Р Е Ш Е Н И Е
№ 260885 / 19.7.2021г.
гр. Перник, 19.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1612 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на А.Г.Б., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. И. М., срещу „С.Г. груп“ ЕАД, с ЕИК: *********, с която се
иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 120 лева, представляваща стойността на незаплатени фактури от 2010
г. по договорно правоотношение между ищеца и дружеството „Мобилтел“ ЕАД поради
погасяването на вземанията по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба
се твърди, че ищецът бил в облигационна връзка с дружеството „Мобилтел“ ЕАД към
2010 г. Едва на 14.03.2021 г. обаче същият получил „предсъдебно уведомление“ от
ответното дружество, че дължи процесната сума от 120 лева за неплатени месечни
такси и неустойки за ползвани услуги. С уведомлението твърди, че бил
предупреден за неблагоприятни последици при неизпълнение на задължението си
вкл. завеждане на съдебно дело. Ищецът уточнява, че в последствие бил търсен
няколкократно от ответника за заплащане на сумите.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че процесните вземания са погасени по
давност, доколкото ответникът не е предприел действия по принудителното им
събиране – не е образувал граждански или изпълнителни дела в продължение на
повече от три години, какъвто бил приложимият давностен срок. Излагат се доводи
и че ищецът не бил уведомен за извършената цесия на вземанията в полза на
ответното дружество от страна на първоначалния кредитор.
С тези
аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, е постъпил писмен отговор, в
който предявеният иск се ПРИЗНАВА. В тази връзка се иска постановяване на
решение при признание на иска. Поддържа се, че ответното дружество не е дало
повод за завеждане на делото. Излагат се доводи, че изпращането на уведомително
писмо не било достатъчно основание да се приеме, че сумите се претендират.
Твърди се, че за събирането им не са образувани искови или изпълнителни дела.
Претендират се разноски. Иска се в полза на ищеца да не бъдат присъждани
такива, доколкото ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Цитирана
е съдебна практика.
В съдебно
заседание по делото, проведено на 21.06.2021 г., процесуалният представител на
ищеца прави искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска,
което съдът с протоколно определение е приел за основателно. Излага доводи, че
на ищцовата страна се дължат разноски, доколкото дори изпращането на
извънсъдебни уведомления обезпокоявало ищеца.
Ответникът
не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява писмено становище, с
което поддържа направеното признание и искането си за разноски.
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изивленията
на страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
В подадения
отговор на исковата молба процесуалният представител на ответника, надлежно
упълномощен, е направил признание на иска, като е посочил и че ответната страна
не е дала повод за образуване на делото.
От своя
страна в проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца прави нарочно искане за постановяване на решение при
признание на иска.
В тази
връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене,
като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.
237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска спрямо
ответника без да бъдат обсъждани по същество ангажираните от страните
доказателства.
В този
смисъл настоящият състав намира за основателна исковата претенция на А.Г.Б. срещу
„С.Г. груп“ ЕАД, с ЕИК: ********* за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника: сумата от общо 120
лева, представляваща стойността на незаплатени фактури от 2010 г. по договорно
правоотношение между ищеца и дружеството „Мобилтел“ ЕАД поради погасяването на
вземанията по давност.
Горното налага
предявеният иск да бъде уважен без съдът да излага мотиви за това, доколкото е
налице признание на иска.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски са направили и двете страни като именно отговорността за разноски е
единственият спорен въпрос по делото.
В тази
връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца, доколкото били спазени
условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, напротив ищецът по цитираното правило дължи
разноски на ответната страна. От своя страна ищецът поддържа, че му се дължат
разноски, доколкото му били изпращани покани за заплащане на процесната сума,
което го обезпокоявало.
Настоящият
съдебен състав обаче намира за неоснователни претенциите за разноски и на двете
страни.
Искането на
ищеца за разноски е неоснователно, доколкото видно от доказателствата по
делото, до същия е изпратено единствено „предсъдебно уведомление“. Страните не
спорят, че за процесното вземане никога не са били образувани заповедни, искови
или изпълнителни дела. Не се твърди от никоя от страните ответникът да
разполага с изпълнителен титул за процесната сума. Освен това искът е признат с
отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В тази връзка настоящият състав намира, че извънсъдебната
покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни
мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не
влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба, като изложените от процесуалния представител на
ищеца възражения за дължимост на разноски са неоснователни /така Определение №
95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, 4-то г.о.,
Определение № 420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. по описа на ВКС, 3-то
г.о. и др/. По тези съображения и доколкото са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 от ГПК – признание на иска в срока за отговор на исковата молба и липса
на поведение на ответника, което да е дало повод за завеждане на иска, то
разноските, направени от ищеца следва да останат в негова тежест.
Неоснователна е претенцията за разноски и на
ответника, предвид извода за основателност на исковата претенция. Това положение
не се променя от направеното признание, доколкото същото не променя извода за
основателност на претенцията /така Определение № 951/21.11.2017 г. по в.ч.гр.д.
№ 634/2017 г. на ОС Перник/.
Съгласно трайната съдебна практика изричен
диспозитив за отхвърляне на претенциите за разноски при излагане на мотиви за
тяхната неоснователност не се дължи.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.Г.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***
НЕ ДЪЛЖИ на „С.Г. груп“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
Рачо Петков Казанджията № 4, ет.6, сумата от общо 120 лева, представляваща стойността на незаплатени фактури от 2010
г. по договорно правоотношение между ищеца и дружеството „Мобилтел“ ЕАД поради
погасяването на вземанията по давност.
Решението е
постановено при условията на признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.