№ 284
гр. Кюстендил, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20251500500491 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл. ГПК .
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от Р. М. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., ж.к. „*****", бл. **, ет. *, ап. *, чрез пълномощника адв. Н.
Н., насочена против Решение № 495/07.10.2025 г., постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д. № 2070/2025 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е задължил, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Р. М. М. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо малолетните деца В. Ц. П. и Б. А. К.. Забранил е, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на Р. М. М.; да приближава на по- малко от 50 метра малолетните деца
В. Ц. П. и Б. А. К., обитаваното от тях жилище, училището, в което учи детето В. Ц.
П., детската ясла, която посещава детето Б. А. К., както и местата им за отдих и
социални контакти, за срок от 12 месеца.
Въззивникът релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Не споделя изводите на решаващия състав, че от негова
страна е извършен акт на домашно насилие над малолетното дете В. П.. Възразява
срещу извършения от районния съд анализ на събраните гласни доказателства. Счита,
че съдът необосновано е кредитирал представеното медицинско свидетелство на В. П.,
без да съобрази изявленията на майката, че детето често се спъва и удря, което би
могло да е причина за синините и нараняванията. Иска отмяна на обжалваното
решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор от насрещната страна ДСП
– Дупница, чрез директора Т. Т. К., в който възразява като неоснователна срещу
депозираната въззивна жалба, а обжалваният съдебен акт се приема за
законосъобразен, правилен и постановен в изключителен интерес на малолетните деца.
Иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
1
Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е
в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно
чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и
разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който
го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното
решение е правилно. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – гр. Дупница е образувано по молба по чл. 8,
т. 4 ЗЗДН, подадена от Директора на ДСП – гр. Дупница, с която се търси защита от
домашно насилие по отношение на малолетните деца В. Ц. П., с ЕГН ********** и Б.
А. К., с ЕГН **********, подадена срещу Р. М. М..
В молбата са изложени твърдения за осъществени от страна на ответника (който е
бил във фактическо съжителство с майката на малолетните деца Д. С. К. - К.), актове
на насилие спрямо детето В. Ц. П., като едни от последните актове на насилие
осъществил на 15.09.2025 г. в жилището на адрес: гр. Д., ул. „*******" № **, ет. **,
като му удрял шамари и скъсал учебниците му.
В хода на производството по гр.д.№591/2022 г. районният съд е издал заповед за
незабавна защита с оглед на заявено с молбата изрично искане в този смисъл. С
постановеното по делото решение районният съд е наложил мерки за защита на
малолетните деца по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата за защита е подадена от директора на ДСП – гр. Дупница с искане за
защита от домашно насилие за две малолетни деца, поради което е налице валидно
сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 4, б. "а"
ЗЗДН. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е лице,
което е във фактическо съжителство с майката на двете малолетни деца Д. С. К. - К., т.
е. попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 9 ЗЗДН.
Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от
01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради
което се явява допустима.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на
първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответника-
жалбоподател са в противоречие със събраните по делото доказателства. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими по спора доказателства.
От приложения по делото Доклад изх.№02/16.09.2025 г. на Директора на ОУ
„******“ – гр. Дупница, Доклад с изх.№7/16.09.2025 г. на К. А. – училищен
координатор, протокол от 16.09.2025 г. от проведена среща на мултидисциплинарен
екип към Община Дупница се установява, че по малолетното дете В. Ц. П. са
2
забелязани видими следи от наранявания по лицето – синини и драскотини. След
проведен разговор от класния ръководител и психолога на училището малолетното
дете посочило, че следите са причинени от бате Р. /човекът, с който майката
съжителства/. По думи на детето това се случило, защото след тържеството по повод
първия учебен ден, майката на детето поканила неговия баща да се качи до
обитаваното от тях жилище. Разбирайки това, ответникът Р. М. казал на малолетното
дете В., че е „кележче малко“, започнал да го рита с крак в главата и да го удря в
стената. Майката се опитала да го спре, но безуспешно. Ответникът счупил масичката
на В. и му скъсал учебниците.
До делото е приложено медицинско свидетелство, изготвено от д-р. Б. П.. В
свидетелството е отразено, че от страна на майката е съобщено за извършен на
15.09.2025 г., около 21.00 часа, побой на малолетното дете В. Ц. П. от познато лице,
при което детето е било ударено с ръце и ритано с крака. Събитието е станало на
адрес: гр. Д., ул. „****" № **, ет. **. В медицинското свидетелство е посочено, че при
детето са откроими кръвонасядания в областта на долния клепач на лявото око, със
синкаволивиден цвят и размер около 0.3/2.0 см., започващо от вътрешния очен ъгъл.
Окръглено кръвонасядане в областта на дясна буза, със синкаволивиден цвят и
диаметър около 2.0 см.; кръвонасядане в областта на кръста, с размер около 2.5/3.0 см.,
със светлосинкав оттенък.
От протокол от дата 17.09.2025 г., отразяващ среща – разговор на социалните
работници с бащата на детето В. – Ц. М. П. и неговия дядо по бащина линия – М. А.
П. се установява, че на бащата Ц. е бил нанесен побой от Р. М. вечерта на 15.09.2025 г.,
като на срещата със социалните работници Ц. се явил с лепенка под окото. Съобщава,
че Р. му позвънил около 20.30 ч. на посочената дата и му казал, че бие детето му В. и
че ще го изхвърли. Притеснен, бащата Ц., заедно с неговия баща М., тръгнали към
гр.Дупница да проверят какво се случва с детето. Пристигайки пред блока, където
живеят децата В. и Б., тяхната майка и ответника, били причакани от Р. и друг мъж,
които започнали да нанасят побой над Ц.. За побоя мъжете подали сигнал в РУ –
Дупница. Въпросната вечер не успели да се срещнат с детето В..
По делото е приложена преписка от РУ – Дупница, от която се установява, че на
16.09.2025 г. спрямо ответника Р. М. е предприета мярка за принуда – задържане под
стража за това, че на 15.09.2025 г. в гр. Д., ул. „****" № **, ет. ** е нанесъл лека
телесна повреда в условията на домашно насилие на малолетния В. Ц. П. –
престъпление по чл.131, ал.1, т.5 вр. чл.130, ал.2 от НК, за което е образувано ДП
№468/2025 г. по описа на РУ – Дупница. Задържането е било за срок от 24 часа, като
задържаното лице е освободено на 17.09.2025 г.
Във връзка с образуваното ДП е взето сведение от ответника Р. М. М., който
сочи, че с майката на децата - Д. С. К. - К. са във фактическо съжителство от около 6/7
месеца. Живеят съвместно с малолетните деца В. и Б.. На 15.09.2025 г. се прибрал от
работа към 20.00 часа, като между него и Д. възникнал скандал по повод посещение на
бившия й съпруг в обитаваното от тях жилище. Децата през това време били в
съдената стая. „Отишъл при тях и си го изкарал на В., като го ударил няколко пъти по
дупето и му зашлевил един шамар, при което детето паднало и си ударило главата в
стената“. След като провел разговор с бащата на В. – Ц., „пак се ядосал и отишъл пак в
стаята, където са децата и повторно ударил В.. Д. му се развикала и той преустановил
побоя“.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ц. И.
П.-класен ръководител на 1-ви б клас, в който учи детето В. П., М. А. П.-дядо по
бащина линия на детето В. П., Д. С. К. - К. - майка на малолетните деца В. П. и Б. К. и
М. Д. М. - баща на ответника Р. М..
От показанията на свидетелката Ц. П., класен ръководител на детето В. П., се
установява, че на 16.09.2025г. детето се явило на училище със синини по лицето и без
учебници. Същото споделило, както с класния си ръководител, така и с психолога на
3
училището, че съжителстващият с майка му Р. М. (когото нарича „бате Р.“), му удрял
шамари и ритници и му скъсал всички учебници, както и че го замерил с връзка
ключове, вследстивие на което има драскотина по лицето. Това се случило в
присъствието на по-малкия му брат, който бил в съседната стая, но чувал всичко.
Майка му се опитала да го защити, но “бате Р.“ бил много силен и я блъскал настрани.
Свидетелят М.П. дава показания, че вечерта към 20.30 ч. синът му- бащата на В.
П.- Ц. П., му казал, че му се е обадил Р. и му казал, че бие детето му и ще изхвърли
него и бившата му съпруга навън, да дойде да си ги вземе. Свидетелят и сина му
отишли в Дупница с колата на свидетеля, където били нападнати от ответника Р. М. и
баща му М. М..
Свидетелката Д. С. К. - К., майка на малолетните В. П. и Б. К., дава показания,
че на 15.09.25г. с нейния приятел Р. имали семеен спор, в който спор детето В.
постоянно „се бъркало“. Обяснили няколко пъти на детето, че когато възрастните
говорят и спорят, то не трябва „да се бърка“, защото може да се случи нещо. Детето
продължило „да се бърка“ и Р., за да му покаже колко са сериозни, му скъсал един от
учебниците- буквара. Докато майката и ответника обяснявали на детето, ръкомахайки,
го ударили с опакото на ръката. Един от двамата, или и двамата го „пернали“ по
лицето, под окото и то паднало, претъркулило се, всичко се случило изключително
бързо, след което се успокоили и си говорили. Всичко това се случило по време, в
което другото дете- Б., било в другата стая и играело игри на електронен таблет.
Свидетелката дава показания, че никога преди това Р. не е удрял децата или нея, както
и че се държи много добре с тях. Споделя, че всички документи, които подписала във
връзка със случая, била принудена да ги подпише от ДСП-Дупница, които я
заплашили, че ако не им съдейства, ще й вземат децата и ще ги настанят в различни
приемни семейства, обвинявали я, че не си обича децата и че защитава насилник.
Свидетелят М. М. сочи, че няма спомени какво се е случило на 15 и 16
септември 2025 г., защото на 14 септември погребал своята майка и бил под друга
емоция.
Другите събрани в хода на проинстнционното производство доказателства не
променят крайните изводи на съда, при което същите не следва да бъдат обсъждани.
Според легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г.,
в сила от 01.01.2024 г. /, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Ангажираните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, водя до безпротиворечивия извод за извършено на 15.09.2025 г. от страна
на ответника Р. М. М. домашно насилие спрямо малолетните деца В. Ц. П. и Б. А. К.,
изразяващо се в упражнено върху тях физическо и психическо насилие. Този извод
съдът формира както въз основа на посочените по- горе писмени доказателства, така и
с оглед дадените пред съда свидетелски показания. Преценени по реда на чл. 172 ГПК,
съдът намира, че обсъжданите показания са непротиворечиви, логични и
последователни, поради което ги кредитира. За съдебния състав не възниква съмнение,
че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което им се
доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства. Съдът
не кредитира като достоверни показанията на единствения очевидец на акта на
домашно насилие спрямо малолетните деца, а именно тяхната майка, доколкото
нейните показания не кореспондират с нито едно от останалите ангажирани в
производството доказателства, а са дадени с единствената цел да предпазят
съжителстващия с нея ответник, отричайки последния да е извършил сочените
физическо и психическо насилие спрямо децата. Тяхната доказателствена стойност е
4
разколебана от останалите ангажирани в производството доказателства, посочени и
обсъдени по-горе в съдебния акт.
Съдът дължи да отбележи, че малолетните деца представляват особено уязвима
категория лица, които поради възрастта си не разполагат с физическа, психическа и
емоционална зрялост да се защитят самостоятелно от насилствени посегателства. Те са
напълно зависими от пълнолетните лица, които упражняват родителски грижи или
фактическа власт върху тях, което обуславя засилена правна защита от страна на
държавата. Ето защо и за съда остава несъстоятелен довода на жалбоподателя, че
съдът не следва да дава вяра на разказаното от едно 6 годишно дете, тъй като макар и
по детски пресъздадено, описаното от детето негативно изживяване безспорно се
субсидира под термина „домашно насилие“, така, както е възприето и от останалите
съпричастни към случая лица.
Физическото насилие спрямо малолетно дете не може да бъде оправдано с
възпитателни мотиви, каквито доводи също се излагат от жалбоподателя, тъй като
подобно поведение противоречи на основните принципи за закрила на детето,
прогласени както в националното законодателство, така и в международните актове,
по които Република България е страна. Всяка форма на телесно наказание накърнява
достойнството на детето и създава риск от трайни физически и психически последици.
Съдът отчита, че целта на ЗЗДН е превантивна и защитна, като законодателят е
възприел политика на нулева толерантност към насилието в семейната среда, особено
когато жертва е дете. Неналагането на санкция би създало опасен прецедент, който би
толерирал насилствени модели на поведение и би поставил детето в състояние на
продължителен риск. Наред с това, принципът за най-добрия интерес на детето
изисква съдът да реагира незабавно и адекватно при всяко установено посегателство
върху неговата телесна неприкосновеност. Санкционирането на извършителя има не
само наказателен, но и възпиращ и възпитателен ефект, насочен към предотвратяване
на бъдещи актове на насилие. Ето защо съдът приема, че всеки доказан акт на
физическо насилие спрямо малолетно дете, независимо от неговата форма и
интензитет, обуславя прилагането на мерките и санкциите по ЗЗДН, с оглед
гарантиране на ефективна защита на детето и спазване на основните принципи на
правовата държава.
Само за пълнота съдът ще отбележи, че в ЗЗДН липсват дефиниции на
конкретните видове насилие, поради което следва да се приложи Правилника за
приложение на Закона за закрила на детето /ППЗЗДт/. В § 3 от ДР на правилника е
дадена дефиниция на "психическо насилие" и това са всички действия, които могат да
имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като
подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или
други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя,
настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури
подходяща подкрепяща среда. Преобладаващо проявите на психическо и емоционално
насилие се припокриват, защото чрез действията се засягат емоциите и психиката на
пострадалите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в продължителността на
въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на
посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия
случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.
ЗЗДН не изисква настъпване на вредоносен резултат – негативно изменение върху
психиката на пострадалия от домашно насилие, включително психична травма.
Достатъчно е поведението на извършителя да въздейства негативно върху
психическото спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея
уплаха, тревожност, стрес и други неприятни изживявания. Поради това и доколкото
малолетното дете Б. А. К. е станало свидетел на извършеното спрямо детето В. Ц. П.
физическо насилие, то правилно районният съд е постановил да се издаде заповед за
защита в полза и на двете деца.
5
Въззивният съд споделя мотивите на районния относно наложените мерки за
защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, които създават достатъчно гаранции за
пострадалите лица, че в бъдеще няма да бъдат отново обект на домашно насилие от
страна на въззивника. Налагането на повече от една от предвидените в чл.5 ал.1 ЗЗДН
мерки, в случая се обуславя от обстоятелството, че въпросният акт на домашно
насилие е таргетиран към две малолетни деца, което обуславя засилена правна защита
от страна на държавата.
В контекста на горното се налага обобщаващият извод, че обжалваният
първоинстанционен съдебен акт като валиден и допустим, а по същество и правилен,
трябва да бъде потвърден.
Относно разноските:
При този изход на спора и при условията на чл. 11, ал.3 във връзка с чл. 17, ал. 2
от ЗЗДН и предвид Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че дължимата държавна такса по делото
в общ размер на 12,50 лева, представляваща 1/2 от дължимата за първоинстанционното
производство държавна такса, следва да се възложи на въззивника.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 495/07.10.2025 г., постановено от Районен съд
– Дупница по гр.д. № 2070/2025 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ж.к. „****", бл. **, ет. **,
ап. ** да заплати по сметка на ОС Кюстендил държавна такса в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6