№ 494
гр. Перник, 01.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на първи август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ 20251700100395 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С молба с вх. № 4641/ 30.07.2025 г. ищецът Н. С. В. е заявил, че предвид изложеното
в разпореждане № 844/ 23.07.2025 г., както и въз основа на приетото в съдебната практика за
него е налице правен интерес от предявяване на осъдителен вместо положителен
установителен иск срещу М. Р. М. за сумата 60 000 евро – невърната заета сума по договор
за заем от 09.02.2023 г., сключен между Н. С. В. в качеството му на заемодател и М. Р. М.
като заемател. Поради това е отправил искане да бъде прието уточнение на предявения иск,
като същият да се счита осъдителен и е формулирал петитум на исковата претенция, според
който иска да бъде постановено решение, с което М. Р. М. да бъде осъдена да му заплати
сумата 60 000 евро, както и законна лихва от момента на настъпване на изискуемостта на
вземането – 09.02.2025 г. до окончателното му изплащане.
Като разгледа горепосочената молба настоящият съдебен състав на Окръжен съд –
Перник намира, че отправеното с нея искане по отношение на главното вземане от 60 000
евро по същността си представлява такова за допускане на изменение на предявения иск на
основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК чрез преминаване от установителен към осъдителен иск.
Същото следва да бъде уважено, доколкото е направеното в рамките на преклузивния срок,
посочен в цитираната норма (до приключване на съдебното дирене в първа инстанция), и
изхожда от легитимирано лице да иска допускане на изменение на исковата претенция.
Тъй като към настоящия момент по делото не е внесена държавна такса, а нормата на
чл. 415, ал. 4 ГПК относно размера на таксата не е приложима в случая предвид
обстоятелството, че се предявява осъдителен, а не установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
(при който от държавната такса, дължима за исковото производство, се приспада тази,
заплатена в заповедното производство), на ищеца следва да бъде предоставена възможност
по реда на чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 128, т. 2 ГПК да внесе по сметка на Окръжен съд – Перник
държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, тоест 4693,99 лева, както и да представи
доказателства за това в рамките на едноседмичен срок, считано от получаване на препис от
настоящото определение.
С молбата от 30.07.2025 г. Н. С. В. е поискал ответницата да бъде осъдена да му
заплати законна лихва от момента на настъпване на изискуемостта на главното вземане –
09.02.2025 г. до окончателното му изплащане. В частта, с която е отправено искане за
осъждане на М. Р. М. да заплати на ищеца законна лихва от 09.02.2025 г. до датата на
подаване на исковата молба се касае за иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава, доколкото се претендира вземане, възникнало преди подаването на исковата молба
(макар да не е надлежно индивидуализирано по размер). Такава искова претенция обаче не е
1
била предявена с исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
делото. С последната е предявен единствено положителен установителен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК за сумата 60 000 евро, както и искане за присъждане на законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, но не и иск за
обезщетение за забава. След като не е предявен такъв иск при условията на чл. 210 ГПК,
отправено с молбата от 30.07.2025 г. искане в този смисъл представлява по същността си
такова за допускане на последващо обективно съединяване на искове по почин на ищеца,
при което се въвежда нов спорен предмет на делото (с нововъведени фактически твърдения
и отправен въз основа на тях петитум), което не е предвидено като възможност в ГПК и е
процесуално недопустимо. Поради това искането следва да бъде оставено без уважение,
като ищецът ако прецени може да предяви претенцията си за обезщетение за забава в
отделно производство. Последното обосновава извод, че настоящото определение не е
преграждащо развитието на делото по този иск, поради което не подлежи на обжалване.
Съдът намира, че искът по чл. 86, ал. 1 ГПК не следва да бъде отделян за разглеждане в
отделно производство, доколкото такава възможност е предвидена единствено при отказ да
се приеме за съвместно разглеждане в рамките на образуван исков процес предявен от
ответника насрещен иск при преценка, че съвместното му разглеждане ще бъде значително
затруднено – чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, но не и в случите, когато се отказва последващо
обективно съединяване на искове.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК изменение на предявения от Н. С.
В. срещу М. Р. М. иск за сумата 60 000 лева - невърната заета сума по договор за заем от
09.02.2023 г., сключен между Н. С. В. в качеството му на заемодател и М. Р. М. като
заемател, чрез преминаване от установителен към осъдителен такъв (предявеният иск за
сумата 60 000 лева - невърната заета сума по договор за заем от 09.02.2023 г., сключен между
Н. С. В. в качеството му на заемодател и М. Р. М. като заемател, да се счита осъдителен).
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 128, т. 2 ГПК на ищеца Н. С. В. в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесе по сметка на
Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на 4693,99 лева, както и да представи
доказателства за това.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Н. С. В. за допускане на последващо
обективно съединяване на искове чрез приемане за съвместно разглеждане на иска за
обезщетение за забава върху главното вземане от 60 000 евро за периода от 09.02.2025 г. до
датата на подаване на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез адв. В..
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
2