер на 969,29 лв, в
това число главница 546,49лв, договорна
лихва за перода 06.06.2016-17.10.2016г.- 34,24 лв, такса оценка на досие от
06.06.2016г.- 17.10.2016г.- 23,20 лв, такса за услугата „Кредит у дома“ от
06.06.2016г-17.10.2016г.- 365,36 лв Лихвата за забава за периода от
02.06.2016г.- 17.10.2016г. върху сумата 546,49 лв е в размер на 162,29 лв. или
общия размер на дължимите суми към 07.05.2019г. е 1131,58лв ВЛ е отговорило,
към датата на подаване на исковата молба 08.07.2019г. размерът на дължимите
суми е 1140,99 лв. Във втория вариант като се вземат предвид само размерът на
главницата и договорната лихва задължението е в размер на 546,49 лв за главница, и сумата 34,24 лв за
договорна лихва за периода 06.06.2016г.- 17.10.2016г.
В настоящото исково производство по
реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК съдът установява със сила
на пресъдено нещо дали претендираното вземане съществува, какъв е неговия
размер и дали е изискуемо, като тежестта на доказване на всички елементи от
фактическия състав на този текст от ГПК е на ищеца. Искът за съществуване на
вземането е предоставен в полза на кредитора в заповедното производство, чието
вземане, обективирано в издадената в негова полза заповед за изпълнение, е
оспорено от длъжника. Това означава, че спорният предмет, както и страните по
този иск са очертани от заповедта за изпълнение. Затова и вземането, предмет на
настоящата искова претенция трябва да съответства както по основание, така и по
размер на вземането, заявено в заповедното производство.
Съобразявайки представените по делото писмени доказателства, съдът
приема за безпорно установено, че по силата на Договор за потребителски кредит
№ ********* от 24.08.2015 год. между ***
ответникът е възникнало облигационно правоотношение, валидно обвързващо
страните и предполагащо изпълнение на техните права и задължения по начина, при
условията и в сроковене, които те самите са договорили и скрепили с подписите
си върху него. Съдът приема за доказан
факта, че *** е изпълнил задължението си по договора да предостави на клиента
кредит в размер общо на сумата 1 400 лева за лични нужди, чрез кредитен
консултант в брой по местоживеенето на кредитополучателя. От заключението на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че с подписване
на договора, ответницата е потвърдила получаването в пълен размер на
договорения кредит, което дава основание на съда да счете, че за ответницата е
възникнало задължението да погаси задължението си по начина и в срока,
предвиден в чл.6 и чл.7 на договора за потребителски кредит, т.е. за 60
седмични плащания, като размера на всяко седмично плащане е 47,38 лева.
Според
съда дори и да е налице първият елемент от фактическия състав на чл.422, ал.1
от ГПК, а именно наличие на съществуващо вземане от страна на кредитора спрямо
длъжника, то в настоящият исков процес ищеца при условията на пълно и главно
доказване не доказа, че процесното вземане е ликвидно и изискуемо. По делото не се спори, че уведомлението за
цесията е връчено на ответника. От материално правна страна съдът счита и че
исковата претенция е неоснователна и недоказана и предвид обстоятелството, че
са касае за сключен между страните Договор за потребителски кредит от 24.08.2015
год., попадащ в приложното поле на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ,
бр.18 от 05.03.2010 год./. В текста на чл.33, ал.1 от този закон се предвижда,
че в случай на забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал.2 на същия текст,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. В договора страните са се
уговорили и за заплащане на такса за оценка надосие, такса за услуга „Кредит у
дома”, като според съда е недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение
за забавено изпълнение над размера на законната лихва. Уговорката за
заплащането на такси при забава е в противоречие с текста на чл.143, т.5 от
ЗЗП, тъй като при неизпълнение на договорните задължения длъжникът трябва да
заплати необосновано високо обезщететие съобразно срока на забавата. Затова и
всяка клауза в договор за потребителски кредит, по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, имаща за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е
нищожна и потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.В този смисъл съдът приема, че ответникът е
заплатил сумата 1873 лв , от които е погасена главница в размер на 1400 лв,
която сума единствено е дължима с оглед
посоченото по-горе за нищожност на клаузите за лихва, такса кредит у
дома и такса за оценка на досие.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 470
лв представляваща направени по делото разноски за адвокат и ВЛ.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от„А.з.с.н.в.” ЕАД-гр. *** със седалище и адрес на управление ***-р ***,
с ЕИК ***против Г.П.М. ***, ЕГН **********,*** с петитум да се признае за установено на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че дължи на кредитора А.з.с.н.в.” ЕАД-гр. *** сумата
1116,15 лв, от която сумата 546,49 лв главница, сумата 24,34 лв договорна
лихва, сумата 23,20 лв такса оценка на досие, сумата 109,65 лева такса за
услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене за
периода 08.06.2016 г. – 19.10.2016 г., 255,71 лева такса за услуга „кредит у
дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене за периода 08.06.2016
г. – 19.10.2016 г., 146,86 лева
обезщетение за забава за периода 02.06.2016 г. – 06.05.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07.05.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК А.з.с.н.в.”
ЕАД-гр. *** със седалище и адрес на управление ***-р ***, с ЕИК ***ДА ЗАПЛАТИ
на Г.П.М. ***, ЕГН **********,*** сумата от 470 лв., представляваща направени
по делото разноски
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: