№ 19
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20203100901184 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по
молба на „РОДИ 78“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********, със седалище
с.Дюлино, община Бяла, с която е отправено искане за постановяване на
съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност на
молителя поради неплатежоспособност, в евентуалност свръхзадълженост. В
молбата се излага, че молителят има публичноправни и други задължения с
настъпил падеж, които не е в състояние да погаси. Твърди се в молбата, че
към момента дружеството е в невъзможност да изпълнява изискуемите си
парични задължения, не разполага с парични средства за това; от проверките
в публични регистри не се установява налично имущество. С решение
№263/05.04.2018г. по т.д.№147/2018г. на ВОС е прекратена дейността на
дружеството на основание чл.155, т.3 от ТЗ. Ликвидаторът счита, че
дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост и отправя молба да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С оглед основателност на молбата по чл. 625 ТЗ в тежест на
1
молителя е да установи твърденията си, че не е в състояние да изпълнява
задълженията си към кредиторите, тоест че е в състояние на
неплатежоспособност, както и трайния характер и началната дата на това
състояние.
С представените към молбата писмени доказателства молителят –
длъжник признава неизгодни факти, а именно че са налице парични
задължения на дружеството, които не е в състояние да изпълни.
В случая е приложима и въведената с измененията на чл.608, ал.3 от
ТЗ презумпция, съобразно която неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията. От молбата по чл.625 от ТЗ е видно и
се установява от справка от НАП за задълженията на дружеството към
22.10.2020г., че дружеството има публични задължения в общ размер 703
081.77 лв., от които 461 521.72 лв. главница и 241 560.05 лв. лихва, за чието
принудително събиране са образувани изп.дела и е наложен запор върху
банкови сметки. Публичните задължения са формирани от неплатени
задължения на молителя по ЗДДС и за осигурителни плащания, като
дружеството е преустановило редовното обслужване на публичните си
задължения, считано от 25.10.2016г., когато е настъпил падежа на задължения
на дружеството по здравно осигуряване. Към този момент вече дружеството е
имало неплатени задължения за лихва от 2014г., както и по ревизионни
актове, съставени за задължения от 2015г. След 25.10.2016г., видно от
справката, не са погасявани публични задължения по ревизионни актове и
осигурителни плащания.
Презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ предвижда, че „спиране на
плащанията“ е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти
задълженията на определени кредитори, следователно състоянието на
неплатежоспособност се предполага и в случаите, в които не е изпълнено
изцяло или отчасти което и да е от съществуващите изискуеми парични
вземания по чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като това неизпълнение е приравнено на
„спиране на плащанията“. Въведената презумпция е оборима, при провеждане
на успешно насрещно доказване от длъжника на обективното си
икономическо положение. В настоящия случай предвид образуване на
производството по молба на длъжника по реда на чл.625 от ТЗ в депозираната
молба се твърди и обосновава състоянието на неплатежоспособност.
Независимо от приложимостта на предвидената в чл.608, ал.3 от ТЗ
презумпция, с оглед установеното в чл.621а, ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало,
съдът винаги е задължен да изследва какво е обективното финансово-
икономическо състояние на длъжника, като по своя инициатива събира
доказателства за това, вкл. чрез назначаването на експертиза за извършване на
анализ на икономическото състояние на дружеството - молител.
2
В случая не е назначена съдебно-счетоводна експертиза, поради
липсата на средства за заплащане на депозит. От представените от молителя
справки се установява наличието на неплатени публични задължения в общ
размер 703 081.77 лв., както и липсата на дълготрайни и краткотрайни активи.
Видно от решение №263/05.04.2018г. дружеството е осъдено да заплати в
полза на ВОС сумата от 85 лв., вкл.държавна такса за производството по
чл.155 от ТЗ и такса за издаване на изп.лист. От служебно изисканите справки
се потвърждават данните за липса на недвижими имоти по партидата на
дружеството, както и на притежавани от дружеството МПС.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата, свързано с търговската му дейност или задължение по частно
държавно вземане. Приложима е в случая предвидената с ал.3 на същата
разпоредба презумпция, доколкото дружеството – молител е спряло
плащанията на публични задължения на 25.10.2016г. Неплатените
задължения, падежирали преди тази дата, са констатирани с ревизионни
актове през последващи периоди.
С оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че са
налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност,
визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът не е в състояние да изпълни
изискуемо публичноправно задължение към държавата, свързано с
търговската дейност, поради липсата на парични средства и преустановяване
на търговската дейност. Наличието на публични задължения в значителни
размери, непогасявани през продължителен период от време, както и липсата
на ДМА, вземания и парични средства, налагат извода, че затрудненията на
длъжника имат траен и необратим характер и че предприятието не разполага
с краткосрочни или дългосрочни активи и свободни парични средства, които
да покрият задълженията му.
По отношение началната дата на неплатежоспособността, съдът е
задължен самостоятелно да извърши преценка, въз основа на обективните
данни по делото, тъй като решението има действие спрямо всички, вкл. води
до последици по отношение на трети лица, доколкото разпоредбата на чл.
646, ал. 2, т. 1 ТЗ предвижда нищожност на извършено след началната дата
погасяване на парично задължение. Датата следва да се определи според най-
3
ранния падеж на изискуемо непогасено задължение, по отношение на което
са налице и предпоставките на чл.608, ал.1 от ТЗ. Към този момент следва да
са налице кумулативно всички признаци на неплатежоспособността.
Кредиторите и длъжника не са се отзовали на поканата на съда да
предплатят разноски в размер на 5000 лв., необходими за развитие на
производството, с оглед разпоредбата на чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради
което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството
да бъде спряно. Откритото след решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ имущество
следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане
целите на производството, поради което следва да се наложи общ запор и
възбрана върху имуществото на длъжника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „РОДИ 78“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК *********, със седалище с.Дюлино, община Бяла, с
начална дата 25.10.2016г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „РОДИ 78“ ЕООД
/в ликвидация/, ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
„РОДИ 78“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „РОДИ 78“ ЕООД.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „РОДИ 78“ ЕООД /в ликвидация/,
ЕИК *********, със седалище с.Дюлино, община Бяла.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „РОДИ 78“ ЕООД /в ликвидация/, ЕИК
*********, със седалище с.Дюлино, община Бяла, в наименованието си да
добави “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „РОДИ 78“ ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК *********, със седалище с.Дюлино, община Бяла, на
основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в
срок от една година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника
или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай
производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника
4
от ТР.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5