Решение по дело №1010/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 218
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20194400501010
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     / 02.03.2020г.

                            

                                гр.***** 02.03.2020г.

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

*****СКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на пети февруари         

през две хиляди и двадесета  година                                          в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                       : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

при секретаря  Жени Стойчева                                        и в присъствието на прокурора                                                          като разгледа докладваното от съдията РЕНИ  СПАРТАНСКА въззивно  гр.дело №1010 по описа за 2019г.на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

          Производство по чл. 258  и сл.от ГПК.

С решение на *****ски Районен съд ,І-ви гр.с.1795 от 27.09. 2019г., постановено по гр.д.№2833/2019г.по описа на същия съд  на осн.чл.78 ал.5 ГПК е намалено възнаграждението на пълномощника на ищеца адвокат Д.П. от ПАК от 400лв.на 342,34лв.Със същото решение на ПРС Главна дирекция“*****“гр. *****,представлявана от директора *******е осъдена да заплати на В. *****Т. от гр.*****,ЕГН ********** сумата 1 604,82лв.,представляваща дължимо допълнително  възнаграждение за положен извънреден труд  за периода от 07.05.2016 г.до 06.05.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-07.05. 2019г. до окончателното  й изплащане,както и деловодни разноски в размер на 342,34лв.С решението на ПРС Главна дирекция“*****“,с адрес на управление гр.*****,ул. *****, представлявана от директора *****е осъдена да заплати по сметка на *****ски Районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 64,19лв.и разноски за ВЛ в размер на 150лв.

Срещу решението на ПРС е постъпила  въззивна  жалба от Главна дирекция“*****“-МВР,представлявана от главен комисар *****-директор чрез старши юрисконсулт *****,като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се,че ПРС  неправилно е приел,че  за процесния период субсидиарно следва да бъде приложена Наредбата за структурата  и организацията на работната заплата/НСОРЗ/,като решението  е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР.В чл.199 и чл.200 от ЗМВР е регламентирана основна заплата: в чл.201 – допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл.202 ал.1 се изплащат допълнителни възнаграждения,като следва изброяване на пет вида възнаграждения. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обн. ДВ бр.93/2009 г. е добавена ал.5,според която извън допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерски съвет. В ДВ бр.88/2010 г. в ал.1 е въведена т.5 – възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал.5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия ЗМВР от 2014 г. уредбата е реорганизирана,като старите чл.201 и чл.202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл.178, обособен е нов чл.179, чиято ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал.2 и ал.3 имат общо значение, като ал.3 възпроизвежда последната редакция на ал.5 на стария чл.202.  Редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Неправилен е изводът на съда, че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба.Не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към служебното правоотношение на ищеца,чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност,той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът  вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.Твърди се,че ПРС не е мотивирал извода си,че при преизчисляване на  положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд,че след като е установено,че ищецът е полагал нощен труд , съдът е постановил решение ,че му се дължи извънреден труд.Посочено е,че съдът не е обсъдил приложеното като доказателство писмо на МТСП,съгласно което превръщането на нощните часове в дневни,съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд,а не за заплащане на извънреден труд.Изложени са доводи,че приетата от ПРС съдебно-икономическа експертиза е с манипулативен резултат и така с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца в повече, отколкото е исковата му претенция, като не е отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него вече е заплатен като извънреден труд.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС като неправилно.Претендират се и направените разноски-юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.В съдебното заседание на 05.02.2020г.въззивникът  ГД „ПБЗН“към МВР *****  чрез старши юрисконсулт ***** поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.

          Въззиваемият В. *****Т. е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В тази насока са изложени  подробни съображения,като се твърди, че за процесния период е действала наредба за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време на министъра на вътрешните работи от 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходно действащите наредби – от 11. 08. 2014г.,но в размер от 0,143, като е отпаднал с приетата Наредба от 25.05. 2015г. Посочено е,че липсата на такава правна норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд от служителите на МВР в дневен такъв. При наличие на непълнота в специалната уредба,касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26. 01.2007 г./, като съгласно чл.9 ал.2 от същата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият твърди, че в случая,по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 от горепосочената Наредба,че в противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на труд.В тази насока са изложени подробни съображения.В заключение моли Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.В съдебното заседание на 05.02.2020г. въззиваемият и неговият пълномощник адвокат Д.П. от ПАК не се явиха,депозирана е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Представена е писмена защита,в която са изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.

