РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Кюстендил, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20241520200838 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод на жалба от Л. К. Ф. С., **************,
срещу Наказателно постановление (НП) № 4485а-79/09.07.2024 г. , издадено
от Р. Б. , ЗА Началник на ГПУ Гюешево, с което на основание чл. 48, ал. 1, т 3
от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) й е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.
В жалбата твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Изтъква аргументи за предприети за незаконосъобразни действия на
контролните органи, твърдейки че е бела подведена от служители на Гранична
полиция, че „ поради влизане на България в Шенген, дните прекарани в
страната преди 31.03.2024 г., не представляват дни прекарани в Шенген“.
Представя доказателства за това, че вече е пътувала извън Р България, през
летище София и никой не я е уведомил, че престоят й в страната е превишен.
В съдебното заседание, жалбоподателката се представлява от нейния
1
съпруг – В. З. Б., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, Началник ГПУ Гюешево, редовно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата .
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката Л. К. Ф. С. е родена на ***********. Тя влязла в Р
България на 22.01.2024 г. Има статут на краткосрочно пребиваващ в Р
България чужденец , съгласно Регламент(ЕС2016/399 на ЕП на СЪВЕТА).
На 16.06.2024 г. С. и съпругът й В. Б., който е български гражданин,
пристигнали на ГКПП Гюешево, трасе – излизащи. Пътували с МПС , лек
автомобил м. „ Нисан“, с ДК№ ********.
В хода на паспортната проверка свид. В. Г. – мл. полицай при РДГП
Кюстендил, ГКПП Гюешево установил, че С. е превишила разрешеният й
срок за пребиваване на територията на страната с 67 дни. Според
актосъставителя последното влизане на жалбоподателката в Р България било
регистрирано на 21.01.2024 г.
В деня на проверката е съставен АУАН № 4485а-71, в който е описана
горната фактическа обстановка и е дадена правна квалификация на
нарушението – чл. 34 от ЗЧРБ. Никъде в АУАН не е отбелязано, че С. не
владее български език, както и по какъв начин е доведено до знанието й
съдържанието на съставения срещу нея АУАН, респ. нарушението, което й се
вменява във вина.
На 09.07.2024 г. , въз основа на съставения вече АУАН, Р. З. Б. на
длъжност ЗА началник ГПУ Гюешево издал атакуваното НП,като в него
възпроизвел дословно обстоятелствената част на АУАН и дал идентична
правна квалификация на нарушението – чл. 34 от Закона за чужденците в
България. За това нарушение , на осн чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧР, на Л. К. Ф. С.,
*********, притежаваща статут на краткосрочно пребиваваща на територията
на Р България, с адрес в страната:гр.***********, било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ. Административното нарушение се изразявало в
2
това, че чуждата гражданка е пребивавала на територията на страната 157 дни,
с което е превишила максимално разрешеният период на престой с 67 дни.
Според описаното в обстоятелствената част на НП С. е трябвало да напусне
страната до 20.04.2024 г. В тази връзка АНО е посочил, че нарушението е
извършено от жалбоподателката на 21.04.2024 г.
В хода на съдебното следствие са представени доказателства за това ,
че на 09.05.2024 г. Л. К.а С. е напуснала страната , през летище София и е
влязла отново в република България на 12.05.2024 г.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови
решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно
нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.
Процедурата по установяване на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН, като за неуредените в него случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към
субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателства в наказателния процес. Във
въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК,
съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са тези, които
са събрани по реда на НПК, като същите подлежт на проверка в хода на
съдебното следствие.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: Жалба; НП № 4485а-
79/09.07.2024 г.; АУАН № 4485а-71/17.06.2024 г.; Съобщение
№3148/16.06.2024 г. от началник смяна ГПу Гюешево протокол за връчване на
АУАН на чужденец, в присъствието на преводач; копие от паспорт на
жалбоподателката ; Заповед №993/27.06.2024 г. на Директора на РДГП
Кюстендил; Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-378 от
3
06.04.2020 г.;Пълномощно с рег.№5196/02.08.2024 г.; копие от електронен
самолетен билет; разпечатка от интернет страница на авиокомпания за
осъществено пътуване; удостоверение за сключен граждански брак, както и
събраните по делото и свидетелски показания.
Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред
доказателства за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях, по несъмнен начин се установява възприетата от
съда фактическа обстановка.
При така установеното, съдът от правна страна приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване
акт.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по
съображения различни от изложените в нея.
Според чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗЧРБ, актовете за нарушение се съставят от
органите на Министерството на вътрешните работи (с изключение на случаите
по чл. 24а от ЗЧРБ), а наказателните постановления се издават от министъра
на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица.
От представената Заповед на министъра на вътрешните работи №
8121з-378 от 06.04.2020 г. се извлича информация за компетентността
съответно на актосъставителя за съставяне на АУАН и
административнонаказващия орган за издаване на процесното НП.
Съдът установи, че АУАН е съставен в съответствие с т. І. 3 от Заповед
№ 8121з-378 от 06.04.2020 г. от младши полицай при РДТП –Кюстендил,
ГКПП Гюешево.
Атакуваното НП е издадено от орган притежаващ съответната
материална компетентност. Съгласно т. ІІ. 12 от Заповед № 8121з-378 от
06.04.2020 г., началникът на ГПУ в РДГП има право да издава наказателни
постановления. В случая, процесното НП е издадено от главен инспектор Р.Б.,
който към датата на издаването му е изпълнявал длъжността Началник I-ва
степен на ГПУ Гюешево, по силата на Заповед № 993/27.06.2024 г. на
директора на РДГП Кюстендил.
