Р Е Ш Е Н И Е
№2214/9.6.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две
хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №16521 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба предявена от Я.Х. М., ЕГН ********** *** срещу **************************
гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. Ц.К.№2, представлявана
от Д.С.Пв качеството му на Директор, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1965,44 лева представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235,66 часа
за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1648 часа в дневен
с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 287 лева– мораторна лихва за
периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал
труд като „младши инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“, което е на структурно
подчинение на ОД на МВР Варна. Орган по назначаването се явява Директорът на ОД
на МВР – Варна по силата на чл. 159 ал. 1 от ЗМВР и Заповед
8121з-140/24.01.2017г. на Министър на вътрешните работи, обн.
ДВ бр. 13/2017г. Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на
12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 178 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Твърди, че от 14.10.2016г.
работното време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за
тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За
процесния период ищецът е положил 1648 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1883,66 часа.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Не се спори, че ищецът през
процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на
смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият
положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание
чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен
служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и
КТ.
Сочат, че процесните
отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908
от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорват приложимостта на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат
че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима
само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни
служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на
ЗМВР.
Сочат, че съгласно чл. 178
ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на
служителите на МВР и съгласно чл. 179 от
ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00
ч.
Оспорват часовете положен
нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представена е кадрова справка на
ищеца, от която се установява, че за периода 01.10.2016г. до
30.09.2019г. ищецът е полагал труд като
като „младши инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“.
Депозирано
е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза изготвено от в.л. Д.П.,
от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд,
за периода от 01.10.2016г.-30.09.2019г., възлизат на 1939 часа, като на ищеца
са заплатени 484,75 лева или от по 0,25 лева на час.Преизчислен положения нощен
труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 2217 часа, като
разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 278 часа –
дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 278
часа не е изплащан на ищеца за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. Общата сума
за посочените 278 часа извънреден труд за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г.
възлиза на 1951,80 лева, а размера на мораторната лихва за забава възлиза на 240,24
лева.
Предвид така приетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Не е спорно между страните, че се намират
в служебни правоотношения, като
ищецът
заема длъжността „младши инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“.
Съгласно разпоредбата
на чл.176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В
процесния период от 15.10.2016г.-30.09.2019г. приложение намира Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
издадена от Министъра на
вътрешните работи, уреждаща реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Идентично е положението и в
последователно приеманите във времето предходни актове уреждащи организацията и
разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от
25.05.2015г. издавани от Министъра на вътрешните работи.
В Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която е относима към процесния
период.
Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г., така и в приложимата в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен.
При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2
от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция
за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по своето основание. Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 от нея.
От заключението на вещото лице Д.П.,
което се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено съдът приема,
че за процесния период 01.10.2016г.-30.09.2019г. общия брой отработени и заплатени часове нощен труд
възлизат на 1939 часа. На ищеца са заплатени 484,75 лева, която сума се
получава при умножаване на броя часове нощен труд (1939 часа) с часова ставка
от 0,25 лева. При преизчисляване на положения нощен труд в дневен коефициент
със ставка 1,143 вещото лице посочва, че същите възлизат на 2217 часа, като
разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 278 часа –
дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 278
часа не е изплащан на ищеца за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., като
общата дължима сума за заплащане възлиза на 1951,80 лева, съответно лихвата за
забава възлиза на 240,24 лева.
Трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно
се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било
отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено
по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0,25 лева за
всеки отработен нощен час за
исковия период – общо
484,75 лева.
При гореизложените съображения
предявения иск се явява доказан и по размер, с оглед на което следва да бъде
уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1951,80 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 278
часа за периода от 01.10.2016г.-30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд от 1939 часа в
дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска – 14.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
като за разликата над уважения размер от 1951,80 лева до пълно предявеният
размер от 1965,44 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде
уважена и претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 240,24 лева за
периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., като за разликата над уважения размер от
240,24 лева до пълно предявения размер от 287 лева предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Размера на дължимото възнаграждение
за процесуално представителство следва да бъде определен съобразно действието
на нормата на Наредба №1/09.07.2004г. за определяне минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди измененията ДВ,
бр.45/15.05.2020г., доколкото договорът за правна защита и съдействие, с който
ищецът и процесуалният му представител уговарят размер на дължимото
възнаграждение за процесуално представителство е сключен на 06.03.2020г., а
т.е. преди изменение на посочения подзаконов нормативен акт, а съобразно съдебната практика
и теория не е спорно, че заварените
гражданскоправни отношения
следва да се преценяват не според
новия материален закон, а според материалния закон, който е бил в сила
към момента на тяхното възникване, стига заварените правоотношения да са възникнали валидно при действието на съответния закон,
като в случая това е стария закон.
Ответникът релевира
възражение за прекомерност на дължимите в полза на ищеца разноски под формата
на заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78,
ал.5 ГПК.
На осн. чл.7, ал.2,
т.2 Наредба
№1/09.07.2004г. за определяне минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й преди измененията ДВ, бр.45/15.05.2020г.
минималното възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 383,44
лева. Делото не е с висока правна и фактическа сложност, което да обоснови
присъждане на възнаграждение над определения от посочения подзаконов нормативен
акт минимален размер.
При изложените съображения в
полза на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално
представителство съразмерно уважената част на предявения иск, като за основа
бъде взето в предвид минималното възнаграждение за процесуално
представителство, с оглед на което ответникът следва да заплати сумата от 373,15 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно отхвърлената част на предявените искове,
като за основа бъде взето юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 100 лева, на осн. чл.23, т.1, пр.2-ро НЗПП, или
сумата от 2,68 лева, на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ********************** Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. Ц.К.№2, представлявана от Д.С.Пв качеството му на Директор
да заплати
на Я.Х. М., ЕГН ********** *** сумата от
1951,80 (хиляда деветстотин петдесет и
един лева и 80 ст.) лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда -14.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявеният иск в частта за сумата над 1951,80 лева до
пълно предявеният размер от 1965,44 лева, както и сумата от 240,24 (двеста и четиридесет лева и 24 ст.)
лева– мораторна лихва за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., като отхвърля предявеният иск в частта за разликата над уважения
размер от 240,24 лева до пълно предявеният размер от 287 лева, на осн. чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *******************
гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. Ц.К.№2, представлявана
от Д.С.Пв качеството му на Директор да
заплати на Я.Х. М., ЕГН ********** *** сумата от сумата от 373,15 (триста седемдесет и три лева и 15 ст.) лева
– възнаграждение за процесуално
представителство съразмерно уважената част на предявеният иск, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Х. М., ЕГН ********** *** да
заплати на *******************
гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. Ц.К.№2, представлявана
от Д.С.Пв качеството му на Директор сумата от 2,68 (два лева и 68 ст.) лева –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство съразмерно
отхвърлената част на предявените искове, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ********************** гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. Ц.К.№2, представлявана
от Д.С.Пв качеството му на Директор
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата
от 328,07 (триста двадесет и осем лева и 7 ст.) лева, от които 128,07 лева
съставляваща дължима по делото държавна такса, като и сумата от 200 лева
съдебно – деловодни разноски заплатени от бюджета на съда, както и сумата от 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Банкова
сметка, ***жението си към ищеца: BGSTSA93000026225011.
На основание чл.242, ал.1 ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение в частта относно заплащането на присъденото възнаграждение за работа.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: