Р Е Ш Е Н И Е № 218

 

гр. Видин,   27.06.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Видинският районен съд, IV-ти наказателен състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря М. Петрова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 580……

по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Г.Я.П., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № ДАИ-0000015/12.02.2019г. на Началник отдел АНД в ГДАИ - гр. София, ул. „Гурко“, №5, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. чл. 178а,  ал. 7, т. 1, пр. 1  от ЗДвП – глоба в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, буква "б" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, във вр. с Приложение 5, част II, раздел 1, т. 2, б. „б“ от същата Наредба.

          Жалбоподателят в жалбата си и в с.з. оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

         Процесуалният му представител не заема становище в с.з. 

          Ответната страна не заема  становище в с. з., като от административно наказващия орган е постъпило писмено становище, придружаващо жалбата, съдържащо  искане да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.         

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На 14.08.2018 г.около 09:50 ч. в гр. Монтана, бул. Христо Ботев 56, след направена справка в информационна система ИА АА на основание сигнал с peг. № 50-00-562#1/23.07.2018 г. за КТП АВТОМОТОР АД с разрешение №922/23.03.2022 г. се констатирало следното от контролните органи на ОО „АА“ - Монтана: На 04.06.2018 г. за периода от 11:08 ч. до 11:30 ч., Г.Я.П., в качеството си на председател на комисия за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност /ППП ТИ/ на „Фолксваген Пасат“от категория М1 с peг. №РР7257АХ, собственост на „Ти и Ко“ЕООД, ЕИК117659903, не е преустановил извършването на периодичен преглед на МПС, за което при автоматичната проверка в информационната система по чл. 11, ал.3 от Наредба Н-32 на МТИТС/Министерство на транспорта информационните технологии и съобщенията/ за наличието на платен данък върху превозните средства не се е получило потвърждение, че не се дължи /има задължение за МДТ /местни данъци и такси/. Председателя на комисията е издал протокол със заключение - ППС се допуска за движение по пътищата отворени за обществено ползване в 11:30 ч. на дата 04.06.2018 г.

           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля А. А. - актосъставител, свидетелите Л. К. и А. А. и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

          Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:          

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

           Видно от АУАН и НП отговорността на Г.Я.П., в качеството му на председател на комисия за извършване на годишен технически преглед, е ангажирана на основание чл. 178а,  ал. 7, т. 1, пр. 1  от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на  чл. 43, ал. 1, т. 1, буква "б" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, във вр. с Приложение 5, част II, раздел 1, т. 2, б. „б“ от същата Наредба, която въвежда задължение при извършване на периодичните прегледи, председателят на комисията да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодичните прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията, определени в наредбата. 

          Съгласно чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ, заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Следователно, "дължимият данък" е данъкът, за който към момента на извършване на техническия преглед са изтекли сроковете по чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ. Но жалбоподателят не е наказан за нарушение по чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ, а за такова по чл. 43, ал. 1, т. 1 буква "б" от Наредбата. Освен това, разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 (отм., бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) от Наредбата,  препращаща към чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ, е отменена към момента на нарушението.

      Съгласно разпоредбата на Приложение 5, част ІІ, раздел 1, т. 2 буква "а" към Наредбата, в приложимата редакция към датата на извършване на деянието, се изисква периодичен преглед на ППС да се извършва, ако се получи потвърждение от автоматичната проверка в информационната система по чл. 11, ал. 3 за наличието на, че не се дължи данък върху превозното средство, като в противен случай председателят на комисията отразява несъответствията в протокола (приложения № 9, 10, 11 или 15) и не извършва периодичния преглед на ППС /първоначалната проверка на уредбите, които позволяват работата на двигателя с ВНГ или СПГ.

     Основателно е оплакването на жалбоподателя  за липсата на яснота в съдържанието на АУАН и НП за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Разпоредбите на чл. 178а,  ал. 7, т. 1, пр. 1  от ЗДвП и на чл. 43, ал. 1, т. 1 буква "б" от Наредбата са бланкетни, тъй като вменяват общо задължение за недопускане извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за това, определени с подзаконовия нормативен акт, и следва да бъдат запълнени с друга норма, регламентираща конкретно правило за поведение. В случая в акта и в постановлението бланкетния състав на чл. 43, ал. 1, т. 1 буква "б" е запълнен с „Приложение 5, част II, раздел 1, т. 2, б. „б“ от същата наредба.“ – там е описан извършен преглед на МПС с неплатен данък, т. е. факти, относими към друго правило за поведение.

     Санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от ЗДвП съдържа наказание глоба за председател на комисия, извършваща прегледи, или за технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията, определени с Наредбата, т. е. с тази норма законодателят санкционира допустителство, а не пряко извършване на периодичен преглед при неспазване изискванията на Наредбата. Свидетелите А. А. и Л. К. ***, твърдят, че АУАН е съставен за установено при проверката допустителство, а свидетелят А. А. – служител на ОД на МВР – Видин твърди, че при проверката е установено издаване на протокол за годишен технически преглед, без в системата да има платен данък върху ППС, т.е. твърди се установено извършителство. Съгласно чл. 10 от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) При административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Същото е от съществено значение и за субективната страна на нарушението, с оглед изискването за пряк умисъл при извършителство. В акта и в постановлението обаче изрично е посочено, че жалбоподателят, като председател на комисията, е извършил прегледа, т. е. наказан е като пряк извършител на нарушение с налагане на глоба за допустителство и то както с бланкетната норма на чл. 43, ал. 1, т. 1 буква "б" от Наредбата, така и на основание бланкетната норма на чл. 178а,  ал. 7, т. 1, пр. 1  от ЗДвП. С НП жалбоподателят е наказан за това, че не е преустановил извършването на периодичен преглед на МПС, като такава форма на изпълнително деяние не се съдържа никъде в посочените в АУАН и НП законови разпоредби, следователно е наказан като извършител съгласно с „Приложение 5, част II, раздел 1, т. 2, б. „б“ от същата наредба.“. Всъщност, последната разпоредба е от Методика за извършване на периодичен преглед за техническата изправност на пътните превозни средства (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата (Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г.,  бр. 73 от 2014 г., в сила от 1.09.2014 г., изм., бр. 38 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 20.05.2018 г.). След като е приел, че е извършено нарушение на Методиката наказващият орган е следвало да посочи и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата, която съдържа изрично препращане към Приложение № 5 от Методиката, а не да се позовава единствено на общите бланкетни разпоредби на чл. 178а,  ал. 7, т. 1, пр. 1  от ЗДвП и чл. 43, ал. 1, т. 1, буква "б" от Наредбата, които препращат общо към нарушения по подзаконовия нормативен акт и не съдържат изрично препращане към Методиката. 

       По делото е представено копие от болничен лист, от Специализирана ЛКК – Урология, Клиника Урология, при МБАЛ „Света Ана - Варна“ АД, от чието съдържание е вино, че жалбоподателят е бил в отпуск за временна неработоспособност от 10.05.2018 г. до 11.06.2018г., т. е. включително и на процесната дата на нарушението. Свидетелите А. А. и А. А. твърдят, че не са установили дали на процесната дата жалбоподателят е бил на работа като председател на комисия. Съгласно разпоредбата на  чл. 52, ал. 4 от ЗАНН в тежест на административно наказващият орган е да установи с допустими от закона доказателства всички обстоятелства досежно извършеното нарушение. В конкретния случай административния орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства, каквито предвид гореизложеното са налични по образуваната административнонаказателна преписка, за да се установи по безспорен начин административното нарушение и нарушителят.

       Изложеното налага извод, че с АУАН липсва годно повдигнато обвинение за извършено съставомерно административно нарушение при смесване на формите на изпълнителното деяние, при противоречие между обстоятелствената част на НП и констативната част на АУАН с приетата правна квалификация на нарушението, която също е вътрешно противоречива, съответно и с НП не е санкционирано такова, което освен че съществено затруднява правото на защита на наказаното лице, е и неотстранимо в съдебната фаза на производството, поради което съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В АУАН и НП липсва позоваване на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата, препращаща към Методиката по Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, като не е записано и че се препраща към Методиката, а общо към наредбата,  относно обвинение за неизвършване на проверка в системата по чл. 11, ал. 3 от Наредбата за платен данък на автомобила с произтичащите от това последици и отговорност. В НП липсва и посочен период, за който данъкът на представеното за преглед МПС не е бил платен, с оглед изискуемостта на вземането за данък върху ППС, което е съществено процесуално нарушение, внасящо неяснота на обвинението на самостоятелно основание, поради което органът не може да се позовава на същото, за да разширява обема на обвинението.

          В този смисъл Съдът намира, че  НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

          Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДАИ-0000015/12.02.2019г. на Началник отдел АНД в ГДАИ - гр. София, ул. „Гурко“, №5, с което на жалбоподателя Г.Я.П., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. чл. 178а,  ал. 7, т. 1, пр. 1  от ЗДвП – глоба в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, буква "б" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, във вр. с Приложение 5, част II, раздел 1, т. 2, б. „б“ от същата Наредба.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.                                                       

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :