№ 659
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20253100500678 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6122/21.01.2025 г. от М. Й.
М., чрез адв. В. Д., срещу Решение № 4732/30.12.2024 г., постановено по гр. д.
№ 9098/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Панчо Владигеров" №21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че М. Й. М. не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по договор за цесия от 15.05.2015 г.,
следните суми: сума в размер на 1078,26 лв., представляваща главница по
договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 01179919 от 18.03.2008 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М. Й. М., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата; сума в размер на 93,49 лв., представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.01.2010 г. до 30.06.2010 г.;
сума в размер на 188,90 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за
периода от 26.02.2010 г. до 14.10.2011 г.; сума в размер на 27,21 лв.,
представляваща заплатена държавна такса и сума в размер на 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
1
изпълнителен лист по ч. гр. д. №17665/2011 г. по описа на РС - Варна в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, въз основа на който е образувано
ИД № 432/2013 г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808, с район на действие ОС -
Варна, поради изтекла погасителна давност.
Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на
решението като постановено при нарушение на материалния закон. Счита за
спорен въпроса дали правото на принудително изпълнение върху процесните
вземания не е погасено по давност. Приема като установено по делото, че на
18.02.2013 г. взискателят „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД
подал молба за образуване на изпълнително дело срещу настоящия въззивник,
като ПДИ била изпратена на длъжника на 25.02.2013 г. и върната с
отбелязване от 06.03.2013 г., че лицето не живее от години в страната. С писмо
изх. № 5871/25.02.2013 г. на осн. чл. 191, ал. 2 ДОПК ЧСИ уведомил НАП за
образуваното изпълнително дело, като изискал и съответната информация за
длъжника, предоставена с писмо вх. № 6213/20.03.2013 г. С молба вх. №
14959/21.08.2015 г. бил конституиран нов взискател – настоящият въззиваем,
на основание сключен с първоначалния взискател договор за цесия от
15.05.2015 г. Въззивникът счита последната молба за нередовна поради
противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. №
2/2023 г. на ВКС, ОСГТК и предвид ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, поради което давността за вземането по процесния
изпълнителен лист за пръв път била прекъсната с направените в молбата на
14.08.2017 г. искания за налагане на запори на банкови сметки на длъжника.
От последното прекъсване сочи, че не били предприемани валидни
изпълнителни действия срещу длъжника, поради което възприема извод, че
погасителната давност не била прекъсната. На изложените доводи твърди, че
процесните вземания са погасени по давност. Моли съдът да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, депозира писмен отговор на въззивната
жалба, в който излага становище за неоснователност на същата. Оспорва
всички наведени от въззивника твърдения за неправилност на обжалваното
решение, като в подкрепа на аргументите си посочва съдебна практика. Счита,
че давността е започнала да тече, считано от 26.06.2015 г., като след това
неколкократно била прекъсвана с предприемането на изпълнителни действия.
Твърди, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било
валидно изпълнително действие, което прекъснало погасителната давност,
като изброява съдебна практика като аргумент за становището си. На
изложените в отговора основания отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът М. Й. М., чрез адв. В. Д., моли съда
да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло обжалваното
решение на Варненския районен съд по съображенията, изложени във
въззивната жалба. Прави искане за присъждане на сторените в производствата
разноски.
В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „КРЕДИТ
2
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД не изпраща представител. По делото е
постъпило писмено становище от същата, чрез процесуалния й представител,
с която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на решението и присъждане
на разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Й. М., ЕГН
**********, срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК
*********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че М. Й. М. не дължи
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД в качеството му на частен
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД по договор за цесия
от 15.05.2015 г. следните суми: сума в размер на 1078,26 лв., представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 01179919 от
18.03.2008 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М. Й.
М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 93,49 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 29.01.2010 г.
до 30.06.2010 г.; сума в размер на 188,90 лв., представляваща мораторна лихва,
дължима за периода от 26.02.2010 г. до 14.10.2011 г.; сума в размер на 27,21
лв., представляваща заплатена държавна такса и сума в размер на 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17665/2011 г. по описа на РС - Варна в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, въз основа на който е образувано
ИД № 432/2013 г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808, с район на действие ОС -
Варна, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба ищецът излага, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17665/2011 г. по описа на РС – Варна, за
горепосочените суми, дължими от М. по договор за потребителски паричен
кредит № PLUS - 01179919 от 18.03.2008 г. По молба на кредитора за събиране
на вземанията било образувано ИД № 432/2013 г. по описа на ЧСИ З.Д., pen №
808, с район на действие ОС - Варна. На 25.02.2013 г. съдебният изпълнител
изпратил покана за доброволно изпълнение до М. в качеството му на длъжник,
която била върната с отбелязване, че лицето не живее от години в страната.
Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.
47 ГПК. Съдебният изпълнител уведомил НАП за образуваното изпълнително
дело и извършил справки за сключени трудови договори и
здравноосигурителен статус. На 21.08.2015 г. „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, на което вземанията по договора за кредит били
прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с договор за цесия от
15.05.2015 г., било конституирано като нов взискател по изпълнителното дело.
Поддържа, че в продължение на повече от две години не били извършвани
изпълнителни действия и към 14.09.2017 г., когато била извършена справка за
банкови сметки, изпълнителното производство било прекратено поради
настъпила перемпция и предприетите след прекратяване на изпълнителното
производство действия не пораждали правни последици - насрочен на
31.08.2018 г. опис на движими вещи, изпратена на 15.05.2020 г. призовка за
3
принудително изпълнение, в която се съобщавало за извършване на опис на
движими вещи. Счита, че вземанията по изпълнителния лист били погасени
по давност на 26.06.2020 г., доколкото извършването на справки, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др. не били изпълнителни действия,
прекъсващи давността. По изложените съображения отправя искане за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва, че по ч. гр. д. № 17665/2011 г. по описа на РС -
Варна в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД бил издаден
изпълнителен лист за горепосочените суми, дължими по Договор за
потребителски кредит от 18.03.2008 г., както и че по молба на кредитора било
образувано ИД № 432/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 808. Не оспорва и, че
на 21.08.2015 г. бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Поддържа, че с молбата за образуване на изпълнителното производство от
18.02.2013 г., с която взискателят възложил правомощия по чл. 18 ЗЧСИ на
ЧСИ с рег. № 808, прекъснала погасителната давност. Счита, че давността
започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г. и следвало да изтече на 26.06.2020
г., но дружеството прекъснало същата с встъпването си като взискател в
производството, доколкото с молбата си за конституиране възложило
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и поискало насрочването на дата за опис,
оценка и публична продан в дома на длъжника. Поддържа, че погасителната
давност била прекъсвана многократно: на 14.09.2017 г. с молба за извършване
на справка в регистъра на БНБ и налагане на запор върху вземанията на
длъжника по сметки, открити на негово име; на 24.11.2017 г. с молба за
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, който бил
насрочен за 31.01.2018 г.; на 26.02.2019 г. с молба за извършване на опис на
движими вещи в дома на длъжника, който бил насрочен за 10.09.2020 г.; на
11.08.2020 г. с молба за справка БНБ и запор върху вземания по новооткрити
банкови сметки на длъжника; на 26.09.2022 г. и 30.05.2024 г. с молби за
справка БНБ и запор върху вземания, алтернативно за насрочване на опис на
движими вещи в дома на длъжника. Сочи, че настъпилата перемпция била без
правно значение за давността. Изтъква, че погасителната давност била спряла
да тече за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. съгласно нормите на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
иска.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
4
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От изложеното в исковата молба е видно, че ищецът се позовава на
погасителна давност, която е изтекла на 26.06.2020 г. Началният момент, от
който е започнала да тече тази давност е 26.06.2015 г., на която дата е
постановено ТР № 2 по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Преценявайки направените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията с
отговора на въззивната жалба, настоящия съдебен състав намира, че между
страните не съществува спор относно установените от първоинстанционния
съд факти, поради което и по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Спорни по делото са правните последици от установените факти. Не се
оспорва, че ответникът в настоящото производство е конституиран като
взискател по ИД № 432/2013 г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808, с район на
действие ОС - Варна, с Постановление от 27.08.2015 г., въз основа на молба от
21.08.2015 г., като след това конституиране в продължение на две години не е
било поискано извършването на изпълнителни действия. Предвид на това,
изпълнителното производство било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, за което, от една страна, не е било необходимо изрично постановление
на съдебния изпълнител, а от друга страна, водело до незаконосъборазност на
всички извършени след прекратяването изпълнителни действия. Този довод на
ищеца е неоснователен с оглед задължителното тълкуване, дадено в т. 3 от ТР
№ 2/04.07.2024 г., постановено по тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. В
същото е посочено, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция.
От това следва, че всички извършени по ИД № 432/2013 г. по описа на ЧСИ
З.Д., рег. № 808, с район на действие ОС – Варна, действия по принудително
изпълнение водят до прекъсване на давността, независимо от това дали самото
дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В конкретния
случай изпълнителният лист, въз основа на койте образувано изпълнителното
дело, е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, постановена по ч. гр. д. №17665/2011 г. по описа на РС – Варна.
Влизането в сила на заповедта за изпълнение има същия ефект, както и
влизането в сила на съдебно решение, постановено в исков процес, поради
което на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД води до прекъсване на давността и от
датата на влизането й в сила започва да тече нова давност, която е петгодишна
такава, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и то за всички посочени в заповедта
вземания. Както е посочено в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, молбата за образуване на изпълнително производство сама по
себе си не води до спиране и до прекъсване на погасителната давност. Такъв
ефект обаче настъпва в случаите, когато в молбата за образуване на
изпълнителното производство е поискано извършването на действия по
принудително изпълнение срещу длъжника. В случая, в молбата от 18.02.2013
5
г., с която първоничалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
поискал образуваното на изпълнителното производство, на съдебния
изпълнител е възложено извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ,
като е посочено, че съдебния изпълнител следва да предприеме изпълнителни
действия срещу М. Й. М. за принудително изпълнение на задълженията,
заедно с разноските по изпълнението. При това възлагане, изборът на
конкретните изпълнителни действия се възлага на съдебния изпълнител, като
самото възлагане се приравнява на искане за изпълнителни действия и затова
води до прекъсване на погасителната давност. Поради тази причина,
погасителната давност следва да се счита за прекъсната от момента на
образуване на изпълнителното производство, като от този момент до
26.06.2015 г. течението на същата е било спряно по силата на ППВС №
3/18.11.1980 г. Действието на това ППВС е преустановено с ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като от този момент спирането
е отпаднало. Съответно новата погасителна давност, съглано ТР №
3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС започва да тече от
26.06.2015 г., като се прекъсва с всяко изпълнително действие по
изпълнителното производство. При това чл. 116, б. „в“ от ЗЗД свърза
прексването на давността с предприемането на самото изпълнително
действие, но не и с това същото да е довело до положителен за взискателя
резултат, доколкото в тази законова разпоредба това не е въведено като
изискване, за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, който поставя като условие за
прекъсването на давността уважаването на предявения иск. Както се посочи
по-горе, новият взискател – ответника по настоящото дело е бил конституиран
като такъв в изпълнителното производство с постановление на съдебния
изпълнител от 27.08.2015 г., въз основа на молба от 21.08.2015 г. Към момента
на конституирането спирането на изпълнителното производство на основание
ППВС № 3/18.11.1980 г. вече е било отпаднало. С молбата за конституирането
си като взискател по изпълнителното дело „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД обаче е посочило, че на основание чл. 18 от ЗЧСИ
възлага на изпълнителя да извърши всички необходими действия за
нормалния ход на изпълнителното производтво. Това възлагане има същото
действие, както възлагането на първоначалния взискател, поради което води
до прекъсване на давността за вземанията, предмет на изпълнителното дело.
Такова прекъсване е настъпило в последствие от момента на всяко едно искане
на ответника по делото за извършване на изпълнителни действия, съответно
на 04.12.2015 г., 14.08.2017 г., 24.11.2017 г., 19.12.2017 г., 14.02.2020 г.,
11.08.2020 г. и 13.04.2021 г. Без значение за това прекъсване е обстоятелството
дали съдебният изпълнител е извършил изпълнителните действия, а също така
и дали длъжникът е бил надлежно уведомен за тях. Прекъсването на давността
се свързва с предприемането на активни действия от взискателя за събиране
на вземането му. Задължение на съдебния изпълнител е да извърши исканите
действия като предприеме всичко необходимо за законосъобразното им
осъществяване. Това включва и съответното уведомяване на длъжника за
всеки етап от съответния изпълнителен способ. Обстоятелството дали
съдебният изпълнител е изпълнил тези си задължения обаче не може да се
вменява във вина на взискателя и той да търпи неблагоприятните последици
от евентуалното неизпълнение. Поради това, в случаите, когато при поискан
изпълнителен способ съдебният изпълнител бездейства, прекъсването на
6
давността настъпва не от предприемането на изпълнителното действие, а от
поискването на такова. Същевременно, както се посочи по-горе, не е
необходимо изпълнителното действие да е довело до благоприятен за
всискателя резултат, за да се счита, че давността е била прекъсната.
Неободимо е единствено изпълнителното действие да е било поискано,
съответно – предприето от съдебния изпълнител, което в случая е налице.
Действително, длъжникът не е уведомяван за така предприеманите
изпълнителни действия, но това, от една страна, се дължи на това, че
съдебният изпълнител не е предприел действия по уведомяването му по реда
на чл. 47 от ГПК, а от друга страна, се дължи на това, че самият длъжник не е
могъл да бъде открит на посочените от него постоянен и настоящ адрес.
Обстоятелството, че длъжникът не е изпълнил задължението си да регистрира
действителните си постоянен и настоящ адрес, на които да бъде уведомяван,
води до неблагоприятни последици едиствено за него, но не и за трети лица,
какъвто се явява взискателят по изпълнителното производство. Поради това,
неуведомяването на длъжника за исканите от взискателя изпълнителни
действия и това, че съдебният изпълнител не е изпълнил определени свои
задължения във връзка с това уведомяване, не се отразява на прекъсването на
давността, настъпващо вследствие на поисканите изпълнителни действия.
Искането за всяко едно от горепосочените изпълнителни действия е направено
преди да изтече давностния срок от предишното прекъсване, като от общото
изчисляване на прекъсванията следва, че към момента на предяване на
исковата молба – 18.07.2024 г. давността не е изтекла, а още по-малко такава е
изтекла към посочената в исковата молба дата – 26.06.2020 г. Предвид на това,
така предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
приема, че като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, въззивникът М. Й. М. следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД разноски за въззивното производство в размер на 100,00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на основание 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4732/30.12.2024 г., постановено по гр. д.
№ 9098/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 25 състав.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, да
заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" №
7
21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, сумата от 100,00 лв. (сто лева),
представляваща разноски по делото за въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8