Решение по дело №9222/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260335                       05.10.2020 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                  ХХ граждански състав

На десети септември                                      две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретаря Ани Стоянова  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 9222/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:   

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. против С.Д.Й., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му кредитополучател по договор за паричен заем от 17.07.2017г. дължи на ищеца сумата от 1944.27 лева изискуема главница, сумата от 935.99 лева договорна лихва за периода от 17.08.2017г. до 17.07.2019г., сумата от 2676.41 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.08.2017г. до 17.07.2019г., сумата от 482.89 лева обезщетение за забава за периода от 17.08.2017г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.

               Ищецът твърди, че на 17.07.2017г. ”Креди Йес“ ООД е сключил с ответника договор за паричен заем, по силата на който на Й. е даден кредит от 2000 лева. Кредитът е трябвало да се върне на 24 месечни вноски, до 17.07.2019г. Вноските по кредита съставляват изплащане на главницата, ведно с ГПР. Срокът на договора е изтекъл и кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Дължи се неустойка  поради непредставяне на уговореното с договора обезпечение. Ответникът е изплатил само 83.33 лева, с които са погасени 27.60 лева неустойка и 55.73 лева главница. В последствие с договор за цесия от 01.10.2018г. вземането по кредита е било продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. До ответника е пратено писмо с уведомление за цесията, но то не е връчено, ето защо се моли уведомлението за цесия да й се връчи с исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.

               Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. Счита договора за цесия за фиктивен, тъй като в него липсва общия размер на прехвърлените вземания и конкретна покупна цена за всяко отделно вземане. След като цесията е фиктивна, ищецът не може да се легитимира като собственик на вземанията. Липсва изпълнение и на задължението да се уведоми ответника за цедиране на задължението му. Освен това в случая ГПР значително надхвърля размера, определен в ЗПК и така се нарушава принципът на справедливостта. Налице е нищожност на договора в частта за ГПР и месечния лихвен процент. Ето защо потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви, неустойки и други разходи. Моли се за отхвърляне на исковете.

               Бургаският районен съд намира иска за частично основателен.

               Сключен е бил договор за паричен заем № 27815/17.07.2017г. между кредитора “Креди Йес“ ООД и длъжника С.Д.Й.. Според договора, в полза на ответника е предоставен кредит от 2000 лева, който е следвало да се върне на общо 24 месечни погасителни вноски. Всяка погасителна вноска е в размер на 122.33 лева, като в нея са включени част от дължимите главница и лихва. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 3.33% на месец. Общият размер на всички плащания е 2935.99 лева, която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е в размер на 48.155%. Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: 1. запис на заповед, издаден от заемателя и 2. Банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора. В чл.9, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е на едно или две физически лица, които отговарят комулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; в случай на увредено поръчителство като обезпечение по договор за заем, сключен от разстояние, заемателят е длъжен да осигури личното и собственоръчно подписване на договора за поръчителство от предоставеното лице – поръчител. Според чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2704.01 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 2 към договора.

               В исковата молба се съдържа признание, че длъжникът е заплатил само част от дължимите суми.

               При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите суми, уговорени с договора, не са платени. В същия смисъл е и изготвената икономическа експертиза, която е установила, че са били платени само 150 лева, които са разпределени за частично погасяване на главницата, лихвата, неустойката и наказателната лихва. Остават неплатени и съответно дължими 1944.27 лева главница, 869.39 лева договорна лихва и 2677.41 лева неустойка. Доколкото кредитът е следвало да се върне на 24 месечни плащания, от които последното е на 17.07.2019г., съдът приема, че крайният падеж е настъпил. Ето защо всички суми са станали изискуеми поради настъпване на падежа, без да се твърди обявяване на предсрочна изискуемост.

               Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с цесия. С договор за цесия от 01.10.2018г. “Креди Йес“ ООД е прехвърлил на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД редица вземания, описани в Приложение № 1, сред които и вземанията по процесния договор. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомителни писма за цесиите. Няма данни уведомленията да са били връчени на ответника, поради което БРС намира, че те следва да се считат за връчени с връчване на исковата молба на особения представител на ответника в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Такова връчване на напълно допустимо, тъй като особеният представител има представителната власт да получава всякакви волеизявления на насрещната страна, касаещи спорния предмет, включително материалноправното заявление, че вземанията са прехвърлени на нов кредитор. Ето защо БРС счита, че цесията е произвела действие по отношение на длъжника и кредитор по вземанията е ищецът по делото.

               Не се споделя възражението на ответника, че договорът за цесия е фиктивен, тъй като в него липсва общия размер на прехвърлените вземания и конкретна покупна цена за всяко отделно вземане. Преди всичко цесията може да е безвъзмездна /арг. чл.100, ал.1 ЗЗД/, т.е. тогава въпросът за цената няма да стои за обсъждане. Освен това БРС констатира, че в договора има раздел за покупната цена, като в чл.3.1. е записано на колко възлиза тя. Явно е, че в представения препис от договора цената е заличена, но това не значи, че няма цена. Ето защо договорът за цесия не е фиктивен, а отразява действителната воля на страните по него и съответно е прехвърлил вземанията в полза на цесионера.

               Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

               В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези комулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.6, ал.2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

               При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 2704.01 лева /при главница от 2000 лева/ БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.

               След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно месечният лихвен процент няма да е 3.33%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 2704.01 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

               Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 2704.01 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.

               По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.  

               На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно потребителят в случая не дължи на заемодателя суми за договорна лихва, наказателна лихва и неустойка, поради нищожността на сключения договор.

               Дължи се само чистата главница по договора, останала непогасена. Изготвената по делото икономическа експертиза е дала заключение, че неизплатените суми по договора са следните: 1944.27 лева главница, 869.39 лева договорна лихва и 2677.41 лева неустойка. Поради неплащане на вноските на съответните падежи е настъпила забава на длъжника, поради което се дължи и мораторна лихва от 482.89 лева. Предвид горните изводи, се дължи от ответника само чистата главница в размер на 1944.27 лева. Главницата е с настъпил краен падеж на 17.07.2019г., поради което е изискуема. Тази сума не се доказва да е върната по кредита, ето защо се дължи и към момента. Искът в тази си част е основателен и трябва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи да заплати на кредитора 1944.27 лева чиста главница по кредита, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. В останалата си част за другите вземания за договорна лихва, мораторна лихва и неустойка искът като неоснователен подлежи на отхвърляне, тъй като договорът е недействителен.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 374.73 лева и разноски по заповедното дело от 54.98 лева.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Й., ЕГН ********** ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. сумата от 1944.27 лева /хиляда деветстотин четиридесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/ изискуема главница по договор за паричен заем № 27815/17.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.07.2019г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение № 2908/01.08.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 6285/2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 935.99 лева договорна лихва за периода от 17.08.2017г. до 17.07.2019г., сумата от 2676.41 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 17.08.2017г. до 17.07.2019г., сумата от 482.89 лева обезщетение за забава за периода от 17.08.2017г. до 30.07.2019г.

               ОСЪЖДА С.Д.Й., ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. сумата от 374.73 лева /триста седемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ съдебно-деловодни разноски в исковото производство и сумата от 54.98 лева /петдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ съдебно-деловодни разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: НД