Независимо от това обаче, съдът констатира, че в хода на
4
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице и обуславящи отмяната на НП.
Според посочената за нарушена материална норма на чл. 34 от ЗЧРБ,
„всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения
срок на пребиваване“.
Ако това е нарушената материална норма, обаче , съдът намира че е
налице съществено разминаване между словесното описание и правната
квалификация на твърдяното нарушение. Съгласно сочената за нарушена
разпоредба чл. 34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да напусне пределите на
страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване. Описаното в НП,
нарушение се изразява в това, че С. е превишила разрешения й срок на
пребиваване в страната в продължение на 67 дни. Т. е. както
актосъставителят, така и АНО са приели, че нарушението се изразява в
неразрешено фактическо пребиваване, а не в ненапускането до изтичане на
определен срок за пребиваване.
В издаденото постановление административно-наказващият орган е
следвало да изложи доводи относно правната квалификация, съобразно която
е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката, както и да отрази всички обективни и субективни
признаци на състава на нарушението с посочване на датата, на осъществяване
на нарушението, изпълнителното деяние, срокът, в рамките на който
жалбоподателката е имала право да пребивава в Р България, респ. в който
жалбоподателката е имала поведение съобразено със срока за пребиваване, и
след който датата на нарушението би била определяема.
В конкретния случай според състава на съда липсва посочване на
нарушената материално-правна норма, която въвежда правило за поведение,
която е следвало да е тази по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, тъй като касае времето за
краткосрочно пребиваване на чужденците в Р България.
Ето защо решаващият съдебен състав приема, че липсва описан
диспозитив в издаденият административен акт, съответстващ на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ, доколкото и при описанието на
нарушението е останало неясно от коя дата е започнал да се брои 6 месечния
5
срок за пребиваване, в рамките на който М. е имала разрешение да пребивава
90 дни и на коя дата това разрешение е приключило.
Горното се явява съществено процесуално нарушение на разпоредбата
на чл. 42, т. 4 и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Безспорно съобразно нормата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е уреден
въпросът за краткосрочно пребиваване на територията на страната, което е
регламентирано за срок до три месеца в рамките на всеки шест месеца от
момента на влизането в страната. Действително жалбоподателката е
просрочила този срок и като не е напуснала страната е извършила нарушение
на задължението визирано в разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ. Както обаче беше
посочено по - горе, такова изпълнително деяние не е описано в издадените
административни актове. Само по себе си, това представлява съществено
нарушение на процесуалните правила водещо до невъзможност за ангажиране
на адекватна защита на лицето нарушител, тъй като не е посочено еднозначно
конкретното извършено от него нарушение. Изложеното дава основание да се
приеме, че обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежащо на отмяна,
което налага извода, че по отношение на жалбоподателката не би могла да
бъде ангажирана административно наказателна отговорност.
Отделно от горното , съдът намира, че НП е и неправилно. С оглед
събраните по делото доказателства, недоказано остана изпълнителното
деяние, вменено във вина на Л. К.а С..
За да се приложи административнонаказателната разпоредба на чл.
чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ следва АНО да докаже елементите от фактическия й
състав, а именно че субекта на твърдяното нарушение е чужденец и че същия
е превишил срока на пребиваване в страната. Безспорно в случая
санкционираното лице е чужденец по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, доколкото е
представено копие от личния й паспорт, удостоверяващ нейната националност
/ колумбийска гражданка/. Прието е, че същата е пребивавала в България
краткосрочно, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, т. е. че има право да престои
в страната до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на
влизането в страната. Анализът обаче на доказателствения материал относно
периода на пребиваване в страната, не обуславя доказаност на нарушението. В
НП се твърди, че колумбийската гражданка е влязла в България на 22.01.2024
г. и това е последното й регистрирано влизане в страната, преди да пристигне
6
на ГКПП Гюешево, с намерение да напусне страната. Единствено
доказателство в подкрепа на този съставомерен факт, твърдян в АУАН и НП,
обаче е съобщение №3148/16.06.2024 г. от началник смяна на ГПУ Гюешево.
Липсват доказателства за влизане в страната на посочената дата – 22.01.2024
г., респ. доказателства за периода на пребиваване на лицето в 180-дневния
период, посочен в чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Това възпрепятства възможността
да се извърши контрол за спазване на правото на престой от 90 дни на С. в
България. Невъзможността за установяване на съставомерни елементи от
фактическия състав на нарушението води до извод за недоказаност на същото
от обективна страна.
Отделно от горното , дори да бе прието, че жалбоподателката е влязла
в Р България на 22.01.2024 г., то по делото се събраха доказателства, че тя е
напуснала страната и на друга дата – 09.05.2024 г. отново през ГКПП
Аерогара София, който факт подлага на съмнение отразеното в цитираното
Съобщение, а именно, че последното влизане на Л. С. К.а Ф. С. е на
22.01.2024 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно и незаконосъобразно
наказателно постановление №4485а-79/09.07.2024 г., издадено от Р. Б., ЗА
Началник на ГПУ Гюешево, с което на основание чл. 48, ал. 1, т 3 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ) е наложено на Л. К. Ф. С.,
****************** административно наказание "глоба" в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Кюстендилския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7