.493
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110143845 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата 239,78 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 04.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата
61,50 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 15.09.2020г. до 26.07.2023г., сумата 13,86 лева,
представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода от м.06.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 04.08.2023г. до изплащане на вземането и сумата 3,60 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 16.07.2020г. до 26.07.2023г., които суми касаят топлоснабден имот
– апартамент ., находящ се в гр. С.. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В
сградата, в която се намира топлоснабдения имот е въведена система за дялово
разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
обезщетение за забавено плащане.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения по
делото особен представител в срока по чл. 131 ГПК, с които оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на възникнала облигационна връзка с
ищеца, като навежда твърдения, че не е ползвател на недвижимия имот, по
отношение на който е начислена топлинна енергия. Оспорва да е доставена
топлинна енергия в твърдяното количество, при твърдения, че имотът не е
топлоснабден. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач „.” ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на твърдяното облигационно
отношение, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи
погасяване на дълга.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
2
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляря на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че
изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за
доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за
каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва
да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се
явява собственик на процесния имот. В тази насока е представен Договор за
продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавните имоти от
15.04.1991 г., от който се установява, че Г. Б. К. и В. Н. К. – родители на
ответника, са придобили собственост върху процесния недвижим имот -
апартамент 8, находящ се в гр. С.. От извършени справки за предоставяне на
данни по реда на Наредба 14/18.11.09г. по искане № 3923/08.08.2023г. се
установява, че Г. Б. К. е починал на 18.02.2019г., а съгласно справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09г. по искане №
3922/08.08.2023г., се установява, че В. Н. К. е починала на 23.08.1997г. С оглед
на това е настъпило наследствено правоотношение, във връзка с което
собственик на процесния имот се явява ответникът Н. Г. К.. Неоснователно е
възражението на особения представител на ответника, че призован към
наследяване по отношение на частта на Г. Б. К. е и брат му – Е. Б. К.,
доколкото съгласно чл. 5 ЗН, при наличие на наследници от първи ред – деца
на починалия, наследниците от следващ ред, не се призовават към
наследяване. Както беше посочено и по-горе, за възникването на
облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното
условие е наличието на собственост върху топлоснабден имот, което в случая
следва да се приеме за установено, респективно при липса на други
доказателства, касаещи собствеността върху имота и по силата на
нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение между
ответника и ищеца през периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. Ирелевантно за
наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта на суми във
връзка със същото, е това дали ответникът фактически е ползвал имота.
3
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на „.“ ЕООД, съгласно представения протокол от
общо събрание на етажните собственици от 02.09.2002 г.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на
сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на
общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби
в абонатната станция. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение през
процесния период е извършвано от „.” ЕООД. Изяснено е, че в процесния имот
всички отоплителни тела били демонтирани, поради което топлинна енергия
за отопление на имота от радиатори не е начислявана, като топлата вода е била
прекъсната. ТЕ, отдадена от сградна инсталация е изчислявана на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода
по формула от Приложението към Наредба № .. Експертът е посочил, че
техническото средство за търговско измерване, монтирано в абонатната
станция, е преминало метрологични проверки и съответства на одобрения тип.
От заключението се изяснява още, че за процесния период от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. доставената топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата
методика, е в размер от 239,78 лева. Съдът намира, че заключението на вещото
лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като
от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет,
които са съставени при извършването на периодични отчети, а от друга страна
липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи (включително представените от третото лице – помагач
писмени доказателства, които се явяват неотносими към процесния имот),
както и не са налице конкретни оспорвания във връзка с отчитането на
топлинната енергия.
Съдът намира, че направеното от особения представител на ответника
възражение за изтекла погасителна давност се явява частично основателно.
Приложимата погасителна давност спрямо процесните вземания, които се
явяват периодични, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от
падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.05.2019
4
г. до м.04.2021 г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена,
като отпадат „и други срокове“, а в § 13 ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп.,
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете
по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването му в .“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
давност, спрямо процесните вземания, не е текла. Предвид изложеното и
съобразявайки датата на депозиране на исковата молба– 04.08.2023 г., следва
да се приеме, че е изтекла погасителната давност за месечните вземания,
претендирани за периода от м.05.2019 г. до м.05.2020 г. включително.
Вземането за дялово разпределение се претендира за период, считано от
м.06.2020 г., поради което същото не е погасено по давност.
Съобразно изложеното претенцията срещу ответника следва да бъде
отхвърлена в частта за периода от м.05.2019 г. до м.05.2020 г. и за сумата
120,32 лева, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, съответно непогасена се
явява сумата за доставена топлинна енергия за периода от м.06.2020 г. до
м.04.2021 г. в размер на 119,46 лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № .. на КЕВР, които са влезли в сила
на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на посочения период
възниква основанието за дължимост на обезщетение за забава. Доколкото се
установява частична основателност на предявения иск за главница, а ищецът е
начислил законната лихва върху общо претендираната сума, то искът за
законна лихва срещу ответника на основание чл. 162 ГПК следва да се уважи
до размера от 35,81 лева, като се отхвърли до пълния предявен размер от 61,50
лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
5
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Ето защо,
предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи за
пълния размер от 13,86 лева. Следва да се приеме, че ответникът не дължи
обезщетение за забавено плащане, тъй като липсват представени
доказателства, обуславящи извода, че е бил поканен или че е следвало да
заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за
отговорност за неизпълнение в срок.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани.
Ищецът претендира разноски в исковия процес в общ размер 850,00 лева
– 100,00 лева държавна такса, 300,00 лева депозит за експертиза, 400,00 лева
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът намира, че следва да бъде определено в размер 50,00 лева. С оглед
изхода на делото, следва да му бъде присъдена сумата 451,03 лева, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което такива
не следва да бъдат възлагани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ Н. Г. К., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на .” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. С. сумата от 119,46 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г. ведно със законната лихва от
04.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 35,81 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
15.09.2020 г. до 26.07.2023 г. и сумата 13,86 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2023
г. до окончателното изплащане, които суми касаят топлоснабден имот –
апартамент 8, находящ се в гр. С., абонатен № ., като ОТХВЪРЛЯ иска за
стойността на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния
предявен размер от 239,78 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2020 г.,
иска за обезщетение за забавено плащане до пълния предявен размер от 61,50
лева и иска за сумата 3,60 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
26.07.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Г. К., ЕГН **********, с
адрес гр. С., ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на .” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. С. сумата 451,03 лева, представляваща сторените в исковото
производство разноски.
6
Решението е постановено при участието на „.” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7