РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Смолян, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20225440101196 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Ищецът П. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.*, ул. *
предявил срещу * (*) – гр. Смолян, със седалище и адрес на управление: гр.
Смолян, бул. *, обективно кумулативно съединени искове, както следва:
осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187,
ал. 7 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 2147, 15 лева /размерът изменен в съдебно заседание/,
представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца
извънреден нощен труд в размер на 228,80 часа за периода от 24.11.2019г. до
30.09.2022 година, получени в резултат на преизчисляване на положени
часове нощен труд с коефициент 1.143;
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 286, 46 лева /размерът
изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава,
считано от първо число на месеца, следващ отчетния тримесечен период, за
който се дължи трудовото възнаграждение до датата на подаване на иска в
съда.
Ищецът излага, че е служител в системата на МВР от септември 1993г. Към
настоящият момент, същият заема длъжността „* в *[1]*, което е на
структурно подчинение към * - Смолян /* - Смолян/ и съгласно чл. 142, ал.1,
т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, е със статут на
1
държавен служител, като осъществява службата си на 12-часови смени. Като
държавен служител в системата на МВР, ищецът е назначен със заповед на
Директора на * - Смолян, като по този начин ищецът и ответникът са
обвързани от служебно правоотношение, като приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл. Ищецът излага, че предвид характера на заеманата от него длъжност,
същият полага труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа),
съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време досега се е
изчислявало сумарно, без часовете, положен от ищеца нощен труд да са
преобразувани в дневен труд и съответно да му се изплати възнаграждение за
полагания извънреден труд . В исковата молба се сочи, че липсата на изрична
норма в Наредба № 81213-776/29.07.2016г. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и
Наредба №8121з[1]36/07.01.2020г. (обн. в ДВ бр.З от 10.01,2020г.)
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, в съдебната практика се приема, че субсидиарно
следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.). В чл.9 ал.2 от същата
Наредба е предвидено при сумирано изчисляване наработното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата методология е само с оглед установения по законодателен
път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. На общо основание
приложение имат нормите на чл. 9 и следващите от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, в която именно е и опредЕ.
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със
съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява
сумирано за определен период. Ищецът сочи, че към настоящия момент, за
посочения тригодишен период назад, положения от същия извънреден труд,
не е преобразуван от нощен в дневен такъв с коефициент 1,143, като не е
начисляван и не му е заплащан. Развива подробни съображения за
основателност на исковите претенции, като се позовава и на практика на СЕС
в Люксембург. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника – * „*“ (*) – гр. Смолян, който оспорва
предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Излага,
че В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат
2
субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на
кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР,
като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,
трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта,
размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи
съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на
министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от
закона делегация. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 10
(предишна ал. 9) във връзка с ал. 8 (предишна ал. 7), чл. 187а, ал. 4 и чл. 188,
ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимите през
процесния период Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016 г.), Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. (обн.,
ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.) и
Наредба № 8121з[1]1353/15.12.2020 г. (обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в
сила от 10.01.2020 г.), регламентиращи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в министерството на
вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3, съответно ал. 2, при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Трудът, който служителят е полагал, е по 8 часа нощен труд.
Ответникът излага, че с оглед предвидената в чл. 187 от ЗМВР еднаквата
нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд, в специалната
нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е налице празнота,
която да подлежи на запълване. При паралелното действие на норми,
уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми,
които изключват действието на общите. Доколкото не се касае до норма,
следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана
компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9, съответно ал. 10 от
ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на
коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на
този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Моли в случай, че съдът приеме исковата молба за
основателна, направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата
по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
В съдебно заседание, ищецът П. К. – редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. **, който поддържа предявените искове с
допуснатите изменения и моли за присъждане на разноските по делото
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът * – Смолян, редовно призован, представлява се от
3
юрисконсулт *, която оспорва исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на
ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът П. К. е работил по служебно
правоотношение при ответника в процесния период, като до момента
изпълнява длъжността „* в *[1]*, което е на структурно подчинение към * -
Смолян /* – Смолян.
Страните не спорят също, че ищецът П. К. е полагал труд на 12-часови
работни смени, по график, включително за времето от 22. 00 ч. до 06. 00 ч.
Последното се установява и от заключението на вещото лице Е. К. по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза. То е изготвено след като
вещото лице е направило справка в счетоводството на ответника, със
съхраняваните при него документи, относими към случая на ищеца П. К.. В
заключението вещото лице посочва, че положеният от ищеца нощен труд за
процесния период – 24.11.2019г. до 30.09.2022г., който подробно е представен
в табличен вид, е заплатен на същия, без обаче часовете положен нощен труд
да бъдат преобразувани в дневен, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Видно от заключението на вещото лице, размерът на законната лихва за
забава, дължима за извънреден труд за всеки отчетен тримесечен период е
описана в таблица приложение 1, като общата сума е в размер на 286, 46
лева.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице
като обективно, добросъвестно и компетентно изготвено. Същото е и
неоспорено от страните. Ето защо, съдът намира, че не същото следва да се
даде вяра.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Ищецът П. К. е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и съгласно ал. 2 от
същата норма, статутът му се урежда с този закон.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в този закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
нощен труд /от 22. 00 до 06. 00ч. / – чл. 179. ал. 1. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, условията и реда за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
Основният и спорен по делото въпрос е следва ли да се презчислява или
не, с коефициент 1,143, положеният от ищеца П. К. нощен труд и така да се
приравнява към дневен. За да му се даде точен отговор, трябва да се направи
справка със съответната законодателна уредба.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, реда за организацията и разпределянето
4
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период са действали Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.
