№ 7626
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110158885 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 313878/07.10.2024 г., на П. Е. В., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. ИВ ул. К № 27, бл. 3, вх. Б, ет. 3, ап. 24, чрез адвокат Н. И., със съдебен адрес: гр.
София, ул. Г № 31, ет. 1, офис партер, против „ВК“ ООД, ЕИК ...., с правоприемник „ВК“ АД, ЕИК
............., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. Л 7, ул. „Д Н“ № 28, бл. АТЦ
„Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от СПП чрез адвокат А Николовска, с която са
предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1,
предложение 1-во от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожност на Договор за
паричен заем № 6020561 от 19.03.2024 г., а при евентуалност за прогласяване нищожността на
клаузата, регламентираща заплащане на възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от
40.32 % и клаузата, регламентираща заплащането на неустойка при непредоставяне на посочено от
кредитора обезпечение на договора за кредит.
В исковата молба се твърди, че на 19.03.2024 г., ищецът сключил с ответното дружество
Договор за паричен заем № 6020561, по силата на който са му предоставени заемни средства в
размер на 1200 лева, които следвало да бъдат върнати за срок от девет месеца, при годишен лихвен
процент - 40,32 % и ГПР – 49,50 %. Ищецът следвало да заплати такса за експресно разглеждане на
искането за кредит в размер на 658.71 лв., а размерът на погасителната вноска бил 229.91 лв. Сочи,
че в чл. 5 от Договора било уговорено, че заемът следва да бъде обезпечен по посочения в договора
начин, в противен случай кредитополучателят дължи неустойка в размер на 439.20 лв. Счита, че
процесният договор за кредит е нищожен. Излага съображения за неизпълнение изискванията на
чл. 11, ал.1, т. 10, т. 12 от ЗПК. Моли съда да прогласи нищожността на целия договор за кредит
между страните. При евентуалност, моли да бъде прогласена нищожност на клаузите за фиксиран
годишен размер на възнаградителната лихва от 40.32 %, поради накърняването на принципа на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като се е достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по процесния договор и до злепоставяне интересите
на ищеца с цел извличане на собствена изгода за заемодателя. Твърди, че така определения
годишен лихвен процент надхвърля над 4 пъти размера на законната лихва. Счита, че нищожна е и
клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора, с която е уговорено заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, посочено в договора. Поддържа, че така определената неустойка
излиза извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функция, а съставлява допълнително
възнаграждение за кредитодателя. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
1
оспорва исковата молба като неоснователна. Оспорва иска по основание. Оспорва наличието на
неравноправни клаузи в договора, като излага подробни доводи в тази връзка. Моли съда да
отхвърли иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем Standart 30 № 6020561 от 19.03.2024 г.,
който е без подпис на ищеца.
Представено е и Приложение № 1 към Договора, съставляващо погасителен план, което е
неподписано от заемател.
Представени са и Предложение-въпросник с анализ на клиентските нужди от ЗД „Институт“
ЕАД, Застрахователен сертификат, неподписани от застраховано лице.
Представена е Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП 0т 19.03.2024 г., без подпис на
декларатор.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
Ответната страна е оспорила предявените искове, поради което ищецът следваше чрез
пълно и главно доказване да докаже исковите си претенции. Съдът е указал доказателствената
тежест с Определението по чл. 140 от ГПК. Видно от материалите по делото, не се установява
валидно сключен договор между страните с твърдените в исковата молба клаузи, доколкото
представения договор и погасителния план, не са подписани от заемателя. Съдът е лишен от
възможността да извърши преценка относно твърдените обстоятелства, касаещи нищожност на
договор за заем, доколкото не са ангажирани доказателства за сключен такъв между страните.
Ответникът, макар и да не оспорва изрично сключването на такъв договор между страните, не е и
направил изрично признаване на твърдените факти, поради което съдът счита, че по делото не се
установява сключване на договор между тези страни и с твърдените в исковата молба клаузи.
Поради гореизложеното, предвид липсата на данни за сключен между страните договор с
твърдените клаузи и параметри между страните по делото, както и признание тези факти от страна
на ответника, съдът счита, че искът се явява недоказан и неоснователен. Съгласно разпределената
от съда тежест по реда на чл. 154 от ГПК с определението по чл. 140 от ГПК, ищецът следваше с
пълно и главно доказване да установи наличието на твърдения договор. Такова доказване в случая
не е проведено.
При липса на установяване наличието на договор, който да е валидно подписан от двете
страни, съдът приема, че не е доказано сключването на такъв между ищеца и ответника, поради
което и няма договор, който да следва да бъде проверяван относно твърденията за нищожност в
цялост или по отделни клаузи. При недоказаност на твърдението за наличие на сключен договор
между страните с твърдените в исковата молба условия и параметри, неоснователни се оказват
твърденията за нищожност на несъществуващ договор и неговите клаузи.
С оглед изложеното следва исковата молба да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, само ответникът има право на разноски. Същият не е ангажирал
доказателства за извършени такива, поради което и съдът не му присъжда разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Е. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ИВ ул. К № 27, бл.
3, вх. Б, ет. 3, ап. 24, чрез адвокат Н. И., със съдебен адрес: гр. София, ул. Г № 31, ет. 1, офис партер,
против „ВК“ ООД, ЕИК ...., с правоприемник „ВК“ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж. к. Л 7, ул. „Д Н“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от СПП чрез адвокат А Николовска, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожност на
Договор за паричен заем № 6020561 от 19.03.2024 г., а при евентуалност за прогласяване
нищожността на клаузата, регламентираща заплащане на възнаградителна лихва при годишен
лихвен процент от 40.32 % и клаузата, регламентираща заплащането на неустойка при
2
непредоставяне на посочено от кредитора обезпечение на договора за кредит, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3