С определение на ПРС №4392 от 22.10.2019г.е оставена без уважение молбата на В. *****Т. от гр.***** за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските.

            Срещу определението на ПРС по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от В. *****Т.,чрез пълномощника му адвокат Д.П.. Изложени са доводи,че постановеното определение е неправилно,като моли съда да отмени същото и присъди на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

            Ответникът по частната жалба  ГД“ПБЗН“към МВР ***** не е депозирал писмен отговор  в срока по чл.248 ал.2 ГПК.  

        Окръжният съд като прецени изложените във  въззивната и в частната жалба оплаквания, становищата на страните  и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

           Въззивната  жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което  е   допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

            Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество е основателна.

       Безспорно между  страните е,че за процесния период 07.05.2016г.-06.05. 2019г.ищецът В. *****Т. е заемал длъжността  „Младши инспектор ВСА“-„Пожарникар І-ва степен“ към РДПБЗН ***** при ГДПБЗН *****.Няма спор,че между страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд на смени , като е полагал труд и през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч., а работното време е изчислявано сумарно , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

     В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд ,както следва: за 2016г.- 352 часа нощен труд,за 2017г.-568 часа нощен труд,за 2018г.- 520  часа нощен труд и за 2019г.-208 часа нощен труд. От общо положените 1 640 часа нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд,което води до разлика от 235 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 1 446в.за периода 07.05.2016г.-06.05.2019г., ведно със законна лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на ИМ -07.05.2019г.до окончателното й изплащане.

       В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице *****,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица.Поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно експертизата за процесния период ищецът  е положил общо 1 675 часа нощен труд,който не е  преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.Установено е от ВЛ,че този нощен труд е заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 914,52 часа,като  разликата от 239,525 часа представлява извънреден труд.ВЛ е определило, че този извънреден труд при  средна ставка 6.70 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец се равнява на  възнаграждение в общ размер на   1 604,82лв.,            изчислено  с увеличение 50% за извънреден труд.До този размер ищецът по реда на чл.214 ГПК е направил изменение на предявения иск,допуснато от съда в съд.заседание на 13.09.2019г.

     ПРС е уважил изцяло така предявения иск , като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба.Съдът е счел,че в противен случай държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,чиито правоотношения се регулират от КТ.Независимо от обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143. Изложените от ПРС доводи относно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се споделят от въззивната инстанция.

         Неоснователни са изложените в жалбата доводи,че нощният труд е заплатен на ищеца по 0,25лв./час .Окръжният съд приема,че нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ се прилагат едновременно,респ.при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2  и ал.6 от ЗМВР.

Както се посочва и във въззивната жалба и в мотивите на РС за процесния период са действали няколко наредби, като в чл.3 ал.3 от Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата от 11.08.2014 г. и Наредбата от 29. 07. 2016г.,които са аналогични, се предвижда, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г.,съгласно което при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Към настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по адм.д.№8601/2019г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на  министъра на вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.

При липсата на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззивника-ответник възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл.67,ал.3 от Закона за държ.служител,който също намира субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР,размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7,т.1-5,както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.В този смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение,след като в др.специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл.или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им.В този смисъл, правилни са изводите на ПРС относно основателността на исковата претенция.

При постановяване на обжалваното решение,ПРС не е съобразил разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното време,почивките и отпуските,в редакцията ДВ бр.41/2017г.за част от процесния период.За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл.9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от 2017г./,която разпоредба е влязла в сила на  01. 01.2018г.и съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда,без превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие разпоредбата на чл.9г от НРВПО е изменена/ ДВ,бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават.Налага се извода,че и в двете хипотези  отчетените в повече часове са извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9б НРВПО.

При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този период. В този смисъл правилото на чл. 9г НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на отчитане 01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018 г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30. 09. 2018г.и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018г.,когато вече действа новата редакция на чл.9г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./

С оглед гореизложените съображения следва да бъде намалена дължимата  сума, съобразно заключението на вещото лице. За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018г.не следва да се преизчислява  нощния труд към дневен с коефициент от 1,143 , като с оглед дадените суми от ВЛ за отделните месеци и за всяко тримесечие, сумата е общо размер на 268,27лв.,съответно за І-во тримесечие на 2018г.-153,30лв.и за ІІ-ро тримесечие на 2018г.-114,97лв. Тази сума от 268,27лв. следва да се извади от общата сума в размер на 1 604,82лв., представляваща извънреден труд. Пред въззивната инстанция от страна на въззиваемия В.Т. е представено писмо от МТСП от 18.12.2019г.,в което е изразено становище ,че нормата на чл.9г от НРВПО е въвеждала изключение единствено от превръщането на нощните часове  в дневни за  целите на отчитането му пред инспекцията по труда,но не и обща забрана  за преизчисляване на тези часове за целите на заплащането на извънредния труд.Изложеното становище в писмото на МТСП относно приложението на чл.9г от НРВПО не се споделя от настоящия съдебен състав и не е задължително за съда.Окръжният съд счита,че за процесните 2 тримесечия на 2018г. нощният труд не следва да се преизчислява към дневен с коефициент 1,143.

Искът  с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява основателен и доказан за сумата 1 336,55лв.,до който размер следва да бъде уважен,ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ-07.05.2019г.За разликата над 1 336,55  лв. до 1 604,22 лв.или за сумата 268,27лв. искът като неоснователен  следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения,решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта,в която искът е уважен за сумата 1 336,55лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.Решението на ПРС следва да се отмени на осн. чл.271 ГПК в частта,която ГД „ПБЗН“-МВР ***** е осъдена да заплати на В.Т.   разликата над 1 336,55лв.  до 1 604,82 лв.или сумата 268,27 лв.,представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 на нощния труд към дневен труд за периода  01.01.2018г.-30.06.2018г. В отменената част Окръжният съд следва да се произнесе в горния смисъл като отхвърли иска.

 На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ върху уважената част от иска в размер на 53,46 лв. Решението на ПРС следва да се отмени в частта,в която ГД“ПБЗН“-МВР *****  е осъдена да заплати по сметка ПРС ДТ за разликата над 53,46 лв.до 64,19лв.В частта,в която ГД“ПБЗН“ е осъдена да заплати по сметка ПРС разноски за ВЛ,решението следва да се потвърди.

 

Относно частната жалба срещу определението на ПРС по чл.248 ГПК

С обжалваното решение на ПРС на осн.чл.78 ал.5 ГПК е намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца адвокат Д.П. от 400лв.на 342,34лв.,съобразно чл.7 ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07. 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.По реда на чл.248 ГПК ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е посочил,че адв.възнаграждение касае цялото производство, а не само първоинстанционното такова.За да остави без уважение искането по чл.248 ГПК,ПРС е приел,че делото не е с правна и фактическа сложност ,с оглед множеството идентични дела,образувани в ПРС за заплащане възнаграждение за извънреден труд на служители на ГДПБЗН,че делото е приключило в едно съд.заседание.Съдът е приел,че разноските се определят в рамките на конкретното дело и няма как да се обвържат с бъдещи несигурни събития,а именно евентуалното обжалване на решението пред по-горни съдебни инстанции.Изложените от ПРС съображения са правилни, законосъобразни и се споделят от въззивната инстанция.Делото действително не се отличава с правна и фактическа сложност,приключило е в едно съд.заседание  и правилно адвокатското възнаграждение за една инстанция е намалено до мин.размер ,съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за мин.размери на адвокатските възнаграждения.В случая ,Окръжният съд съобрази факта,че в действителност заплатеното от ищеца адв.възнаграждение в размер на 400лв. е за всички инстанции,т.е касае и производството пред ПОС,доколкото за настоящата инстанция ищецът-въззиваем не е заплащал допълнително адв.възнаграждение на своя пълномощник.При тези данни възнаграждението в размер на 400лв.за две инстанции не се явява прекомерно,същото е в минимален размер,поради което не са налице предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК за неговото намаляване.Определението на ПРС №4392 от 22.10. 2019г., макар и правилно към момента на постановяването му,следва да се отмени и вместо него Окръжният съд следва да постанови друго,с което се отмени решението на ПРС, с характер на определение в частта,в която на осн.чл.78 ал.5 ГПК е намалено възнаграждението на пълномощника на ищеца адвокат Д.П. от 400лв.на 342,34лв.

При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК от направените от ищеца разноски за двете инстанции общо в размер на 400лв.,ответникът следва да му деловодни разноски,съобразно уважената част от иска в размер на 333,13лв. От направените от ответника/въззивник разноски общо за двете инстанции в размер на 232,10 лв. /200лв. за юрисконсултско възнаграждение-по 100 лв.за всяка съдебна инстанция в мин.размер и ДТ за въззивно обжалване в размер на 32,10лв./, ищецът на осн.чл.78 ал.3 ГПК  следва да заплати на ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 38,79лв.По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски за двете инстанции в размер на 294,34 лв. Решението на ПРС следва да се отмени и в частта за разноските.

 Водим от горното , Окръжният съд

 

                           Р     е     ш     и:

 

ОТМЕНЯВА  на осн.чл.271 ал.1  ГПК решението на *****ски Районен съд,І-ви гр.с.№1795 от 27.09.2019г.,постановено по гр.д. №2833/2019 г. по описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:

-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция“*****“с адрес на управление гр.*****,ул.“*****, представлявана от директора *****е осъдена да заплати на В. *****Т. от гр.*****,ЕГН ********** разликата над 1 336,55 лв.до 1 604,82 лв. или сумата 268,27лв., представляваща  допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд за периода  01.01.2018 г. до 30.06. 2018г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ -07.05.2019г. до окончателното й изплащане;

-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция“*****“гр.***** е осъдена да заплати на В. *****Т., ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 342,34лв.

-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция “*****“гр.*****  е осъдена да заплати по сметка ПРС ДТ за разликата над 53,46лв.до 64,19лв.  КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. *****Т.,ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване: адвокат Д.П. ***,офис 7  против Главна дирекция“*****“към  МВР *****,представлявана от главен комисар *****-директор  иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР за сумата 268,27 лв., представляваща разликата над                         1 336,55лв.до 1 604,82 лв. ,претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд,вследствие преобразуването на нощен труд към дневен за периода от 01.01.2018г.до 30.06.2018 г.,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -07.05.2019г.до окончателното изплащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1  гпк  решението на *****ски  Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА  ЧАСТ.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.3  от ГПК Главна дирекция“ *****“към  МВР *****, представлявана от главен комисар *****-директор,с адрес гр.*****,ул.“*****ДА ЗАПЛАТИ на В. *****Т., ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване: адвокат Д.П. ***,офис 7 деловодни разноски по компенсация,за двете съдебни инстанции, съобразно уважената и отхвърлената част от иска в размер на 294,34 лв. .

Решението в горепосочената му част е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.

 

ОТМЕНЯВА на осн.чл.248 ал.3 ГПК определението на ПРС №4392 от 22.10.2019г.,постановено по гр.д.№2833/2019г.КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯВА  решението на *****ски Районен съд,І-ви гр.с.№1795 от 27.09.2019г.,постановено по гр.д. №2833/2019 г.,с характер на определение В ЧАСТТА,в която на осн.чл.78 ал.5 ГПК е намалено възнаграждението на пълномощника на ищеца адвокат Д.П. от 400лв.на 342,34лв.

В горепосочената част решението е с характер на определение и не подлежи на обжалване,съгласно чл.248 ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                        ЧЛЕНОВЕ: