Решение
гр. София, 08.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5964 по
описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК.
Ищецът „У.Б.“ АД
твърди, че на 19.03.2007 г. е сключил с ответника Д.Н.П. договор за банков
кредит от същата дата за сумата от 129 800 евро със срок на издължаване до
25.03.2017 г., като дължимата сума е следвало да бъде изплащана на месечни
вноски, извършвани на 25-число на всеки месец. Било уговорено в чл. 15, т. 4
при неизпълнение на всяко едно от задълженията по договора или общите условия,
кредитът да стане предсрочно изискуем по преценка на банката. Поддържа, че за
задълженията по него е поета солидарна отговорност от страна на Н.П. и ЕТ „А.-Д.П.“
(като е посочено, че е настъпило правоприемство на основание договор за
покупко-продажба на предприятие между ЕТ „А.-Д.П. и Д.П.-А.“ ЕООД, преименувано
впоследствие на „С.Р.2.“ ЕООД). Твърди се, че на 16.03.2011 г. е подписан Анекс
към процесния договор, в който е отразена непогасена част от главницата в
размер на 89 463, 24 лв. и неиздължена, просрочена и изискуема главница в
размер на 2 750, 29 лв. Било прието, че размерът на общата сума от
непогасените лихви към деня на подписване на анекса да в размер на
93 371,98 лв. и цялата сума следва да бъде изплатена до 25.02.2026 г.
Ищецът твърди, че към 27.11.2015 г. ответникът е дължал главница в размер на
83 894, 38 лв. и лихви за периода 25.06.2014 г. до 26.11.2015 г. в размер
на 16 736,84 лв. Горната престация, в размер на цитираните суми, е
претендирана в заявление от 27.11.2015 г., за издаване по реда на заповедното
производство на заповед за незабавно изпълнение. В образуваното гр. дело №
73753/2015 г., 43 състав, СРС е уважено искането и е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката, но ответникът е
депозирал възражение. Поради това ищецът претендира да се признае за
установено, че ответник и поръчителите дължат солидарно сума в размер на
83 894, 38 лв., представляващи главница, дължима по договор за банков
кредит и лихва за периода от 25.06.2014 г. до 26.11.2015 г. в размер на
16 736, 84 лв., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 27.11.2015 г. до погасяване
на настоящото задължение. Претендира разноски.
Ответниците Д.Н.П. и Н.П.П.
оспорват иска, като сочат, че за твърдените суми е настъпила погасителна
давност. Обосновават това свое твърдение с настъпила още през 2011 г.
изискуемост, което обстоятелство аргументират с чл. 114 ЗЗД. Съобразно
периодичния характер на задължението считат, че за него е приложима тригодишна
погасителна давност. Позовават се на Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Ответникът „С.Р.2.“
ЕООД призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК не везма становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Представен е Договор за банков кредит № 31, сключен на
19 март 2007 г. между „Б.“ АД (кредитор) и Д.Н.П. (длъжник) с предмет
предоставянето на ипотечен кредит в размер на 129 800 лв., със срок на
погасяване 25.03.2017 г. Длъжници по него, в условията на солидарност са
ответниците Н.П.П. и Д.Н.П. в качеството му на ЕТ „А.-Д.П.“. Договорено било месечната вноска да бъде
внасяна на 25-число всеки месец, като за обезпечаване на отпуснатия кредит била
учредена договорна ипотека върху имот в гр. Банско.
На 16.03.2011 г. бил сключен анекс към гореописаният
договор, с който е конкретизирано, че
към датата на подписването му непогасената вноска е в размер на
89 463, 24 лв., като към същата датата неиздължената и просрочена главница
е в размер на 2 750, 29 лв. Договорено е, че за периода 25.03.2011 г. –
25.02.2026 г. годишният лихвен процент е 5%.
