МОТИВИ
по НОХД№287/2019г. по описа на ПОС.
Обвинението срещу Г.Д.М. е по чл. 249 ал.1 НК, по чл. 216 ал.1 НК, по чл.170 ал.2,вр.
ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК, по чл.144 ал.3вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК
и по чл.293 ал.1, вр.чл.26ал.1,вр.чл.20 ал. НК затова, че:
1. На 17. 11. 2016 г. в гр. П. в сградата на УМБАЛ-„***", с гр. при
условията на посредствено извършителство чрез С.И.Ю. *** използвала платежен
инструмент- дебитна карта - "***" с № ************ с издател банка „***"
АД, без съгласието на титуляра - Е.Ю.М. *** и изтеглила парична сума в размер
на 400, 00 лв. от АТМ-устройство , ***-банкомат
собствен на банка „***" АД, като деянието не съставлява по- тежко
престъпление-престъпление по чл. 249 ал.
1 от НК,
2. На 02. 02. 2018 г. в с. ***, обл.
П. унищожила протИ.законно чужда движима вещ-1 бр. плоско безцветно стъкло с
размер 500/ 500/ 3 мм., на стойност 10. 00 лв. , монтирано на прозорец на къща
в с. ***, ул. „***( № 2, собственост на Р.И.М. от с.с. - престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК,
3. За това, че в периода 02. 02. 2018 г.- 04. 02. 2018
г. в с. ***, обл. П., при условията на продължавано престъпление, влязла в
чуждо жилище- къща в с. ***, ул. „****" № 2, собственост на Р.И.М. от
с.с, обитавано от С.И.Ю. и Р.И.М. от с.с, като употребила за
това сила и заплаха, като деянието е извършено от повече от две лица с М.Р.М. и
Р.М.Р. от с. с, както следва:
3.1.На 02.
02. 2018 г. в с. ***, обл. П., около 11, 45 часа влязла в чуждо жилище- къща в
с. ***, ул. „***, № 2, собственост на Р.И.М. от с.с, обитавано от лицата- С.И.Ю.
и Р.И.М. от с.с, като употребила за това физическа сила за проникване в
жилището - удари в областта на лицето и дърпане на коса на С.И.Ю. и употребила
заплахи свързани с убийство на заченато, но неродено дете на С.И.Ю., отвличане
на Г. С. И. /дъщеря на С.И.Ю./***, собственост на Р.И.М. от с.с, обитавана от С.И.Ю.
и Р.И.М., като деянието е извършено от повече от две лица, съвместно с М.Р.М. и
Р.М. ***.На 04. 02. 2018 г. около 16,00-17, 00 часа в с. ***, обл. П., влязла в
чуждо жилище-къща в с. ***, ул. „****" № 2, собственост на Р.И.М. от с.с,
обитавано от лицата- С.И.Ю. и Р.И.М. от с.с, като употребила за това сила-
удари в областта на тялото на С.И.Ю. и заплаха с убийство на децата на С.И.Ю.-Е.
С. И. и Г. С. И. ***, собственост на Р.И.М. от с.с, обитавана от С.И.Ю. и Р.И.М.,
като деянието е извършено от две лица, с
М.Р.М. ***.-престъпление по чл.
170 ал. 2 вр. ал. 1 увр.
чл. 26 ал. 1 от НК.
4.За това,
че в периода 02. 02. 2018 г.- 04. 02. 2018 г. в с. ***, обл. П., при условията
на продължавано престъпление в съучастие като съизвършител с М.Р.М.-извършител
от с. с, се заканила с убийство на С.И.Ю.
и Р.И.М. *** като употребила думите „ ще запаля къщата и ще изгорите живи"
и това заканване възбудило основателен
страх у С.И.Ю. и Р.И.М. от с. с за осъществяването им, а именно:
4.1 За това,
че на 02. 02. 2018 г. в с. ***, обл. П. в съучастие като съизвършител с М.Р.М.-извършител
от с.с, се заканила с убийство на С.И.Ю.
и Р.И.М. *** като употребила думите „ ще запаля къщата и ще изгорите живи"
и това заканване възбудило основателен
страх у С.И.Ю. и Р.И.М. от с. с за осъществяването им,
4.2. За
това, че на 04. 02. 2018 г. в с. ***, обл. П. в съучастие като съизвършител с М.Р.М.-извършител
от с.с, се заканила с убийство на С.И.Ю.
и Р.И.М. *** като употребила думите „ ще запаля къщата и ще изгорите живи"
и това заканване възбудило основателен
страх у С.И.Ю. и Р.И.М. от с. с за осъществяването им.- престъпление по чл. 144 ал. 3,вр.
ал. 1 ,вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
5.За това,
че през периода 02. 02. 2018 г.- 04. 02. 2018 г. в с. ***, обл. П., при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.Р.М.-извършител
от с. с. подбуждала С.И.Ю. от с. с. да извърши престъпление по чл. 290 от НК,
като пред надлежен орган на властта-разследващ полицай при ОД на МВР- П. по ДП
№Д-24/17 г. по описа на ОП- П., в качеството си на свидетел устно съзнателно да
потвърди неистина, като заяви, че е извършител на престъпление по чл. 249 ал. 1
от НК, с които показания да опровергае, като неистински дадените от нея
свидетелски показания по ДП №Д- 24/17 г. по описа на ОП-П., а именно:
5.1.На 02. 02. 2018 г в
с. ***, обл. П. в съучастие като съизвършител с М.Р.М.-извършител от с. с.
подбуждала С.И.Ю. от с. с. да извърши престъпление по чл. 290 от НК, като пред
надлежен орган на властта-разследващ полицай при ОД на МВР- П. по ДП №Д-24/17
г. по описа на ОП- П., в качеството си на свидетел устно съзнателно да потвърди
неистина, като заяви, че е извършител на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК, с
които показания да опровергае, като неистински дадените от нея свидетелски
показания по ДП №Д- 24/17 г. по описа на ОП-П.,
5.2.На 04. 02. 2018 г в
с. ***, обл. П. в съучастие като съизвършител с М.Р.М.-извършител от с.с.
подбуждала С.И.Ю. от с. с. да извърши престъпление по чл. 290 от НК, като пред
надлежен орган на властта-разследващ полицай при ОД на МВР- П. по ДП №Д-24/17
г. по описа на ОП- П., в качеството си на свидетел устно съзнателно да потвърди
неистина, като заяви, че е извършител на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК, с
които показания да опровергае, като неистински дадените от нея свидетелски
показания по ДП №Д- 24/17 г. по описа на ОП-П. - престъпление по чл. 293 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и
чл. 26 ал. 1 от НК.
Обвинението срещу М.Р.М. е по чл.170 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК, по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.293 ал.1, вр.чл.26
ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК затова, че:
1.
В периода 02. 02. 2018 г.- 04. 02. 2018 г. в с. ***, обл. П., при
условията на продължавано престъпление, влязъл в чуждо жилище- къща в с. ***,
ул. „****" № 2, собственост на Р.И.М., обитавано от С.И.Ю. и Р.И.М. от
с.с, като употребил за това сила и заплаха, като деянието е извършено от повече
от две лица с Г.Д.М. и Р.М.Р. от с.с, както следва:
1.1.На 02. 02. 2018 г. в с. ***,
обл. П., около 11, 45 часа влязъл в чуждо жилище- къща в с. ***, ул. „***"
№ 2, собственост на Р.И.М., обитавано от С.И.Ю. и Р.И.М. от с.с, като употребил
за това физическа сила за проникване в жилището-изблъскване в областта на
ръцете и гърдите на Р.И.М. от с.с, употребил и заплахи към С.И.Ю. и Р.И.М. с убийство на нероденото й, но заченато дете и на родени
деца-Г. С. И. и Е. С. И.,***, собственост на Р.И.М., като деянието е извършено
от повече от две лица, съвместно с Г.Д.М. и Р.М.Р. от с.с.
1.2.На 04. 02. 2018 г. около 16, 00-
17, 00 часа в с. ***, обл. П., влязъл в чуждо жилище- къща в с. ***, ул. „****"
№ 2, собственост на Р.И.М., обитавано от С.И.Ю. и Р.И.М. от с.с, като употребил
за това заплаха, с убийство на децата на
С.И.Ю.- Е. С. И. и Г. С. И. ***, собственост на Р.И.М., като деянието е
извършено от него с Г.Д.М. от с. с.- престъпление
по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 26
ал. 1 от НК.
2.За това, че в периода 02. 02. 2018
г.- 04. 02. 2018 г. в с. ***, обл. П., при условията на продължавано
престъпление в съучастие като съизвършител с Г.Д.М.-извършител от с. с, се
заканил с убийство на С.И.Ю. и Р.И.М. ***
и това заканване възбудило основателен
страх у С.И.Ю. и Р.И.М. за осъществяването му, а именно:
2.1. на 02. 02. 2018 г. в с. ***,
обл. П. в съучастие като съизвършител с Г.Д.М.-извършител се заканил с убийство
на С.И.Ю. *** и Р.И.М. от с.с, като употребил думите- „ ще запаля къщата и ще
изгорите живи" и това заканване
възбудило основателен страх у С.И.Ю. и Р.И.М. от с. с за осъществяването
му.
2.2. на 04. 02. 2018 г. в с. ***,
обл. П. в съучастие като съизвършител с Г.Д.М.-извършител се заканил с убийство на С.И.Ю. *** и Р.И.М. от
с.с, като употребил думите „ ще запаля къщата и ще изгорите живи" и това
заканване възбудило основателен страх у С.И.Ю.
и Р.И.М. от с. с за осъществяването му.
- престъпление
по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 , вр. чл. 26
ал. 1 , вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
3.За това,
че през периода 02. 02. 2018 г.- 04. 02. 2018 г. в с. ***, обл. П., при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Г.Д.М.-извършител
от с. с, подбуждал С.И.Ю. от с. с. да извърши престъпление по чл. 290 от НК,
като пред надлежен орган на властта-разследващ полицай при ОД на МВР- П. по ДП
№Д- 24/17 г. по описа на ОП-П., в качеството си на свидетел устно съзнателно да
потвърди неистина, като заяви, че е извършител на престъпление по чл. 249 ал. 1
от НК, с които показания да опровергае,като неистински дадените от нея
свидетелски показания по ДП №Д- 24/17 г. по описа на ОП-П., а именно:
3.1. На 02.
02. 2018 г в с. ***, обл. П. в съучастие като съизвършител с Г.Д.М.-извършител от с. с, подбуждал С.И.Ю.
от с. с. да извърши престъпление по чл. 290 от НК, като пред надлежен орган на
властта-разследващ полицай при ОД на МВР- П. по ДП №Д- 24/17 г. по описа на ОП-П.,
в качеството си на свидетел устно съзнателно да потвърди неистина, като заяви,
че е извършител на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК, с които показания да
опровергае,като неистински дадените от нея свидетелски показания по ДП №Д-
24/17 г. по описа на ОП-П.,
3.2. На 04.
02. 2018 г в с. ***, обл. П. в съучастие, като съизвършител с Г.Д.М.-извършител от с. с, подбуждал С.И.Ю.
от с. с. да извърши престъпление по чл. 290 от НК, като пред надлежен орган на
властта-разследващ полицай при ОД на МВР- П. по ДП №Д- 24/17 г. по описа на ОП-П.,
в качеството си на свидетел устно съзнателно да потвърди неистина, като заяви,
че е извършител на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК, с които показания да
опровергае, като неистински дадените от нея свидетелски показания по ДП №Д-
24/17 г. по описа на ОП-П.-престъпление
по чл. 293 ал. 1, вр.чл. 26 ал. 1, вр.
чл. 20 ал. 2 от НК.
Обвинението
срещу Р.М.Р.
е по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, затова, че на 02. 02. 2018 г., около 11, 45 часа в с. ***, обл. П. влязъл в чуждо
жилище- къща в с. ***, ул. „****" № 2, собственост на Р.И.М. от с.с,
обитавано от С.И. Ю. и Р.И.М. от с.с,
като употребил за това сила- изблъскване в областта на ръцете и гърдите на Р.И.М.
от с.с. и удари с прът в краката на Р.И.М. от с.с, като деянието е извършено от
повече от две лица- с Г.Д.М. и М.Р.М. от с. с.
Обвинението
се поддържа от ПОП, така както е повдигнато с искане за налагане на наказание
спрямо тримата подсъдими в рамките на средата на предвиденото в закона.
Подсъдимият Г.Д.М. изразява становище, че е невинна.
Подсъдимият М.Р.М.
изразява становище, че е невинен.
Подсъдимият Р.М.Р.
изразява становище, че предоставя на съда. Може да се приеме от кратките му
обаснения, че и той изразява становище, че е невинен.
Защитникът
на подсъдимите адв. Д.М. изразява становище, че и тримата подсъдими са невинни
и следва да бъдат оправдани.
Гражданският
ищец и частен обвинител Е.Ю.М. изразява
становище лично и чрез повереника си, че обвинението по чл.249 от НК е правилно
и подсъдимата следва да бъде призната за виновна и осъдена да заплати
причинените вреди.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Г.Д.М.
е родена на ***г***. Българка. Българска гражданка. Във фактическо съжителство
с Подс. М.Р.М.. С начално образование. Безработна. Неосъждана.
Подсъдимият М.Р.М.
е роден на ***г***. Българин. Български гражданин. Във фактическо съжителство с
Подс. Г.Д.М.. С основно образование. Безработен. Осъждан.
Подсъдимият Р.М.Р. е роден на ***г***. Българин. Български
гражданин. Женен. Със средно
образование. Пенсионер. Неосъждан.
В периода,
началото на м.11.2016г. – 04.02.2018г. подс. Г.М. живеела във фактическо съжителство с подс. М.Р.М.
***. Двамата били безработни издържали се от социални помощи и детски надбавки
за трите им малолетни деца. Подс. Р.М. е баща на подс.М.М. и към м.02.2018г.
живеел заедно със съпругата си З.А.С. в дом находящсе на ул.*** в с.***.
И тримата подсъдими
са с недобри характеристични данни. Подсъдимите познавали пострадалата С.И.Ю. и
пострадалия Р.И.М., последните живущи
във фактическо съжителство в с.***, ул.***, № 2. Къщата в която живеели била
собственост на Р.И.М.. По време на
фактическото съжителство им се родили две деца-Г. С. И. род.2011г. и Е. С.
И.-род.2017г. Децата не били припознати от св. Р.М., затова и съгласно
нормативната уредба той не бил признат за техен родител-баща.
В началото
на периода м.11.2016г.– 04.02.2018г. подс. Г. М. и подс. М.М. поддържали близки приятелски отношения с пострадалите-
св. С.Ю.,св.Р.М. и св. Е.М..
Св.Е.Ю.М. ***.
*** №10 заедно с децата си. Последната била безработна и се издържала от
помощи, включително и от помощ за едно от децата си с ТЕЛК-Р.М.. Паричните средства й били
превеждани по нейна сметка в „***“ АД. По сметката й била издадена и дебитна
карта „***“ № **********. Дебитната карта, пин-кода й заедно с личната си карта
съхранявала в кожен калъф. Св.Е.М. е леля на св.С.Ю. и двете, освен роднинската
си връзка били и в близки отношения.
І. В
неустановен ден в началото на месец ноември 2016г., но преди 16.11.2016г. , подс.
М. посетила св. Е.М. в домът й . Искала
й номер на карта на „***“, чрез
която да кандидатства за заем. Двете били в трапезарията на къщата. Св.М. в
нейно присъствие извадила от място под диван, кожен калъф, в който съхранявала
картата „***“, заедно с други лични документи, сред които и дебитната карта „***“ с пин-код,
издадени от „***“ АД. Така Подсъдимата узнала за мястото, където св.Е.М. държи
важни за нея документи и платежни инструменти.
На
16.11.2016г. в с.***, преди обяд в къщата на пострадалата Е.М. отишли подс. Г.М.
и подс. М.М.. Помолили я да гледа
малолетния им син, защото трябвало да пътуват до гр. П.. Пострадалата М.
поискала да пътува с тях, за да изтегли, чрез дебитната си карта помощи за сина
си-Р.. Двамата й отказали съобщавайки й, че няма място в автомобила и заминали.
Същият ден по-късно-около 13ч. в домът на леля си - св. М. отишла и св. С.
Ю. с детето й Г.И..
Вечерта на
16.11.2016г. подс. М. и подс. М. се върнали в селото и отишли да си вземат детето. Подс. М. заявила, че е
много гладна и иска храна за в къщи. Св. М. отишла в кухнята, като се забавила
се около 10 минути. Подс. М. останала
сама в трапезарията. Решила спонтанно противозаконно да отнеме дебитната карта
с пин-кода на св. М. и в подходящо време да изтегли чрез платежния инструмент
без съгласието на титуляра наличните по
сметката парични средства. По бърз начин
от мястото което видяла под дивана противозаконно отнела личната карта на св. М.,
дебитна карта „***“ № ********** заедно с пин-кода й и
други карти, за които пострадалата в последвали разпити не дала точно описание.
Престоят на подс. М. и подс.М. в помещението бил забелязан от св. Ю., но тя не ги наблюдавала постоянно
и целенасочено, защото вниманието и било ангажирано с петгодишното й дете,
което се движело из помещения на къщата. След като получила храната подс.
М., подс. М. и детето им си заминали. Поведението на подс. М. не
усъмнило никой от присъстващите. Св. С.Ю. останала и пренощувала с детето си – Г.И. в домът на леля си.
Сутринта на
17.11.2016г. в неустановен час св. Е.М. телефонирала на подс. М. за да се
уточнят кога ще пътуват за гр.П.. След кратко време съгласно уговореното, подсъдимите М. и М. пристигнали в домът й заедно с шофьор-св.Б.Я..
Св.Е.М. потърсила дебитната си карта, но не я открила както и пин-кода, личната
й карта и други неуточнени от нея карти. Съобщила това на присъстващите, но
решила да пътува за гр. П. и да обяви в банката дебитната карта за невалидна.
Тя и синът й Ю.Ш. заедно с тримата
спътници отпътували за гр. П..
По-рано
същата сутрин, около 7,00ч., преди да отиде
при св. М. подсъдимата М. срещнала пред училището в селото св. С.Ю..
Последната била завела детето си Г. И.
там. Подсъдимата и предложила да идат двете до гр. П. да се разходят. Тя приела
и получила от подсъдимата 3лв за автобусен билет. След като пристигнал автобуса
в 8,00ч. св. Ю. се качила, но подс. М. и съобщила, че няма да пътува с нея, а с
лек автомобил и ще се срещнат пред Окръжна Болница-УМБАЛ „ ***“ гр.П..
Подс. М. и подс.
М. заедно със св. Ем. М. и св. Ш. пристигнали с лек автомобил в гр.П.,
като последните двамата слезли в
централната част на града.
Подс. М. съгласно уговорката се срещнала със св. Ю.
пред УМБАЛ „***“ гр.П.. Подсъдимата я помолила да изтегли пари от банкомат-АТМ-устройство
в Болницата, като същевременно й предоставила дебитната карта „***“ № **********. Заявила й, че е нейна и предоставила и листче хартия с
изписания пин-код. Пред Болницата подсъдимата й посочила непозната жена,
която тя да помоли и да изтегли парите
вместо нея. Св. Ю., освен че не се усъмнила, не знаела за фактическите
обстоятелства принадлежащи към престъплението против парична и кредитна
система, при което без съгласие на титуляра на платежен инструмент той се
използва нерегламентирано и се получават чужди парични средства – това по
чл.249 ал.1 НК, поради което нямала умисъл за извършване на това престъпление.
Изпълнявайки
молбата и указанията св. Ю. отишла при св. Л.А. и помолила да й помогне, като
изтегли пари, обяснявайки и, че не разбира от дейности с АТМ-устройства.
Последната се съгласила, поставила в АТМ-устройство №***
/собственост на ***-АД / платежния
инструмент-дебитна карта „***“ № **********, въвела пин- код и
на 17.11.2016г. в 08,30,41 ч. Подс. Г.М.,
чрез посредствения извършител св. Ю. и съдействието на св. А. /по описания
механизъм/, използвала платежния инструмент и без съгласието на титуляря Е.М.
изтеглила сумата от 400лв. Изтеглените пари и дебитната карта св. Ю. предала на
подс. М.. С деянието си подсъдимата
осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.249 ал.1 НК.
При
извършване на престъплението подс.М. не се приближила до АТМ-устройството, а
наблюдавала незабелязано действията на свидетелите Ю. и по-късно
установената и разпитана св. Л.А..
Последната отрекла съпричастност относно твърдените действия, както и
опровергала съдържание на видеозапис на
АТМ-собственост на „***“ АД, монтиран в сградата на УМБАЛ „Д-р ***“ гр. П..
Св.Ю. и подс. М. се разделили, като
последната заплатила цената на
автобусния й билет за връщане в с.***.
Същевременно пострадалата св. Ем. М.
посетила около 11ч. „***“ клон П..
Съобщила за липсващата карта и при извършена проверка в банката установила, че налични по сметката й са 28лв но и, че по-рано през деня били изтеглени
400лв.
На 17.11.2016г., след като се върнала
в с.*** св. Ю. разбрала от леля си за липсващите дебитна карта и пари.
Пострадалата М. подала жалба на 25.11.2016г.
до РП-П.. Била извършена проверка от РУ-П., материалите постъпили в ОП-П. и на
23.01.2017г. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.249
ал.1 НК.
На 26.05.2017г. досъдебното
производство било внесено с обвинителен акт в Окръжен съд П. против подс. Г.М.
за престъпление по чл.249 ал.1 НК.
С разпореждане на съдия-докладчик по
нохд №554/2017г. съдебното производство било прекратено и досъдебното
производство на 16.06.2017г. върнато на ОП-П. за доразследване.
С протокол от 19.06.2017г. бил избран
друг наблюдаващ прокурор от ОП-П..
Св. Ю. получила призовка за повторен
разпит по досъдебното производство на 01.12.2017г., и по този повод извикала в домът си подс. М., за да и я
разчете. Подсъдимата я прочела на глас,
след което свидетелката и задала въпроси за дебитната карта, която и дала през
ноември 2016г. и са изтеглени пари, както и дали не е била на леля й дебитната
карта. Подсъдимата и признала, че е така, като в същото време със заплашителен
глас я предупредила да не казва на никой, че може да и се случат лоши неща на
нея и децата й.
Разпит бил проведен и с оглед
важността на показанията на свидетеля и нуждата от закрепването им на
31.01.2018г. бил проведен и друг разпит на св. Ю., по реда на чл.223 НПК, на
който присъствали и подс.М. и упълномощен неин защитник.
ІІ. На 02.02.2018г. в с. ***, около
11,30-11,40ч. подс. Г.М., подс.М.М. и баща му-подс. Р.Р. решили да влязат със
сила и заплашване в жилището обитавано от пострадалите св.С.Ю. и св. Р.М. и да
ги малтретират физически. А подсъдимите Г.М. и М.М. едновременно с това и да
отправят заплахи към тях с убийство на децата им Г. С. И. и Е. С. И.,***,
собственост на Р.И.М.. Двама от подсъдимите-Г.М. и М.М. същевременно си поставили за цел и да
заплашат с убийство пострадалите и да предизвикат в съзнанието им основателен
страх от осъществяване, както и да
подбудят св. Ю. да лъжесвидетелства във връзка със свидетелските й
показания по, неприключилото досъдебно производство.
В
къщата живеели двамата пострадали и
двете им малолетни деца, съответно на Г. - 6год. и Е.-1год. Към тази дата св. Ю. била видимо в
напреднала бременност в 8-ми месец.
В изпълнение
на намеренията си тримата се насочили към
собствената къща на св. Р.М. ***.
Приближаването на подс. М., подс.М. и подс. Р.Р. било шумно, затова пострадалите ги чули и видели.
При видът им двамата пострадали се
уплашили и от вътрешността на къщата започнали да им викат да си вървят, да не
се занимават с тях и да предупреждават да не влизат в жилището. Докато
приближавала къщата подс.М. била
озлобена и агресивна, не се съобразила с виковете им и от близко
разстояние хвърлила силно камък, с който унищожила противозаконно чужда движима
вещ-монтирано стъкло на прозорец на къщата-плоско, безцветно стъкло с размери
700/360/3милиметра на стойност 10,08лв., собственост на Р.М.. С деянието си
самостоятелно осъществила състав на престъпление по чл.216 ал.1 НК от обективна и субективна страна.
Пострадалите непосредствено възприели действията на подс. М., с които унищожила
стъклото с хвърления камък.
В същото
време и на същото място, 02.02.2018г. в с. ***, около 11,45ч. тримата подсъдими
не се съобразили с молбите на пострадалите. Съзнавайки, че нарушават
неприкосновеността на чуждо жилище и като извършители, без съгласието на
пострадалите влезли веднага
последователно от улицата, в двора и
в жилището им, като употребили сила и заплаха. Подс.М. с викове и ярост се нахвърлила върху
пострадалата, която стояла на входа. Употребила физическа сила за проникване в
жилището, като ударила с ръце по лицето
и дърпала косата на С.И.Ю.. Викала силно и употребила заплахи свързани с
убийство на заченатото, но неродено дете, и на децата-Г. С. И. и Е. С. И.,
отвличане на дъщеря й - Г. С. И. и с
престъпление против имота Р.И.М. ***. Пострадалата не се съпротивлявала, защото
се страхувала да не падне на пода и да настъпят усложнения с бременността й.
Същата панически викала силно за помощ и плачела, но знаела, че наоколо нямат
съседи и едва ли някой ще чуе някой виковете й. Едновременно с действията на подс.М.,
подс.М. и баща му подс.Р. също употребили физическа сила за да влязат
противозаконно в чуждото жилище без съгласие на собственика Р.М.. Двамата били разгневени и задружно със сила блъскали
с ръце в областта на гърдите и ръцете св.Р.М. изпречил се на входа на жилището
си на ул. „***"№ 2. Поради физическото си превъзходство преодолели
съпротивата му и влезли в чуждото жилище. Подс. М. употребил и заплахи към С.И.Ю. и Р.И.М. с убийството на нероденото й, но заченато дете и децата-Г. С.
И. и Е. С. И. и с престъпление против имота на Р.И.М.. След като влязъл в
чуждото жилище подс. Р. разгневен и със злоба продължил да използва физическа
сила, като с бързи движения приближил пострадалия и го ударил два пъти силно с дървен прът по
краката. От силните удари пръта се счупил.
В същото време и на същото място,
докато били в жилището подс. М. и подс. М. в съучастие, като извършители с викове и гневни крясъци се заканили
с убийство пострадалите С. Ю. и Р. М., като употребили и повтаряли
думите „ще запаля къщата и ще изгорите живи“. Едновременно с това подс. М.
продължила да отправя и заплахи „че ще отвлече голямата й дъщеря й - Г. С. И.
от училище“ и “ще убия това в корема ти“ и „Ще убия децата ти“ и ,че ще запали къщата на собственост на св. Р.. Подс. М. също викал и
заплашвал пострадалите С.И.Ю. и Р.И.М. с убийство на нероденото й, но заченато дете и на децата-Г.
С. И. и Е. С. И., и с престъпление против имота на Р.И.М.. Видът на двамата
извършители, физическото им превъзходството изразило се във физическа саморазправа
и думите съдържащи закана с убийство възбудило основателен страх у св.С.Ю. и св. Р.М. от осъществяването й и в
следващите няколко дни те живеели с постоянни притеснения, страхове и тревоги
за живота си, живота на децата и имота на св. Р.. С деянието си–закана с
убийство всеки от подсъдимите Г.М. и М.М. осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.
144 ал. 3 , вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В същото време и на същото място,
докато се намирали в чуждото жилище подс. М. и подс. М. в съучастие като
извършители, едновременно с упражненото
физическо насилие, с отправените закани с убийство, заплахи към личността на
децата им и палеж на имота на св. Р. двамата многократно и със различни думи
мотивирали св. Ю. да се яви в прокуратурата в гр.П. и съзнателно да потвърди
неистина по досъдебното производство, като заяви, че тя е изтеглила парите с
дебитната карта. Казвали й да поеме вината, че подс.М. нямало как да влезе в
затвора, т.е подбуждали я да
лъжесвидетелства, извършвайки престъпление по чл. 290 от НК, като пред
надлежен орган на властта-разследващ полицай при ОД на МВР- П. по ДП №Д-24/17г.
по описа на ОП-П., в качеството си на свидетел устно, съзнателно да потвърди
неистина, като заяви, че е извършител на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК и
така да опровергае, като неистински дадените от нея свидетелски показания по
ДП№Д-24/17г. по описа на ОП-П.. Св. Ю. упорито отказвала, като отговаряла, че
вече била разказала истината по делото пред съдия, пред прокурор и разследващ
орган. С деянието си всеки от подсъдимите Г. М. и М. М. осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление
чл.293 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Тримата подсъдими си заминали след около 10мин.
Пострадалата
С.Ю. веднага от мобилен телефон сигнализирала в 11,47,27ч. на национална
система-тел.112 за извършените престъпления, като от там сигнала й бил
препратен в 11,54ч. на ОД-МВР-П., а от там на Районно управление-П.. В обедните
часове същия ден местопроизшествието било посетено от служителите св.И.П. и св.М.П..
Била образувана и предварителна проверка. Полицейските служители чули обясненията
на пострадалите, след което неуспешно издирвали същия ден подс. М. и подс.М..
Открили подс.Р. в домът му и го предупредили да не се саморазправя с тях, както
и ако види синът си и подс. М. да им предаде да се явят в РУ-П..
На 04.02.2018г., около 16,00/17,00ч. в с. ***,
обл. П. подсъдимите Г.М. и подс.М.М., след като узнали, че е уведомена полицията
за извършените престъпления и, че няма промяна в поведението на пострадалата С.Ю. решили отново да влязат със сила и заплашване
в жилището обитавано от пострадалите св.С.Ю. и св. Р.М. и да ги малтретират
отново физически, едновременно с това да отправят идентични заплахи към тях за
децата им Г. С. И. и Е. С. И.,***. Подсъдимите Г.М. и М.М. си поставили и
същата цел да се заканят с убийство на пострадалите и да предизвикат в
съзнанието им основателен страх от осъществяване, както и да мотивират отново
св.Ю. да лъжесвидетелства във връзка със свидетелските й показания по
настоящето, неприключило досъдебно производство. С това да извършат
продължавано престъпление – чл.26 ал.1 НК, когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
В изпълнение на намерението си
безшумно се приближили и отново влезли
противозаконно в жилището-къща в с. ***, ул. „***"№ 2, собственост на Р.И.М.,
като употребили сила и заплаха. Св. Ю. и св. Р.М. им наредили да напуснат
веднага жилището, но вместо това подс. М. започнала да удря по тялото бременната Ю.. Викала
истерично и заплашвала с убийство на децата на С.И.Ю.-Е. С. И. и Г. С. И. и с
палеж на къщата, собственост на Р.И.М.. Заплахите възприел непосредствено и св.
Р. М. и от страх от извършителите не оказал физическа съпротива.
Подс. М. в същото време гневен и с
викове повтарял заплахи към пострадалата, както и подс.М., а именно, че ще убие
децата на С.И.Ю.-Е. С. И. и Г. С. И. и, че ще запали къщата, собственост на Р.И.М..
Така с второто си деяние всеки един от двамата подсъдими осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.170 ал.2, вр.ал.1 НК, всеки един от двамата подсъдими осъществил състав и на продължавано
престъпление–чл.26 ал.1 НК, което обуславя и правна квалификация на извършено
продължавано престъпление по чл.170
ал.2, вр.ал.1,вр.чл.26 ал.1 НК.
По същото време и на същото място
двамата подсъдими Г. М. и М.М. в съучастие като извършители заплашили с убийство
св.Ю. и св.Р.М. отново с думите „ще запалим къщата ви и ще изгорите всички
живи“. Заплахата породила отново основателен страх от осъществяването й у св. Ю.
и св.Р.М.. С деянието си подсъдимите М. и М. осъществили отново от обективна и
субективна страна състав на престъпление по 144 ал. 3 , вр. ал. 1, вр. чл. 20
ал. 2 от НК, а с това и
всеки един от двамата подсъдими осъществил и състав на продължавано
престъпление–чл.26 ал.1 НК, което обуславя и правна квалификация на извършено
продължавано престъпление по чл. 144 ал.
3 , вр. ал. 1 , вр.чл.26 ал.1, вр. чл.
20 ал. 2 от НК .
В
същото време и на същото място заплахата с убийство била придружена от силните,
агресивни и злобни викове на подсъдимите,
с които изразявали пренебрежението си към правоохранителните органи, казвали,
че като са съобщили в полицията нищо не са им направили, че били си ангажирали
адвокат и дори дали тридневен срок на св. Ю. да промени показанията си. Двамата
подсъдими в съучастие като извършители я мотивирали отново да лъжесвидетелсва, т.е. да извърши
престъпление по чл.290 от НК, като пред надлежен орган на властта, в качеството
си на свидетел устно, съзнателно да потвърди неистина, като заяви, че е
извършител на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК, с които показания да
опровергае като неистински дадените от нея свидетелски показания по ДП №Д-
24/17 г. по описа на ОП-П..
Така всеки един от двамата подсъдими М.
и М. извършили с второто си деяние от обективна и субективна страна
престъпление по чл.293 ал.1,вр.чл.20 ал.2
НК, с което всеки един осъществил
състав и на продължавано престъпление–чл.26 ал.1 НК, а извършените деяния
обуславящи и правна квалификация на продължавано престъпление по чл.293 ал.1,вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20
ал.2 НК.
Присъствието им за пореден път, освен
силна уплаха предизвикало и болки и притеснения у бременната С.Ю..Тя започнала
да плаче силно, да се държи за корема и да се превива съобщавайки гласно за
силни болки. Като видели това подсъдимите по бърз начин напуснали жилището, в
което били около пет минути.
Поведението на подсъдимите Г.М. и М.М.
и преди всичко отправените закани с убийството на пострадалите С.Ю. и Р. М., на децата им, и другите
изказани заплахи породили силен страх и безпокойство да не се осъществят и в
следващите три дни, те и малолетните им деца напуснали къщата на ул. Антим-І
,№2 и заживели в домът на баща й в съседно село Бръшляница до 07.02.18г.
При разследването по досъдебното
производство са изискани записи от
охранителната камера на устройство АТМ № ***
/собственост на ***-АД-С./, обслужвано от „Първа инвестиционна банка" - П.,
находящо се в сградата на УМБАЛ „Д-р ***“ гр. П. за периода до 08,31 часа на
17.11.2016г.
Назначена и
изготвена е комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /приложен оптичен диск стр.124 т.1 ДП/ от
заключението на която се установява, че не са налице данни за манипулация на
записаната информация. През времевия интервал от 08,29ч. до 08,31ч. на
17.11.2016г., пред АТМ- *** са заснети две лица от женски пол,
които извършват трансфер на парични суми с карта № *********. При сравнително
лицево-идентификационно изследване е установено, че от камерата която е
монтирана в устройството са заснети Л.Г. *** и най-вероятно Г.Д.М.. От
назначена допълнителна лицево-идентификационна експертиза експертиза /приложени са 2бр. оптичен диск стр.144, т.1 ДП /се установява , обаче че
това лице е С.Ю.. Което обстоятелство се потвърждава и от показанията и
действията й.
Изискана и
приложена е справка от „***“ АД С.,
удостоверяваща извършените транзакции с дебитна карта с № ********** на
титуляра Е.М., на 17.11.2016г. в 08,30,41 часа
изтеглена сума 400 лв.
Изискан и
приложен е оптичен диск от Дирекция“ Национална система 112“ /стр.114,т.2 ДП/. От назначената
техническа експертиза при НИК-С. при изследване на звукозаписа се установяват
факти и обстоятелства съобщени от св. Ю.
за произшествието от 02.02.2018г., за
проведения разговор, уведомяване на РУ-П. и други факти и обстоятелства
съобщени в досъдебното производство.
От назначени съдебнопсихиатрични експертизи се
установява, че и тримата подсъдими-Г.Д.М., М.Р.М. и Р.М.Р. към момента на извършване на деянието и към момента на
освидетелстването са могли да разбират свойството и значението на извършеното и
да ръководят постъпките си, т.е. всеки един от тях е вменяем.
Съдебнопсихологопсихиатрична експертиза е установила свидетелска годност да
възприема и възпроизвежда факти наличие на постравматично стресово разстройство
у С.Ю.. Отправените закани са предизвикали емоционално психологическо състояние
на емоционална напрегнатост, притеснения безпокойство и страх у пострадалата.
Същата е изпитвала страх за живота си, децата
и имота на ближния й Р.М.. Последния в показанията си също е заявил, че
заканата с убийство е предизвикала
основателен страх за живота му от осъществяването й, а заканите спрямо децата
им и имота му са предизвикали също страхове и притеснения в резултат на което живота в къщата е бил
непоносим и дори за кратко време всички са я напуснали от страх за живота им и на
децата им.
Горната
фактическа обстановка се установява от следните писмени доказателства: том 1 от
досъдебното производство - писмо от *** – лист 29, от ДП; справка относно транзакция на лист №30;
писмо от Първа инвестиционна банка на лист №32; писмо от *** на лист №35 с
приложение към него от лист №36 до №38; писмено съгласие на лист №60;
характеристична справка на С.И.Ю. на лист №66; характеристична справка на Г.Д.М.
на лист №67; справка за съдимост на С.И.Ю. на лист №68; справка за съдимост на Г.Д.М.
на лист №70; протокол за вземане на образци за сравнително изследване на лист
№105; протокол за вземане на образци за сравнително изследване на лист №127;
писмено съгласие на лист №160 на Е.Ю.М.; писмо от *** с приложение към него на
лист №162-163; протокол за полицейско предупреждение на лист №189-190; протокол
за полицейско предупреждение на лист №202; удостоверение от агенция по
вписванията на лист №208; копие на нотариален акт на лист №209; удостоверение
от Агенция по вписванията на лист №210; характеристична справка на лист №214 на
С.И.Ю.; характеристична справка на Р.М.Р. на лист №215; том 2 – договор за паричен заем на
лист №35-38; характеристична справка по отношение на М.Р.М. на лист №40-41;
справка за съдимост на М.Р.М. на лист №44;
характеристична справка по отношение на Р.М. Раснмов на лист №57-58;
справка за съдимост на Р.М.Р. на
лист №62-69; От съдебното производство -
епикриза по отношение на Р.М.Р. на лист №128; епикриза на лист №130-131 по отношение на Р.М.Р.; постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство на РП-П., заключенията на в.л. Д.В.А., Д.В.А., Й.Н.Й., Е.И.Г., Н.Г., Н.М., Л.З.Т.,
А.Г.А., както и свидетелските показания на: Е.Ю.М. -пострадал, С.И.Ю. –пострадал, 3. Р.И.М.-пострадал,
Ю.Ш.М., Б.В.Я., А.Ю.М., И.Р.Ш., Л.Г.А.,
И.Б.Ц., Г.Ш.М., И.К. П., М.Д.П., М.Р.М.
и веществените доказателствени средства- приложени в делото / оптичен диск
стр.124 т.1 ДП/и / 2бр. оптичен диск
стр.144, т.1 ДП /.
Възражения по фактите, предложени от прокурора има
относно това, че:
1.
Подсъдимата Г.Д.М. е неграмотна и е допуснато нарушение на чл.94 от НПК;
2. На датите 02 и 04.02. миналата година, като по
безспорен начин се установи, че на тези дати съпругът на Г. е бил на работа и
не е напускал работното си място от 08:00 сутринта, до 17:00 вечерта, което се
потвърждава и от разпитания свидетел;
3. От снимките не може да се направи извод кой е
теглил от банкомата;
4. Свидетеля Р. заяви на съда, че той е теглил
парите и не е налице нито картата, нито парите, нито лицето;
5. Как установиха, че счупения прозорец е счупен от
камък, хвърлен от Г. или Р.;
6. По време на инкриминираните
събития Р. е бил с два инсулта и инфаркт. Той тогава не е могъл да мръдне от
леглото.
Възраженията не се приемат по следните съображения:
По първото възражение следва да се посочи, че в рамките на разпоредителното заседание такова
възражение не е правено, а напротив защитата на подсъдимата М. взема становище,
че поддържа казаното от прокурора. Видно е от изказването на прокурора, че
същият посочва, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение. Освен това защитата на подсъдимата, а и на
другите подсъдими не изразява становище за каквото и да е процесуално нарушение
на досъдебното производство. На следващо място е видно от снемането на
самоличността на подсъдимата М., в разпоредителното и в съдебното заседание, че
същата има завършен 7 съответно 8-ми клас. Дали е един от двата варианта няма
значение за извода, че същата следва да се приеме за грамотна и в този смисъл
възражението е неоснователно.
По второто възражение следва да се отбележи, че няма доказателства по делото, които да
опровергават участието на подсъдимия М.М. в деянията на двете дати. Действително
беше разпитан свидетелят Н.Н. и той посочи, че М. и М. са ходили да работят в
имота на негов съсед Иво, но не посочи нито дата, нито дори месец. Посочи, че
това е станало през зимния сезон. Няма как тези показания да се свържат с
инкриминираните дати.
По третото възражение следва да се посочи, че има изготвени експертизи за лицево идентифициране
на лицата, заснети от камера, монтирана в АТМ и от едната такава се установява,
че са заснети св.Л.А./посредствен извършител, която не е знаела фактическите
обстоятелства от състава на престъплението/ и най-вероятно подс.Г.М.. По-същественото
е това, че доказването на деянието не е само въз основа на лицевото
разпознаване, а и на свидетелските показания, които ще бъдат обсъдени по-долу.
В тази смисъл възражението е неоснователно.
По четвъртото оплакване. Видно е от показанията на св.Р.М.
в съдебно заседание, че той твърди през цялото време, че той е взел „банкомата“
и той е взел „парите“. Под банкомата има предвид банковата карта. Както е видно
показанията на досъдебното производство/прочетени по съответния ред/ са в друга
насока и когато му беше дадена думата да разкаже в съдебно заседание всичко,
което му е известно, той повтаря постоянно едно и също нещо, че той е виновен.
Повече от очевидно е, че на този свидетел е повлияно/обяснимо и с пълната му
неграмотност/ по някакъв начин да поема вината върху себе си, без в тази насока
да има какъвто и да било факт. Възражението е неоснователно.
По петото оплакване.
От
показанията на св.С.Ю. се установява фактът на хвърляне на камъка и счупване на
стъклото на прозореца. Същото се установява и от показанията на св. Р.И.М.,
дадени на досъдебното производство и прочетени пред съда по съответния ред. Защо
се дава вяра на показанията от досъдебното производство бяха изложени мотиви в
предходното оплакване.
По шестото оплакване.
За тези
твърдения няма събрани нито писмени, нито гласни доказателства. Има епикризи,
съдебното производство, но те са от 2019г. и 2020г. във връзка с отлагане на
делото по повод възникнало заболяване на подсъдимия Р.Р. по време на същото
това производство т.е. след деянието.
На фона на
горното възраженията на подсъдимите и защитата им са неоснователни, освен това
следва да се посочи и следното: От свидетелските показания на С.И.Ю. от
съдебното производство и прочетените по реда на чл.281 от НПК от досъдебното
производство се установява, че деянията, описани във фактическата обстановка на
прокурора са извършени, така както е описано. Осъществено е влизане в чуждо
жилище, така както е описано от тримата подсъдими, Г.М. е счупила въпросния
прозорец, Г.М. и М.Р.М. са осъществили закана с
убийство спрямо С.И.Ю. и Р.И.М. по смисъла на чл.144
ал.3 от НК и освен това са подбудили С.И.Ю. по смисъла на чл.293 ал.2 от НК да
извърши престъпление по чл.290 от НК. Тези обстоятелства се установяват и от
показанията на св. Р.И.М., който очевидно си променя показанията в съдебно заседание, като
въздействието върху него е толкова очевидно, че няма как да не се пренебрегнат
показанията от съдебната фаза и да се даде вяра на показанията в досъдебната,
включени по реда на чл.281 от НПК. Този свидетел пред съдебния състав постоянно
повтаряше, че той е откраднал банковата карта без някой да го е питал за това,
като същевременно избягваше да обясни фактите, поне приблизително на начина, по
който го е направил на досъдебното производство. По-горе бяха изложени още
съображения в тази насока и не е необходимо да се повтарят.
От показанията на Е.Ю.М. се
установява отнемането на дебитната карта, тегленето от нея на сумата от 400лв,
отиването в обслужващата банка и подаване на заявление за блокиране на същата и
това, че картата и изтеглените пари не са върнати на пострадалата. Освен това
от показанията на тази свидетелка се установява, че подсъдимата Г.М. е видяла
къде пострадалата си държи дебитната карта. Тези обстоятелства се установяват и
от показанията на св. Ю.Ш.М. на досъдебното производство, включени по съответния
ред и потвърдени от него след прочитането им. От показанията на св. Л. Г. А., в съдебното
производство и прочетените по реда на чл.281 от НПК се установява, че „често се
случва лица от ромски произход“ да я молят да им съдейства за теглене от
банкомат. Действително тази свидетелка или е забравила или нещо я притеснява да
опише тегленето на парите/с оглед установеното от камерата и експерта/,
но в крайна сметка тя работи на наблизо, сама признава, че е имала един път
такъв случай/да оказва съдействие за теглене на пари/, което води до извода, че
описаното в тази насока в обвинителния акт е обосновано.
При така установеното от фактическа страна следва да се приеме, че с
деянията си Подсъдимата - Г.Д.М. е осъществила от обективна и субективна страна
състави на 5 различни престъпления: по чл. 249 ал.1 от НК, по чл.170 ал.2,вр.
ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК, по чл.216 ал.1 НК, по чл.144 ал.3,вр. ал.1, вр.чл. 26
ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.293 ал.1,
вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК.
Подсъдимият М.Р.М. с деянията си
осъществил от обективна и субективна страна състави на 3 различни
престъпления: по чл.170 ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.26 ал.1 НК, по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК и по
чл.293 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.
Подсъдимият Р.М.Р. с деянието си осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.170 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК.
За
престъплението по чл.249 ал.1 от НК извършено от Подс.М. са налице
съставомерните признаци: Дебитната карта представлява платежен инструмент по
смисъла на чл.93, т.24 от НК. На 17.
11. 2016 г. в гр. П. в сградата на УМБАЛ-„***", е използван платежен инструмент- дебитна
карта - "***" с № ************ с издател банка „***" АД, при
условията на посредствено извършителство чрез наказателно неотговорната С.Ю. и
съдействието на св. А. без съгласието на титуляра- Е.Ю.М. *** е изтеглила
парична сума в размер на 400 лв. от АТМ-устройство *** на банка „***" АД. Подс.
М. е действала при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК, а именно, че като използва платежен инструмент без
съгласието на титуляра цели да изтегли чрез него парични средства, затова и Подс.М.,
както от обективна, така и от субективна страна е извършила престъпление по
чл.249 ал.1 , вр. чл.26 от НК.
За
престъплението по чл.216 ал.1 от НК извършено от Подс.М. са налице
съставомерните признаци: от обективна страна предмет на посегателството е чужда
движима вещ притежаваща паричен еквивалент- 1 бр. плоско безцветно
стъкло с размер 500/500/3 мм., на стойност 10.00 лв. , монтирано на прозорец на
къща в с. ***, ул. *** № 2 и собственост на другиго- на Р.И.М. от с.с. По отношение на вещта е упражнено пряко
физическо въздействие в резултат на което тя не е могла да бъде използвана по
обичайното си предназначение /Стъклото е счупено-унищожено/, т.е. субстанцията
на вещта по такъв начин е засегната, че същата е станала негодна за употреба. Деянието е
извършено умишлено, предвид фактите в приетата фактическа обстановка. Следва да
се подчертае, че в случая ниския размер на стойността на унищоженото имущество
не обосновава нито приложението на чл.216 ал.4 от НК, нито чл.9 ал.2 от НК.
Деянието е извършено по време и място на другите деяния по обвинителния акт по
чл.170, 293 и 144 от НК и целта му е била да засили въздействието на тези
деяния. Това придава на престъплението по чл.216 от НК в случая обществена
опасност значително надвишаваща тази на унищожено имущество в размер на 10лв. Начинът
на счупването на стъклото показва засилена агресия при осъществяване на другите
деяния и не следва да се разглежда изолирано от тях, точно обратното следва да
се обсъди наред с тях, за да се разкрие истинския характер на обществената
опасност. Освен това не може счупеното стъкло да се разглежда само като
стойност, а следва да се прецени като защита на дома на пострадалите от
атмосферните влияния/деянието е станало през зимата/ и това, че е част от
преграда здраво направена за защита на имот.
За престъплението по чл.170 ал.2, вр.
ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК осъществено от Подс. М. и Подс. М. от обективна страна е налице влизане в чуждо
жилище от две и повече лица 02.02.2018г. 04.02.2018г., при което е използвана
различна по проявление и интензитет и описани в обстоятелствената част
физическа сила от двамата подсъдими, налице е квалифициращия признак, повече от
две лица . Налице е и второ деяние с
което е осъществен поотделно състав на едно и също престъпление- по чл.170
ал.2, вр. ал.1, НК, като двете деяния са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, т.е. налице е продължавано престъпление обуславящо и правна
квалификация по чл.170 ал.2, вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК за всеки един от тях.
За престъплението по чл.170 ал.2, вр.
ал.1 НК осъществено от подс.Р. е налице от обективна страна влизане в чуждо
жилище от две и повече лица на 02.02.2018г., при което е използвана различна по
проявление и интензитет и описани в обстоятелствената част физическа сила него,
налице е квалифициращия признак, извършено от две или повече лица обуславящо и
горната правна квалификация.
От субективна страна, деянията на
всеки един от тримата подсъдими Г. М., М. М. и Р. Р. са осъществени виновно,
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Всеки
един от тях е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът им е обхващал,
както обстоятелствата, че използвайки физическа сила, а подсъдимите М. и М. и
заплахи влизат в чуждо жилище, така и,
че същите действия са обществено опасни и с тях нарушават неприкосновеността на
чуждото жилище, това на пострадалия Р. М..
За
престъплението по чл.144 ал.3, вр. ал.1, вр.чл. 26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК
осъществено от подс. Г.М. и подс. М. М.
от обективна страна, при всяко от деянията /на 02.02.2018г. и на 04.02.2018г. в
с.***/ всеки един от тях е извършил действия, изразяващи се в отправяне на
заплахи за убийството на пострадалите С. Ю. и Р. М. „ще запаля къщата и ще
изгорите живи“. Едновременно с това и
заплахите „че ще отвлече голямата й дъщеря - Г. С. И. от училище“ и “ще убия
това в корема ти“ и „Ще убия децата ти“
и „ще запали къщата на ул. ***,№2“
собственост на св. Р. и всички те са възбудили основателен страх за
осъществяването им. Пряка последица от заканите
с убийство е възникналият основателен страх в съзнанието на пострадалите
от осъществяването им, безпокойство и притеснения, като дори за кратко време са напуснали и домът си
и променили и навиците си. Всяко от двете деяния е извършено в резултат на
възникнал общ умисъл, т.е. налице е съучастие /съизвършителство/
по смисъла на чл.20 ал.ІІ от НК. Деянията
им са две, като с второто е осъществен поотделно състав на едно и също
престъпление в съучастие като извършители - по чл.144 ал.3,вр. ал.1, вр.чл.20
ал.2 НК, двете деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т.е.
налице е продължавано престъпление обуславящо и правна квалификация по чл.144
ал.3, вр. ал.1, вр.чл. 26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК за всеки един от тях.
За
престъплението по чл.293 ал.1, вр.чл.26 ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК осъществено от
подс. Г.М. и подс. М. М. от обективна страна, при всяко от деянията /на
02.02.2018г. и на 04.02.2018г. в с.*** / по отношение на св.Ю. всеки един от тях
в съучастие като извършител е извършил действия, като в разговори упорито е
мотивирал свидетелката да депозира показания, с които да лъжесвидетелства, т.е.
да извърши престъпление по чл.290 от НК, като пред надлежен орган на
властта-разследващ полицай при ОД на МВР-П. по ДП №Д- 24/17 г. по описа на ОП- П.,
в качеството си на свидетел устно, съзнателно да потвърди неистина, като заяви,
че е извършител на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК, с които показания да
опровергае като неистински дадените от нея свидетелски показания по ДП №Д-
24/17 г. по описа на ОП-П.. Въпреки, че св.Ю. е отказала деянията на подсъдимите
М. и М.М. са довършени с факта на
осъществяване на действия по склоняването
на свидетелката да даде лъжливи показания. Всяко от двете деяния е извършено в резултат на възникнал общ умисъл,
т.е. налице е съучастие /съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.ІІ от НК/. Подсъдимите
М. и М. са извършили по две деяния, с
което са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.293 ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК, а с това и всеки един от тях е осъществил състав
и на продължавано престъпление–чл.26 ал.1 НК, тъй като двете деяния са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, а това обуславя правна
квалификация по чл.293 ал.1,вр.чл.26
ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.
В
досъдебното производство и в обвинителния акт подс. М. е привлечена в качеството на обвиняем по
по-тежко наказуемо престъпление - по чл.293 ал.2 ,вр. ал.1,вр.чл.26 ал.1
вр.чл.20 ал.2 НК, което не се подкрепя от доказателствата по делото при
съобразяване и с разпоредбата на специалната част на НК. Поради това е
необходимо да се постанови оправдателен диспозитив по отношение на обвинението
по чл.293 ал.2 от НК и подсъдимата бъде призната за виновна по ал.1 от същия
текст.
Относно наказанията:
Г.Д.М. е
осъществила деянието по чл. 249 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание от две до осем години и с глоба до двойния размер на
получената сума. При условията на чл.55 ал.1 т.1
вр. чл.54 от НК и при следните смекчаващи вината обстоятелства:чисто съдебно
минало, сравнително малък размер на отнетата сума, съдът намира, че налице
изключително смекчаващо вината обстоятелство – отнетата сума е значително под
размера на минималната работна заплата. При това положение дори най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, тъй като минимумът е
две години лишаване от свобода. Следва
наказанието да се определи в рамките на една година лишаване от свобода и глоба
в размер на четиристотин лева. Въпреки
приложението на чл.55 от НК съдебният състав приема, че не са налице основания
за приложение на чл.55 ал.3 от НК. В тази насока следва да се има предвид, че
подсъдимата не е възстановила доброволно сумата на пострадалата. Освен това е
използвала доверието на пострадалата за отнемане на банковата карта, като е
проявила хитрост/тайно е наблюдавала къде си държи картата пострадалата/, за да
се сдобие с нея.
Г.Д.М. е
осъществила деянието по чл. 216 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода до пет години. При условията на чл.54 от НК и при следните
смекчаващи вината обстоятелства: чисто съдебно минало и изключително ниска
стойност на унищожения предмет следва наказанието да се определи в рамките на общия
минимум- три месеца лишаване от свобода.
Г.Д.М. е
осъществила деянието по чл. 170 ал. 2
вр. ал. 1 увр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до
пет години. При условията на чл.54 от НК и при следните
смекчаващи вината обстоятелства чисто съдебно минало и отегчаващи – деянието е
при условията на чл.26 от НК следва наказанието да се определи в рамките на
една година лишаване от свобода.
Г.Д.М. е
осъществила деянието по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 ,вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. При
условията на чл.54 от НК и при следните смекчаващи вината обстоятелства - чистото
съдебно минало. Следва наказанието да се определи в рамките на една година
лишаване от свобода.
Г.Д.М. е
осъществила деянието по чл. 293 ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с пробация. При условията на чл.54 от НК и при следните смекчаващи вината
обстоятелства чисто съдебно минало и отегчаващи приложението на чл.26 от НК.
Следва наказанието да се определи в рамките на шест месеца лишаване от свобода.
На основание
чл.23 от НК следва да се определи едно общо наказание в размер на една година лишаване
от свобода. На основание чл.23 ал.3 от НК следва да се присъедини към
наказанието лишаване от свобода в размер на една година наказанието глоба в
размер на 400лв, наложено по чл.249 ал.1 от НК.
На основание чл.66 от НК следва да се
отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на
една година по отношение на Г.Д.М. с четири години
изпитателен срок. В тази насока съществено е това, че подсъдимата не е осъждана
и целите на наказанието могат да бъдат постигнати с приложението на института
на условното осъждане.
М.Р.М. е
осъществил деянието по чл. 170 ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години. При условията на чл.54 от НК и при следните смекчаващи вината
обстоятелства:кратковременно извършване на деянията и характера на същите,
разкриващ не особено висока обществена опасност - все пак пострадалите и подсъдимия са се
познавали и са поддържали добри отношения до случая. От друга страна лошите
характеристични данни са отегчаващо вината обстоятелство. При това положение
съдът приема, че справедливото наказание е една година лишаване от свобода.
М.Р.М. е
осъществил деянието по чл. 144 ал. 3, вр.
ал. 1 ,вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест
години. При условията на чл.54 от НК и при горните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства наказанието на подсъдимия следва
да се определи в рамките на една година лишаване от свобода.
М.Р.М. е
осъществил деянието по чл. 293 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК., за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с пробация. При условията на чл.54 от НК и при горните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства следва наказанието да се определи в рамките на шест месеца
лишаване от свобода
На основание чл.23 от НК следва да се определи едно
общо наказание на М.Р.М. в размер на една година лишаване от свобода.
На основание чл.66 от НК следва да се
отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на
една години по отношение на М.Р.М. с четири години
изпитателен срок. Съдебният състав приема, че въпреки установената съвкупност
от престъпления и лошите характеристични данни за подсъдимия целите на
наказанието и особено поправянето на подсъдимия може да се постигне с прилагане
на условното осъждане. Вярно е, че подсъдимия има предходно осъждане на
пробация и се води осъждан, но съдът приема, че максималния изпитателен срок ще
окаже необходимото поправително въздействие.
Р.М.Р. е
осъществил деянието по чл. 170 ал. 2
вр. ал. 1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода
от една до пет години. При условията на 55 ал.1 т.1 вр. чл.54
от НК и при наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство – силно
влошеното му здравословно състояние, видно от приложените епикризи с диагноза
исхемичен инсулт, на подсъдимия следва да се определи минимално възможното
наказание лишаване от свобода. Следва наказанието да се определи в рамките на три
месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание съответства на
съществено по-малкото участие на подсъдимия в деянието – от една страна само на
датата 02.02.2018г. и от друга липсата на тази престъпна активност, установена
у другите подсъдими. Освен това деянието на този подсъдим не е при условията на
чл.26 от НК.
На основание чл.66 от НК следва
определеното наказание да се отложи по отношение на изтърпяването с три години
изпитателен срок. Прилагането на минималния изпитателен срок в случая е
достатъчно за постигане на превъзпитателния ефект спрямо подсъдимия Р.М.Р..
На
фона на горното и предвид изхода в наказателната част следва да бъде осъдена Г.Д.М. на основание чл.45 от ЗЗД да
заплати на Е.Ю.М. причинените вреди с деянието по чл.249 ал.1 от НК в размер на
400лв, както и да заплати държавна такса по сметка
на ПОС в размер на 50лв по чл.2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс.
Следва да бъдат осъдени подсъдимите Г.Д.М., М.Р.М. и Р.М.Р. солидарно да заплатят
разноски в полза на ОД на МВР-П. в размер на 1746,20 лева и в
полза на ПОС в размер на 500лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: