Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
като разгледа
т.д. № 1585/2020 г., намери следното:
Производството е образувано по молба на Б.С. ЕООД, ЕИК: ******* с искане за откриване на производство по
несъстоятелност поради настъпила неплатежоспособност, произтичаща от невъзможност
да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи от дейността му,
съответно- свръхзадълженост.
На установяване в
производството подлежат неплатежоспособността на молителя и началната й дата, стойността
на наличното имущество и паричните му задължения/евентуално– състояние на
свръхзадълженост, когато имуществото на дружеството не може да покрие неговите
задължения.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят е сред лицата,
спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините,
свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да
изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение
сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само
ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което
освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай се установиха изискуеми и
непогасени парични задължения. Видно от заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като мотивирано и вярно, изготвено въз основа представените по
делото доказателства, в т.ч. и счетоводни документи, и извършена проверка в
счетоводството на молителя, дружеството има непогасени изискуеми
задължения към доставчици във връзка с търговската си дейност, както и публични
задължения за дължими данъци и осигурителни вноски. Или, молителят има изискуеми и непогасени
задължения във връзка с извършваната от него дейност, вкл. публични такива.
Тези вземания са от вида на тези, изрично посочени в нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно /арг. чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е., липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен
характер. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в
чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай, еднозначно е установено, че длъжникът е
спрял плащанията още през месец юни 2019 година.
От приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установява и че молителят в изследвания
период 2017 година – 2020 година трайно е намалявал краткотрайните си активи и
по-специално – представляващите парични средства, като през 2019 и 2020 година
длъжникът вече не разполага с такива средства по каса или в банкови сметки.
Същевременно, от 2018 година, пасивите на длъжника са изключително с
краткосрочен характер – задължения към доставчици и данъчно – осигурителни и по
договори за заем. Така, вещото лице е
определило и че до 2018 година, вкл. собственият капитал е положителна
величина, след което коефициентите за ликвидност трайно се влошават и същите са
под референтните стойности за 2019 година и първото полугодие на 2020 година.
Тези коефициенти, според вещото лице, сочат на липса на финансова автономност
на дружеството и изпадането му в пълна зависимост от кредиторите. От 2020
година вещото лице не е констатирало данни за извършвана от молителя стопанска
дейност. Горните констатации на експарта налагат извод за влошеното финансово
състояние на търговеца, зависимост от кредиторите и липсата на финансова
автономност, като е констатирана и липсата на бързоликвидни активи. С оглед
изследвания период от време и липсата на осъществявана от дружеството стопанска
дейност, може да се приеме и че затрудненията нямат временен характер и са необратими. Щом
затрудненията не са временни и финансовото положение на молителя не би могло да
се подобри, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, ответникът е в състояние на
неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по
несъстоятелност.
Поради изложеното молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът
не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в
разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод,
то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му, която е причина за спиране обслужване на
изискуемо вземане. За
определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено
задължение, а общото икономическо състояние на търговеца и моментът на спиране
на плащанията/Определение № 1 от 06.01.2014
г. по т. д. № 2248/2014 г., ІІ ТО, ВКС/. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано, че трайно влошаване на икономическото състояние на
молителя е настъпило през юни 2019 година, когато длъжникът е изпаднал в
състояние на трайна невъзможност да посреща своите изискуеми задължения. Съдът
приема за начална дата на неплатежоспособността 01.07.2019 година като
най-ранната дата, за която са доказани едновременно трайно влошеното финансово
състояние /показатели на ликвидност/ и наличието на ликвидно, изискуемо и
непогасено задължение на длъжника, спиране на плащанията, тъй като не е
установена конкретна дата през месец юни, на която да е установено състоянието
на неплатежоспособност.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма данни длъжникът да разполага с
налично имущество, което да е достатъчно да покрие разноските по производството по
несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго бързоликвидно
имущество, което следва от заключението на вещото
лице. На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б,
ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и
чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по
реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не
се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
В предоставения от съда срок не са привнесени
разноски, съобразно дадените укзания.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на Б.С. ЕООД, ЕИК: ******* и ОПРЕДЕЛЯ
начална дата на неплатежоспособността 19.11.2019 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение
на Б.С. ЕООД, ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на Б.С. ЕООД, ЕИК: *******.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор върху имуществото на Б.С. ЕООД, ЕИК: *******.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Б.С. ЕООД,
ЕИК: *******.
СПИРА
производството по т.д. № 1585/2020 г. по
описа на СГС, VI-3 състав.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, Б.С. ЕООД, ЕИК: ******* да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева- държавна такса,
за която е останал задължен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен
срок от датата на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: