РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Силистра, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20243400500044 по описа за 2024 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. Д. Е., с ЕГН: **********, моли съда да отмени РЕШЕНИЕ
№ 594/02.11.2023 г., и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 775/02.11.2023 г. постановени по гр.д.№
499/2023г. по описа на Районен съд-Силистра като видно незаконосъобразни, явно
несправедливи, несъставомерни, неправомерни, постановени в грубо противоречие, не само
на закона и на правото, но и на обществения морал, нищожни, тъй като почиват на правно
нищожни съдебни актове, постановени от ОС-Силистра - РЕШЕНИЕ № 11/13.04.2018 г и
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 48/20.02.2018 г. по ВНЧХД 16/2018 на ОС-Силистра.
ОТВЕТНИКЪТ Е. К. И., ЕГН: **********, , чрез адв.М. Г. от АК - Силистра, е
подал отговор, с който оспорва жалбата изцяло, както по всички възражения, заложени в
обстоятелствената част, така и във връзка с всички повдигнати искания. Предвид на това,
моли съда да отхвърли исканията и да остави жалбата без уважение.
Наведените с жалбата възражения и доводи срещу Решението са бланкови, без
сериозни мотиви и аргументи.
При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал
процесуални нарушения или нарушения на императивен материален закон.
По всички изложени във въззивната жалба твърдения, напълно поддържа
констатациите на първоинстанционния съд.
Претендира разноските си по делото.
Съдът, като прецени доводите не страните и доказателствата по делото, прие за
1
установено следното:
С РЕШЕНИЕ № 594/02.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 499/2023г. по описа на
Районен съд-Силистра, съдът е осъдил Е. Д. Е. с ЕГН **********, да заплати на Е. К. И. с
ЕГН ********** сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение по НЧХД №
248 по описа на СРС за 2017 г. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.04.2023 г., до окончателното изплащане.
Отхвърлил е като неоснователен и недоказан иска над така посочената сума.
Осъдил е Е. Д. Е. да заплати на Е. К. И. направените по делото разноски съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 450 лева.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 775/02.11.2023 г. постановено по гр.д.№ 499/2023г. по описа на
Районен съд-Силистра, съдът е оставил без уважение искането за отвод на съда, направено
от Е.Е..
Липсва процесуална възможност за обжалване на акта, с който съдът се произнася по
искането за отвод. Поради това производството по искането за отмяната му е недопустимо и
следва да се прекрати.
Възражението за липса на отвод при наличие на предпоставките по чл.22,ал.1,т.6 от
ГПК, следва да се обсъди при преценката на правилността на съдебното решение. /В този
смисъл е и съдебната практика- Решение № 98/2017г. постановено по гр.д.№3899/2016г. на
ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Соченото в жалбата основание за нищожност на съдебното решение, тъй като
„почива на правно нищожни съдебни актове, постановени от ОС-Силистра-Решение
№11/13.04.2018г. и Определение № 48/20.02.2018г. по ВНЧХД №16/2018г.“ не е основание
за прогласяване нищожността на постановения съдебен акт по смисъла на закона. Районният
съд е обсъдил подробно това възражение на ответника в производство, развило се пред него,
и аргументирано го е счел за неоснователно, позовавайки се факта, че решението е влязло в
сила и съдът разглеждащ гражданския спор не разполага с правомощията да преценява
неговата законосъобразност, а е обвързан от него по силата на чл.413,ал.2 от НПК.
Предвид на това настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Подадената жалба срещу съдебното решение е бланкова и не посочва основанията за
неправилност на обжалвания съдебен акт.
Въпреки това съдът я е счел за редовна /аргумент от чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260,
ал. 1, т. 3 ГПК и утвърдената съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК решение №
2
246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 216/19.01.2015 г. по
гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 72/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г.
на ВКС, ТК, I т. о./
По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци
по правилността на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния
съд нарушение на императивна материалноправна норма е недопустимо извършване на
цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение. В тези
случаи въззивната инстанция следва да се произнесе само по валидността и допустимостта
на първоинстанционното решение и по правилното или неправилното приложение на
императивните материалноправни норми./В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /
Тъй като във въззивната жалба не е конкретно посочено кои точно фактически
констатации въззивникът счита, че са неправилни, настоящата въззивна инстанция няма
правомощия да проверява обосноваността на изводите на първоинстанционния съд, нито да
проверява дали тя е направена при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Съдът констатира, че в разглеждания случай липсва нарушение на императивни
правни норми, не се касае за защита на права на частноправни субекти или публичен
интерес, визирани в изключенията на т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за които
съдът следи служебно, липсват основания за цялостна проверка на правилността на
първоинстанционното решение и за формиране от въззивния съд на собствени изводи по
съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, поради което
същото, като законосъобразно, следва да се потвърди / в т. см. Решение № 172 от 10.04.2017
г. на ВКС по т. д. № 2312/2015 г., I т. о., ТК/.
Във връзка с Определение № 775/23г също не са изложени никакви факти относно
процесуалното поведение на съда спрямо него, за да установи, че разглеждането на спора и
постановяването на съдебното решение не е безпристрастно, че е повлияно от странични
фактори и постановено въз основа на данни, извън тези, установени по делото.
Поради това и това възражение не следва да се съобразява и не оказва влияние при
преценка правилността на обжалваното съдебно решение.
Предвид изхода от процеса жалбоподателят дължи на ответника сумата от 450 лева-
разноски по в.гр.д.№ 44/2024г. по описа на ОС-Силистра.
Мотивиран от това, Съдът
РЕШИ:
Прекратява като недопустимо производството по жалбата на Е. Д. Е., с
ЕГН: **********, срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 775/02.11.2023 г. постановено по гр.д.№
499/2023г. по описа на Районен съд-Силистра.
3
Определението за прекратяване подлежи на обжалване, с частна жалба, пред
Апелативен съд-Варна в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Потвърждава Решение №594/02.11.2023г. постановено по гр.д.
№499/2023г. по описа на Районен съд-Силистра.
ОСЪЖДА Е. Д. Е., с ЕГН: **********, да заплати на Е. К. И., ЕГН: **********,
сумата от 450/четиристотин и петдесет/ лева- разноски по в.гр.д.№ 44/2024г. по описа на
ОС-Силистра.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4