(отм.), НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г. (отм.), НАРЕДБА № 8121з-1174
от 21.10.2020 г. (отм.) , НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. (отм.) и
НАРЕДБА № 8121 з-922 от 22.07.2022 г.издадени от министъра на
вътрешните работа, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители. Текстът на чл. 3 на всички наредби
гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове нощен труд не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче,
липсват изрични разпоредби, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2
от предходно действащата Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., която гласи, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143.
Вярно е принципното положение, установено в нормата на чл. 46, ал. 2
ЗНА, че когато нормативния акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В
случая обаче Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
не може да намери субсидиарно приложение, тъй като няма празнина в
правото, доколкото правоотношенията, свързани с реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, работещи в МВР. Действително в издадените наредби /цитирани
по-горе в мотивите/липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата на това правило е обяснима с волята на законодателя да не се създава
норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Празнота в
законодателството има, когато липсва изрична норма, която да урежда
възникналите граждански правоотношения. В случая е ясно, че съдържанието
на правоотношението досежно полагания от служителите на МВР нощен труд
е правно регламентирано, поради което няма празнина, която да бъде
запълнена с прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ.
Според съда, не може да се приеме, че дори чл. 188, ал. 2 ЗМВР, който
предвижда за държавните служители специалната закрила по КТ, дава право
на ищеца да получава възнаграждение за положения нощен труд при
условията на КТ, в т. ч. и приравняването му на дневен. Специалната закрила
по КТ е изрично предвидена в нормите на чл. 140, чл. 140а и чл. 141, ал. 2, но
предвиденото в чл. 140, ал. 1 КТ е неприложимо в случая. Съгласно този
текст, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
5
дневна работна седмица е до 7 часа. Разликата между нормалната
продължителност на работното време, която е 8 часа, и установената
максимална продължителност на работното време през нощта, налага
преизчисляването му, начина на което е предвиден в чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Тази разпоредба обаче е
неотносима към предвидената в КТ специална закрила, с която се ползват
работниците и служителите, полагащи нощен труд, защото касае начина на
изчисляването му.
За служителите в МВР е установена друга максимална
продължителност на нощния труд. ЗМВР е специален по отношение на КТ, а
и на НСОРЗ, поради което разпоредбите на специалния закон дерогират
приложението на общата норма.
След като спецификата на изпълняваните от служителите на МВР
служебни задължения по охрана на обществения ред напр., които изискват
непрекъсваемост на процеса, налага ограничаване на предвидената в КТ
специална закрила, не може да се търси равнопоставеност с другите
работници и служители, които работят по трудово правоотношение.
Освен това, полагането на нощен труд от служители на МВР се
компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голяма
основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7
ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по –
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
Горното разрешение съответства и на правото на ЕС, обективирано в
решението по дело С-262/2020 г. на СЕС, както и на задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение № 1/2020г., постановено по тълк. дело №
1/2020г. на ОСГК на ВКС на Република България.
При всички тези изложени от настоящия съдебен състав аргументи,
главният иск е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен. При това
положение, по същия начин ще следва да се постъпи и с акцесорния иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който следва съдбата на главния.
При този изход на делото и по аргумент за противното от чл. 78, 1 ГПК,
на ищеца не се следват разноски.
Ответникът е представляван от юрисконсулт и поради това му се следва
възнаграждение за него – арг. ал. 3 и ал. 8 на чл. 78 от ГПК. То се изчислява
по правилата, установени в Наредбата за заплащане на правната помощ- чл.
78, ал. 8 от ГПК препраща към Закона за правната помощ, а последният с чл.
37 визира именно цитирания подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 8 от
наредбата, посочените в нея възнаграждения са съобразени с вида на
оказаната правна помощ, а в чл. 23, т. 1 е предвидено за защита по трудови
дела с определен материален интерес възнаграждението да е от 100 до 360 лв.
В случая, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва
6
да бъде определено в размер на 200 лв., доколкото по делото са предявени два
обективно кумулативно съединени иска, като юридическата дейност на
процесуалния представителя на ответника по делото се изразява както в
съставяне на отговор на искова молба, така и в процесуално представителство
по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на П. И. К., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.*, ул. *“ * с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл. 187, ал. 7 ЗМВР за осъждане на * (*) – Смолян, със седалище и адрес на
управление: гр. Смолян, бул. * да му заплати сумата от 2147, 15 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца
извънреден нощен труд в размер на 228,80 часа за периода от 24.11.2019г. до
30.09.2022 година, получени в резултат на преизчисляване на положени
часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на П. И. К., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.*, ул. *“ * с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на * (*) – Смолян, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян,
бул. * да му заплати сумата от 286, 46 лева, представляваща обезщетение за
забава, считано от първо число на месеца, следващ отчетния тримесечен
период, за който се дължи трудовото възнаграждение до датата на подаване
на иска в съда.
ОСЪЖДА П. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.*, ул. *“ *
да заплати на * (*) – Смолян, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян,
бул. * сумата от 200 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7