№ 1469
гр. П, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20255220101258 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е регресен иск по чл.500, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на сумата
2320 лв. - изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,
както и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1196.42 лв. – обезщетение за
забава за периода 03.06.2020 г. – 29.08.2024 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда на 30.08.2025 г. до плащането.
Ищецът „**“ ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в **
твърди, че в периода 15.10.2019 г. - 14.10.2019 г. е бил застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет лек автомобил „**“, рег.
№**, съгласно застрахователна полица № BG/06/119002908830 от 15.10.2019 г.
Поддържа, че в срока на застрахователното покритие е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 25.11.2019 г. около 17.00 ч. в
гр. П, на ул. „**“, преди надлеза за с. Г. Твърди, че вината за ПТП е на
ответника П. С. Х с ЕГН ** от гр. П, бул. „*“ №*, който управлявал
застрахования автомобил с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил
контрола над него, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
движещият се срещу него лек автомобил „*“ с рег. №* при което пострадал
водача И. А. М., който получил следните наранявания: контузия на главата с
1
оток и кръвонасядане в тилната област; разкъсно-контузна рана на горната
устна с размери 1х0.7 см.; кръвонасядания, травматични отоци и охлузвания
по шията; контузия и кръвонасядане по гръдния кош и корема; кръвонасяданe,
травматични отоци и охлузвания по крайниците. Твърди, че след реализиране
на процесното ПТП ответникът е отказал да се подложи на проверка за
употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, поради което
отговаря пред застрахователя за платеното застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди още, че на 09.03.2020 г. е изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалия в размер на 2500 лв. Твърди, че е отправил
писмена покана до ответника да възстанови сумата в 15 – дневен срок, която
същият е получил на 18.05.2020 г. Ответникът заплатил частично 180 лв., а
останалата част от вземането останала непогасена. Поради допусната от
ответника забава за него възникнало и задължението да заплати обезщетение в
размер на законната лихва, което за периода 03.06.2020 г. – 29.08.2024 г. е в
размер на 1196.42 лв. Ищецът претендира присъждане на непогасената
главница в размер на 2320 лв., ведно законната лихва от подаване на исковата
молба в съда до плащането, както и на обезщетението за забава в размер на
1196.42 лв. Представя доказателства и претендира разноски.
Ответникът не оспорва настъпването на вредите и плащането на
застрахователното обезщетение. Оспорва размера на главни иск при
твърдение, че изплатеното от ищеца обезщетение е несправедливо. Счита, че
справедливият размер на обезщетението е 300 лв. Оспорва акцесорния иск и
твърди, че задължението за заплащане на законна лихва за забава е погасено
по давност.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
Относно иска по чл.500, ал.1, т.1 КЗ:
За основателността на иска ищецът следва да докаже, че в причинна
връзка с противоправно поведение на ответника при управление на
застраховано при него МПС по застраховка „Гражданска отговорност“, в
срока на застрахователното покритие са настъпили неимуществени вреди, за
които е изплатил вместо делинквента обезщетение на пострадалия, както и
предпоставките по чл.500, ал.1, т.1 КЗ за възникване на регресната
отговорност на ответника да възстанови платеното обезщетение.
2
При установяване на горното ответникът следва да докаже
положителния факт на изпълнението.
Съгласно чл.493, ал. 1, т.1 и т.2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени
вреди при телесно увреждане или смърт, както и вредите, причинени на чуждо
имущество вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой.
Не е спорно, установява се и от представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №1006р-12980 от 29.11.2019 г., че на
25.11.2019 г. в гр. П на ул. „**“, преди надлеза за с. Г е реализирано ПТП
между лек автомобил марка „**“, рег. №**, управляван от ответника П. С. Х, и
лек автомобил марка „*“ с рег. №* с водач И. А. М.. Посочено е, че вината за
ПТП е на ответника, чиято скорост на движение не е била съобразена с
пътните условия и мократа настилка, поради което е загубил контрол над
превозното средство, навлязъл е частично в съседната пътна лента и е блъснал
челно насрещно движещият се лек автомобил марка „*“ с рег. №*.
Описаният в протокола за ПТП механизъм за настъпване на вредите се
установява и от показанията на св. И. А. М..
Ответникът не оспорва, че към момента на ПТП неговата гражданска
отговорност е била застрахована при ищеца. Не оспорва настъпването на
застрахователното събитие, както и че след ПТП се е отклонил виновно от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Спорът между страните е относно размера на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение. Затова следва да се даде отговор на въпроса
дали размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие
с критериите за справедливост чл.52 ЗЗД при спазване на изискванията по
чл.499 вр. чл.535, т.11 КЗ и методиката на конкретния застраховател по чл.21,
ал. 3 от Наредба №49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г. и доразвити с практиката на ВКС, понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. За да се определи размерът на справедливото
3
обезщетение за претърпени болки и страдания от деликт, е необходимо да се
установи действителният размер на моралните вреди при съобразяване с
характера и тежестта на причинените увреждания, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици от
телесните увреди и пр. Всички относими обстоятелства, вкл. икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, белег на която са и
лимитите на отговорност на застрахователя по чл.492 КЗ, следва да бъдат
обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи, кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
/решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение
№ 66/03.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др./.
От заключението на приетата съдебна медицинската експертиза се
установява, че пострадалият водач И. А. М. е освидетелстват от съдебен лекар
в ОКПСМ при МБАЛ „П“ АД на 29.11.2019 г. сутринта /т.е. три дни след
инцидента/. Установени са следните травматични увреждания: оток и синкаво
кръвонасядане в тилната област; синкаво кръвонасядане 1х1 см. и разкъсно-
контузна рана от вътрешната страна на горната устна с размери 1х0.7 см.;
мораво зеленикаво кръвонасядане по цялата задна част на шията с размери
7х5 см.; синкаво зеленикаво кръвонасядане в горната част на гръдния кош с
размери 21х13 см; синкаво кръвонасядане в лявата странична поясна област с
размери 12х7 см.; мораво кръвонасядане по долната средна част на корема с
размери 9х8 см.; кръвонасядания по двете ръце от лакътя надолу с размери
13х7 см. на лявата и 8х4 см. на дясната; синкаво мораво кръвонасядане по
целия палец на дясната ръка; охлузване по предната повърхност на дясното
бедро с площ 9х7 см.; синкаво кръвонасядане по задната странична
повърхност на дясната подбедрица с и глезена с размери 11х8 см., в средата на
което има разкъсно-контузна рана с размери 1х1 см.
В заключението ВЛ сочи, че описаните травматични увреждания са
резултат от действието на твърд тъп предмет като общ механизъм и добре
отговарят да са получени при ПТП по механизма „травма в автомобила“ –
водач с поставен обезопасителен колана. Уврежданията са от отварянето на
въздушната възглавница, от лентите на триточковия колан и от елементите на
седалката и купето на автомобила. Непосредствено след травмата
пострадалият е изпитвал болка със средна интензивност на контузените места,
4
която не е налагала медицинска помощ. Постепенно болевите усещания са се
редуцирали и са изчезнали след около 15-20 дни. През това време
пострадалият е имал затруднения в обичайните ежедневни дейности, без да е
лишен от възможност за извършването им. Характерът на уврежданията не
предполага настъпването на трайни неблагоприятни здравни последици и
пострадалият се е възстановил напълно от травмата.
От показанията на пострадалия св. И. А. М. се установява, че
непосредствено след ПТП се е чувствал добре, вероятно под въздействието на
адреналина, но на следващия ден е започнал да изпитва болка на много места
по тялото, поради което потърсил медицинска помощ.
От горните обстоятелства е видно, че нараняванията имат
характеристиките на лека телесна повреда и са довели до физическа болка и
леки затруднения на движенията на пострадалия. Без съмнения същите са
довели и до известни негативни психически преживявания като притеснение
и раздразнение от поведението на виновния водач, което е нормално за този
вид инциденти. Негативните преживявания не са с голяма продължителност и
не са довели до трайни увреждания. Касае се обаче до политравма, която
засяга множество различни части на тялото, които са били болезнени при опит
за движение.
Ето защо съдът счита, че определеното и изплатено от застрахователя
обезщетение за неимуществени вреди от 2500 лв. е справедливо и не
нарушава изискването на чл.52 ЗЗД, както и методиката на самия
застраховател, публикувана на електронната му страница.
Налице са предпоставките по чл.500, ал.1, т.1 КЗ за възникване на
регресната отговорност на ответника към застрахователя на неговата
гражданска отговорност в лицето на ищеца за връщане на изплатеното
застрахователно обезщетение на пострадалия. Ответникът не твърди и не сочи
доказателства за заплащане на останалата непогасена част от обезщетението в
размер на 2320 лв.
Налице е изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
претендирания с исковата молба размер. Затова главният иск се явява
основателен и следва да се уважи.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
5
За основателността на акцесорния иск ищецът следва да установи
наличието на главен дълг и забавата на ответника.
Съдът форми извод за наличието на непогасено вземане в полза на
ищеца в размер на 2320 лв.
От представената от ищеца регресна покана изх. №0-92-5377 от
29.04.2020 г. е видно, че същият е поискал от ответника да възстанови сумата
в 15 – дневен срок от връчването на поканата. Последвана е получена лично
от ответника на 18.05.2020 г., а срокът за изпълнение е изтекъл на 02.06.2020 г.
Следователно ответникът се счита в забава от 03.06.2020 г. Същият обаче е
възразил за изтекла погасителна давност. Вземането за законна лихва се
погасява по давност с изтичането на 3 – годишния срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Исковата молба е подадена в съда на 30.08.2024 г. Следователно са погасени
по давност изтеклите лихви преди 30.08.2021 г. За периода 30.08.2021 г. –
29.08.2024 г. размерът на законната лихва върху просрочената главница
/изчислена от съда с калкулатора за законна лихва от електронната страница
на НАП/ е 818.37 лв. До този размер следва да се уважи иска и да се отхвърли
за разликата до претендираните 1196.42 лв.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца съдебни
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е представил доказателства за разноски в размер на 1230.97 лв., от тях
следва да се присъдят 1098.63 лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, съгласно чл.78, ал.3 ГПК. Неговите разноски са в размер на 700
лв. От тях следва да се присъдят 75.26 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника П. С. Х с ЕГН ** от гр. П, бул. „*“ №* да заплати
на ищеца „**“ ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в **, на
основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, сумата 2320 лв. - изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съгласно застрахователна полица № BG/06/119002908830 от 15.10.2019 г., за
неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 25.11.2019
6
г. в гр. П по вина на ответника, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба в съда на 30.08.2024 г. до плащането, както и
сумата от 818.37 лв. – обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода
30.08.2021 г. – 29.08.2024 г., като ОТВЪРЛЯ иска за разликата до
претендираното от ищеца обезщетение за забава в размер на 1196.42 лв.
ОСЪЖДА ответника П. С. Х да заплати на ищеца „**“ ЕАД съдебни
разноски в размер на 1098.63 лв.
Присъдените суми може да бъдат платени по следната банковата сметка
на ищеца: IBAN - *.
ОСЪЖДА ищеца „**“ ЕАД да заплати на ответника П. С. Х съдебни
разноски в размер на 75.26 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П: _______________________
7