Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
260048 04.09.2020 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На
шестнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.В , с участието на прокурор
………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1019 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявени в
обективно кумулативно съединяване искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187,
ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1200.00 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 31.12.2016г. до
31.12.2019 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното й изплащане и по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане
на сумата от 120.00 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху
дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента, в който са станали
изискуеми до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът Д.Д.Д. ***, в
исковата си молба против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” към МВР, представлявана от Директора Гл.комисар Н Н , излага, че
за времето от 31.12.2016г. до момента на предявяване на иска – 31.12.2019г. е
бил в служебно правоотношение с ответника като заемал длъжността „ВСА, той и
пожарникар“ в РС „ПБЗН“ гр. Елхово към ГД „ПБЗН“-МВР. Сочи, че през процесният
период от време е работил на смени и за същият период от време той е положил
нощен труд, който след преизчисляване към дневен труд води до извод за положен
извънреден труд, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил.
Дължимото възнаграждение за така положеният извънреден труд, се твърди, че е в
общ размер на 1200.00 лева за процесния период от време. Ищецът сочи и, че
работодателят-ответник дължи и лихва за забава върху дължимите суми за
извънреден труд, считано от момента, в който са станали изискуеми по отчетни
тримесечни периоди до датата на подаването на исковата молба в съда.
Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което
ответникът ГД „ПБЗН”-МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1200.00 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 31.12.2016г.
до 31.12.2019 година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
до окончателното плащане, както и сумата от 120.00 лв. – мораторна лихва върху
неизплатените възнаграждения за извънреден труд, считано от момента, когато
сумите по тримесечия са станали изискуеми, до предявяване на иска на
31.12.2019г. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът - Главна дирекция „ПБЗН” към МВР, в дадения от
съда срок, чрез упълномощеният ст. юрисконсулт Т. С., е депозирал писмен
отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и
същите следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като излага и
съображенията си за това. Твърди, че положеният от ищеца извънреден труд през
процесния период е заплатен. Ответникът заявява, че не оспорва обстоятелството, че за процесния период
ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба и е работил на 24-часови
смени, но заявява, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения нощен труд като извънреден такъв, е
приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и на специалните Наредби, издадени
от Министъра на вътрешните работи, поради което сочената от ищеца Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса
на труда, в случая не е приложима. Сочи се, че не е налице празнота в
нормативната уредба спрямо служителите на ответника, за които са приложими
специалните правила на ЗМВР. Съгласно чл. 187 ал.3 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Положеният от ищеца
нощен труд е в рамките на тази продължителност, не се преизчислява в дневен, а
се заплаща с уреденото в заповед на министъра увеличение. На ищеца е изчислено
правилно допълнително възнаграждение за нощен труд и е заплатено, поради което
не му се дължи претендираната сума. Направено е и възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, че заплатеното адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е
прекомерно.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
и не изпраща процесуален представител.
Процесуалния представител на
ищеца - адв. В. М. с депозирана
пред съда писмена молба поддържа изцяло
исковата молба по основание, а по отношение размера на същата и съобразно
заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК прави
изменение на размера на предявените искове, увеличаване и на двата иска,
допуснато от съда, съответно за главния иск увеличаване от 1200.00лева на 1803,56 лева,
а за акцесорния увеличаване от 120.00
лева на 243,01 лева. Желае се предявените искове да бъдат уважени като
основателни и доказани. Претендират се и разноските по делото, като е
представен и списък съгласно чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Чрез
процесуален представител – ст.юриск. Т. С.
е депозирал писмена защита, в която е изложил
подробни съображения за неоснователност на заявените искове претенции.
Иска се исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори от страните, а и видно от
представените от ответника писмени доказателства - кадрова справка на ищеца,
графици за дежурството и времето на разпределение на дежурните смени от РСПБЗН
– Елхово и др., че ищецът Д.Д.Д. през процесния период - от 31.12.2016г. до
31.12.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР,
като е заемал длъжността „ВСА, той и пожарникар“ в РС „ПБЗН“ гр. Елхово към РД
„ПБЗН“ Ямбол при ГД „ПБЗН“-МВР и е полагал труд на 24 – часови смени по график.
По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза, като от заключението на вещото лице А.Т., основано на протоколи за
отчитане на отработено време и графици за дежурствата на РД „ПБЗН“ Ямбол за РС
„ПБЗН“ Елхово, счетоводни документи, извлечения, справки и платежни бележки за
изплатени възнаграждения, предоставени на вещото лице от ответника, част от тях
и приложени по делото, е видно, че за периода от 31.12.2016г. до 31.12.2019г.
година ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от
22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1766 часа /подробно описани
в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо на 1766 часа, преизчислен в дневен
такъв с коефициент 1.143, възлиза 2018.54 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен
труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо
в размер на 252.54 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на
ищеца, вкл. и към момента на изготвяне на експертизата 18.03.2020г. След
извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от общо
1803.56 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР
/редакция преди изм. ДВ бр. 60 от 2020г./, действала към процесния период от
време.
Само за месеците октомври, ноември и декември 2019 година
вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 134 часа, който
приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 143.16 часа. Разликата
между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 19.16 часа.
Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за октомври,
ноември и декември 2019г. възлиза на сумата от 155.57 лева, която вещото лице е
установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на експертизата
– 27.04.2020 година.
Установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за
забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от
съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия /начиная от
01.01.2017г./ до подаването на исковата молба в съда – 31.12.2019 г., възлиза
на общата сума от 243,01 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото
лице само върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд
за периода от 31.12.2016г. до м. септември вкл. 2019 година.
Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза,
не е оспорено по надлежен ред от страните /като ответникът е възразил
единствено относно правното основание, на което е извършено това заключение –
„извършено на несъществуващо правно основание“/ и се възприема изцяло от съда
като обективно и компетентно дадено.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявените, в условията на обективно, кумулативно
съединяване искове, са с правно основание както следва: иск с правно основание
по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция преди
изм. ДВ бр. 60/2020г./ - за заплащане на сумата от 1803,56 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 31.12.2016г. до
31.12.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск с
правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 243,01 лева,
представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от момента,
когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на предявяване на
исковата молба.
Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има
интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като
работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал
задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд
за процесния период от време.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
І. По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр.
60/20г./:
В настоящият случай не се спори между страните, че
отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби
регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя
/чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители
в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1
от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него
работно време.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм.
ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към момента, за който се претендира
вземането на ищеца.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период и представените от ответника писмени доказателства - графици за
дежурството и времето на разпределение на дежурните смени и график – корекция
за периода от м.декември 2016г. до м. декември 2019г., протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00 ч. и 06.00ч. за периода от м. януари 2017г. до
м. декември 2019г. в РС ПБЗН - гр.Елхово
и справка за часовете положен от ищеца
извънреден труд в периода от м.12.2016г. до м.01.2020г. вкл.
по месеци, съдът приема, че ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 24 часа и е полагал труд
през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това
следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г./,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ
бр.60/2020г./, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от време по силата на изричната законова делегация на
чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./, е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, която урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от тази Наредба за
държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд
през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24
часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в чл.
31, ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е
била отменена с Наредба № 8121з-592 от 2015г., като последната е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила
от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от
29.07.2016 г./. В действащата през процесния период Наредба № 8121з-776/2016г.
/ отм. ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. / няма норма, аналогична на цитирания чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на процесния исков период за
времето от 31.12.2016г. до 31.12.2019г., в който е действала Наредба №
8121з-776 от 02.08.2016г., при липсата на специално правило, въвеждащо метод за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, като в тази
насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисляване на положения нощен
труд. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен
труд в дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С цитираната разпоредба от НСОРЗ е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата
в предходен период от време цитирана по-горе Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба
издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са
приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР,
тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат
поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на процесния период - 31.12.2019г.
приложение намират разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и
отпуските (НРВПО), като съгласно чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика
на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното
време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а,
ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41/2017г., в сила
от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове от работника или служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат
за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в
сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в
дневни“ са заличени, считано от 17.07.2018г. От това изменение е видно, че
волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете, получени след
преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като
съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с промяната се
прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред Инспекцията по
труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния труд пред
различните институции, но това не води до извода, че преди 17.07.2018г.
получените в резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове над
нормата не следва да се заплащат като извънреден труд. По отношение на периода
от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. и при липсата на изрично действащо законово
правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден труд при превръщане на
нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да
намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът
разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са
непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на
закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. През целия процесен период – 31.12.2016г. до 31.12.2019 година е
действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време. От това следва, че винаги часовете,
надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния период,
представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на
това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж правило на пресмятане на трудовия
стаж, което се извършва, като изработените часове по графика за периода на
сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4
нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на
дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, вкл. и с оглед на
цитираният по–горе чл. 5 от ГПК, съдът приема, че общият разум на Закона, е да
признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за
целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и
за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г
от НРВПО. В подкрепа на гореизложеното е и факта, че съгласно разпоредбата на
чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите, които полагат труд за времето между
22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда и
това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни. Не случайно и с последното изменение на
ЗМВР /публ. в ДВ бр. 60 от 2020г./ е изменена разпоредбата на чл. 187 като е
приета нова ал. 4 съгласно която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1, т.е. вече законово е
уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове в дневни със сочения
коефициент.
Ето защо с оглед на гореизложените съображения, съдът
намира, че при липса на законово определение за преобразуване на нощния труд в
дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид при решаването на въпроса, дали е
положен извънреден труд.
Следователно за ищеца се поражда право да претендира
допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв,
което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от
страните по надлежен ред и съдът възприема като изготвено обективно от
компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. Видно от данните от
експертното заключение налице е положен от ищеца Д.Д.Д. извънреден труд за
процесния период от 31.12.2016г. до 31.12.2019г. общо 252.54 часа като
неизплатеното възнаграждение за този труд е в размер на 1803,56 лева, в какъвто
размер е и заявената претенция по този иск след направеното изменение по реда
на чл. 214 ГПК.
Безспорно е, че положеният от ищеца извънреден труд за
периода от 01.10.2019г. до 31.12.2019г. вкл., е следвало да бъде изплатен до
31.01.2020г., т.е. след датата на подаване на исковата молба. Съобразно
Приложение № 1 към неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, за периода 01.10.2019г. – 31.12.2019г. вкл.,
ищецът е положил общо 134 часа нощен труд, които след приравняването им в
дневни с коефициент 1.143 възлизат на 153,16 часа. Разликата между приравнен и
нощен труд в часове – в случая 19,16 часа не е начислена, съответно не е
изплатено възнаграждение в размер на 155,57
лева към момента на изготвяне на заключението на в.л. /м. април 2020г./, с
което е реализиран юридическият факт, пораждащ правото на ищеца да търси тази
сума към датата на исковата молба, което съдът следва да съобрази, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период извънреден труд в установения от експертизата размер. Предвид
това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.12.2016 г. до
31.12.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1803.56 лева.
Вземанията за всички главници по тримесечия са лихвоносни,
исковата молба има характер на покана, поради което претенцията за заплащане на
законна лихва върху дължимото за периода от 31.12.2016 година до 30.09.2019
година възнаграждение от 1803.56 лева, считано от подаването на исковата молба
до окончателното й плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата
страна, е основателно и следва да се уважи.
Върху сумата от
155.57 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд
за периода от 01.10.2019г. до
31.12.2019г. включително, с падеж на плащане 31.01.2020г., лихвата за
забава следва да бъде присъдена не от датата на подаване на исковата молба –
31.12.2019г., а от датата, на която ответникът е изпаднал в забава по отношение
на тази сума - 01.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ІІ. По отношение на иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна
лихва, с оглед уважаването на главния обуславящ иск, основателна се явява
исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва - обезщетение за забавено
изпълнение на главното парично задължение. Възнаграждението за извънреден труд
е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на работното време по смисъла
на приложимата в случая разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се
доказа ответникът да е платил на ищеца дължимото се допълнително възнаграждение
за извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи го в забава.
Размерът на мораторната лихва със съответното натрупване според заключението по
експерта възлиза на общата сума от 243.01 лева върху неизплатеното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 31.12.16г. до
30.09.2019г. възлизащ на сумата 1647,99 лв., считано от 30-то число на месеца,
следващ последния месец на тримесечието, за което се дължи заплащане на извънреден
труд до датата на завеждане на иска – 31.12.2019г. До този размер, заявен от
ищеца и установен въз основа на кредитираното заключение на вещото лице,
акцесорният иск се преценя за основателен и доказан, поради което съдът следва
да го уважи изцяло, като присъди претендираната сума от 243.01 лева. За
положеният от ищеца извънреден труд за месеците октомври, ноември и декември
2019г. ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2020 година, т.е. след датата на
завеждане на исковата молба, поради което и върху сумата от 155.57 лева не
следва да се начислява лихва за забава до датата на завеждане на исковата
молба.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят изцяло направените от него разноски по делото в общ размер на 350.00
лева - платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Съдът не възприема направеното от ответника възражение за
прекомерност на разноските за платено адвокатско възнаграждение. Действително,
съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Видно от разпоредбата на чл.36, ал.2
от ЗА, към който препраща ГПК, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Този текст също препраща към
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед материалният интерес по настоящото производство и
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 2004г., минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. или в случая се равнява на сума над 350.00 лева.
Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Ищецът
в случая претендира адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв., т.е. под
предвидения в цитираната Наредба минимален размер и не се явява прекомерно по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице основанията за
навалянето му в по-нисък размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска. В случая, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 350.00 лева,
съгласно представения по делото списък на разноските и предвид представените по
делото доказателства – договор за правна помощ, за заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 и 4 от ГПК ответникът
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и при
прекратяване на делото. В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК. Тъй като в случая съдът уважи
изцяло исковите претенции, на ответника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78,
ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата
държавна такса върху размера на уважените искове в размер на 81.86 лева,
направените по делото разноски в размер на 100.00 лева във връзка с назначената
по делото ССЕ, както и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР-София, със
седалище и административен адрес гр. София, ул. „Пиротска”, № 171А,
представлявана от Директора Гл.комисар Н Н , да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН **********,***№
15, със съдебен адрес ***, офис 4, адв. В.М.,
СЛЕДНИТЕ СУМИ: на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6
от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 50/2020г./ сумата от общо 1803.56 лева /хиляда осемстотин
и три лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
31.12.2016г. до 31.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва както следва: върху сумата
от 1647.99 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2019г.
до окончателното й изплащане и върху сумата от 155.57 лева, считано от
01.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 243.01 лева /двеста четиридесет и три лева и една стотинка/, представляваща
лихва за забава върху главницата от 1647.99 лева, начислена за периода на
забавата от момента, когато сумите /за периода от 31.12.2016г. до 30.09.2019г./
по тримесечия са станали дължими, до датата на подаване на иска в съда –
31.12.2019г.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР-София, представлявана от Директора Гл.комисар Н Н ,
да заплати на Д.Д.Д., с ЕГН **********,***№
15, със съдебен адрес ***, офис 4, адв. В.М.,
направените от последния разноски по делото в размер на 350.00 лева /триста и петдесет лева/ с оглед уважаване на исковите претенции.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към
МВР-София, със седалище и
административен адрес гр. София, ул. „Пиротска”, № 171А, представлявана от
Директора Гл.комисар Н Н , да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Елхово държавна такса в размер на 81.86 лева /осемдесет и един
лева и осемдесет и шест стотинки/ върху
размера на уважените искове и сумата от
100.00 лева /сто лева/ - разноски по делото /за вещо лице/, изплатени от
бюджета на съда, както и да заплати 5.00 лева /пет лева/ държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното
производство пред Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................
/Д.Янкова /