№ 212
гр. Севлиево, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100546 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК - ОБЩ
ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ЗАД Армеец“ АД като процесуален субституент на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД срещу
П. П. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. с чл. 124 ГПК за
признаване за установено спрямо ответника, че „Порше Лизинг БГ“ ЕООД е
собственик на лек автомобил ****, шаси № ****.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.01.2016 г. между „Порше Лизинг БГ“
ЕООД, ЕИК ********* (собственик) и ищеца бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица № ********** с период на
покритие: 07.02.2016 г. - 06.02.2017 г. за лек автомобил „**** с peг. № ****, шаси №
**********. На 07.09.2016 г. в ЗАД „Армеец" АД постъпило уведомление - декларация
от Джан Йълмазйърдъз (представляващ Скуар Консултинг България ООД. ЕИК:
*********, лизингополучател на автомобила), съгласно което на 06.09.2019 г. е
установил липсата на автомобила от мястото в гр. С., на което бил паркиран
предишния ден.
Във връзка с полученото уведомление, в ЗАД „Армеец“ била образувана
преписка по щета№ 10016030127942.
За настъпилото събитие било образувано досъдебно производство № **** по
описа на 04 РУ СДВР. пр. пр. № ********** г. по описа на СРП за престъпление по чл.
1
346, ал. 1 НК. МПС било обявено за издирване и в хода на разследването
извършителят на деянието не е установен.
На 17.05.2017 г. дължимото застрахователно обезщетение в размер на 86 801,00
лева било изплатено на собственика „Порше Лизинг БГ“ ЕООД. Застрахованото
дружество предоставило на ЗАД „Армеец“ нотариално заверено пълномощно в полза
на застрахователя за разпореждане с автомобила, в случай, че същият бъде открит.
Ищецът твърди, че процесният автомобил бил открит и се намирал на
съхранение в Прокуратурата в гр. Пасау, Германия. На 24.08.2022 г. с писмо, с
приложени доказателства, наш изх. № Л - 5423 до МВР. 04 РПУ - СДВР, ЗАД Армеец
АД на основание чл. 405, ал. 3 от Кодекса за застраховането, предявило претенция лек
автомобил ****" с peг. № ****, шаси № WA********** да бъде върнат на
застрахователя. ЗАД Армеец АД предявило претенция и пред немските власти за
получаване на фактическата власт върху вещта. Тъй като към вещта претенции във
връзка със собствеността и получаването на фактическата власт бил предявил и
ответникът – П. С., молбата на ищцовото дружество за получаване на фактическата
власт върху автомобила била оставена без уважение, поради наличието на спор за
собственост. Ищецът сочи, че към настоящия момент „Порше лизинг БГ“ ЕООД не е
предприел действия за разрешаване на възникналия спор за собственост на процесния
автомобил, поради което за ЗАД „Армеец“ се пораждал правен интерес от
предявяването на косвения иск.
Искането към съда е да уважи предявения иск за собственост. Претендират се
разноските.
Ответникът П. П. С., в законоустановения срок депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че чл. 134 ЗЗД бил неприложим в
настоящия случай и ищецът нямал качеството кредитор, а отделно ищецът не бил
упъломощен да образува и води спорове за идентифициране и установяване на
собственост по отношение застрахованата вещ.
Излагат се съображения, че намиращият се на съхранение в Прокуратурата на
гр. Пасау, Германия лек автомобил е марка ****“, шаси № **********, чийто
собственик бил ответникът С.. Оспорват се твърденията, че „Порше Лизинг БГ“ не
било предприело действия за разрешаване на възникналия спор за собственост, тъй
като не бил информиран по никакъв начин, че по отношение на процесното МПС се
водят някакви процесуално-следствени действия.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендират се разноските по
делото.
На основание чл. 219 ГПК като трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран К. И. Д., с ЕГН **********.
Конституирания на страната на ищеца – съищец „Порше Лизинг БГ“ ЕООД
2
изразява становище за основателност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно
разпоредбите на чл. 235, . 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК от
„ЗАД Армеец“ АД като процесуален субституент на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД
признаване за установено спрямо ответника П. П. С., че „Порше Лизинг БГ“ ЕООД е
собственик на лек автомобил „**** шаси № WA**********.
Съгласно чл. 134, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените
права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на
кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто
личната преценка на длъжника.
При иск по чл. 134 от ЗЗД ищецът следва да установи, че има качеството на
кредитор спрямо дадено лице - негов длъжник, ищецът действа не като титуляр на
материални права, а като процесуален субституент, упражняващ правата на
бездействащия длъжник, чието бездействие заплашва удовлетворяване на вземането.
Предвид фактическите и правни твърдения на ищеца в настоящото производство,
същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
конкретни материално правни предпоставки: 1) съществуването на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения съищец; 2)
настъпване на събитие, което съгласно застрахователния договор е риск, който
застрахователят покрива и изплащането му на застрахования; 3) качеството на ищеца
застраховател на кредитор на съищеца застрахован във връзка с изплащането на сумата
и реализиране на правата му по чл. 405, ал. 3 КЗ 4) неупражняването на правата на
длъжника на ищеца /процесуален субституент/ заплашва удовлетворяването на
последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си.
Качеството на кредитор на ищеца „ЗАД Армеец“ АД се извежда от сключения
между него и съищеца – „Порше Лизинг БГ“ ЕООД застрахователен договор по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, по застрахователна полица № ********** с
период на покритие: 07.02.2016 г. - 06.02.2017 г. за лек автомобил ****“ с peг. № ****,
шаси № WA**********, по който „ЗАД Армеец“ АД е заплатило на 17.05.2017 г.
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 86 801 лв., във връзка с
настъпило застрахователно събитие в покрития период – противозаконно отнемане на
автомобила.
По делото се установи, че във връзка с горното и съобразно общите условия на
застрахователя и разпоредбата на чл. 405, ал. 3 КЗ е било изготвено нотариално
заверено пълномощно на 15.03.2017 г., с което „Порше Лизинг БГ“ ЕООД е
3
упълномощило ищцовото дружество, в случай, че бъде намерено процесното МПС да
извършва следните фактически и правни действия: 1.да владее, ползва, дарява,
подарява и да се разпорежда по всякакъв начин с гореописаното МПС, да го продаде
на когото намери за добре, на каквато цена намери за добре, да преупълномощава
трети лица с правата по настоящото пълномощно, включително и да договаря сам със
себе си; 2. Да извършва всякакви действия свързани с управлението, ползването и
разпореждането с автомобила, като представлява дружеството пред трети лица,
органите на МВР, органите на съдебната и изпълнителната власт и местната
администрация. Посочено е, че пълномощното е безсрочно./л. 10, том I/.
Установява се, от приложената по делото молба /л. 14 от том I/, че на 24.08.2022
г ЗАД “Армеец“ е подало до СРП и Началника на 04 РО РУ на МВР – гр. С. искане за
връщане на лекия автомобил като се е позовал на пълномощното и е заявил, че
предвид извършеното плащане на застрахователно обезщетение и ОУ застрахователят
е встъпил в правата на собственика и е единствен правоимащ и разполага с надлежно
нотариално заверено пълномощно за автомобила, предоставящо му права за
разпореждане със същия.
Установява се от приложеното по делото писмо от МВР, Главна дирекция
„Национална полиция“ с рег. № ****, че ищцовото дружество е уведомено, че във
връзка с постъпило в Главна дирекция „Национална полиция“ тяхно писмо, касаещо
лек автомобил ****, per. № ****, рама: WA**********, в отдел 02 „Криминална
полиция“, сектор ..Престъпления, свързани с моторни превозни средства“, било
изпратено запитване до ДМОС - МВР, в следствие на което на 04.04.2023 г. е получен
отговор, в който е посочено, че компетентната немска прокуратура по цитираното
МПС. а именно Public Prosecutors office Passau, все още не се е произнесла по случая.
При получаване на допълнителна информация от немските власти ще бъдете
своевременно уведомени.
По делото е приложено постановление за спиране на наказателното
производство от 02.03.2023 на Софийска районна прокуратура, в което е посочено, че
“
от докладна записка на ГД „Национална полиция се установяв., че автомобил с видим
номер на рама ********** е установен в гр. Пасау, Германия и е задържан за
извършване на проверка, вследствие на която е открита интервенция в номера на
рамата му и е установен оригинален номер на рама WA**********, отговарящ на
номера на рамата на автомобила предмет на противозаконно отнемане, за което се
води настоящото производство. Чрез ДМОС „ЗАД „Армеец“ АД са предявили
претенции пред немските власти за предаване на автомобила на техен упълномощен
представител.
По делото е изискан и постъпил препис от документи във връзка с проведена
кореспонденция с немските власти, касаеща лек автомобил **********, рег. № ****, в
4
номер на рама WA**********. От приложените документи се установява, че в отдел
„СИРЕНЕ“ - ДМОС били получени съобщения от Бюра СИРЕНЕ Германия и
Люксембург, касаещи процесния автомобил. Посочено е, че е извършена проверка от
немските власти, която е установила, че оригиналната рама на автомобила е
WA**********, издриван от 04 РУ СДВР, като в същото време рама: **********
отговаря на регистриран на 16.07.2012 г. в Люксембург автомобил марка/модел A****,
претърпял инцидент и бракуван на 21.08.2015 г., като според немските власти
установеното МПС е клонинг, за чиито променени идентификационни данни са
ползвани данните на автомобилът, претърпял ПТП и баркуван в Люксембург. В
писмото се посочва, че автомобилът е бил иззет от немските власти и в момента се
намира на съхранение в Kriminalpolizeiinspektion Passau. Шофьорът и собственик на
автомобила П. С. е заявил, че добросъвестно е закупил автомобила от лицето К. Д. И.,
роден на **** г.. л.к. № ********** на 21.07.2020 г. за сумата от 20 000 евро.
Посочено е, че германската страна моли българските компетентни власти да уведомят
собственика на автомобила в България за фактите по случая. В случай, че
компетентният български орган реши да поиска превозното средство да бъде върнато,
следва да бъде подадена молба за правна помощ, издадена от съответния съдебен
орган в България до горепосочената прокуратура в Staatsanwaltschaft Passau. Молбата
следва да бъде получена в срок до 05.09.2022 г.
В случай, че се изиска превозното средство да бъде освободено, за да бъде
използвано като доказателство или по други причини в съответствие с чл. 3, подраздел
1 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20
април 1959 г. (ЕСМАСМ), следва да бъде представено писмо с молба от съдебен орган.
Немските власти обръщат внимание, че такова искане за правна помощ следва да бъде
съпроводено от заповед за конфискация. Достатъчно е и ако бъде изпратена
декларация, от която да става ясно, че предпоставките за конфискация са налице, в
случай че собствеността на превозното средство е под въпрос. Също така, в случай че
Директива 2014/41/EU е приложима, следва да бъде изпратена Европейска заповед за
разследване.
(Освобождаването на превозното средство може да бъде поискано и по силата
на чл. 8 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между
държавите членки на Европейския съюз от 29 май 2000 г.)
В писмото е посочено, че ако собственикът поиска връщането на превозното
средство, той може директно да подаде писмено заявление до прокуратурата в
рамките на горепосочения срок. Такова искане трябва да бъде придружено с документ,
удостоверяващ правото му на собственост. Собственикът е свободен да упълномощи
адвокат, който да защитава интересите му.
При тези писмени доказателства, съдът намира, че безспорно се установи, че по
5
силата на застрахователното правоотношение, ищцовото дружество ЗАД „Армеец“ АД
е кредитор на вземането, произтичащо от правото му по чл. 405, ал. 3 КЗ, съгласно
която разпоредба, ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно
отнетото или изгубено застраховано имущество е намерено, застрахованият е длъжен
да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено
посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи
намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото
обезщетение и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя във
връзка с възникналата вреда.
Съдът, намира обаче, че съищецът - „Порше Лизинг БГ“ ЕООД с предоставяне
на пълномощно от 15.03.2017 г е изпълнило задълженията си по чл. 405, ал. 3 КЗ.
Предоставеното нотариално заверено пълномощно дава права на застрахователя да
прехвърли собствеността върху лекия автомобил на себе си. Застрахователят не е
направил това, независимо от изминалия дълъг период от време. Предвид това съдът
намира, че неизпълнението на задълженията по чл. 405, ал. 3 КЗ се дължи не на
бездействие на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, а изцяло на бездействие от страна на
кредитора „ЗАД Армеец“. Застрахователят е имал правата и достатъчно време да
прехвърли собствеността върху автомобила на себе си, а и към настоящият момент
продължава да има тази възможност, тъй като по делото няма данни пълномощното да
е било оттеглено, като ирелеватно е къде се намира автомобила към момента на
сключване на договора, доколкото последният е формален, а не реален договор /не се
предвижда предаване на вещта/. В този смисъл съдът намира, че с оглед бездействието
на кредитора да прехвърли собствеността върху автомобила на себе си и да защити
правата си като собственик, не е налице последната материалноправна предпоставка за
уважаване на така предявения косвен иск, а именно неупражняването права на
длъжника /съищец/, с което да заплашва удовлетворяването на кредитора –
процесуален субституент.
В настоящия случай, както се посочи, не е налице бездействие на съищеца –
„Порше Лизинг БГ“ ЕООД, който се установи да е положил дължимата грижа за
упълномощаване на ищцовото дружество да прехвърли собствеността върху
застрахованото МПС, а бездействие на самото ищцово дружество, което е надлежно
упълномощено да прехвърли собствеността върху застрахования автомобил, респ. при
необходимост да се легитимира като собственик по отношение на производството пред
компетентния орган за освобождаване на автомобила от немските власти.
Следва да се отбележи, че дори и да са налице материалните предпоставки за
основателност на предявените чужди права спрямо ответника, в производството по чл.
134 ЗЗД, предвид характера на косвения иск, е необходимо да са налице и визираните
по-горе допълнителни предпостваки – а именно ищецът /процесуален субституент/ да
е кредитор на съищеца относно твърдяното вземане, съищецът да бездейства по
6
отношение на имуществените си права, с което да заплашва удовлетворението на
кредитора.
В правната доктрина и в съдебната практика непротиворечиво се приема, че
процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е
носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете
страни следва от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от
и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или
отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с
решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
Въпросите дали ищецът /процесуален субституент/ е кредитор на съищеца относно
твърдяното вземане, дали съищецът бездейства или е предприел действия за защита на
имуществените си права и дали кредиторът има вземане срещу ответника подлежат на
преценка от съда, разглеждащ спора по същество, зависят от събраните доказателства
и на тях следва да бъде даден отговор с решението. Кога кредиторът има интерес от
упражняването на правата на длъжника, е фактически въпрос, който се решава от съда
с оглед всички обстоятелства по делото. Изцяло в горния смисъл е Решение № 138 от
5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о., също А. Калайджиев, Облигационно
право, седмо издание, стр. 625.
Следва да се отбележи, че чл. 134 ЗЗД не лишава длъжника от неговите
процесуални и материални права, кредиторът-процесуален субституент е титуляр на
правото на иск, но не и на спорното материално право, поради което при отхвърляне
на косвения иск, поради липсата на предпоставките, които касаят единствено
материалноправната легитимация на субституента – дали е кредитор и дали
длъжникът бездейства, не се формира сила на присъдено нещо по отношение на
титулярството на упражненото чуждо право.
Гореизложеното обосновава неоснователност на така предявения косвен иск,
поради липсата на необходимата материалноправна предпоставка необходима за
уважаването му, а именно бездействие на длъжника съищец, което да заплашва
удовлетворението на кредитора, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, право на
разноски има ответника. Същият е представил договор за правна защита и съдействие,
от който се установява, че е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
7
на 1000 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК, не третото лице-помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********** срещу П. П. С., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. Севлиево, ул. Росица № 22, ет. 3, ап. 7, иск с правна
квалификация чл. 134 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо на осн. чл.
124 ГПК, че съищецът „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ****, комплекс ********** е собственик
на лек автомобил „**** шаси № ****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********** да заплати на
П. П. С., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Севлиево, ул. Росица № 22, ет. 3, ап. 7
сумата 1000 лева /хиляда лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач – К. И. Д.,
ЕГН **********, конституирано на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8