Към исковата молба са приложени покани за доброволно
изпълнение от името на „У.Б.“ АД, отправени чрез адв. В. П. до
кредитополучателя Д.П. и солидарните длъжници, в които е конкретизирано, че към
17.06.2015 г. стойността на непогасената главница е 83 894,38 лв., а на
лихвите 11 380,87 лв. или общият дълг възлиза на 95 275,25 лв. За
горните действия са представени два броя товарителници съответно с № CL000020205271/14.11.2015 г. и № CL00001481504/19.06.2015 г
, удостоверяващи връчванията на ЕТ „А.-Д.П.“ и на Н.П.П.. Представена е нотариална покана,
адресирана до основния и солидарните длъжници, връчена на 28.09.2015 г. чрез
залепване от нотариус З.И.Т., с рег. № 483 по регистъра на Нотариалната камара.
Представено е и извлечение от счетоводните книги на ищеца, съгласно което към
27.11.2015 г. общото дължимо салдо е в размер на 100 631,22 лв.
На 27.11.2015 г. от страна на ищеца е депозирано заявление пред СРС, по което е образувано гр.д.
№ 73753/15 г., 43 с-в, и на 09.12.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417 ГПК в полза на ищеца срещу ответниците за
сумите от: 83 894,38 лв. (главница по Договор за банков кредит №
31/19.03.2007 г. и анекс от 16.03.2011 г.), ведно със законна лихва за периода
от 27.11.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
16 736,84 лв. за периода от 25.06.2014 г. до 26.11.2015 г. и 4 459,98
лв. – разноски по делото, от които 2012, 62 лв. - държавна такса и
2 447,36 лв. - възнаграждение за адвокат.
Приета е ССчЕ, която е дала становище, че към
27.11.2015 г. задълженията по кредита
са: 83 894, 38 лв. (главница), от която 2 693, 43 лв. (главница с
настъпил падеж на плащане за периода от 25.06.2016 г. до 25.12.2014 г.),
главница с ненастъпил падеж за плащане 81 200, 95 лв., лихва в размер на
3 572, 89 лв., начислена за периода от 25.06.2014 г. до 30.12.2014 г.,
наказателни лихви в размер на 13 163, 94 лв., от които наказателна лихва
по т. 4.2 от анекса в размер на 290, 34 лв., начислена за периода от 25.06.2014
г. до 27.11.2015 г.; наказателна лихва по т.4.2. от анекса в размер на
6 814, 56 лв. за периода 30.12.2014 г. – 27.11.2015 г.; наказателна лихва
по т.4.3. на анекса в размер на 6 059, 04 лв., начислена за периода
25.06.2014 г. – 27.11.2015 г. Според експертната оценка общия размер на кредита
към 27.11.2015 г. е 100 631, 04 лв. Към 27.11.2015 г. редовно дължимите
вноски по кредита за главница и лихви са в общ размер на 99 262, 14 лв.
(83 894, 38 лв. – главница, 8 738, 65 лв. – лихви върху редовна
главница и 6 629, 1 лв. – наказателни лихви).
При така очертаната фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
По
делото е установено, че между "У.Б." АД в качеството на банка
кредитодател и Д.Н.П. като кредитополучател заедно с ответниците Н.П. и ЕТ „А.-Д.П.“
(преименувано впоследствие на „С.Р.2.“ ЕООД) като съдлъжници е сключен Договор за банков кредит № 31/19.03.2007 г.
По
делото е установено, че кредитополучателят е усвоил сумата 129 800 лв. при първоначално
уговорен падеж за връщане на тази сума 25.03.2017 г., като с последвал анекс,
този срок е променен на 25.02.2026 г. В анекса, както се установява, е отразена непогасена
част от главницата в размер на 89 463, 24 лв. и неиздължена, просрочена и
изискуема главница в размер на 2 750, 29 лв. Установява се, че до 25.05.2014
г. задълженията са били изцяло погасявани, като плащането е преустановено след 25.06.2014
г. Общо дължимия размер на неиздължената
главница е на стойност 83 894, 38 лв., като върху тази сума се начислява лихви
върху редовна главница - 8 738, 65 лв. и наказателни лихви - 6 629, 1
лв.
По
силата на чл.
101 от ЗЗД ответниците са солидарно отговорни заедно с кредитополучателите
за заплащане на задълженията по процесния договор за кредит и сключените към
него анекси.
Задълженията
по договора за кредит за заплащане на главницата са станали изцяло изискуеми на
28.09.2015 г., когато е изтекъл срока за получаване на нотариалната покана,
обявяваща предсрочната изискуемост, и на която дата е настъпил и падежа на
задължението.
Релевираните възражения за изтекла погасителна давност относно главница
и лихви съдът намира за неоснователни. Съгласно приетата и неоспорена експертиза
последното редовно плащане е извършено на 25.05.2014 г.
Дори
и да се приложи кратката погасителна давност за част от претенцията, не е
изминал тригодишният законоустановен срок. От друга страна съгласно чл. 110
от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Законът не предвижда изключение от това
прА.ло за вземанията за главницата по договорите за кредит, поради което следва
да се приеме, че те се погасяват с изтичането на 5 години. Съгласно чл.
114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В процесния случай давността е започнала да тече от 28.09.2015
г. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 27.11.2015 г. към която дата давността не е била изтекла, а съгласно чл. 422, ал.1 от ГПК искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението.
Ответникът
не представя доказателства за заплащане на суми и погасяване на задълженията
си.
Предвид
казаното съдът намира, че исковата претенция се явява основателна и доказана.
По
разпределяне отговорността за разноски по заповедно дело:
С
подаване на възражение срещу заповедта и образуване на исково дело по реда на чл. 422 вр. и чл. 415
от ГПК изпълнителната сила на заповедта по чл. 417
от ГПК отпада, като заповедния съд не разполага с правомощие да издава
изпълнителен лист за същите. Разноските по заповедно дело не са самостоятелна
претенция, която да подлежи на установяване в хода на исково дело.
Същевременно, произнасянето на съда по иска по чл. 422 от ГПК предоставя правомощието на
исковия съд да разпредели отговорността за разноски по заповедно дело и съдът
дължи изричен осъдителен диспозитив в хода на исковото дело по тези разноски.
Това е така, защото отговорността за разноски по заповедното дело се разрешава
с оглед на изхода на делото по иска по чл. 422 от ГПК и съобразно разпоредба на чл. 81 от ГПК именно исковия съд следва да разпредели тази отговорност, като съд,
слагащ край на спора по вземането по повод на което тези разноски са
направени.. (В този смисъл т.12 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС).
С
оглед гореизложеното и като съобрази, че със заповедта в тежест на ответника е възложена
сумата от общо 4 459,98 лв., съдът приема, че същата следва да бъде
присъдена в полза на банката ищец с настоящото решение. На ответниците следва
да се възложат и разноските сторени пред настоящата инстанция в размер на 6 271,35
лв.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "У.Б." АД, ЕИК********,
срещу Д.Н.П., ЕГН **********, Н.П.П. ЕГН **********, и „С.Р.2.“
ЕООД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.
415, ал.1 от ГПК, че Д.Н.П., Н.П.П. и
„С.Р.2.“ ЕООД дължат солидарно на "У.Б." АД сумата от 83 894,38
лв. (главница по Договор за банков кредит № 31/19.03.2007 г. и анекс от
16.03.2011 г.), ведно със законна лихва за периода от 27.11.2015 г. до
изплащане на вземането, както и договорна лихва в размер на 16 736,84 лв.
за периода от 25.06.2014 г. до 26.11.2015 г.
ОСЪЖДА
Д.Н.П., Н.П.П. и „С.Р.2.“ ЕООД да заплатят на основание чл.
78, ал.1 от ГПК на "У.Б." АД сумата от 6 271,35 лв. като разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА
Д.Н.П., Н.П.П. и „С.Р.2.“ ЕООД да заплатят на основание чл.
78, ал.1 от ГПК на "У.Б." АД сумата от 4 459,98 лв. като разноски
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: