№ 2752
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100108734 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпени вреди / неимуществени такива/ от ПТП,
настъпило на 16.02.2024г., причинено виновно от водач на застраховано при
ответника МПС.
Ищецът твърди, че на посочената дата около 10:50 ч. на път I-104, пътен
възел на AM „Струма", е реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с
участието на лек автомобил „Мазда Демио“ с per. № *********, управляван от Е.Г.,
и лек автомобил „ Мерцедес Ц 250“ с per. № *********, управляван от ищеца К. К..
Твърди, че ПТП е реализирано по вина на водача на л.а Мазда, който не се
съобразил с предписанието на пътен знак „Б 2“ - „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“ и блъска л.а. „Мерцедес Ц 250“.
Непосредствено след настьпилото ПТП ищецът е прегледан спешност в
линейка на ФСМП - гр. Рила, зачислена към ЦСМП - гр, Кюстендил. При прегледа
му са установени болки в различни телесни зони и високо кръвно налягане, били
му предписани медикаменти. Твърди, че в резултат на ПТП са му причинени
Вътреставна фрактура (счупване) в дисталната част (долния край) на дясна лъчева
кост, както и повишено кръвно налягане. Твърди, че изпитва интензивни негативни
1
изживявания, с вързани с уплаха и стрес , както и с цялостно емоционално и
физиологическо сътресение и смущение. В началния етап на възстановителния
период изпитвал интензивни болки в китката на дясна ръка, бил изправен пред
невъзможност за пълноценно използване на дясна ръка за продължителен период
от време, което му създавало затруднения в ежедневното обслужване.
Горепосоченото събитие се отразило негативно и върху психиката на ищеца и
породило перманентно посттравматично притеснение у него при последващо
придвижване в автомобил, проявявал тревожност, напрегнатост и
раздразнителност. Иска обезщетение за претърпените негативни емоции.
Претендира разноски
Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
наличието на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при
него автомобил, оспорва причинно – следствената връзка между ПТП и сочените в
ИМ травматични увреждания. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, което свързва с пътуването му без поставен предпазен
колан, нарушение от негова страна на чл.20 от ЗДвП, както и отказ да бъде
хоспитализиран. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и
дължимостта на акцесорната претенция за лихва. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 16.02.2024г. около 10:50 часа по третокласен път III-104, км. в посока от
гр. Бобошево към пътен възел “Бобошево” на автомагистрала „Струма“ се е
движил л.а. „Мерцедес Ц 250“ с per. № *********, управляван от К. С. К. със
скорост около 66 км/ч. Когато л.а. Мерцедес се е приближавал към първото
кръстовище на пътния възел, който е тип „Полудетелина“ в същото време по АМ“
„Струма в посока от София към Благоевград се е движил л.а. Мазда Демио“ с per.
№ *********, управляван от Е.Г.. Достигайки района на пътния възел водачът му
навлязъл въз връзката му с напречния път III-642. На десния банкет преди
кръстовището върху метална тръба е имало поставен пътен знак Б2-„Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Водачът на л.а. Мазда, не е спрял
на стоп-линията си, нито по-напред след нея, а е предприел ляв завой , при опасна
близост на около 16 – 20 м на приближаващият го отдясно л.а. Мерцедес, при което
е настъпил удар между предния десен ъгъл на л.а. Мазда с предната част на лявата
страна на л.а. Мерцедс в предния ляв калник и предната броня.
По случая е образувано ДП N 981/2024 г . по описа на РУ — гр. Дупница, пр.
2
пр. № 680/2024 по описа на РП - гр. Кюстендил, Териториално отделение - гр.
Дупница.
С решение, постановено по НАХД № 834 от 2024г, влязло в сила на
14.02.2025г. на РС - Дупница водачът на л.а Мазда – Е.Г., е освободена от НО за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б “б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК - за това, че
на 16.02.2024г. около 10.20 часа, на пътен възел на AM “Струма“ - кръстовище с
път III-104 /разклон Бобошево/. при управление на МПС лек автомобил марка
Мазда с per. № ********* е нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 6 от ЗДвП„ като не е изпълнила задължителното
предписание на пътен знак „Б2“-„СТОП“,- „Спри! Пропусни движещите се с
предимство” следствие на което е отнела предимството на движещ се по път с
предимство лек автомобил „Мерцедес“ с per. № ********* и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на водача му - К. С. К. от гр. София, изразяваща
се във фрактура на лъчева кост на дясна предмишница, довели до трайно
затрудняване движението на десния горен крайник за срок от 3 до 4 месеца.
Установено е по делото и не се спори между страните, че ответното
дружество е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ относно участвалото в процесното ПТП МПС лек автомобил „ Мазда
Демио“ с per. № *********, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Непосредствено след настъпилото ПТП ищецът бил откаран по спешност в
линейка на ФСМП - гр. Рила, зачислена към ЦСМП - гр, Кюстендил. При прегледа
му били установени установени болки в различии телесни зони и високо кръвно
налягане, дадени са му медикаменти.
На 21.02.2024 г . бил проведен преглед при ортопед – травматолог.
Извършено било образно изследване, при което бил установен откъснат костен
фрагмент в зоната на стилоидния израстък на дясна лъчева кост с размери 20/10/18
мм. без съществена дислокация. Крайникът бил имобилизиран с ортеза за период
от не по-малко от 30 дни, като били дадени указания за щадящ двигателен режим.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза,
което съдът цени като обективно и безпристрастно изготвено се установява, че в
резултат от ПТП на пострадалия са причинени -Вътреставно счупване на дясната
лъчева кост в дисалния й край От медико -биологична гледна точка е налице
трайно нарушена функция на десния горен крайник за период по - голям от 30 дни,
както и контузия с кръвонасядания в областта на дясната предмишница в
дисталната й част , съставляващо временно разстройство на здравето, довело до
3
болки и страдания. Вещото лице сочи, че в острия период след травмата болките са
имали интензивен характер от получената фрактура, травматичния хематом и
опита за движение на китката и пръстите. Във връзка с минималното разместване
и не засягането на радио улнарната става движенията в гривнената става са били
възможни, но болезнени. След имобилизацията болковият симптом е намалял. В
периода на рехабилитация болките са били провокирани от възстановяването на
активните движения и постигането на добър функционален обем. Приемането на
медикаменти се е влияело от интензивността на болките, но не е имало
необходимост от системен прием. През периода на имобилизация движенията на
пръстите са били възможни и функционално ръката е можело да се адаптира към
ежедневието. Неудобството е било причинено от поставената имобилизираща
шина и ежедневния тоалет. Пълноценно ръката не еможело да се използва за
период около 60- 75 дни. Сочи, че при този тип фрактура зарастването настьпва за
30 дни, а функционалното възстановяване в пълен обем е налице около 75 - я ден
при правилно проведено лечение . Вещото лице сочи, че травматичните
увреждания са получени по време на ПТП, а поставената диагноза в амбулаторен
план не е изисквала хоспитализация. Лечението е проведено амбулаторно и е
изпълнило своята цел. Експертизата приема, че отказът от хоспитализация не се е
отразил на лечебно възстанови телния период, а по късното диагностициране на
фрактурата не се е отразило на срока на лечебно - възстановителния период и не е
довело до усложнения в хода на лечението.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, механизма на настъпване на процесното ПТП. Причината за създаване
на опасната ситуация и за настъпване на удара и прозшествието е в субективните
действия на водача на л.а Мазда, който е предприел ляв завой при опасна близост
на приближаващ го от дясно л.а. Мерцедес. С това си действие е поставил себе си и
водача на л.а. Мерцедес в невъзможност да предотвратят удара и ПТП. Вещото
лице установява освен това, че водачът на л.а. Мерцедес не е имал възможност да
спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати произшествието, нито
при действителната, нито при допустимата скорост на движение.
От показанията на свидетеля Г. К.а, които съдът не намира основание да не
цени, се установяват претърпените от пострадалия негативни емоции, болки и
страдания, периода на възстановяване. Свидетелката установява, че в период за
около месец – месец и половина /по време на имобилизацията/, ищецът не можел
да се обслужва сам, което налагало помощ от нейна страна. Установява освен това,
че при минаване край мястото на инцидента, ищецът все още изпитва неприятни
4
усещания, свързани със спомена от катастрофата.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, т. е. относно наличието на елементите на деликтната
отговорност, като с оглед разясненията, дадени в т.15 на ТР 6/2012г. по т.д.№
6/2012г. на ОСГТК, това важи и за решението по чл.78а НК, с което наказателният
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание. С оглед изложеното, следва да се приеме, че
обвързващото действие на влязлото в сила на 14.02.2025г. решение по НАХД №
893/2024г. по описа на РС Дупница се проявява по отношение на причинените на
пострадалия в процесното ПТП травматични увреждания, противоправността на
деянието и виновността на делинквента, а доводите на ответника относно липсата
на тези елементи от фактическия състав не следва да бъдат обсъждани.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени
5
/задължителната за съда сила на влязлото в сила решение/ – причинено от водача
на застрахованото МПС - лек автомобил „ Мазда Демио“ с per. № *********, на
пътен възел на АМ – Струма /разклон Бобошево/, пътно-транспортно
произшествие, който нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП, чл.6 от ЗДвП, не изпълнил задължителното предписание на пътен знак
„Б2“-„СТОП“,- „Спри! Пропусни движещите се с предимство, следствие на което е
отнел предимството на движещ се по път с предимство лек автомобил „Мерцедес“
с per. № *********, при което виновно е причинил телесни увреждания на водача
му - К. С. К..
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на
лек автомобил марка „ Мазда Демио“ с per. № *********, с който виновно е
реализирано пътно транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът
на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г. задължителна практика на ВС, съгласно която
при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на
застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в
постановени от ВКС /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение
103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.
518/29 г,. 1 ТО на ВКС/ на обезщетяване на посоченото основание подлежат
всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи
в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
6
дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите – счупване на дясна лъчева кост и контузия с кръвонасядания
в областта на дясна предмишница, възрастта на пострадалия към момента на
настъпване на увреждането – 69 години, срокът за възстановяване – 75 дни,
периода на претърпени болки – интензивни до имобилизацията, след което –
провокирани от възстановяването на активните движения, претърпените
неудобства от личен и битов характер /в т.вр. показанията на св.К.а/, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното му състояние – негативните
емоции търпени при преминаване през мястото на ПТП, обществено
икономическите условия към 2024г./ МРЗ от 933 лева/ съдът намира, че сумата от
10 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият
е търпял негативни емоции – болки и страдания, интензивни в първите дни след
инцидента /до имобилизацията/ и отшумели в последствие. Бе съобразено и това,
че след инцидента, здравословното състояние на ищеца е възстановено – данни за
влошаване, респ. за настъпили усложнения по делото няма, като няма
доказателства повишеното кръвно налягане при ищеца да е пряк и непосредствен
резултат от ПТП. Предвид това, съобразявайки обичайното проявление и характер
на претърпените травми, отчитайки липсата на данни за настъпили усложнения,
съдът намира че справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и
страдания е в размер на 10 000 лв. Искът е основателен в този размер, в който
следва да бъде уважен. За разликата до пълния му размер от 40 000 лева /след
допуснато увеличение в с.з./ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване,
основано на твърдения за пътуване без поставен предпазен колан, нарушаване на
чл.20 от ЗДвП, както и с отказа на пострадалия да бъде хоспитализиран веднага
след инцидента, които съдът приема за неоснователни.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
7
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за
неустановен по делото.
Установено е по делото, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението
на водача на л.а Мазда, който е отнел предимството на автомобила, управляван от
ищеца, предизвикал е ПТП, с което на ищеца са причинени установените
травматични увреждания. От заключението на ВЛ по приетата СМЕ и заявеното от
него в съдебно заседание се установява, че травматичните увреди на ищеца сочат
на поставен от него предпазен колан, което кореспондира и с показанията на св.
К.а, категорично сочеща, че както тя, така и съпругът й – ищецът, са били с
поставени предпазни колани.
От заключението на ВЛ по приетата САТЕ от друга страна се установява, че
ПТП е било непредотвратимо за водача на л.а. Мерцедес нито при действителната,
нито при допустимата скорост на движение, поради което твърдението за
нарушение на чл.20 от ЗДвП, релевирано от ответника, остава недоказано.
Недоказано и неподкрепено от събраните по делото доказателства е и
твърдението, че отказът от хоспитализация и медицинска помощ след инцидента
са повлияли на тежестта на травмите. Вярно е, че действителния вид и характер на
травматичните увреждания са установени на по- късен етап. Според ВЛ по
приетата СМЕ обаче, лечението по амбулаторен план не е предвиждало
хоспитализация, като отказът от хоспитализация не се е отразил на лечебно
възстановителния период, а късното диагностициране на фрактурата на се е
отразило нито на възстановителния период, нито е довело до усложнения в хода на
лечението.
Поради това съдът прие за неоснователно наведеното възражение - с
поведението си пострадалият не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на
вредоносния резултат.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумите от 13.06.2024г. /датата на
постановяване на отказ за плащане/ до окончателното изплащане на сумата, тъй
като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение от момента на окончателното
8
произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока за произнасяне по нея.
Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до
окончателното плащане на главниците, представлява материално правна
последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за
претенцията за лихва, считано от датата на настъпване на процесното ПТП.
По разноските
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 1 855.00 лева – заплатени ДТ и
депозити за ВЛ, от които се присъждат 463.75 лева, съразмерно на уважената част
от исковете.
Ответникът е извършил разходи в размер на 800 лева – заплатени депозити за
ВЛ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по
чл.25 от Наредбата заплащане на правната помощ, от които се присъждат 600
лева..
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ.
Съгласно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Настоящият състав приема, че не е обвързан от Наредбата по аргументи от
решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС, в
което е прието, че съдът има възможност да се отклони от определените от Висшия
Адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, като
прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на
процеса и съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, които са доразвити и затвърдени в решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС.
Предвид това, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че са проведени само две съдебни заседания както и
извършените от процесуалния представител на ищеца действия, съдът прие, че на
представителя на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 1 200 лева /с
включен ДДС/, който е съобразен и с изхода на делото. Сумата е платима на
9
адвоката, осъществил правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. "Х.фор Колумб" № 43, да заплати на К. С. К., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. „*********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата 10
000 лева – обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на
увреди, получени при ПТП, станало на 16.02.2024г. на пътен възел на АМ Струма
/разклон Бобошево/, причинени виновно от Е.Г. Л., за управляваното от която МПС
е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество,
ведно със законната лихва от 13.06.2024г. до окончателното плащане като за
разликата до пълния й предявен размер от 40 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД ЕИК
*********, гр. София, бул. "Х.фор Колумб" № 43, да заплати на К. С. К., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. „*********, сумата от 463.75 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*********, да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД ЕИК *********, гр.
София, бул. "Х.фор Колумб" № 43, сумата от 600 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД ЕИК *********, гр. София, бул. "Х.фор Колумб" №
43, да заплати на адв.Я. Д., член на САК, адрес гр.София, пл.*********, сумата от
1 200 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10