№ 139
гр. Раднево, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20255520100563 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1,
предл. 2 и предл. 3 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на К. П. Г., действаща чрез
адв. Б., срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, с която се
предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на *** г. е сключил с първото ответно дружество договор
за потребителски кредит № *****, с който ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД се
задължил да й даде кредит в размер на 1 000 лв. при фиксиран ГЛП от 51.59 %
и ГПР от 65.72 %, а съгласно погасителен план следвало да внесе 11 месечни
вноски в размер на 116 лв., като сумата включвала главница и лихва. Твърди,
че в последствие разбрала, че месечната й вноска възлиза на 212 лв., а не
първоначално посочените в договора 116 лв. Твърди, че при телефонно
обаждане от нейна страна с цел да разбере защо е такава месечната й вноска
от дружеството ответник „Неткредит“ ООД са й заявили, че разликата от 96
лв. на месец е възнаграждението за поръчителство, тъй като договорът й бил
обезпечен с договор за поръчителство, сключен с ответника „Кредит Гарант
БГ“ ООД. Твърди, че не е получила такъв договор за поръчителство при
подписване на договора за кредит и съответно не разполага с него. Твърди, че
въпреки опитите й да се снабди с този договор, те са били неуспешни. Твърди,
че договор за паричен заем Кредирект № ***** е нищожен, тъй като съдържа
неравноправни клаузи. Твърди, че ГЛП е 51,59 %, лихвата е прекомерна и
1
само на това основание договорът следвало да се обяви за нищожен. Твърди,
че съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави било да
се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Твърди, че ГПР бил 65,72 % и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен
неговият максимално допустим размер — пет пъти размера на законната
лихва. Твърди, че ГПР по скрит начин бил увеличен, тъй като в него не било
включено дължимото възнаграждение за дадената гаранция, което било още
едно основание за нищожност на договора. Навежда аргументи за нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на
гаранция само формално представлявал отделна гаранционна сделка, а в
действителност се явявал част от кредитното правоотношение. Твърди, че в
тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал
. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че доколкото в тези хипотези се цели постигане на
запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства, то
договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен на основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално бил сключен с различен
правен субект от кредитора, не можело да доведе до неговото саниране.
Твърди, че е налице е договор за гаранция, сключен с предварително
определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-
гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е
предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на
кредитора, а не на гаранта, заедно с погасителните вноски по кредита. Твърди,
че поради невключване на възнаграждението за гаранция в ГПР договорът за
потребителски кредит се явява сключен в нарушение на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а договорът за
предоставяне на гаранция бил нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл . 11, ал . 1, т.
10 от ЗПК, доколкото в него не бил посочен реално дължимия годишен
процент на разходите /ГПР/ и в него не било включено възнаграждението за
поръчител. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
установи недействителност на договора за кредит поради нарушение на
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както и нищожност на договора за поръчителство
поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „НЕТКРЕДИТ“
2
ООД, действащо чрез юрисконсулт Д., в който взема становище за
неоснователност на исковете. Твърди, че признава следните факти: -
сключването на *** г. на договор за кредит № ***** между страните по
делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер
на 1 000 лева; - дружеството е включило в ГПР по договора за кредит
единствено разход за възнаградителна лихва; - прибавянето на
възнаграждение за гарант към разходите към процесния ГПР неминуемо би
довело до превишаване на законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди, че оспорва следните твърдения на ищеца: - нищожност на договор за
потребителски кредит № ***** от *** г.; - договорната лихва да е прекомерна;
- задължаване на кредитополучателя за сключване на договор за гаранция с
„Кредит Гарант БГ“ ООД; - наличие на изискване в договора за кредит и/или
приложимите общи условия за предоставяне на гаранция с оглед отпускането
на кредита. Твърди, че прекомерен ГПР води до нищожност на конкретни
клаузи, а не на целия договор. Твърди, че договорите за кредит са
действителни сделки, като няма нарушение на правилото на чл. 22 ЗПК във
вр. чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Твърди, че претенциите на ищеца към процесните
договори за парични заеми са неоснователни. Поради това иска от съда да се
отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „КРЕДИТ
ГАРАНТ БГ“ ООД, действащо чрез юрисконсулт П., в който взема становище
за неоснователност на исковете, като твърди, че не било посочено конкретно
правоотношение, което се атакува от ищеца и поради това не може да се
защити.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 21.10.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на *** г. е сключен договор за кредит № ***** между
ищеца К. П. Г. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен заем в размер на 1 000 лева; „НЕТКРЕДИТ“
ООД е включило в ГПР по договора за кредит единствено разход за
възнаградителна лихва; прибавянето на възнаграждение за гарант към
разходите към процесния ГПР неминуемо би довело до превишаване на
законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
3
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД твърденията си за
недействителност на договора за кредит поради противоречие с императивни
правила на ЗПК и ЗЗП; нищожност на договора за поръчителство поради
нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответниците следва да докажат
насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и
договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за
това.
С оглед установените безспорни факти е видно, че ищецът е получил в
заем сумата от 1000 лв. по договор за кредит № *****/*** г. /л.6-13/ и се е
задължил да я върне на 11 вноски по погасителен план /чл. 10, ал. 2 от
договора/, при падеж на първа вноска 23.05.2025 г. и падеж на последна
вноска 23.03.2026 г. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 51,59 %
/чл.10-1 от договора/. В чл. 10-4 на договора е посочено, че годишният
процент на разходите по кредита е 65,72 %. За разлика от предходните типови
договори на ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД, в настоящия представен по
делото липсват клаузите за обезпечаване на кредитите чрез предоставяне на
банкови гаранции и поръчителства, както и предвидените неустойки за
неизпълнение на това задължение. Това води на извод, че ответната небанкова
финансова институция е премахнала от конкретния договор клаузите за
поръчителство и свързаните с това неустойки. Именно в тази връзка
ответникът „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД възразява като посочва, че такъв
договор за гаранция не бил сключван с ищцата и съответно не може да
предостави по реда на чл. 190 ГПК такъв договор. По делото няма никакви
доказателства за наличие на такъв договор за гаранция. За него няма и косвени
доказателства, следващи от самия договор за кредит, в който както се посочи
са премахнати тези клаузи и такова задължение за ищцата не е предвидено. А
именно ищцата е тази, която следваше да докаже наличието на такова
сключен правоотношение с ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД. Тези
обстоятелства се потвърждават и от приетата ССчЕ.
Представените извлечения от сметка в Револют /л.14-15/ за наредени
преводи в размер на 212 лв. на ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД не могат да
докажат пряко сключване на договор за гаранция, най-малкото такъв именно с
ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД. Освен това по никакъв начин това
плащане не може да се установи да е по изискана за плащане сума от
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, по подобие на вкарваните задължения в
4
разплащателните системи epay и easypay. Затова съдът намира, че се установи
по делото само сключения договор за потребителски кредит, но не и такъв за
поръчителство с ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, на което само
основание втория иск за обявяване на неговата нищожност се явява
неоснователен.
По отношение на договора за потребителски кредит и въведените
основания за неговата нищожност, съдът намира следното:
Законната лихва съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18 декември 2014
г. се определя като годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година
плюс 10 процентни пункта. Към 01.01.2025 г. основният лихвен процент,
обявен от БНБ, е в размер на 2,95% /виж официалната статистика за това на
интернет страницата на БНБ/. Или законната лихва за периода от 01.01.2025 г.
до 30.06.2025 г. е в размер на 12,95%. Петкратният размер на законната лихва
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на сключване на договора
за кредит /*** г./ е в размер на 64,75% /5 х 12,95/. В настоящия случай ясно е
посочено в договора за кредит, че ГПР е в размер на 65,72%, което превишава
максимално допустимия такъв съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Безспорно е между
страните обстоятелството, че в ГПР влиза само договорното възнаграждение,
тоест възнаградителната лихва. От тук следва извод за пряко нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, които съобразно чл. 19, ал. 5 ЗПК се
считат за нищожни клаузи.
В случая обаче е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е посочено, че
ГЛП е в размер на 51,59%, а ГПР в размер на 65,72%, като въобще не е ясно за
потребителя в какво се състои тази разлика, с оглед на което е формално
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не
отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита,
които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
5
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая нито за съда,
нито за потребителя е ясно в какво се състои разликата между ГЛП и ГПР,
което води на извод за необоснован размер на ГПР. Това от своя страна е липса
на ясна методика на формиране на ГПР, от което следва извод за липса на
посочен реален ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи
при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В задължителното
Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския
съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор
да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
В случая искът е предявен за цялостна нищожност на договора за кредит,
независимо от формалното посочване от ищеца на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, но реално като нарушаващ закона в частност чл. 19, ал. 5 вр. ал.
4 ЗПК и чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то съдът намира, че искането за
цялостно обявяване на нищожност на договора за кредит включва иманентно в
него и частичното обявяване на негови нищожни клаузи, каквито се
установиха – в случая тези за възнаградителната лихва, които се поглъщат от
цялостната недействителност и следва да се уважи иска за обявяване на
договора за кредит за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК.
В подобен на горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика –
решение № 257/25.08.2025 г. по втд № 183/2025 г. на ОС-Стара Загора и много
други.
С оглед горните съображения ще се уважи искът срещу „НЕТКРЕДИТ“
ООД за цялостна нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1,
6
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК,
съответно ще се отхвърли искът спрямо ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“
ООД за обявяване нищожност на договор за предоставяне на гаранция,
обезпечаващ договора за кредит като неоснователен поради липса на
установен сключен такъв договор.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, но такива
сторени от нея не са доказани и не следва да се й се присъждат.
За уважения иск за нищожност следва ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД
да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Раднево държавна такса в размер
на 51,04 лв. /4% от стойността на договора за кредит от 1276 лв./, тъй като
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса. Също следва да заплати
по сметка на РС-Раднево е заплатеното възнаграждение за вещо лице в размер
на 400 лв. от бюджетните средства на съда.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Л. Б. от
АК-София за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в размер на 400
лева по иска за нищожност на договора за кредит, с оглед осъщественото
процесуално представителство по предявения иск и на база фактическата и
правна сложност на делото.
Поради уважаване на искове за нищожност ответникът по иска няма
право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът по отхвърления иск за нищожност на договора за гаранция
има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не са доказани и
също не ще се присъждат.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожен договор за потребителски кредит № *****/***
г., сключен между К. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес с. *****,
действаща чрез адв. Б. от САК, и „Неткредит“ ООД, ЕИК *****, с адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 /Литекс
тауър/, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и , чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.
7
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. П. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес с. *****, действаща чрез адв. Б. от САК, срещу
„КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК *****, с адрес на управление гр. София,
район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 /Литекс тауър/, ет. 11, иск за
обявяване на нищожност на договор за предоставяне на гаранция,
обезпечаващ договор за потребителски кредит № *****/*** г., сключен между
К. П. Г. и „Неткредит“ ООД.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *****, с адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 /Литекс тауър/, да заплати на
адвокат Л. К. Б. от АК-София, с адрес гр. **********, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *****, с адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 /Литекс тауър/, да заплати по
банкова сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса
за производството в размер на 51,04 лв. (петдесет и един лева и 04 ст.) и
сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за заплатено възнаграждение на вещо
лице от бюджетните средства на съда.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8