РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. В., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело
№ 20241420102506 по описа за 2024 година
М. Г. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника си АД „ДиП", БУЛСТАТ **, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К А.Д.К" **, представлявано от
управителя си адвокат Й. Д. от САК е предявила иск против "ЗАД ДБ ЖЗ" АД, ЕИК:
** гр. С., п.к. **, р-н И, ж. к. Д, бул. Г.М.Д № 1 за сумата в размер на 1500.00 лева,
предявен частично от 25000.00 лева представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, във връзка с настъпило на 12.12.2022 г. ПТП. Претендира се и
законна лихва върху посочената по-горе сума считано от 09.08.2023 г. – датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на
застрахователя до окончателното изплащане на обезщетението.
Предявените искове са с правно осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2022 г., около 16:40 ч., в гр. В., по ул.
„Е.Й.", П. П. М. управлявал лек автомобил „Х" с peг. № **, с посока на движение от
ул. „Г.Л." към бул. „Д.".
Поддържа се, че на кръстовището, образувано между ул. „Е.Й." и ул. „В.",
водачът на лек автомобил „Х" не пропуснал правомерно пресичащата на пешеходна
пътека с посока от ляво на дясно, спрямо посоката му на движение, пешеходка - М. Г.
Т., при което я блъснал с предната част на автомобила. От удара, М. паднала на
пътното платно, като получила различни по вид и тежест телесни увреждания .
Твърди се, че водачът на лекия автомобил веднага спрял, помогнал на
1
пострадалата да се изправи и я закарал до спешното отделение при МБАЛ Х. Б. АД В..
Поддържа се, че за така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда,
като полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 12.12.2022 г., а по отношение на виновния водач било взето административно
отношение — съставен му е ** Твърди се, че вследствие на гореописаното ПТП е
пострадала М. Т., която е получила следните травматични увреждания: травма на
десен долен крайник, изразяваща се в охлузвания на десния хълбок и кръвонасядане
на дясно бедро - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания;травма на ляв долен крайник, изразяваща се в охлузвания по лявото коляно
- разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания; остро стресово
разстройство - разстройство на здравето, причинило физически и емоционални болки
и страдания за период по- дълъг от 30 дни;
Твърди се, че веднага след настъпване на ПТП, ищецата е била откарана в
Спешното отделение при МБАЛ „Х. Б." АД - гр. В., където е прегледана. След
извършване на всичко необходимо, медиците констатирали гореописаните
травматични увреждания и тъй като състоянието и не изисквало хоспитализация, още
същия ден, е освободена за домашно лечение. Изписани са й за прием медикаменти.
Поддържа се, че вследствие на гореописаното ПТП и получените травматични
увреждания, за период около месец ищецата е търпяла болки в двата крака, които
затруднявали движенията им. Нуждаела се от помощта на своите близки. С цел
овладяване на болковия синдром, тя е приемала обезболяващи и противовъзпалителни
медикаменти. В допълнение се чувствала отпаднала и физически нестабилна. Освен
това, ПТП се било отразило негативно и върху психиката на М. - тя започнала да
изпитва страх да излиза сама навън, както и да пресича улици без придружител,
нарушил се сънят и - започнала да страда от безсъние, а по време на сън, сънувала
кошмари, пресъздаващи преживяното ПТП. Оплаквала се от сърцебиене и недостиг на
въздух, висока тревожност. Тъй като страховете на ищцата се засилили, тя започнала
да посещава психолог. При проведените психологични изследвания и оценки, се
установило, че следствие на преживяното ПТП, при ищцата се е развило остро
стресово разстройство.
Назначена и е била програма, включваща ежеседмични срещи с психолог, както
и ежедневен режим.
Твърди се, че към датата на ПТП по отношение на лекия автомобил „Х" с №**
е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите,
полица № ** с ответника.
Твърди се, че с искане от 09.05.2023 г., била предявена доброволна претенция
пред застрахователното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за
търпените от доверителната ми неимуществени вреди, като ответника ответника не е
2
заплатил застрахователното обезщетение.
В законовият срок от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.” АД е
постъпил писмен отговор, с който се оспорват предявените искове за вреди с правно
основание чл. 432 от КЗ, като неоснователни и недоказани. Под условие на
евентуалност в случай, че исковата претенция е основателна се моли да се редуцира
размера на претендиралото обезщетение, поради данни за съпричиняване на вредите от
страна на М. Г. Т.. Твърди се, че пострадалата не се е движила по тротоара или
банкета, който е в близост, като внезапно при ограничена видимост е навлязла
внезапно на платното за движение пред автомобила, като не се е съобразила с
приближаващите се пътни превозни средства и е удължила ненужно пътя и времето за
преминаване си по пътното платно. Тези действия на ищцата основните фактори за
ПТП и настъпилите вреди.
Твърди се, че претендиралото с исковата молба обезщетение е прекомерно
завишено. Поддържа се, че липсва противоправно поведение, което да е причинило
вредите на ищцата.
Поддържа се, че е предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като
твърдя, че водачът на МПС марка „Х", модел „ЦРВ”, с per. № ** не е имал
изключителна вина за настъпване на процесното ПТП.
Твърди се на следващо място, че вина за настъпване на ПТП има пешеходката,
която в нарушение на правилата за движение по пътищата се е движила без
основателна причина по платното за движение, с което е станала предпоставка за
възникване на ПТП. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се, че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК,
тъй като водачът на лекия автомобил марка ,,Х‘", модел „ЦРВ”, с per. № ** не е могъл,
нито е бил длъжен да предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на
процесното ПТП. ще премине пешеходец, който ще навлезе внезапно по платното за
движение без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства,
удължавайки ненужно пътя и времето си за преминаване по пътното платно. Водачът
на лекия автомобил марка „Х", модел „ЦРВ”, с per. № ** не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди общественоопасните последици, тьй като ПТП е било технически
непредотвратимо, поради което същото се явява случайно деяние. Твърди се, че
деянието в резултат на което е станало пътно транспортно произшествие, е случайно,
защото поведението на пешеходката и опасността, която то е създало на пътя, са били
изненада за водача на автомобила и той и не е бил длъжен и не е могъл да предвиди,
че в този пътен участък, ще премине пешеходец, който ще наруши ЗДвП, в следствие
на което ще настъпи ПТП. В този смисъл е константната практика на ВКС.
Твърди се, че вината на водача на лек автомобил марка ..Х“, модел „ЦРВ", с
3
peг. № ** - П. П. М. с оглед изложеното по-горе твърдение за наличието на такава у
пешеходеца, намиращ се на платното за движение или за хипотезата на случайно
деяние, което водачът П. П. М. не е могъл нито да предвиди, нито да предотврати.
Твърди се, че изключителната вина на водача на лек автомобил марка „Х“, модел
„ЦРВ”, с per. № ** - П. П. М., с оглед наведеното по-горе възражение за
съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна пострадалата М. Г. Т.,
която с поведението си да е допринесла изключително за настъпване на ПТП.
Възразява се срещу твърдението, че ищцата М. Г. Т. е получила сериозни травми от
ПТП, които били свързани с интензивни и продължителни болки и страдания. Твърди
се, че описаните увреждания, не са получени при настъпване на ПТП, същите не са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Поддържа се, че М. Г. Т. до настоящия момент не е представила изисканите
документи. Твърди се, че липсата на изисканите документи води до невъзможност да
бъдат определени степента и характера на уврежданията, спазено ли е предписаното
лечение и неговата продължителност, ако изобщо е извършено такова.
Оспорва се механизмът на ПТП. Същият не отговарял на така описания в
исковата молба и представения с нея Констативен протокол с пострадали лица.Твърди
се, че. обяснението в протокола е неясно и противоречиво.
Оспорва се механизма на осъществяване на твърдените неимуществени вреди.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени
неимуществени и имуществени вреди с механизма на пътно-транспортното
произшествие. Оспорва се твърдението, че и към настоящия момент не е приключил
възстановителния процес на ищцата, както и че продължава да изпитва болки,
физически и психически дискомфорт. Липсвало актуална консултация с какъвто и да е
лекар, от която да е видно как е протекъл оздравителния процес, има ли усложнения и
невъзстановени травми, както и необратими последици за здравословното състояние
на ищцата. Не били представени медицински документи удостоверяващи, че ищцата е
търсила допълнително медицинска помощ за продължаващите болки и оплаквания, че
е провела последващо лечение и консултации със специалисти.
Оспорва се твърдението, че ищцата е имала нужда от чужда помощ в
ежедневието си и при придвижване извън домът й и за ограничаване на обичайните й
ангажименти, тези твърдения намирам за несъстоятелни, тъй като ищцата не е
представила доказателства и не са налице такива за тези твърдения.
Оспорват се твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата -
представените медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях.
Оспорва се твърдението, че тези травматични увреждания и наранявания са
причинили продължително разстройство на здравето, поради ПТП дълго време
4
оставала вкъщи, изпивала силни болки, имала проблеми със съня и била под
напрежение което се отразило на ежедневието й.
Оспорва се твърдението, че травматичните увреждания, болките и страданията
за продължителен период от време я лишили от възможността да води нормален начин
на живот, както и да осъществява ежедневната си битова и общочовешка дейност.
Оспорва се твърдението, че в резултат на процесното ПТП ищцата е лишена
от нормален начин на живот, че до момента същото предизвиква силен страх и у плах
у нея, както и че случаят е повлиял на личния й живот, като силно е ограничил
социалните й контакти.
Оспорват се твърдените болки и страдания, които да са подлежали на
компенсиране.Оспорват се твърдените последици от инцидента и тяхната
продължителност.
Твърди се, че претендиралият от ищцата размер на обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди е необосновано прекомерно
завишен.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендиралите лихви и началния момент, от който същите се претендират, по
аргумент за неоснователност на главния иск.
Възразява се срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди.
Възразява се срещу акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендиралите лихви и началния момент, от който ще се търсят, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Възразява се срещу твърдяната изключителната вина само у водача на
застрахованото в „ЗАД ДБ ЖЗ“ АД МПС и твърдя, че ищцата с поведението и
действията си е допринесла за настъпването на претендираните неимуществени и
имуществени вреди, по-конкретно правя възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, като твърдя, че последната е нарушила разпоредбите на ЗДвП.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка
на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните
обстоятелства:
На 12.12.2022 година около 16,40 часа в светлата част на денонощието в гр. В.
лекият автомобил „Х” с per. №**, управляван от П. П. М. от гр. В. се е движил в
дясната лента на платното за движение на ул. „Е.Й.“ към кръстовището с ул. „В.“ със
скорост от около 40 км/ч.
В същото време пешеходката М. Г. Т. от гр. В. е предприела пресичане на ул.
„Е.Й.“ в района на кръстовището с ул. В.“ в района на пешеходна пътека тип М8.1.
5
(Зебра).Лекият автомобил „Х”, достигайки до мястото на удара е блъснал пешеходката
М. Г. Т. с предната лява част, в областта на предната броня.
В резултат на удара на пешеходката под въздействието на ударния импулс е
паднала на платното за движение. Така описаният механизъм на настъпване на ПТП се
установява от назначената автотехническа експертиза. Водачът на лекия автомобил
„Х“ закарал пешеходката в МБАЛ гр. В. за да и бъде оказана медицинска помощ. От
удара пострадала пешеходната М. Г. Т. е пострадала.
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 14.12.2022 г. В констативният протокол било описано, че пешеходката М. Т. е
ранена. Получила е охлузвания в областта на ляво коляно и дясна спина илиака,
прегледана и освободена за домашно лечение без опасност за живота.
Безспорно между страните е, че към датата на ПТП лек автомобил марка „Х”
с per. №**е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на действие от 04.12.2022 год. до 03.12.2023 год., от което
се извежда пасивната процесуална легитимация на ответника.
По делото е приложено амбулаторен лист за преглед на пациент в МБАЛ Х. Б.
от 12.12.2022 г., според който на Т. е поставена диагноза „повърхностна травма на
долен крайник на неуточнено ниво. Посочено е, че пациентката е блъсната от лек
автомобил на пешеходна пътека.
От заключението на назначената автотехническа експертиза се установява, че
вероятната причина за настъпване на произшествието е водачът на лекия автомобил
„Х, който не е спрял за да осигури предимство на пешеходната,
В района на ПТП е описана хоризонталната и вертикалната маркировка към
датата на станалото произшествие.
В района на платното за движение ул. „Е.Й.“ преди кръстовището е положена
маркировка М8.1. за пешеходна пътека тип „Зебра“ с ширина 2,90 метра, която е
сигнализирана преди кръстовището с пътен знак Д17 „Пешеходна пътека“.
ПТП е станало на 12.12.2022 г. около 16,40 часа в гр. В. на кръстовището на бул.
„Е.Й.“ и ул. „В.“ в светлата част на денонощието при облачно време и нормална
видимост.
Според експертното заключение мястото на удара между лекия автомобил „Х” и
пешеходката ее на около 7,8 метра в дясно от левия край по ширината на платното за
движение на ул. „К.О.“ и на около 1,5 метра от началото на пешеходната пътека по
дължината на платното за движение на ул. „К.О.“.
Лекият автомобил „Х“ с per. №** се е движил по платното за движение на ул.
„Е.Й.“ с предната си част насочена в посока към кръстовището с ул. „В.“, където по
пешеходна пътека тип „Зебра“ от ляво на дясно по посока на движението на лекия
6
автомобил се е движела пешеходката М. Г. Т.. Скоростта на движение на пешеходка
/бърз ход/ е била около 6,3 км/ч.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Х“ с рег.№** преди ПТП и в
момента на удара с пешеходката е била около 40 км/ч или 11,11 м/с в условията на
произшествието.
Според експертното заключение липсват мъртви зони, поради което водачът на
лекия автомобил „Х“ с per. №** е имал техническа възможност да възприеме
пешеходката, като опасност по цялата й траектория на движение от навлизането й от
левия тротоар в района на пешеходната пътека до преминаването по нея до качването
й на десния тротоар.
От техническа гледна точка опасността за водача на лекия автомобил „Х“ с рег.
№** и за пешеходката е възникнал в момента, в който пешеходката е стъпила на
пешеходната пътека и е предприела пресичане на платното за движение на ул. „Е.Й.“.
Района на пешеходната пътека тип „Зебра“ от техническа гледна точка е най-
безопасното място за преминаване пешеходците, ако водачите на МПС стриктно
спазват изискванията на ЗДвП.
Пешеходката е имала възможност да възприеме приближаващото МПС и е
могла да предотврати настъпването на ПТП, ако е спряла по средата на пешеходната
пътека и е изчакала лекият автомобил „Х“ да премине преди нея.
Водачът на лекия автомобил „Х” при движение със скорост от около 40 км/ч в
условията на произшествието е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП при своевременно реагиране на опасността с аварийно спиране.
Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил „Х” при движение с
определената скорост от 40 км/ч в условията на произшествието е била около 23
метра, следователно пешеходката не е попаднала в опасната зона на лекия автомобил
„Х” при движение с определената скорост от 40 км/ч.
Пешеходката е предприела пресичане на ул. „Е.Й.“ в района на кръстовището с
ул. „В.“ в района на пешеходната пътека, където е било най безопасно за нея, съгласно
изискванията на ЗДвП.
От заключението на назначената и приета съдебно-медицинска експертиза се
установява, че от приложената медицинска документация се установява, че М. Т. е
получила: охлузвания на десен хълбок и ляво коляно и кръвонасядане на дясно бедро.
Налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените телесни
увреждания. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с или
върху твърди тъпи предмети.
Към момента на прегледа не са налице остатъчни явления от получените от
процесното ПТП травми.Лечението, което е било приложено е било с обезболяващо
7
средство, като е било адекватно за овладяване на болковият синдром и е било
еднократно.Ищцата е възстановена от получените телесни увреждания.Прогнозата за
развитие на здравословното й състояние е благоприятна.
Обичайния срок за възстановяване от подобен вид травми е от порядъка на две
седмици, като значение има и индивидуалната реактивност на организма. Всички
описани увреждания могат да бъдат получени при процесното ПТП, имайки предвид
механизма на същото, а именно блъскане на пешеходец от лек автомобил с
последващо падане на пътното платно.
Според експертното заключение посочените увреждания могат да бъдат
получени и при други обстоятелства, но в конкретния случай са налице безспорни
данни за претърпяно ПТП от ищцата с извършен непосредствено след същото преглед
в здравно заведение и установяване на уврежданията. Такива увреждания могат да се
получат при спортни занимания, но не при обичайни дейности от ежедневието.При
ищцата не са съществували предхождащи процесното ПТП заболявания, които да са
повлияли на оздравителния процес.
В конкретния случай се касае за нормален оздравителен процес в обичайни
срокове. Няма данни за възникнали усложнения или забавен процес на възстановяване.
За посочените увреждания не е необходимо провеждане на рехабилитация или някакво
специфично лечение. Няма данни М. Т. да е провеждала рехабилитационно лечение.
Към момента на прегледа обективното състояние на ищцата е добро.
От заключението на съдебно-психолого-психиатричната експертиза се
установява, че на М. Г. Т. е провеждано лечение от психолог за установените психични
увреждания.В амб. лист от 12.12.2022 г. е отбелязано , че й е направено 1 ампула
Аналигин. Няма рецепта и консултации с психиатър за медикаменти които да е
приемала М. Г. Т. за лечение на психичните си увреждания, настъпили вследствие на
претърпяното ПТП. От справката на РЗОК няма консултации и прегледи от
специалисти за този период и няма рецепти за медикаменти и приемане на терапия от
М. Г. Т.. Преди ПТП в психологичната оценка е отразено, че М. Т. е имала Мигрена и е
вземала терапия, но състоянието й се е подобрило.Преди експертизата на М. Т. е
правена психологическа оценка от клиничен психолог и е приложена в делото. Няма
данни да са изписани успокоителни и антидепресанти на М. Т.. След ПТП М. Г. Т. е
посещавала психолог, но психиатична помощ не й е оказвана и психиатрични
медикаменти не е вземала. Към настоящият момент е психически здрава.
Протрахираната психогенна реакция е отзвучала. Това показва, че
психологичните оплаквания не са били много тежки и са коригирани само от психолог.
По делото разпитани свидетелите И.А.-Г. и П. П. М..
В показанията си свидетелката И.А.-Г. твърди, че ПТП се е случило преди две
години през месец декември. Свидетелката твърди, че се е прибрала от работа, когато
8
й звъннал телефона, и са и казали, че дъщеря й е в Спешното отделение, блъсната от
кола и да дойде да я види. Г. отишла в спешния център на МБАЛ в гр.В.. Твърди, че
дъщеря й е била сложена на кушетка, плачела, имала охлузвания по краката, била
изкаляна и оваляна цялата. Очилата и за късогледство били усукани. Била стресирана
и изтормозена и не можела да се успокои, въпреки нейните усилия. Свидетелката
твърди, че в последствие след изследвания я прибрала в къщи въпреки куцайки. След
това известно време спяла до нея, но през нощта се събуждала явно от кошмари. Дълго
време не можела да пресича пешеходна пътека и до момента се страхувала. Искала да
кара шофьорски курсове, но след този инцидент не можела да реши. Свидетелката
твърди, че тогава потърсили помощта на психолог и се разбрали разбираха се
периодично да се чуват.
В показанията си свидетелят П. М. на въпросите поставени от ответника
отговаря, че си спомня ПТП, било след 17ч. часа, нямало голяма видимост и леко
ръмяло. Имало пешеходна пътека на ул.“Е.Й.“ по пътя за здравната каса. Не забелязал
пешеходката, а направо пред него изникнала. Движил се в лявото пътно платно
непосредствено преди настъпването на процесното ПТП.
Свидетелят твърди, че пешеходката била в средата на платното. Изникнала пред
свидетеля и държала телефон и говорела по него.Скоростта с която се движил
непосредствено преди и по време на ПТП не била повече от 30 км./ч. - 40 км/ч.
Непосредствено преди настъпване на горепосоченото ПТП дал ляв мигач, тъй като
трябвало да завива. За настъпилото ПТП не е звънял на полицията. Веднага качил
момичето в колата и я закарал в бърза помощ. После полицаите дошли и гледали какво
ги интересува. Свидетелят твърди, че ударът бил в лявата част на предния капак в
ляво. По колата не е имало никакви повреди. При удара пешеходката ударила капака с
лакътя. Имало лека вдлъбнатина на капака.Пешеходката казала, че я боли крака.
Когато се движил по улицата пред него нямало коли, зад него имало автомобили.
В съдебно заседание вещото лице изготвило съдебно-психолого-
психиатричната експертиза твърди, че пострадалата когато се явила било психически и
физически здраво и нямало заболяване, което да има причинно следствена връзка с
ПТП-то което е станало. Касаело се за лице което по данни по документите които
описва психоложката от 12 год. възраст е лекувано по повод мигрена. Към момента на
деянието е налице една остра психогенна реакция или стрес, при което и е оказана
амбулаторна помощ в бърза помощ. Освободена е. Към момента е имало болка,
неразположение. Направен е в спешен център аналгин. Майката потвърдила, че
състоянието не е преминало бързо и затова тя посещава клиничен психолог. Вещото
лице посочва, че честотата на посещенията не са с голяма честота, отшумели са.
Посочва, че един стрес, не засяга това да не ходи на училище, а засяга, това, че не
може да спи, че се стряска, включително, че не може да преминава пешеходна пътека,
9
стряска се защото е бутната на пешеходна пътека. Детето сега е здраво. Майката не е
казвала да и е давала някакви лекарства - успокоителни. Момичето не е водено на
психиатър, само на психолог. На въпрос на процесуалният представил на ответника
ищцата има ли реални данни, да е получила остра стресова ситуация, вещото лице е
посочило, че в амбулаторния лист е описано, че има болка. Това е психогенно и се
говори за стрес.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за
неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2.
противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди
и 4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
На 12.12.2022 година около 16,40 часа в светлата част на денонощието в гр. В.
лекият автомобил „Х” с per. №**, управляван от П. П. М. от гр. В. се е движил в
дясната лента на платното за движение на ул. „Е.Й.“ към кръстовището с ул. „В.“ със
скорост от около 40 км/ч.В същото време пешеходката М. Г. Т. от гр. В. е предприела
пресичане на ул. „Е.Й.“ в района на кръстовището с ул. В.“ в района на пешеходна
пътека тип М8.1. (Зебра).Лекият автомобил „Х”, достигайки до мястото на удара е
блъснал пешеходката М. Г. Т. с предната лява част, в областта на предната броня.В
резултат на удара на пешеходката под въздействието на ударния импулс е паднала на
платното за движение.
От заключението на назначената автотехническа експертиза се установява, че
вероятната причина за настъпване на произшествието е водачът на лекия автомобил
„Х, който не е спрял за да осигури предимство на пешеходката.
В случая водача на лекият автомобил Х” с per. №** е нарушил чл. чл.119 ал.1 от
ЗДвП/ Закона за движение по пътищата/, съгласно който: „при приближаване на
пешеходна пътека, водача на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като причинил на
пострадалията Й. телесни повреди. Разпоредбата е бланкетна и изисква препращане
10
към Закона за движение по пътищата и към правилника за неговото прилагане. От
обективна страна водачът на лекият автомобил автомобила е извършил фактически
действия по управление на автомобила, при което управление е нарушил правила за
движение по пътищата, а именно: чл.119 ал.1 от ЗДвП – задължаващ водача на
нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. От изготвените по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че водачът на лекия автомобил „Х” при движение със
скорост от около 40 км/ч в условията на произшествието е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП при своевременно реагиране на
опасността с аварийно спиране. Липсват и мъртви зони, поради което водачът на лекия
автомобил „Х“ с per. №** е имал техническа възможност да възприеме пешеходката,
като опасност по цялата й траектория на движение от навлизането й от левия тротоар в
района на пешеходната пътека до преминаването по нея до качването й на десния
тротоар. Установява се категорично от доказателствата по делото, че за водача на
автомобила е бил в състояние при своевременна реакция да спре и предотврати
произшествието преди мястото на удара. Водачът не е имал това изискуемо от закона
поведение и поради това произшествието е настъпило поради бездействието му
спрямо предписаното правило.
При тези съображения се установи противоправното поведение на водача на
лекият автомобил „Х“ с per. №**.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на виновния за
произшествието водач е застрахован при ответника и събитието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински документи,
заключение по съдебно медицинската експертиза и гласни доказателства) дават
основание за извод, че при процесното ПТП пострадалата е получила охлузвания на
десен хълбок и ляво коляно и кръвонасядане на дясно бедро. Налице е причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и причинените телесни увреждания. По
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди
тъпи предмети.
Всички описани увреждания могат да бъдат получени при процесното ПТП,
имайки предвид механизма на същото, а именно блъскане на пешеходец от лек
автомобил с последващо падане на пътното платно.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано по
безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по чл. 432, ал.
1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за справедливо обезщетяване на претърпените при застрахователното
11
събитие болки и страдания по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалата, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида, характера и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат
не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и
явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на
увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г.,
съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са
"характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
В процесния случай пострадалата е получила охлузвания на десен хълбок и ляво
коляно и кръвонасядане на дясно бедро. Обичайния срок за възстановяване от подобен
вид травми е от порядъка на две седмици, като значение има и индивидуалната
реактивност на организма. Към момента на прегледа не са налице остатъчни явления
от получените от процесното ПТП травми.Лечението, което е било приложено е било с
обезболяващо средство, като е било адекватно за овладяване на болковият синдром и е
било еднократно.Ищцата е възстановена от получените телесни
увреждания.Прогнозата за развитие на здравословното й състояние е
благоприятна.Разпитаният по делото свидетел И.А.-Г. твърди, че ищцата била
стресирана и изтормозена и не можела се успокои, като след това известно време
спяла до нея, но през нощта се събуждала явно от кошмари. Дълго време не можела да
пресича пешеходна пътека и до момента се страхувала.
12
Данните по делото обаче не обосновават висок психологически отзвук от
претърпяното ПТП. Видно от заключението на съдебно-психологическата експертиза
няма рецепта и консултации с психиатър за медикаменти които да е приемала М. Г. Т.
за лечение на психичните си увреждания, настъпили вследствие на претърпяното ПТП.
От справката на РЗОК няма консултации и прегледи от специалисти за този период и
няма рецепти за медикаменти и приемане на терапия от М. Г. Т.. Тя е посещавала
психолог за три месеца и няма данни да е посещавала психиатър . Няма данни да са
изписани успокоителни и антидепресанти на М. Т..
Като взе тези доказани вреди, а именно само охлузвания на десен хълбок и ляво
коляно и кръвонасядане на дясно бедро/ липсват данни дори за скъсване или разтягане
на меките тъкани/, при отчитане на психологическия стрес, който е напълно отшумял
за кратко време/ без данни за специализирана психологическа помощ и
медикаментозно лечение/, сравнително краткият период на възстановяване, както и
показанията на разпитания свидетел за претърпените болки и страдания и периода на
възстановяване, съдът намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на
чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер на
2500 лева. Този размер на обезщетението би репарирало в пълна степен причинените
на ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който
с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
В конкретния случай от ответника е наведено възражение за съпричиняване на
13
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съдът намира това възражение за
неоснователно. ПТП е станало на пешеходна пътека тип „Зебра” обозначена с пътна
маркировка М8.1 и пътен знак Д17. Водачът на автомобила при движение със скорост
от около 40 км/ч в условията на произшествието е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП при своевременно реагиране на опасността с аварийно
спиране. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че от
техническа гледна точка действията на пешеходката не са допринесли за настъпване на
процесното ПТП. Пешеходката е предприела пресичане на ул. „Е.Й.“ в района на
кръстовището с ул. „В.“ в района на пешеходната пътека, където е било най безопасно
за нея, съгласно изискванията на ЗДвП, поради което няма съпричиняване от страна на
пострадалата.
Съдът намира за справедлив размера на обезщетението от 2500 лева. Видно от
преводно нареждане от 09.08.2023 г. застрахователят е заплатил 1000 лева обезщетение
за неимуществени вреди по застрахователната щета, поради което иска за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 1500.00 лева. Според т.2 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Следователно разликата между присъдената
сума и целия размер на вземането, който според ищцата е 25000 лева, не е
предмет на делото и съдът не следва да постановява отхвърлителен
диспозитив, след като приема, че действителният размер на цялото дължимо
обезщетение след редуциране на заплатено от застрахователя обезщетение от
1000.00 е в размер на 1500.00 лева.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема
следното:
В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната
претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/.
Застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 09.05.2023 г. с
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.
14
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция.
В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
09.05.2023 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,
поради което с изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ или от 09.08.2023 г.
дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ.
При тези съображения законна лихва следва да се присъди именно от 09.05.2023
г. до окончателното изплащане на сумата.
На ищцата е предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.В този случай и на основание
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвоката възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа ,,при съобразяване уважения размер на
предявените искове. Минималното възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата е
450.00 лева, което възнаграждение следва да се присъди на адвоката на ищцата.
Ищцата е сторил разноски в размер на 50.00 лева- държавна такса и 950.00 лева
за експертизи като в полза на ищцата следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на общо 1000.00 лева.
С оглед изхода от спора в полза на ответника не следва да се заплащат
съдебно-деловодни разноски.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД ДБ ЖЗ" АД, ЕИК: ** гр. С., п.к. **, р-н И, ж. к. Д, бул.
Г.М.Д...1 ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Т., ЕГН **********, сумата от 1500.00 лева по
предявен частичен иск от 25000.00 лева представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, във връзка с настъпило на 12.12.2022 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане
15
на сумата.
ОСЪЖДА "ЗАД ДБ ЖЗ" АД, ЕИК: ** гр. С., п.к. **, р-н И, ж. к. Д, бул. Г.М.Д ....
ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Т., ЕГН ********** сумата от 1000.00 лева съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА "ЗАД ДБ ЖЗ" АД, ЕИК: ** гр. С., п.к. **, р-н И, ж. к. Д, бул. Г.М.Д ....
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Й. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.С., бул.К. А. Д. №......
сумата от 450.00лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
16