Р Е Ш Е Н И Е
№ 1146
гр. Пловдив, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря П. Ц. с участието на прокурора А. Т., като разгледа
докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 749
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Л.А.М., с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. С.П., против Решение № 255/13.02.2023г.,
постановено по АНД № 107/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), ХI н.с., с което е потвърден
Електронен фиш (ЕФ) Серия № К № 4655936, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който
на М. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
постановеното решение от състав на районния съд, е незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се отмени
изцяло ЕФ, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав
на съда. Претендира направените разноски за настоящата съдебна инстанция.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Пловдив, в нарочно писмено
становище, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли решението на
ПРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производството пред ПРС е бил EФ Серия К № 4655936 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система (ATCC ARH CAM S1) на 20.03.2022 г.
в 15:50 ч. на републикански път II-64 км 49+800 в посока север.
При въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, с
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, Л.М.,
в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил
„БМВ Х 1 Х ДРАЙВ“ с рег. № РВ 7852 ТС е бил санкциониран на основание чл. 189,
ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева за това, че управлява МПС
със скорост от 84 км/ч, при максимално разрешена скорост от 60 км/ч – нарушение
на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административното
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при
издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно е установено извършеното от лицето нарушение на чл. 21,
ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Като е стигнал до тези правни
изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са
също всички възражения на касатора и на тях е даден
отговор, подкрепен от събраните по делото писмени доказателства, поради което и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, изключително обстойни и
обосновани.
Неоснователни са възраженията, че първоинстанционният
съд е основал изводите си на неизяснена фактическа обстановка. Това е така,
защото, видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил всяко
едно от изискванията на ЗДвП и ЗАНН по отношение на оспорения акт и е изложил
мотиви за компетентността, формата, производството и материалната законосъобразност
на оспорения ЕФ, в т.ч. съдът е обсъдил и събраните по искане на жалбоподателя
доказателства, свързани със законосъобразното поставяне на пътен знак В26, а не
е дал отговор на нерелевирани възражения, както се
твърди от касатора.
Правилни са изводите на ПРС и досежно мястото на
извършване на нарушението. Изрично в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. е отразено, че мястото за контрол е именно км 49+800 м на
Републикански път II-64, което без съмнение е в обхвата на действие на пътен
знак В26, поставен при км 49+860 и с действие до км 49+736, който извод се
подкрепя и от събраните и неоспорени от страните доказателства. До извод в
обратната насока не води обстоятелството, че в протокола е посочено, че
разстоянието от пътния знак с ограничението до АТСС е 200 метра, доколкото от
значение, за да се прецени дали камерата заснема само МПС, които се намират в
зоната на действие на пътния знак В26, е не дали самата камера е разположена в
зоната на действие на пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане
на камерата са такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на
действие на пътния знак В26. А в конкретния случай в протокола изрично е
отбелязано, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания, като това
удостоверяване е скрепено с подпис на удостоверилия го полицейски служител.
При така установеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на спора, на ответната организация се дължат извършените
разноски по осъществената юрисконсултска защита,
които се констатираха в размер на 80
лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255/13.02.2023 г., постановено по АНД № 107/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХI н. състав.
ОСЪЖДА Л.А.М., с ЕГН ********** *** да заплати на Областна Дирекция на МВР -
Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.