Решение по дело №10270/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

 

гр.София,  14.04.2016 г.

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети март  две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

         НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ  

 

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 10270 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Д.” ЕООД срещу решението  на СРС, 76ти състав по гр.д. № 66056/2014г., постановено при участието на „Д.ж.” АД , с което е осъдено дружеството да плати на основание чл. 200 КТ на Ш.М.М. сумата 80000 лева, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от последния в резултат от трудова злополука от 16.04.2014г., ведно със законната лихва от 01.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3300 лева разноски по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо на две основания: поради призоваване на ответника на различен от адреса, вписан в търговския регистър и поради призоваване като трето лице помагач на „Д.З.” АД, вместо на конституираното „Д.ж.” АД. С тези доводи се иска прогласяване нищожността и недопустимостта на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

Въззиваемият Ш.М.М. оспорва жалбата.

Третото лице помагач „Д.ж.” АД не взема становище по жалбата.

Софийският градски съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Заявените от жалбоподателя пороци не обосновават нито нищожност, нито недопустимост на съдебно решение, а и при дължимата от въззивната инстанция служебна проверка, такива пороци не се установяват.

Ненадлежното призоваване на страна по делото и то тогава, когато в резултат от същото е осуетено правото й на участие в процеса, е нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание единствено за отмяна по реда на чл.303 ГПК. Настоящата инстанция не е касационна, а въззивна, поради което ако жалбоподателят твърди, че е бил лишен от възможност да упражни процесуалните си права вследствие на ненадлежно призоваване, е следвало да поиска да ги упражни пред въззивния съд с жалбата си. Подобно искане не е направено.

Отделно, заявеното нарушение не е налице. Вписаният в търговския регистър адрес на ответника е гр.Ш., бул. М. № **, ет.*, ап.* и именно на този адрес е връчен препис от исковата молба и доказателствата лично на управителя на дружеството. Последният е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК и всички заявени там възражения и искания са разгледани. Управителят на дружеството е получил лично и призовката за съдебно заседание на 03.06.2014г. независимо, че посочения в нея адрес е гр.Ш., бул. М. № **. За същото съдебно заседание пълномощникът на ответника – адв. Н. е депозирал молба, в която е поискал делото да се гледа в негово отсъствие – лист 52 от делото на СРС. При тези данни по делото е категорично ясно, че пълноценното участие на ответника по делото е било надлежно обезпечено.

Като трето лице помагач по делото, по искане на ответника, е конституирано „Д.ж.” АД.  Действително, както се сочи в жалбата,  по делото е призовавано като трето лице помагач друго дружество – „Д.З.” АД. Решението на съда обаче е надлежно съобщено на „Д.ж.” АД ( така съобщението от 16.09.2015г.) и не е обжалвано от него. Ответникът не може да изтъква нарушеното право на участие в процеса на друг, различен от него, участник като довод за обжалване на решението, а както се посочи по – горе и не по реда на въззивното обжалване.

За правилността на първоинстанционното решение настоящата инстанция не следи служебно, защото действа при условията на ограничен въззив. Ето защо, при липса на конкретни оплаквания срещу правилността на решението в обжалваната част, счита първоинстанционното решение правилно и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, за да го потвърди. 

Така мотивиран, съдът

 

                                              Р Е Ш И:

        

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 76 ти състав по гр.д. № 66056/2014г. от 08.06.2015г., поправено с решение от 08.09.2015г.

Решението е постановено при участието на „Д.ж.” АД, ЕИК  ***********,  като трето лице помагач.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Председател:                                Членове:1.                            2.