№ 1650
гр. /.../, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110158549 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. №
68726/13.10.2021 г., с която „/..../” АД, ЕИК /...../, е предявило срещу ЗД „/.../”
АД, ЕИК /..../, осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за сумата
от 8 194,00 лева /осем хиляди сто деветдесет и четири лева/, представляваща
регресна претенция във връзка с изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 21.07.2016 г., около 16:40 часа, в гр. /..../, на кръстовището
между ул. Борис I и ул. Съединение, по вина на водача на лек автомобил
Мерцедес Е320, рег. № /..../, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени вреди на лек автомобил
Дачия Логан, рег. № /.../, застрахован по имуществена застраховка при ищеца,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/12.10.2021 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 21.07.2016 г., около 16:40 часа, в гр. /..../, на
кръстовището между ул. Борис I и ул. Съединение, т.е. в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско
на МПС“, е настъпило събитие – пътно-транспорно произшествие по вина на
1
водача на лек автомобил Мерцедес Е320, рег. № /..../, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени
вреди на лек автомобил Дачия Логан, рег. № /.../, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца. Поддържа, че след настъпването на
застрахователното събитие в „/..../“ АД е постъпило уведомление за щета,
понеже към момента на настъпване на процесното ПТП увреденото МПС –
лек автомобил „Дачия Логан“, рег. № /.../, е било застраховано при ищеца по
застраховка „Каско на МПС“ – застрахователна полица №
BG/08/516000800221. Твърди се, че при ищцовото дружество е било подадено
искане за оценка на причинените вреди по увреденото МПС и е образувана
преписка по щета № *********. Твърди, че експертите на дружеството са
извършили оглед, изготвили са опис и оценка на щетите, като същите са
оценени на 9 238,52 лева с включен ДДС и са начислени 15,00 лева
ликвидационни разходи по обработка на щетата. Посочено е, че стойността на
щетите надхвърля 70 % от действителната стойност на автомобила, която е
определена в размер на 11 684,42 лева, поради което щетата е била
определена като икономически тотал. Ищецът сочи още, че на 13.10.2016 г. е
изплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 8 179,00 лева,
представляваща 70 % от стойността на същия. Поддържа, че щетите по
застрахования при ищцовото дружество автомобил, са причинени от водача
на автомобил с лек автомобил „Мерцедес Е 320“, рег. № /.../, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество по
полица с период на застрахователно покритие от 21.03.2016 г. до 20.03.2017 г.
Моли се за постановяване на решение, с което ответникът ЗД „/.../“ АД да
бъде осъден да заплати на ищеца „/..../“ АД сума в размер на 8 194,00 лева,
представляваща регресна претенция във връзка с изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 21.07.2016 г., около 16:40 часа, в гр. /..../, на
кръстовището между ул. Борис I и ул. Съединение, по вина на водача на лек
автомобил Мерцедес Е320, рег. № /..../, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени вреди на лек автомобил
Дачия Логан, рег. № /.../, застрахован по имуществена застраховка при ищеца,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/12.10.2021 г./ до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗД
2
„/.../” АД, ЕИК /..../ е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага
становище по предявените искове. Твърди се, че вземането, което се
претендира с исковата молба е погасено по давност. Навеждат се доводи, че
ищецът не е спазил изискванията на чл. 380 КЗ за отправяне на писмена
претенция към ответника за заплащане на процесната сума преди подаването
на исковата молба. На това основание ответникът, моли, искът да бъде
оставен без разглеждане като недопустим, а производството да бъде
прекратено. Евентуално, в случай, че съдът счете иска за допустим, то същият
се оспорва по основание и по размер. Във връзка с оспорването по основание
се навежда довод, че липсва деликт, понеже не са установени всички
елементи от фактическия състав на деликта. Прави се и възражение за
съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС, застраховано при
ищеца. Отделно, искът се оспорва и по размер, като ответникът счита, че
сумата заплатена от ищеца на собственика на увредения автомобил, не
отговаря на действителния размер на щетите, причинени на застрахования
при ищеца автомобил в резултат на твърдяното в исковата молба
застрахователно събитие. Оспорва се, че увреденият автомобил е бил в добро
състояние преди настъпването на пътно-транспорното произшествие, като се
поддържа, че същият вече е бил значително увреден поради амортизационни
процеси. Моли се, при определяне на обезщетението, съдът да вземе предвид
запазените части на увредения автомобил. Прави се възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от името на ищеца или на третото лице
помагач, в случай че същото надхвърля минималния размер, определен в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Моли се за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан.
С определение № 832/12.01.2022 г., постановено в настоящото
производство и на основание чл. 219 ГПК, съдът е конституирал СМ. Т. ИЛ.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. /..../, бул. „/..../“, бл. /.../, вх. А, ет. 2, ап. 4, като
трето лице помагач на страната на ответника в производството.
Конституираното на страна на ответника трето лице помагач не е взело
становище по предявените искове.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. /.../,
3
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на реализиране на твърдяното в
исковата молба ПТП /21.07.2016 г./ за лек автомобил „Дачия Логан“, рег. №
/.../ е била сключена застраховка „Каско на МПС“ – застрахователна полица
№ BG/08/516000800221, със срок на застрахователно покритие от 10.03.2016
г. до 09.03.2017 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/21.07.2016 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил
„Мерцедес Е320“, рег. № /..../, включително на водача СМ. Т. ИЛ., е била
застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в
размер на 8179,00 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по
процесната щета са в размер на 15,00 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на сумата от 8 194,00 лева /осем
хиляди сто деветдесет и четири лева/, представляваща регресна претенция
във връзка с изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
21.07.2016 г., около 16:40 часа, в гр. /..../, на кръстовището между ул. Борис I и
ул. Съединение, по вина на водача на лек автомобил Мерцедес Е320, рег. №
/..../, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при
което са причинени вреди на лек автомобил Дачия Логан, рег. № /.../,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /12.10.2021 г./ до
окончателното й изплащане.
Възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск,
поради липса на изпратена преди завеждане на исковата молба извънсъдебна
регресна претенция, са неоснователни. Действително, съгласно разпоредбата
на чл. 380 КЗ предвижда, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Същевременно, обаче, разпоредбата на чл. 498,
ал. 1 КЗ предвижда, че увреденото лице, което желае да получи
4
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 освен в случаите,
когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице
е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание чл.
411 КЗ. Отправянето на извънсъдебна претенция от застрахователя по
имуществена застраховка на увреденото лице, който е встъпил в неговите
права и предявява претенция на основание на чл. 411 КЗ има значение
единствено по отношение поставянето в забава на застрахователя на
делинквента, но не е и предпоставка за допустимост на предявения иск по чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. /.../,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на реализиране на твърдяното в
исковата молба ПТП /21.07.2016 г./ за лек автомобил „Дачия Логан“, рег. №
/.../ е била сключена застраховка „Каско на МПС“ – застрахователна полица
№ BG/08/516000800221, със срок на застрахователно покритие от 10.03.2016
г. до 09.03.2017 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/21.07.2016 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил
„Мерцедес Е320“, рег. № /..../, включително на водача СМ. Т. ИЛ., е била
застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил
5
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в
размер на 8179,00 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по
процесната щета са в размер на 15,00 лева.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установяват от
събраните по делото доказателства, в това число Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 582 от 21.07.2016 г. по описа на ОДМВР-гр. /..../,
сектор „Пътна полиция“, искане за оценка на вреди от 25.07.2016 г., Акт за
установяване на административно нарушение № Г/547927 от 21.07.2016 г.,
съставен на лицето СМ. Т. ИЛ., в качеството му на водач на лек автомобил
„Мерцедес Е320“, рег. № /..../, Наказателно постановление № 16-1030-003846
от 11.08.2016 г. съставен на лицето СМ. Т. ИЛ., в качеството му на водач на
лек автомобил „Мерцедес Е320“, рег. № /..../ /влязло в законна сила на
03.04.2017 г./ и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебна автотехническа експертиза. От
горепосочените събрани по делото доказателства се установява следния
механизъм на процесното ПТП: на 21.07.2016 г., около 16:40 часа, лек
автомобил „Мерцедес Е320“, рег. № /..../, управляван от свидетеля СМ. Т.
ИЛ., се движи в гр. /..../, по ул. „Съединение“, с посока на движение от ул.
„Генерал Кесяков“ към ул. „Григорий Цамблак“, и на кръстовището с ул.
„Свети Княз Борис I – Покръстител“, поради преминаване на червен сигнал
на светофарната уредба, водачът реализира ПТП с идващия му от дясната му
страна и движещ се при зелен /разрешаващ/ сигнал на светофарната уредба,
товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../. Горепосочените доказателства
по безспорен и категоричен начин установяват механизма на реализиране на
процесното ПТП, описан по-горе. Като по отношение на това обстоятелство,
събраните в производството доказателства са еднопосочни и
безпротиворечиви и разкриват един и същ механизъм на реализиране на
процесното ПТП. От събраните по делото писмени доказателства се
установява още, че при реализиране на процесното проишествие, водачът на
лек автомобил „Мерцедес Е320“, рег. № /..../ е управлявал автомобила без да е
правоспособен водач, доколкото е управлявал МПС-то с наказателно
постановление № 16-5313-000044 от 25.03.2015 г., връчено на 03.05.2016 г.,
което не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 11.05.2016 г., т.е.
преди датата на процесното ПТП.
6
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните в производството съдебна
автотехническа експертиза се установи по делото, че от техническа гледна
точка, причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
лек автомобил „Мерцедес Е320“, рег. № /..../, който поради преминаване на
червен сигнал на светофарната уредба, реализира ПТП с идващия от дясната
му страна и движещ се при зелен /разрешаващ/ сигнал на светофарната
уредба, товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../. Вещото лице изрично
посочва, че процесното ПТП е било предотвратимо за водача на лек
автомобил „Мерцедес Е320“, рег. № /..../, при съобразяване със светлинните
сигнали на светофарната уредба, т.е. при спиране на червения /забранителен/
сигнал на светофарната уредба и изчакване на зелен /разрешителен/ сигнал на
същата. Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе
доказателства се установява в производството, че причина за реализиране на
произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес Е320“,
рег. № /..../.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 582 от 21.07.2016 г. по описа на ОДМВР-гр. /..../, сектор „Пътна полиция“,
искане за оценка на вреди от 25.07.2016 г., Акт за установяване на
административно нарушение № Г/547927 от 21.07.2016 г., съставен на лицето
СМ. Т. ИЛ., в качеството му на водач на лек автомобил „Мерцедес Е320“, рег.
№ /..../, Наказателно постановление № 16-1030-003846 от 11.08.2016 г.
съставен на лицето СМ. Т. ИЛ., в качеството му на водач на лек автомобил
„Мерцедес Е320“, рег. № /..../ /влязло в законна сила на 03.04.2017 г./ и
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че са
установени по делото, при условията на пълно и главно доказване,
настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм, участието на лицето,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и вината на
същото за настъпване на процесното ПТП от 21.07.2016 г.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, направено с отговора на исковата молба, за неоснователност на
исковите претенции, поради липса на вина у водача на лек автомобил
„Мерцедес Е320“, рег. № /..../ /чиято гражданска отговорност е била
7
застрахована при ЗД „/.../“ АД, към датата на реализиране на процесния
инцидент/ за настъпването на посоченото в исковата молба ПТП.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението
на ищеца щети по товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../ са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 21.07.2016 г. От
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена
от страните по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../ и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че срокът на експлоатация на товарен автомобил „Дачия
Логан“, рег. №/.../, към датата на процесното събитие /21.07.2016 г./ е 4
години, 4 месеца и 24 дни, считано от датата на първоначалната му
регистрация – 27.02.2012 г.
Относно действителния размер на настъпилата вреда, съдът напълно
кредитира заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, което не оспорено от страните. От заключението
на вещото лице се установява по делото, че всички увреждания по товарен
автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Установява се още, че действителната
стойност на процесния товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../, към
датата на настъпване на застрахователното събитие е 12 579,00 лева, както и
8
че стойността необходима за възстановяване на процесния товарен автомобил
„Дачия Логан“, рег. №/.../ към датата на настъпване на застрахователното
събитие е 12 424,24 лева. Предвид горното се установява, че в конкретния
случай и предвид получените, в резултат на процесното ПТП щети по
застрахования при ищеца автомобил, е налице тотална щета, в който случай
размерът на щетата представлява разликата между действителната стойност
на автомобила към датата на ПТП минус останките от катастрофата плюс
другите необходимо присъщи разходи. Установява се още, че действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП е в размер на 12 579,00 лева, като
същевременно стойността на запазените част е 30 % или 3774,00 лева.
Следователно, установява се по делото, че стойността на щетите, нанесени на
товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../, към датата на настъпване на
застрахователното събитие /21.07.2016 г./ е в размер на 8805 лева.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на
8805,00 лева. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 15,00 лева,
представляваща ликвидационни разноски във връзка с образуваната пред
ищцовото дружество щета.
Както бе посочено по-горе, общият размер на регресното вземане на
ищеца възлиза на 8820,00 лева, до който размер предявеният иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан. Доколкото
от ищеца се претендира сума в по-малък размер, а именно 8194,00 лева, то
предявеният иск се явява доказан за пълния предявен размер.
Предвид горното, съдът намира, че следва да разгледа, своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение на ответника за
погасяване по давност на претенцията за главница, заявена с исковата молба.
Константна и безпротиворечива е съдебната практика, че при
регресните искове на застрахователя срещу делинквента, респективно срещу
застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 411 от КЗ/
важи общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, а
течението й започва от момента на плащане на застрахователното
обезщетение на правоимащото лице /вж. в т. см. т.14 от ППВС №
7/04.10.1978 г., решение № 116/25.10.2010 г. по т. д. № 971/2009 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на ВКС, ТК, І т.
9
о. и решение № 48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о./. В
случая регресното правото на ищеца да иска възстановяване на платеното
обезщетение е възникнало на 13.10.2016 г. /от момента на удовлетворяването
на застрахования, съгласно представеното платежно нареждане от 13.10.2016
г. за заплатена в полза на /.../ ООД - дружеството извършило ремонта на
застрахования при ищеца товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../,
сумата от 8179,00 лева, представляваща стойността на извършения ремонт на
товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../ /, а искът е предявен на
12.10.2021 г., видно от датата на разписката от куриерската служба, чрез
която исковата молба е изпратена до съда. Следователно и предвид всичко
гореизложено, релевираното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на претенцията за главница с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на товарен автомобил
„Дачия Логан“, рег. №/.../. По обективния характер на съпричиняването е
налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС №
17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45 от
15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т.
д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г.
на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение
№ 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. №
762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на
ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
10
съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на
товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../ да е допринесъл с поведението
си за настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 21.07.2016 г.
между товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../ и лек автомобил
„Мерцедес Е320“, рег. № /..../ пътно-транспортно проишествие.
Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че вина за реализиране на процесния пътен инцидент има
водачът на лек автомобил „Мерцедес Е320“, рег. № /..../, който с поведението
си и поради преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, реализира
ПТП с идващия от дясната му страна и движещ се при зелен /разрешаващ/
сигнал на светофарната уредба, товарен автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../.
Същевременно от ответника /чиято е доказателствената тежест/ не са
представени доказателства за твърдяното в отговора на исковата молба
поведение на водача на поради преминаване на червен сигнал на
светофарната уредба, реализира ПТП с идващия му от дясната му страна и
движещ се при зелен /разрешаващ/ сигнал на светофарната уредба, товарен
автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../ и довело до причиняване на процесното
ПТП. По отношение на механизма на реализиране на процесното ПТП и
вината за настъпване на същото събраните по делото доказателства са
еднопосочни и на тяхна база безпротиворечиво се установява, че вина за
реализиране на процесното ПТП има единствено водачът на лек автомобил
11
„Мерцедес Е320“, рег. № /..../. В случай, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес Е320“, рег. № /..../ беше изпълнил задълженията си, вменени му от
закона, т.е. беше се съобразил със светлинните сигнали на светофарната
уредба, не беше преминал при наличие на червен /забранителен/ сигнал на
светофарната уредба и беше изчакал зелен /разрешителен/ сигнал на същата,
то не би било реализирано процесното ПТП, в който смисъл е и заключението
на вещото лице по приетата в производството съдебна автотехническа
експертиза. Както бе посочено по-горе за съпричиняването и за прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е от значение само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. По делото не е
установено по безспорен и категоричен начин поведение на водача на товарен
автомобил „Дачия Логан“, рег. №/.../, без което не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ, следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 8194,00
лева, като ответникът бъде осъден да заплати в полза на ищеца
горепосочената сума.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищцовото дружество.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 327,76
лева, за заплатен депозит за вещо лице в размер на 400,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00
лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „/.../“
АД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, бул. /.../ № 87,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „/..../” АД, ЕИК /...../, със
12
седалище и адрес на управление гр. /.../, бул. „/.../” № 68, сумата от 877,76
лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „/.../“ АД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, бул. /.../ № 87 да заплати в полза на „/..../” АД, ЕИК /...../, със седалище
и адрес на управление гр. /.../, бул. „/.../” № 68, на основание чл. 411, ал. 1, изр.
2 КЗ сумата от 8 194,00 лева /осем хиляди сто деветдесет и четири лева/,
представляваща регресна претенция във връзка с изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 21.07.2016 г., около 16:40 часа, в гр. /..../, на
кръстовището между ул. Борис I и ул. Съединение, по вина на водача на лек
автомобил Мерцедес Е320, рег. № /..../, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени вреди на лек автомобил
Дачия Логан, рег. № /.../, застрахован по имуществена застраховка при ищеца,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/12.10.2021 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „/.../“ АД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, бул. /.../ № 87 да заплати в полза на „/..../” АД, ЕИК /...../, със седалище
и адрес на управление гр. /.../, бул. „/.../” № 68, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 877,76 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по
гр.д. № 58549/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице помагач - СМ. Т. ИЛ., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13