Решение по дело №5142/2011 на Софийски градски съд

       Р Е Ш Е Н И Е

 

    гр.София, 19.08.2019г.

   В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                    7-ми  състав

на осемнадесети юни                                                                        година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева   

секретар: Емилия Кривачкова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5142  по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Предмет на делото е иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, вр. чл.135 ал.2 ЗЗД .

        Производството е образувано по искова молба от „Ю.И Е.Д.Б.” АД,  вписано в ТР към АВ под ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, с която срещу М.Ц.М. ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД,  да бъде обявен за относително недействителен по отношение на банката договорът за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 61, том III, per. № 8 313, дело № 445/2 010 година на В.В.-нотариус с район на действие района на СРС, вписана под № 268 в регистъра на НК, сключен между М.Ц.М., в качеството на продавач и  брат му Н.Ц.М., в качеството на  купувач, за продажба на ½/една втора/   ид. част от  УПИ І -645, по плана на гр.София, СО, район „Витоша”, местността в.з.”Симеоново - север”, целия с площ 1319 кв.м., заедно с ½ /една втора/  ид. част от построената в имота сграда, със застроена площ от 61 кв.м. и ½/една втора/   ид. част от придобита по наследство второстепенна сграда.

В хода на размяна на книжа  като ответници са конституирани и К.Т.М., ЕГН ********** -съпругата на Н.М.  и Н.Т.  Л. –М.  ЕГН **********– съпруга на М.М..

       Твърди се в исковата молба, че по силата на  Договора за кредит овърдрафт № 100 -903/19.11.2009г.  сключен между  „Ю.И Е.Д.Б.” АД от „Пасат -МН” ООД, като кредитополучател, Н.Т.  Л. –М.  и М.Ц.  М., като солидарни длъжници бил предоставен кредит овърдрафт с общ разрешен размер от 30 000лв. Сочи се, че кредитополучателя усвоил 29633 лв., като не погасил дължимите суми в уговорения краен срок – 19.02.2010г. Твърди се, че за непогасените главница, лихви и разноски,  ищецът „Ю.И Е.Д.Б.” АД се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 61593 / 2010г. на СРС, ГО, 28 с-в. Изпълнителния лист за посочените вземания е издаден срещу „Пасат -МН” ООД – в производство по несъстоятелност, Н.Т.  Л. –М.  и М.Ц.  М..

       Твърди се още, че на 20.11.2009 г. дружеството „ПАСАТ - МН” ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Н.Т.Л. – М. е издало в полза на „Ю.И Е.Д.Б.” АД запис на заповед, по силата на който се е задължил да заплати на „Ю.И Е.Д.Б.” АД или на нейна заповед, без протест и разноски, сумата от 230 000 лв., ведно с начислена върху тази сума годишна лихва в размер на 12 %, считано от датата на издаване на записа на заповед, с падеж на предявяване в срок да 20.12.2010 г. Ищецът сочи, че записът на заповед е авалиран, при условията при които е издаден, от физическите лица Н.Т.Л. - М. с ЕГН **********, в лично качество и М.Ц.М., с ЕГН **********, в лично качество – ответници по настоящето дело, като в конкретния случай солидарността между двамата длъжници възниква по силата на закона - чл. 485 от ТЗ, поради което в качеството им на авалисти двамата ответници са солидарно задължени с издателя на записа на заповед за сумата, посочена в него. Ищецът излага още, че записът на заповед е предявен за плащане на 06.04.2010 г. на задължените по него лица, а именно - на „Пасат-МН” ООД и на лицето Н.Т.Л. - М., в лично качество като авалист, като за предявяването на записа на заповед, от страна на същата има отбелязване върху записа на заповед, в което изрично е посочила, че й е предявен, в качеството й на управител на „Пасат-МН” ООД и в качеството й на авалист на датата 06.04.2010 г.

       Сочи се, че Записът на заповед е предявен и на ответника М.Ц.М., в качеството му на авалист, както и в качеството му на управител на издателя „Пасат-МН” ООД. За предявяването на записа на заповед е изпратена нотариална покана с рег. № 3611, том 2, акт 93 от 16.03.2010г. по описа на нотариус В.В. рег. № 320 РС София

      

       Твърди се, че за част от вземанията, а именно главница в размер на  168 893.86 лв. по запис на заповед, издаден на 20.11.2009 г. с падеж на предявяване в срок до 20.12.2010 г., ведно със законна лихва от 16.12.2010г. „Ю.И Е.Д.Б.” АД се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 61591/ 2010г. на СРС, ГО, 51 с-в. Сочи се, че за събиране на вземанията по посочения изпълнителен лист издаден срещу „Пасат -МН” ООД – в производство по несъстоятелност, Н.Т.  Л. –М.  и М.Ц.  М. било образувано изп.д.№ 61 /2011г. по описа на ЧСИ Н. П.с рег.№ 847 от КЧСИ, по което до предявяване на иска не е събрана никаква част от дължимата сума, поради липса на достатъчно и свободно от тежести имущество, върху което да се изпълнява.  Така ищецът „Ю.И Е.Д.Б.” АД, сочи, че  е придобил качеството на кредитор по отношение на ответника М.М. преди предявяване на иска,  

      Сочи се, че с договорът за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 61, том III, per. № 8 313, дело № 445/2010 година на В.В.-нотариус с район на действие района на СРС, вписана под № 268 в регистъра на НК, сключен между М.Ц.М., в качеството на продавач и  брат му Н.Ц.М., в качеството на  купувач, за продажба на ½/една втора/   ид. част от  УПИ І -645, по плана на гр.София, СО, район „Витоша”, местността в.з.”Симеоново - север”, целия с площ 1319 кв.м., заедно с ½ /една втора/  ид. част от построената в имота сграда, със застроена площ от 61 кв.м. и ½/една втора/   ид. част от придобита по наследство второстепенна сграда, за сумата от 5000лв., ответникът М.М. е намалил имуществото си. Наведен е довод, че с това действие е увреден интереса на кредитора „Ю.И Е.Д.Б.” АД, както и на възможността му да се удовлетвори от стойността на продадения имот.

       Поддържа, че в случая е приложима презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, съгласно която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, брат или сестра на длъжника. Сочи се, че в случай купувач по сделката е  Н.Ц.М., който е брат на продавача М.М..

 

          В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от  ответникът М.М., в който предявения иск е оспорен, като неоснователен. Ответникът М.М. не оспорва, че е длъжник на „Ю.И Е.Д.Б.” АД,  като признава факта, че същият е длъжник по силата на авалирания от него запис на заповед. Сочи, че основен длъжник по записа на заповед е  „Пасат -МН” ООД, което разполага с достатъчно активи, за да се удовлетвори кредитора.  Твърди, че представените с ИМ документи  не изясняват действителните отношения между страните.

 

         В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от   ответникът Н.М., който оспорва иска, като недопустим, при евентуалност неоснователен. Твърди, че  нотариална покана №3611 от 16.03.2010г. не е надлежна връчена на М.М.. Твърди, че връзката между  двете сделки - Договора за кредит овърдрафт № 100 -903/19.11.2009г. и запис на заповед от 20.11.2009г. остава недоказана, тъй като в кредитния договор ценната книга не е индивидуализирана. Поддържа довод, че иска е неоснователен, т.к. прехвърлянето осъществено с  договорът за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 61, том III, per. № 8 313, дело № 445/2010 година, е по силата на уговорка за делба на наследствено имущество, датираща от периода 1993г. - 2006г., далеч преди появата на задълженията на М.М.. Твърди се, че ответниците са синове и единствени наследници на техните родители – Ц.М. и А.М., като процесния имот е наследство от родителите им. Твърди се, че в годините от  1997 -2006г. ответникът Н.М. извършил в имота множество подобрения- трайни насаждения, канализация, построил и второстепенна сграда.   Сочи се, че на 20.06.2006г.  двамата братя сключили предварително споразумение за делба, заверено нотариално на 15.10.2010г., в изпълнение на което ответника Н.М. дарил на брат си  собствената си идеална част от апартамент №9 и гараж №16 находящи се в  гр. София, ул. „********. Сочи се, че съразмерната престация – прехвърлянето на собствеността на имота на ул.”********от М.М. на брат му Н. било невъзможно към 22.06.2006г., защото наследници разполагали с акт за собственост само за част от дворното място. Твърди се, че след след предприемане стъпки за снабдяване с нотариален акт за целия имот окончателното изпълнение на насрещната престация по делбеното споразумение било с  нотариален акт № 61, том III, peг. № 8313, дело № 445/2010 година на  нотариус В.В.. По тези съображения се поддържа, че ответникът Н.М. не е бил недобросъвестен, като целта е била да се изпълни споразумението за подялба на наследствените имоти от 2006г. Моли за отхвърляне на иска, като неоснователен.  

 

         Ответникът Н.М., в срока по чл.131 ГПК, депозира отговор, в който  оспорва иска по чл.135 ЗЗД. Твърди, че записа на заповед от 20.11.2009г., на който банката ищец основава вземането си  е нищожен, поради наличие на два падежа, в нарушение на чл.486, ал.1 ТЗ. На следващо място оспорва иска, като твърди, че липсват доказателства за настъпили вреди и увреждане на кредитора от атакуваната сделка. Сочи се, че М.М. се задължил да прехвърли идеална част от процесния имот на брат си  още през 2006г. ,  за което е налице нотариално заверена декларация..- рег.№ 4571 от 22.06.2006г.

           Ответникът К.М. не е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК.

     

        В о.с.з. банката ищец чрез пълномощник поддържа предявения иск.

         В о.с.з ответниците чрез пълномощници оспорват предявения иск, с правно основание чл.135 от ЗЗД. Представят списък на разноски по чл.80 от ЗЗД.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ал.2 и ал.3 ГПК, намира следното от фактическа страна:

           По делото е приет Договора за кредит овърдрафт № 100 -903/19.11.2009г.  сключен между  „Ю.И Е.Д.Б.” АД, като кредитодател от едно страна и „Пасат -МН” ООД, като кредитополучател, Н.Т.  Л. –М.  и М.Ц.  М., като солидарни длъжници бил предоставен кредит овърдрафт с общ разрешен размер от 30 000лв./л.6 –л.18 от делото/  Не е спорно, че кредитополучателя усвоил 29633 лв.

            Видно от приетата Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 06.11.2011г.  за непогасена главница от 29633,79лв., лихви – 5587,37лв; и разноски 704 лв.,  ищецът „Ю.И Е.Д.Б.” АД се снабдил въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 61593/2010г. на СРС, ГО, 28 с-в. Въз основа на допуснато на основание чл.418 от ГПК незабавно изпълнение в полза на заявителя е издаден Изпълнителния лист за посочените вземания срещу „Пасат -МН” ООД – в производство по несъстоятелност,   Н.Т.  Л. –М.  и М.Ц.  М. – последните двама ответници в настоящия процес. /л.23 –л.25 от делото/  

 

  Не е спорно, че на 20.11.2009 г. дружеството „ПАСАТ - МН” ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Н.Т.Л. – М. е издало в полза на „Ю.И Е.Д.Б.” АД запис на заповед, по силата на който се е задължил да заплати на „Ю.И Е.Д.Б.” АД или на нейна заповед, без протест и разноски, сумата от 230 000 лв., ведно с начислена върху тази сума годишна лихва в размер на 12 %, считано от датата на издаване на записа на заповед, с падеж на предявяване в срок да 20.12.2010 г. /л.19 от делото/ На лицевата част на ценната книга, под подписа на издателя,  записът на заповед е авалиран, при условията при които е издаден, от  ответниците Н.Т.Л. - М. с ЕГН **********, в лично качество и М.Ц.М., с ЕГН **********, в лично качество,  като автентичността на документа не е оспорена по реда на чл.193 ГПК.

На 29.10.2010г. е сключен договор, обективиран в нотариален акт № 61, том III, peг. № 8 313, дело № 445/2010 година на В. Връблянска-нотариус с район на действие района на СРС, вписана под № 268 в регистъра на НК,  по силата на който ответника М.Ц.М., като продавач продал на своя брат Н.Ц.М., в качеството на  купувач,  недвижим имот придобит по наследство и давност, а именно  ½ /една втора/   ид. част от  УПИ І -645, по плана на гр.София, СО, район „Витоша”, местността в.з.”Симеоново - север”, целия с площ 1319 кв.м., заедно с ½ /една втора/  ид. част от построената в имота сграда, със застроена площ от 61 кв.м. и ½/една втора/   ид. част от придобита по наследство второстепенна сграда, за сумата от 5000лв.,  при данъчна оценка на продаваните идеални части 89 096,60лв./л.35 от делото/

Представено е споразумение с нотариална заверка на подписите от 15.10.2010г. на нотариус  В. В.,  с отразена в частния документ дата 20.06.2006г., в което М.Ц.М. и Н.Ц.М., имотите останали в наследство от родителите им , да бъдат разпределени за ползване и съсобственост така : апартамент №9 на ул.”Горски пътник” на М. М., а дворно място от 975 кв.м. по нотариален акт №159 нот.дело№ 2230 /1963г. на нотариус Хр. О.  на Н.М../л.76 от делото/ 

         От приетата заповед за незабавно изпълнение от 14.01.2011г.  по ч.гр.д.№ 61591/ 2010г. на СРС, ГО, 51 с-в, е видно, че е издадена в полза на „Ю.И Е.Д.Б.” АД, за сума в размер на  168 893.86 лв. по запис на заповед, издаден на 20.11.2009 г.  за сумата от 230 000лв.  с падеж на предявяване в срок до 20.12.2010 г.,  предявен за плащане на 06.04.2010г., обезпечен с поръчителство ведно със законна лихва от 16.12.2010г. до изплащането, срещу солидарните длъжниците „ПАСАТ - МН” ООД, ЕИК ********, Н.Т.Л. и М.Ц.М.. /л.35 от делото/

Въз основа на допуснато на основание чл.418 от ГПК незабавно изпълнение в полза на „Ю.И Е.Д.Б.” АД, по  ч.гр.д.№ 61591/ 2010г. на СРС е издаден Изпълнителния лист за сумата 168893,86лв. срещу „Пасат -МН” ООД ,   Н.Т.  Л. –М.  и М.Ц.  М../л.30 от делото/ 

 

           Видно от приетото удостоверение изх.№02101/30.03.2011г. на ЧСИ Н. П., по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 61593/2010г. на СРС срещу „Пасат -МН” ООД – в производство по несъстоятелност, Н.Т.  Л. – М.  и М.Ц.  М. било образувано изп.д.№ 61 /2011г. по описа на ЧСИ Н. П.с рег.№ 847 от КЧСИ, по което до към 30.03.2011г. не е събрана никаква част от дължимата сума.  /л.33 от делото/      

 

След постъпила възражение от длъжниците срещу заповед за незабавно изпълнение от 14.01.2011г.  по ч.гр.д.№ 61591/ 2010г. на СРС, ГО, 51 с-в, на заявителя са дадени указания, да предяви иск по чл.422 ГПК,  вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземането му. Видно от представените по делото доказателства производството по гр. д. № 175/2 012 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, I- во гражданско отделение, 1-ви състав е образувано по предявен от „Ю.и Е.Д.Б.” АД *** срещу М.Ц.М. и Н.Т.Л.-М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 42.2 от ГПК иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 14.01.2 011 година по ч.гр.д. № 61 591/2010 год. по описа на Софийски районен съд, 1-во гражданско отделение, 51-ви състав. Задължението е обосновано със запис на заповед от 20.11.2009 година издаден от „Пасат МН” ООД гр. София в полза на „Ю.и Е.Д.Б.” АД ***, който е авалиран от М.Ц.М. и Н.Т.Л.-М.. В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр. д. № 5 142/2 011 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, 1-во гражданско отделение, 7-ми състав този запис на заповед е посочен за да обоснове качеството на кредитор на „Ю.и Е.Д.Б.” АД ***. Същевременно обаче е посочено, че същият има характера на обезпечение на вземането на банката по договор за кредит овърдрафт № 100-903/19.11.2009 година сключен между „Ю.и Е.Д.Б.” АД *** и „Пасат МН” ООД гр. София. В този договор М.Ц.М. и Н.Т.М. са солидарни длъжници. Това тяхно задължение обаче не произтича от самия договор, по който те не са кредитополучатели, а от това, че са поели задължението да авалират записа на заповед издаден от „Пасат МН” ООД гр.София като обезпечение на договора. Затова задълженията на М.Ц.М. и Н.Т.Л.-М. към „Ю.и Е.Д.Б.” АД *** възникват не на основание договора за кредит овърдрафт № 100- 903/19.11.2 009 година сключен между „Ю.и Е.Д.Б.” АД *** и „Пасат МН” ООД гр. София, а от поетото от тях по реда на чл. 483 и следващите от ТЗ менителнично поръчителство. Затова те ще дължат суми на „Ю.и Е.Д.Б.” АД *** само ако записът на заповед, съответно поетото по него поръчителство са действителни и са породили действие.

С влязло в сила решение от 24.10.2013г. по гр. д. № 175/2012 г., СГС, I-1 състав, е признато за установено, по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответниците Н.Т.Л. – М., ЕГН **********, и М.Ц.М., ЕГН **********,  солидарно дължат на „Ю.И Е.Д.Б.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********, представлявано заедно от изпълнителните директори – А. Х. и П. Н. Д.,сумата от 168 893.86 лв. – представляваща главница по запис на заповед от 20.11.2009 г., издаден от „ПАСАТ - МН” ООД, ЕИК ******** и авалиран от ответниците по делото, с падеж на предявяване в срок до 20.12.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата постъпване на заявлението по чл. 417 ГПК – 16.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадената заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК по гр.д. № 61591/2010 г. на СРС, І ГО, 51 състав от 14.01.2011 г. /л.233 -л.241 от делото/

      Решението е обжалвано от  Н.Т.М. и М.Ц.М.. С решение № 865 от 28.04.2015г.  по т.д. № 399/2014г. на САС е потвърдено решение от 24.10.2013г. по гр. д. № 175/2012 г., СГС, I-1 състав, което е влязло в сила на 21.11.2016г. /л.187 от делото/

     За установяване характера на имота от процесната сделка, като наследствен, на ответната страна са допуснати двама свидетели.

     Св.Момчилова  и свид. П. разпитани в о.с.з.  на 05.03.2019г. посочиха в показанията си,  че в семейството на братята М., преди да почине баща им имало такива разговори, М. да остане в имота в „Лозенец“, а другия брат Н. да остане  в имота в  „ Симеоново “. Свидетелката П.  сочи в показания си , че докато били живи родителите Ц.М. и А.М.  споделяли, че искат да разделят имотите на децата си — на Н. в имота в кв.„ Симеоново “, а на М. ***.

         Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:

       Допустимост:  С оглед подържаните от ищеца в исковата молба твърдения за съществуващо в негова полза вземане срещу първия ответник и извършена в негова увреда  разпоредителна сделка между първия ответник и втория ответник, съдът намира предявения иск за допустим, като правото на  иск е надлежно упражнено.

    

        По същество:   

 Предмет на конститутивния иск по  чл. 135 от ЗЗД е потестативното субективно материално гражданско право на ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда. За да възникне потестативното право, съответно за да е основателен искът следва да се установят материалноправните предпоставки: 1. ищецът да е кредитор на ответника-длъжник, т. е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник; 2. извършеното от последния действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; 3. длъжникът да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие. Когато тя е възмездна - и договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането; когато увреждащата сделка/действие е извършена преди възникване на вземането на ищеца-кредитор, е необходимо намерение (а не само знание) у ответниците за увреждането. Презумпция за знание е установена само по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника -  чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

         В настоящият случай от събраните неоспорени писмени доказателства  се установи, че ищецът „Ю.И Е.Д.Б.” АД  е придобил качеството на кредитор по отношение на ответника М.М. преди предявяване на иска и то на две различни правни основания, които нямат връзка едно с друго, а именно -  на основание Записа на заповед от 20.11.2009г. и на основание Договора за кредит овърдрафт № 100 -903/19.11.2009г ( като и на двете основания има издадени изпълнителни листи в заповедни прозводства по ч.гр.д.№61593/2010г. на СРС, ГО 28 с-в и  по ч.гр.д.№61591/2010г. на СРС, ГО, 51 с-в).

 

 Установи се, че ищецът „Ю.И Е.Д.Б.” АД е придобил качеството кредитор спрямо ответника М.М. при издаване на процесния запис на заповед през 2009г.,  преди завеждането на иска.

 

         Наведените оспорвания и абсолютни възражения относно формата и съществуване вземането на банката ищец по Записа на заповед от 20.11.2009г. не бяха доказани от ответниците. Още повече, че съществуването на вземането е разгледано в отделен исков процес, като настоящото производство е било спряно на основание чл.229, ал.1, т. 4 ГПК, до приключване на делото по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК на„Ю.И Е.Д.Б.” АД  срещу ответниците.

        С влязло в сила решение от 24.10.2013г. постановено по гр. д. № 175/2012 г., СГС, I-1 състав, е признато за установено, по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответниците Н.Т.Л. – М., ЕГН **********, и М.Ц.М., ЕГН **********,  солидарно дължат на „Ю.И Е.Д.Б.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********, представлявано заедно от изпълнителните директори – А. Х. и П. Н. Д.,сумата от 168 893.86 лв. – представляваща главница по запис на заповед от 20.11.2009 г., издаден от „ПАСАТ - МН” ООД, ЕИК ******** и авалиран от ответници по делото, с падеж на предявяване в срок до 20.12.2010 г.

 

Съгласно задължителните указания по ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Разяснено бе, че между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск.

 

В случая вземането на ищеца е безспорно установено е  със СПН, зачитана съгласно чл.297 ГПК, поради което е налице доказано ликвидно вземане на банката ищец към ответника М.М.. Следователно установен е първият елемент от фактическия състав на  чл. 135, ал. 1 ЗЗД .

Съдът намира за установен и вторият елемент от фактическия състав на  чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като ответникът М.М. е сключил договор за продажба на 29.10.2010г., въз основа на който продал на ответника Н.М. ½ ид.част от  недвижимия имот, УПИ І -645, по плана на гр.София, СО, район „Витоша”, местността в.з.”Симеоново - север”, целия с площ 1319 кв.м., заедно с ½ /една втора/  ид. част от построената в имота сграда, със застроена площ от 61 кв.м. и ½/една втора/   ид. част от придобита по наследство второстепенна сграда, за сумата от 5000лв. Сделката, представлява правно действие, увреждащо ищеца - купувач по предварителния договор, тъй като осуетява възможността на кредитора да се удовлетвори, намалявайки имуществото си.  В този смисъл е налице  и втората предпоставка за уважаване на иска по  чл. 135, ал. 1 ЗЗД - наличие на увреждащо действие, защото такова е всяко действие, с което се намаля възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Извършеното разпореждане с идеална част от притежаван имот, безспорно намалява възможността за удовлетворение, защото за обезпечение на вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл. 133 ЗЗД/. Доколкото е налице възмездна сделка /продажба/, за уважаването на предявения иск  следва ищецът да докаже, че длъжникът и съдоговорителят му да са  знаели за съществуването на задължението към него. В случая - пред вид на обстоятелството, че именно срещу ответникът М.М. е била издадена вече заповед за изпълнение, надлежно връчена то е ясно наличието на знание у длъжника, респективно и на тази предпоставка за уважаване на иска.

 

 По отношение на знанието у съдоговорителят – Н.М., в случая намира приложение разпоредбата на  чл. 135, ал. 2 ЗЗД - оборимата презумпция за знание за увреждането. Според  чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него, знаят, че тази сделка уврежда кредитора. Счита се, че и длъжникът знае за увреждането. От събраните доказателства е установено, а и не е спорно между страните, че купувач по увреждащата сделка Н.М. е брат на  прехвърлителя М.М..

 С оглед и на това се прилага презумпцията по  чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждане от всеки от ответниците. Тази презумпция за знание не е оборена, като тежестта на доказване е за ответниците - последните следва да докажат незнание, което в случая не е сторено. Тук следва да се отбележи, че наследствения произход на имота, предмет на атакуваната сделка, не променя увреждащия и характер спрямо ищеца, като кредитор. 

 Като взема предвид изложеното съдът намира, че в настоящият случай са установени всички елементи от фактическия състав на  чл. 135, ал. 1 ЗЗД и предявеният иск е основателен. Поради това предявеният иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД е доказан и  следва да се уважи.

      

           По отношение на разноските:

           С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца. На банката ищец следва да се заплатят направените от нея разноски в общ размер на  3170,32 лв., от които 2678,32лв. за заплатено възнаграждение /платежно нареждане от 11.04.2011г. на л.39/, сумата 892 лв. разноски за държавна такса за образуването на делото пред настоящата инстанция

               

          Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав

 

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

         ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД спрямо „Ю.  Б.” АД,  ЕИК ********,  със седалище и адрес на управление ***, р-н Витоша, ул.“********, предходно наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД, по иск предявен срещу М.Ц.М. ЕГН **********, Н.Т.  Л. –М.  ЕГН ********** с адрес: ***, Н.Ц.М., ЕГН ********** и К.Т.М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, кв. „Симеоново”, ул. „**********, договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 61, том III, per. № 8 313, дело № 445/2010 год. на В.В.-нотариус с район на действие- района на СРС, вписана под № 268 в регистъра на НК, сключен между М.Ц.М., в качеството на продавач и  брат му Н.Ц.М., в качеството на  купувач, за продажба на ½/една втора/   ид. част от  УПИ І -645, по плана на гр.София, СО, район „Витоша”, местността в.з.”Симеоново - север”, целия с площ 1319 кв.м., заедно с ½ /една втора/  ид. част от построената в имота сграда, със застроена площ от 61 кв.м. и ½/една втора/   ид. част от придобита по наследство второстепенна сграда.

 

           ОСЪЖДА М.Ц.М. ЕГН **********, Н.Т.  Л. –М.  ЕГН **********, Н.Ц.М., ЕГН ********** и К.Т.М., ЕГН **********, да заплатят на „Ю.И Е.Д.Б.” АД,  ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3170,32 лв., представляваща сторени разноски, в производството пред СГС.

        

           Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: