№ 176696
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110108986 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Л. И. и Б. Л. И., с която срещу С.
Р. К. и Е. С. К., са предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че
ищците са собственици на 4.74/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.608.272,
представляващ УПИ IV-272 в кв. 287 според действащия регулационен план на м.
„Ботевградско шосе – рамка“, район Подуяне, ул. „С., които идеални части съответствали на
реална част от същия недвижим имот, която реална част ищците владеели и която е предмет
на производството по гр.д. № 36555/2023 г. по описа на СРС, 128 състав.
Доколкото настоящото производство е било образувано след отделяне на предявените
искове за ид.ч. на недвижимия имот въз основа на определение по гр.д. № 36555/2023 г. и
разпореждане на заместник-председател на СРС за образуването му като отделно дело, което
е разпределено на 41 състав, на ищците са дадени указания за уточняване на предявените
искове, като са постъпили уточняващи молби, вх. № 204548/11.06.2025 г. и вх. №
31043424.09.2025 г. Следва да се посочи също така, че по гр.д. № 36555/2023 г. молбата на
ищците с вх. № 223887/09.07.2024 г., с която за първи път е заявена волята на ищците, че
предмет на спора са и идеални части от недвижимия имот, не е вписвана, нито са вписвани
уточняващите я молби, депозирани по настоящото дело. С разпореждане №
149588/29.09.2025г. съдът на основание чл. 114, вр. чл. 113 ЗС, като е съобразил, че са
предявени искове по чл. 124 ГПК е дал указания на ищците, чрез техния пълномощник в
двуседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представят по делото
вписана исковата молба и уточняващите я молби. Издадено е съпроводително писмо, което
да им послужи за целите на вписването, като съдът е указал неблагоприятните последици от
неизпълнение на указанията относно вписването на исковата молба - същата с оглед
предвиденото вписване ще бъде върната.
Указанията са съобщени на ищците на 06.10.2025 г., когато им е връчен препис от
съдебния акт чрез пълномощника им адв. Х..
В предоставения срок, а и към настоящия момент от страна на ищците не са
представени доказателства исковата молба да е била вписана. Следователно указанията не са
изпълнени, поради което и исковата молба следва да бъде върната на основание чл.129, ал.3
ГПК.
За пълнота съдът следва да посочи, че разрешение на въпроса относно значението на
неизпълнението на дадени от съда указания за вписване на искова молба, с която са
1
предявени претенции, за които ЗС предвижда вписване, е дадено по задължителен начин с
Тълкувателно решение № 3/2009 г. ОСГК, ВКС, съгласно което изискването за вписване по
чл. 114 ал.1 б.”в” ЗС във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС и чл. 114 ал.2 ЗС макар и имащо за цел
оповестително- защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица –
приобретатели на спорното вещно право , от гл.т. на обществения интерес и правна
сигурност на гражданския оборот, като защитим по-висш интерес, задължава съда като
правоприлагащ орган да следи служебно в рамките на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл.
130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл. 114 ЗС. Уредено от
специалния закон, като предпоставка за надлежното движение на производството,
изискването за вписване обуславя приложението на чл. 129 ал. 3 ГПК в рамките на едно
разширително тълкуване и прилагане на санкционните последици на закона, след като съдът
изрично е указал на страната задължението й да извърши съответното правно действие-
вписване на исковата молба , и е налице неизпълнение на това указание на съда.
Императивно формулираната процесуално правна норма на чл. 127 ал.1 ГПК , респ.
чл. 128 ГПК , не може да се тълкува в по-широк смисъл от този, вложен от законодателя. Но
установените от законодателя последици, а именно тези на чл. 129 ал.3 ГПК, свързани с
процесуалното поведение на страната ищец в разрез с указанията на съда, могат да се
приложат и по отношение неизпълнението на изискването за вписване на опредЕ.та от
законодателя категория искови молби. Неизпълнението от страна на ищеца по делото на
допълнителните изисквания при предприетата от него искова съдебна защита на определен
вид субективни права, установени от материалния закон, който ги урежда, следва да се
приравни по последици с неизпълнението на изискванията за редовност на исковата молба,
макар и това изискване да няма правната характеристика на реквизит на редовната искова
молба. В обобщение ВКС е посочил, че неизпълнението на тези указания на съда е
основание за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
С оглед изложеното и исковата молба подлежи на връщане.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба, подадена от Р. Л. И. и Б. Л.
И., с която срещу С. Р. К. и Е. С. К., са предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено, че ищците са собственици на 4.74/100 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.608.272, представляващ УПИ IV-272 в кв. 287 според действащия
регулационен план на м. „Ботевградско шосе – рамка“, район Подуяне, ул. „С., които
идеални части съответствали на реална част от същия недвижим имот, която реална част
ищците владеели и която е предмет на производството по гр.д. № 36555/2023 г. по описа на
СРС, 128 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищците в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред СГС.
Препис да се връчи на ищците чрез адв. Х. на съдебния адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2