ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 541
Добрич, 02.04.2025 г.
Административният съд - Добрич - II състав, в закрито заседание на втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20247100700314 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по искане от Областен управител на [област] за допълване на Решение № 387/10.03.2025 г. г. по адм.д. № 314/2024 г. по описа на Административен съд – [област] в частта му на разноските.
Настоява се, че е направено своевременно искане за присъждане на сторените разноски за държавна такса за обжалване и юрисконсултско възнаграждение за представително и приподписване на частна жалба съобразно представения по делото списък – л. 58 от делото.
Ответникът по молбата оспорва искането като неоснователно, като твърди, че юрисконсултско възнаграждение не се дължи поради обстоятелството, че юрисконсултите са назначени на трудов договор и процесуалното представителство на областния управител е част от задълженията им, вменени с длъжностната им характеристика. Като довод за неоснователност релевира факта, че жалбата е отхвърлена. В условие на евентуалност желае съдът да присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, визиран в закона.
Съдът като разгледа доводите на страните в искането и отговора, както и Решение 387/10.03.2025 г. г. по адм.д. № 314/2024 г. по описа на Административен съд – [област] прие за установено следното:
Искането е подадено от лице с правен интерес, в преклузивния законен срок – срока за обжалване на съдебния акт, при връчено съобщение за изготвяне на съдебен акт на 11.03.2025 г. и подадено искане на 17.03.2025 г. Към делото е приложен списък на разноските.
При тези аргументи съдът приема искането за допустимо.
Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:
Според чл. 143 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, респ. юрисконсултско възнаграждение, което съобразно ал. 3 от разпоредбата се определя по правилата на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правна помощ, се дължат в полза на оспорващия. С оглед законовите разпоредби съдът намира възражението на проц. представител на ответника за неплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение предвид включване на задължението му за представителство в длъжностната характеристика и осъществяване на представителство по силата на трудов договор, за неоснователно.
Ответникът следва да заплати на жалбоподателя държавна такса за обжалване в размер на 30 лева; възнаграждение за процесуален представител, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 120 лева предвид правната и фактическа сложност на делото и сумата в размер на 60 лева по чл. 25а от Наредбата за приподписване на частната касационна жалба. Предвид частичната основателност на жалбата, от сторените разноски следва да присъдят ½ ид.ч., или общо сумата в размер на 105 лева.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд–[област], [Наименование]състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 387/10.03.2025 г. г. по адм.д. № 314/2024 г. по описа на Административен съд – [област] в частта му на разноските, като
ОСЪЖДА Общински съвет-Крушари да заплати на Областна администрация [област] сумата в размер на 105 лв.(сто и пет лева), представляваща сторените по делото разноски за държавна такса за обжалване, за юрисконсултско възнаграждение и за приподписване от юрисконсулт на частна касационна жалба.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |