Решение по дело №1200/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 370
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия: Тодор Илиев Тихолов
Дело: 20214440101200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. *** 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М.Ц.Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20214440101200 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.
В молбата от ищеца се сочи, че с ответника сключили граждански брак на *** за което бил
съставен акт за граждански брак №83/22.10.1991г. на община *** който брак бил втори и за
двамата и от който имат едно дете понастоящем пълнолетно.
Допълва, че семейното жилище се намира в *** и представлява дворно място с къща, който
имот страните придобили в режим на СИО. Сочи се, че първоначално брачните отношения с
ответника потръгнали добре, но през последните три години в поведението на ответника
настъпила промяна, като започнал да се държи изключително грубо с ищцата, отправил й
обиди, както в семеен кръг, така и пред външни лица. Ищцата сочи, че ответника проявявал
пренебрежение и отчужденост, зачестили и случаите на физическо посегателство, спрямо
нея чрез нанасяне на удари. Сочи, че последният такъв акт на обиди и насилие спрямо нея
бил извършен от ответника на *** в дома им с ответника в гр.*** за който момент ищцата
сочи, че й бил нанесен тежък побой, придружен с обиди и закани за по-тежка разправа.
Освен това от ищцата се сочи, че ответника в този ден взел ключа от автомобила,
който тя управлява и напуснал жилището, което я принудило да се обади на родителите си,
които дошли и я извозили в дома си в ***ъдето се установила да живее. Сочи, че от този
момент тя и ответника се намирали във фактическа раздяла и твърдото й намерение е да не
подновява брачното си съжителство с него, тъй като това не е негова инцидентна проява, а
трайно поведение.
В заключение се сочи от ищцата, че брака й с ответника е дълбоко и непоправило
разстроен по вина на ответника, което за ищцата пораждало правен интерес да предяви
настоящия иск.
1
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.49, ал.1 от СК да прекрати
гражданския брак като дълбоко и непоправило разстроен то изключителна вина на
ответника.
Прави се искане за присъждане на направените от ищцата разноски. Същата не желае
заплащане на лична издръжка. Не желае да й се присъди за ползване семейното жилище,
като моли с решението си съда постанови тя занапред да носи предбрачното си фамилно
име Н.
Изразява готовност за постигане на споразумение по чл.49, ал.4 от СК за прекратяване
на брака без съда да изследва въпроса за вината.
Представят се писмени доказателства.
В случай, че не се постигне споразумение с ответника, от ищцата се прави искане за
допускане за разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на факти
и обстоятелства, свързани с отношенията и с ответника, дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
С разпореждане №936/14.10.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът е
разпоредил препис от исковата молба с доказателствата да се изпрати на ответника.
За разпореждането на съда ответника е бил уведомен на 15.10.2021г. С вх.№
4495/09.11.2021 г. е постъпил писмен отговор от ответника Ц.В..
В отговора се сочи, че исковата молба е допустима, но по своята основателност с
оглед изложеното е неоснователна. На първо място се сочи, че изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба от ищцата не е вярно и не отговаря на
обективната истина. Твърди се от ответника, че отношенията в семейството между
съпрузите винаги са били много добри и съпрузите не са имали проблеми, които да са
довели до отчуждаването им един от друг. Твърди, че с ищцата имат 30 годишен брак и
според ответника е несериозно твърдението, че първоначално брачните им отношения са
потръгнали относително добре. Допълва, че през целия период страните не са имали
влошени брачни отношения, а напротив семейството като цяло не е било лишавано от
парични средства, храна, дрехи, и др. вещи за потребление, като страните имат и собствено
семейно жилище, два магазина и три автомобила, които и до ден днешен се ползват. Твърди
се още, че единият автомобил е подарък на ищцата от ответника, като не се оспорва факта,
че от брака си страните имат едно родено дете, което е пълнолетно и семейно. Прави се
извод от ответника, че с оглед изложеното атмосферата в семейството била много добра.
Освен това се прави извода, че твърдяното в исковата молба с оглед изложеното от ищцата
не е обективно. Твърди още, че не е вярно и това, че ответника се държал спрямо ищцата
изключително грубо, като отправил обиди, както в семейни кръг, така и пред външни лица,
като проявявал пренебрежение и отчужденост. Навеждат се доводи, че ищцата твърди за
наличието на случай на физическо посегателство спрямо нея с нанасяне на удари, но без да
сочи конкретни дати, през какъв период, както и други доказателства относно тези
обстоятелства. Допълва се, че в тази връзка единствено в исковата молба е посочена датата
***, на която дата в семейното жилище в гр.*** ответника бил нанесъл тежък побой
придружен с обиди и закани за по-тежка разправа на ищцата. В тази връзка се излагат и
2
дови, че не са посочени конкретни доказателства от ищцата за твърдението в исковата
молба, че това бил повода същата да напусне семейното жилещ и да се установи в дома на
родителите си в с.Бреница, общ.Кнежа, като от тази дата с ответника следвало да се счита,
че били във фактическа раздяла.
По отношение датата *** от ответника се сочи, че на тази дата той бил на лов в землището
на *** и когато се прибрал към 16.30 часа установил, че ищцата е напуснала семейното
жилище без да го уведоми, като същата била взела със себе си част от паричните средства от
оборота на магазина на ответника. Допълва се, че по изложените съображения ответника не
желае гражданския брак с ищцата да се прекратява, на основание изложените във исковата
молба факти и обстоятелства. Има желание бракът с ищцата да се запази, но ако ищцата не
желае запазване на брака изразява становище, прекратяването на брака да стане със
споразумение между страните при спазване на изискванията на чл.50 и чл.51 от СК, като
разноските между страните да останат така, както са направени.
Ответника изразява становище, че не се противопоставя ищцата да се ползва от
привилегията на чл.53 от СК и занапред да носи предбрачното си фамилно име Н. а
ответника занапред да ползва семейното жилище, което се намира в гр.*** ул.***
Направени са искания на основание чл.136, ал.1, т.2 от ГПК, производството да се
разгледа при закрити врата.
Направено е искане да не се прилага разпоредбата на чл.238 от ГПК поради неприложимост
при брачните производства.
В случай, че не се постигне споразумение между страните е направено искане за допускане
до разпит на двама свидетели при режим на довеждане с оглед изложените обстоятелства от
страна на ищцата в исковата молба.
Направено е искане ищцата да представи декларация по образец за имотно и гражданско
състояние, от което да е видно какво работи, какво възнаграждение получава и т.н., с оглед
нейният социален и материален статус.
Направено е искане, съда да задължи ищцата на основание чл.176 от ГПК да се яви в
съдебно заседание и да даде отговор на въпросите – къде живее постоянно, къде работи,
подавала ли е срещу ответника сигнали до РУ *** завеждани ли са дела от нейно име по
описа на РС-*** по ЗЗДН и ако не, защо.
Направено е искане, съда да изиска всички сигнали от ищцата срещу ответника, които са
заведени в РУ –Червен бряг и РС-*** както и да се изиска справка от СЛРД „*** на дата
*** бил ли е ответника на лов, какво разрешително за лов му е било издадено, както и при
възможност да се изиска препис от същото.
Представят се писмени доказателства.
В проведеното съдебно заседание на 13.12.2021г. ищцата и ответника се явяват лично и с
процесуалните си представители. Заявили са, че желаят да се разведат, като това им
решение е окончателно и непоколебимо, като изрично са заявили, че не желаят съда да се
произнася по въпроса за вината.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото по реда на чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
3
Страните по делото са законни съпрузи от 1991г., видно от приложеното удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №83/22.10.1991г. на
община *** като съпругата е приела фамилното име на съпруга - В..
Роденото от брака дете е пълнолетно.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В настоящия случай, българският съд е компетентен да се произнесе по въпроса за
прекратяване на брака, тъй като и двамата са съпрузи са български граждани.
Съдът намира, че иска за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и следва
да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен. От доказателствата по
делото се установи, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Между страните е настъпило пълно отчуждение в брачните отношения. Същото
се установява от становищата на страните, изразени пред съда в проведеното на 13.12.2021г.
открито съдебно заседание. След раздялата страните не са събирали. Двамата съпрузи не
поддържат каквито и да било отношения. Не се посочи и страните да са правили опити да се
съберат. Доказателствата действително изключват възможността бракът на страните да е
обременен с обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят.
Според съда семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната
връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за
обществото.
При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът на страните по делото е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и морала съдържание, като това нейно обективно състояние е трайно и липсва перспектива
за възстановяване на нормалните брачни отношения, поради което брачната връзка следва да
бъде прекратена.
По делото не е направено искане по чл.49, ал.3 от СК от страните, поради което съдът не
следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.
Ищцата не претендира ползване на семейното жилище. Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при
допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Доколкото по делото се установи, че семейното жилище на страните е в
*** то е напуснато от ищцата и доколкото същата няма претенции относно ползването му,
съдът намира, че същото следва да бъде предоставено за ползване на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Правото да иска възстановяване на предбрачното
фамилно име след развода принадлежи на този съпруг, който при сключването на брака е
приел да носи фамилното име на другия съпруг. Промяна се допуска само ако съпругът,
променил името си, желае да възстанови предбрачното си име. В конкретния случай ищцата
е изразила желание да възстанови предбрачното си фамилно име, поради което съдът дължи
произнасяне относно фамилното име на съпругата след постановяване на решението, което
следва да е Н.
Няма направено искане по делото за издръжка от другия съпруг, поради което такава не
4
следва да бъде определяна.
Съгласно чл.329, ал.1, изречение второ от ГПК, при липса на установена по делото вина на
съпрузите, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, а в случая и
такива не се претендират. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод,
която съдът определя на 50,00 лв. на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК следва да се възложи на двете страни поравно.
Водим от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Ж. Т. В., ЕГН********** от *** и ЦВ. ЦВ. В.,
ЕГН********** от *** ул.*** сключен с акт за граждански брак №83/22.10.1991г. на
Община Ч.Бряг, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Ж. Т. В., ЕГН********** от *** и ЦВ. ЦВ. В., ЕГН********** от *** ул.***не си
дължат издръжка един на друг след прекратяване на брака.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните в *** ул. *** на ответника
ЦВ. ЦВ. В., ЕГН**********.
След влизане на решението в сила Ж. Т. В., ЕГН********** да носи бредбрачното си
фамилно име – Н.
ОСЪЖДА ЦВ. ЦВ. В., ЕГН**********, с адрес в *** ул.*** да заплати по сметка на ЧРС
държавна такса в размер на 25 лв. (дванадесет лева) за развод.
Решението подлежи на обжалване чрез ЧРС пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5