Решение по дело №71/2023 на Районен съд - Левски

МОТИВИ към Решение №24/11.04.2023 г., постановено по ч.н.д.
№71/2023г. по описа на Районен съд – Левски

Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
В РС – Левски е постъпило искане от РП – Плевен за задължително
настаняване и лечение на С. Л. К., ЕГН**********, с адрес:с. ***.
В искането се сочи, че в РП – Плевен е осъществена проверка, при
която са събрани данни за разкриване на процедура по реда на чл. 156 и сл. от
Закона за здравето по отношение на С. Л. К..
За изясняване на обстоятелствата по случая била възложена и
извършена проверка от органите на полицията. В хода на проверката било
установено, че С. Л. К. страда от психично заболяване с диагноза „параноидна
шизофрения“ и е постъпвал на лечение в различни психиатрични заведения в
областта.
Сочи се, че в хода на проверката били събрани достатъчно данни за
непровокирана агресия на К., насочена към неговите родители и случайни
лица. Установено било, че въпреки предписаната терапия К. не си пиел
редовно лекарствата, което водело до промяна в поведението му, като така се
явявал заплаха за себе си и за околните. След инцидент с негово участие от
23.02.2023г. служители на РУ – Левски, участък Белене го настанили за
лечение в Психиатрична клиника.
Прокурорът счита, че в поведението на С. Л. К. има отклонения от
общоприетото за нормално и лицето попада под хипотезата на чл. 146, ал.1,
т.1 и 2 от Закона за здравето. К. застрашавал с действията си както околните,
така и себе си, като съществувала реална опасност да извърши
общественоопасно деяние.
Предвид изложеното е отправeно искане РС – Левски да постанови
решение, с което да настани на основание чл.158 и сл. от Закона за здравето
С. Л. К., ЕГН********** на задължително лечение.
В съдебно заседание представителят на РП – Плевен поддържа
искането относно настаняването на К.. Счита, че са налице предпоставките на
чл.155 от Закона за здравето същият да бъде настанен на задължително
лечение.
Служебният защитник на лицето, чието настаняване се иска, счита,
че е установено по един несъмнен начин, че по отношение на
освидетелствания са налице предпоставките на чл.155 от Закона за здравето -
че той страда от заболяване шизоафективно разстройство маниен тип, което
заболяване е в кръга на болестите, които попадат в разпоредбата на чл.155, че
това заболяване има като последица поведение, което би могло да се явява
опасност както за самия освидетелстван, така и за околните.
В съдебно заседание е изслушано лицето, чието настаняване се иска.
К. заявява, че счита, че има нужда от лечение и е съгласен с предложението
на комплексната експертиза.
Разпитани са свидетели, от показанията на които се установява, че
1

освидетелстваният с поведението си е опасен както за себе си, така и за
обществото и има голяма вероятност отново да извърши противоправно
деяние.
Становище е дал психиатър, според което на К. е била поставена
диагноза биполярно афективно разстройство, сегашен епизод маниен, без
психотични симптоми – заболяване по чл. 146, ал.1, т.1 от Закона за здравето.
Вещото лице предлага да бъде назначена комплексна съдебно
психолого - психиатрична експертиза, която да бъде извършена при
стационарни условията в отделение за остри психотични разстройства на
Първа психиатрична клиника при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен.
В съответствие със становището на психиатъра съдът е назначил
комплексна психолого съдебно - психиатрична експертиза, която да даде
заключение налице ли е психично разстройство по отношение на С. Л. К.;
Същият представлява ли опасност за близки, околни, обществото и за себе
си; Страда ли от психично заболяване; В състояние ли е да дава информирано
съгласие, както и за характера и нуждата на лечение и продължителността му.
Вещите лица да предложат лечение за конкретното заболяване и
препоръчат лечебно заведение, където то може да се проведе.
Представена е съдебно - психиатрична експертиза, от чието заключение
се установява, че Стоанислав Л. К. страда от ШИЗОАФЕКТИВНО
РАЗСТРОЙСТВО. МАНИЕН ТИП.
Заболяването е визирано в разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.1 от Закона за
здравето.
Според заключението шизоафективните разстройства се характеризират
с две групи симптоми – подобни на тези на биполярно афективно
разстройство и на тези при шизофрения. По този начин тази патология
заемала междинна позиция между тези две нозологии, като всяка от тях имала
набор от пресичащи се черти.
Болестта има отрицателно въздействие върху социалните, семейни
лични взаимоотношения и ги унищожава. Според заключението, се изисква
своевременно и адекватно лечение, за да се купира пристъпът и да се
предотвратят необратими промени в предболестните характеристики на
личността. При осв. не била постигната ремисия на заболяването му.
Установява се от експертизата, че при осв. значително страда осъзнаването на
болестта. Подбудите му за действия са с болестен характер, което го правело
опасен за себе си, околните и за обществото.
Според заключението, са налице условията на чл. 155 от Закона за
здравето за настаняването му на задължително лечение. Поради факта на
болестта не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си.
Предложението е да бъде настанен на задължително лечение при
стационарен режим за срок от два месеца в Отделение за остри психотични
разстройства на Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД – Плевен.
Така представената писмена експертиза се поддържа и в съдебно
2

заседание.
Заключението на вещите лица по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза не е оспорено от страните и е прието от съда като вярно, точно и
компетентно изготвено.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира искането на
РП – Плевен за основателно и доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 155 от Закона за здравето на
задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал.1, т.1 и 2
от Закона за здравето, които поради заболяването си могат да извършат
престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им.
При така събраните доказателства, съдът приема, че С. Л. К. боледува
от шизоафективно разстройство. Маниен тип - заболяване, което попада в
разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.1 от Закона за здравето и със своето поведение
представлява опасност и за околните и за себе си.
Налице са двете кумулативно дадени предпоставки в разпоредбата на
чл. 155 от Закона за здравето, които регламентират условията за настаняване
на лицето на задължително лечение.
С. Л. К. страда от психично заболяване. С поведението си застрашава
собствения си живот и същевременно би могъл да прояви агресия и към
околните и представлява опасност и за тях.
Настаняването на освидетелствания на лечение в съответното заведение
би било в негов и обществен интерес.
Имайки предвид естеството на заболяването, както и поведението му, е
необходимо С. Л. К. да бъде настанен на задължително лечение при
стационарен режим за срок от два месеца в Отделение за остри психотични
разстройства на Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ ЕАД – Плевен, в какъвто смисъл е предложението на вещите лица.
Следва на основание чл. 162, ал.3 от Закона за здравето да бъде
назначено лице, определено от кмета на община Плевен, което да изразява
информирано съгласие за лечението на С. Л. К..
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3

Номер на акта:	24
Дата:	11 април 2023 г. (в сила от 18 април 2023 г.)
Съдия:	Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Дело:	20234410200071
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 март 2023 г.

Решение по дело №71/2023 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите