О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 261131/20
гр.Варна, 06.
11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното
от съдията Р. Славов ч.в.т.д. № 483 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба
от адв. Д.Димитров от АК-София, като пълномощник на Г.Г.К., против определение № 168 от 11.06.2020год. постановено
по в.гр.д. № 348/2019год. на Търговищки
окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за
изменение на постановеното решение в
частта за разноските. Наведени
са твърдения за неправилност на определението, по изложени съображения. Оспорва
направения извод на съда, с който молбата по чл.248 ГПК е оставена без
уважение, като излага, че са налице основанията за присъждане на направенитее
разноски пред въззивната инстанция. Твърди, че при установена основателност на
ищцовата претенция, дори и при уважаване
на възражение за прихващане, разноските се присъждат в полза на ищеца, каквато
е и константната практика на ВКС.
Моли съдът да постанови определение, с което да отмени
определението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендиран размер от 1290
лв., от които 1200 лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивната
жалба, а останалата част от сумата представлява държавни такси.
Ответната страна
по частната жалба - КООПЕРАТИВНО
СДРУЖЕНИЕ „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО”, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. Попово, обл. Търговище, бул. “България” № 52, представлявано от
Председателя – Х.Ц.Ц., чрез писмено становище по частната жалба, счита същата за недопустима,
поради необжалваемост на постановения по чл.248 ГПК съдебен акт.
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
Относно изразеното становище от окръжния съд, както и
в писмения отговор на частната жалба за необжалваемост на постановения акт.
Същото не можа да бъде споделено. Действително, решението на въззивния съд,
поради размера на материалния интерес, не подлежи на касационно обжалване. Но
определението, с което се оставя без уважение, респективно се уважава молба за
допълване, или изменение на решението в частта за разноските, подлежи на
самостоятелно обжалване като попадащо в чл.274 ал.1 т.2 ГПК. Предвидената
самостоятелна обжалваемост на определението за разноски е свързана с
разбирането, че въпросът за разноските е материално-правен по своя характер и е
обвързан с предмета и изхода на делото. Това определение по чл.248 ГПК по своя
характер се доближава до решенията, а за всички решения е гарантиран като
минимум въззивен контрол. За това, постановеното от въззивен съд определение по
чл.248 ГПК, подлежи на инстанционен контрол. Този извод е съобразен с
изложените съображения в Определение № 29/18.01.2016год. по ч.гр.д. №
74/2016год. на ВКС, както и на приетото с т.24 на ТР № 6/2012год. на ОСГТК на
ВКС, съгласно която определенията на въззивния съд за допълване или изменение
на решението в частта за разноските, се обжалват по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, постановеното по чл.248 ГПК определение подлежи на
инстанционен контрол, поради което и постъпилата срещу него частна жалба следва
да бъде разгледана по същество. За да се
произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:
Производсвтвото по постановяване на обжалвания акт е образувано по
постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските от въззивника Г.К..
Същата е изложила съображения, според които счита, че съдът не й е присъдил
разноски по постановеното решение в общ размер от 1290 лв., от които 1200 лв. адвокатски
хонорар, а останалата част от сумата представлява заплатени държавни такси.
Въззиваемата страна не е взела становище по молбата. С обжалваното определение
съдът е оставил молбата без уважение, по изложени съображения.
Видно от постановеното съдебно решение по в.гр.д. №348/2019год., ТОС е
уважил въззивната жалба изцяло, като е отменил решение по гр.д. № 188/ 2019 г.
на РС-Попово, в частта в която е
отхвърлен искът, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от от 230,70 лв. – лихви за
забава, като неоснователен. Отменил е решението и в частта за разноските, като
вместо това постановява разноските на страните да останат по делото така, както
са направени.
При постановяване на
обжалваното определение, съдът е изложил мотиви, че съдът изцяло е компенсирал
разноските на двете страни. Т.е. приел е, че и двете страни следва да получат
разноски, но предвид справедливостта, тези разноски следва да бъдат изцяло компенсирани.
Посочил е, че към момента на произнасянето няма основания за промяна в
становището на съда. Затова е приел, че молбата по чл.248 ГПК следва да се
остави без уважение.
Предвид изложеното, съдът намира да отбележи следното:
Видно е, че с въззивното решение въззивната жалба е изцяло уважена,
като е прието, че искът е основателен и за сумата от 230,70лв., която е била
отхвърлена от районния съд.
От друга страна, видно е, че правният спор е предизвикан от поведението
на ответното дружество-с писмения отговор искът е оспорен изцяло като
неоснователен, в условия на евентуалност е предявено възражение за прихващане,
което както се изложи, е уважено с решението. Понеже съдът е установил в
мотивите си, че вземането на ищцата е съществувала към момента на придявяване
на иска, но иска е отхвърлен, поради уважено от съда възражение за съдебно
прихващане на вземането на ищцата, с насрещно вземане на ответника, следва да
се приеме, че ответника е дал повод за завеждане на иска. За това насрещната
страна, предизвикала правния спор, следва да понесе отговорността за
разноските.
За това, на основание чл.78 ал.1 ГПК, на ищцата се дължат направените
разноски, поради което и молбата по чл.248 ГПК се явява основателна. Относно
размера на дължимите разноски:
Както се посочи, с въззивното решение жалбата е уважена изцяло, поради
което на въззивницата Г.К. се дължат реално направените разноски. Съобразно представения Списък на разноските
по чл.80 ГПК, се претендират следните разноски за въззивното производство:
1 200лв. –адвокатски хонорар и сумата от 25 лв.-държавна такса за
въззивното обжалване. За извършването на
претендираните разноски са представени валидни доказатества.
Пред ПРС, съобразно представен списък за разноски и представени
доказателства за извършването им, направените от ищеца разноски са в общ размер
от 65лв. На основание чл.78 ал.1 ГПК съдът е присъдил сумата от 50лв. разноски,
съобразно уважената част от иска, която е компенсирал с определени за заплащане
на ответника разноски в размер на 92,25лв.
Съдът намира молбата за присъждане на посочените разноски за
основателна, поради следното: Относно разноските пред ТОС: По претенцията за
заплащане на адвокатски хонорар в размер на 1 200лв. Съдебният съставът
намира, че така претендирания размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен,
с оглед на защитавания интерес. Но видно е, че в процеса не е направено
възражение за прекомерност на същия по реда на чл. 78 ал.5 ГПК, поради което и
претенцията, за която са представени доказателства за извършването й-договор за
правна помощ /стр.9/, следва да бъде присъдена в поискания размер от 1200лв.
Представени са доказателства и за заплащане на сумата от 25лв.-д.т. за
въззивното обжалване, следователно общия размер на направените разноски пред ТОС
е в размер на 1225лв. поради което следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер от 1 225лв.
С оглед отмяна на решението на ПРС в отхвърлителната му част, на ищцата
следва да се присъдят направените пред районния съд разноски в пълен размер. За
това, следва да се присъди сумата от 65 лв.-разноски, извършени от ищцата пред
Разградски районен съд. Или, следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
1290лв.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, и
постановено ново, с което решението в частта за разноските следва да се измени
в посочения по-горе смисъл.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ определение № 168 от
11.06.2020год. по в.т.д. № 348 по описа на ТОС за 2019год. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 ГПК
решение № 12/23.01.2020год.
постановено по в.гр.д. № 348 по
описа на ТОС за 2019год. в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО”, ЕИК *,
представлявано от Председателя Х.Ц.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.К., ЕГТ ********** сума в размер на 1 290лв., представляваща:
Сумата от 1225лв.-съдебно-деловодни разноски за окръжния съд и сумата от
65лв.-съдебно-деловодни разноски пред Разградски районен съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.