Решение по адм. дело №1426/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.

Образувано по жалба на А. И. С., срещу Експертно решение № 92174 от 137/19.11.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ.

В жалбата се излагат съображения за отмяна на решението. Същото било постановено без извършен преглед и без да са изследвани изцяло всички медицински документи. Посочва се, че заболяването на жалбоподателя е трайно с липса на подобрение и влошаване на състоянието. Моли се за отмяна на решението и потвърденото с него решение на ТЕЛК.

В открито съдебно заседание жалбоподателят А. И. С., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли за отмяна на решението и решаване на спора по същество. Позовава се на заключението на вещото лице, като твърди, че следва процентите неработоспособност да са 50%. Претендира разноски.

Ответникът НЕЛК, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище, с което се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като оспорвания акт бил надлежно съставен от компетентни лица, в предвидената от закона форма, без нарушения на процедурата по неговото съставяне. Оценката била направена при съобразяване на методиката за определяне на крайния процент инвалидност (трайно намалена работоспособност) по Наредбата за медицинската експертиза Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ и при пълна и обективна оценка на медицинската документация. Моли се за отхвърляне на жалбата.

Заинтересованите страни - ТЕЛК към МБАЛ „Св. Е. – Димитровград“ ЕООД, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Хасково, и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, редовно уведомени, не изпращат процесуални представители и не изразяват становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, въз основа на твърденията на жалбоподателя и събрания по делото доказателствен материал, установи следното от фактическа страна:

Издадено е Експертно решение /ЕР/ № 0417 от зас. № 048/18.05.2022 г. на ТЕЛК Димитровград към МБАЛ „Св. Е. – Димитровград“ ЕООД, с което на А. И. С., неработеща, с 50 % ТНР преди експертизата, след преосвидетелстване по документи е дадена оценка на работоспособността – 50 %, за срок от две години, а именно до 01.05.2024 г., с посочена дата на инвалидност – 01.06.2020 г. Посочени са в ЕР: водеща диагноза и посочено общо заболяване – увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

Мотиви – След операция за Дискова херния с траен двигателен дефицит (М51.) се следвали 50% ТНР съгласно част 7, т. 15.4 от НМЕ.

ЕР е получено от адресата на 18.05.2022 г.

Издадено е Експертно решение /ЕР/ № 91164 от зас. № 108/09.07.2024 г. на ТЕЛК Димитровград към МБАЛ „Св. Е. – Димитровград“ ЕООД, с което на А. И. С., неработеща, с 50 % ТНР преди експертизата, след преосвидетелстване по документи е дадена оценка на работоспособността – 40 %, за срок от две години, а именно до 01.07.2026 г., с посочена дата на инвалидност – 01.06.2020 г. Посочени са в ЕР: водеща диагноза и посочено общо заболяване – увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

Мотиви – След операция за Дискова херния с траен двигателен дефицит (М51.) се следвали 40% ТНР съгласно ч. 7, т. 15.3 от НМЕ.

ЕР е получено от адресата си на 09.07.2024 г. и е оспорено пред НЕЛК от А. И. С..

С ЕР Експертно решение /ЕР/ № 92174 от зас. № 137/19.11.2024 на НЕЛК, специализиран състав вътрешни, хирургични, нервни болести и ССЗ – председател д-р Н. И. и членове д-р В. Г., Д. К., е определен по документи на А. И. С., *, процент ТНР – 40 %, като се потвърждава изцяло оспореното ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Е. – Димитровград“ ЕООД. Посочено е за д. увреждания на междупрешлаенните дискове в поясен отдел с радикулопатия, с данни за хроничен ход състояние след операция НЕЛК определя 40% ТНР по част 7, т. 15.3.

ЕР на НЕЛК е получено от адресата му на 03.12.2024 г.

По делото е изслушано заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено от вещо лице д-р М. И. К. /специалист неврохирург/ в съответствие със събрания по делото доказателствен материал и след преглед на жалбоподателя. Вещото лице установява, че А. И. С. страда от Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбнака; Дискова протрузия на ниво L4-L5, със стеноза на двата неврофорамена, а именно :дискова херния, на ниво L4-L5, със стеснение на двата изходни канала за гръбначно-мозъчните нерви.; Херния дискалис - L5-S1, синистра, а именно: Дискова херния на нивото на пети кръстов и първи сакрален прешлен, вляво, която е била оперирирана двукратно.; Увреждане на n. Fibularis, двустранно, по-силно изразено вляво, а именно: Пареза на двата малкопищялни нерва, по-силно изразено вляво.

Според представените по делото множество медицински документи, а именно: Електромиография от 01.07.24 г.; Епикризи от неврологично отделение на МБАЛ Димитровград и МБАЛ Хасково от 27.02.24 г. и 11.03.23 г.; Епикриза от Неврохирургично отделение МБАЛ Хасково от 26.05.20 г.; медицинско направление за ТЕЛК № 241413084С39 от 23.12.2022 г.; етапна епикриза от АГППМП "Здраве " ООД 12.12.2019 г., медицинско за ТЕЛК от личен лекар д-р Л. Д.; етапна епикриза ГППМП "Здраве "ООД
12.12.2019 г.; медицинско за ТЕЛК от д-р Л. Д.; ГППМП "Здраве " ООД; етапна епикриза от 16.05.2022; медицинско направление за ТЕЛК № 241413084С39/20.05.2024г.; етапна епикриза на MЦ „ШАНС" ООД за периода от: 03.07.2024 до: 31.07.2024 г.; епикризи от пролежавания в неврологични и неврохирургични стационари и амбулаторни листи, на база на които вещото лице основава изводите си се правят следните констатации:

Заболяването било хронично и персистиращо, с чести рецидиви, с еднакви оплаквания и неврологична симптоматика. Лечебните процедури имали незначително повлияване на симптоматиката и оплакванията. Лечението се изразявало в амбулаторно и стационарно с медикаментозна терапия, както и оперативно с двукратни операции и провеждане на физиотерапия, но крайният резултат бил флуктоиращ ефект, без трайно излекуване. Оплакванията в посочения период нямали промени, доказващи подобрения или влошавания.

Според кредитираното заключение на експертизата, жалбоподателя С. можела да се придвижва сама и да се самообслужва. Но придвижването ѝ било затруднено, поради налична пареза на фибуларните нерви, двустранно, което водело до невъзможност за бързо придвижване, невъзможност за повдигане на пръсти, чести спъвания и като цяло невъзможност за нормално функционално използване в пълен обем на подбедриците и стъпалата.

Според експертното заключение се касае за увреждане по част 7, т.15.4 от НМЕ и означава, че процента трайна нетрудоспособност трябва да е 50%, тъй като

се касаело за доказано заболяване с хронично протичане, без положителен ефект от извършените медицински действия и остатъчния ефект били наличните парези в областта на малкопищялния нерв, двустранно, по-силно изразено вляво. Увредите били апаратно доказани, чрез електромиелографско изследване - ЕМГ.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че вероятно разликата в процента ТНР идва от различна интерпретация на писмените медицински документи, липсата на непосредствен преглед и факта, че в някой епикризи било записано подобрение, което касаело болковите симптоми, но не и уврежданията и обосновава наличието на 10% повече с наличие на двигателен дефицит, който въпреки че е бил наличен не е взет предвид.

От медицинското досие на А. И. С. и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на жалбоподателя е установен двигателен дефицит - парези в областта на малкопищялния нерв, двустранно, по-силно изразено вляво. Съдът кредитира както писмените доказателства в тази насока, а именно етапни епикризи, 05.07.2024 и 03.07.2024 ЕМГ от 01.07.2024 г., медицинско направление за ТЕЛК № 241413084С39/20.05.20024 г. и амбулаторен лист № 001222/16.05.2022 г., така и изготвената след преглед на лицето съдебно-медицинска експертиза които се допълват взаимно и не се изключват от останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково е формирал следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол. В специалната разпоредба на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – ЕР на НЕЛК, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на експертното решение на ТЕЛК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – основания за неговата отмяна по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На преценка подлежи издадено ли е оспореното решение при спазване а процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до [възраст] възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, и за установяване степента на ТНР на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза. Съгласно чл. 101, ал. 4 от с.з. видът и степента на увреждане и степента на трайно намалена работоспособност се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек, а съгласно чл. 101, ал. 6 от с.з. на лицата по ал. 4, които упражняват трудова дейност, се определя степен на трайно намалена работоспособност, ако не са определени вид и степен на увреждане. Съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето Експертизата на вида и степента на увреждане, степента на ТНР и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и от НЕЛК, чиито устройство и организация се определят с правилник на Министерски съвет и които се ръководят от принципите и критериите на медицинската експертиза и се произнасят с ЕР по ред и условия, определени с наредба на Министерския съвет /чл. 101, ал. 7 и чл. 109 от Закона за здравето/.

В конкретния случай спорен е въпросът какъв е процентът ТНР на жалбоподателя към датата на преосвидетелстването по документи – 09.07.2024 г., представляващо оценка на работоспособността, съответно – правилно ли е определен от ТЕЛК 40 % трайна неработоспособност.

Съгласно чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ, в приложимата редакция/ „Видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания“.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ „установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1“. Отправните точки от Приложение № 1 от НМЕ се съдържат в Ч. С. „Нервни болести“.

В точка 15 е отграничен релевантният за казуса процент на намалената работоспособност, а именно Дискогенни заболявания (дискова херния, дискова протрузия и състояния, водещи до хронично персистиращи радикулопатии). Попадането на заболяването на жалбоподателя в тази точка е безспорно по делото и се установява от писмените доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Според неврологичния дефицит, наредбата разграничава

15.1. лекостепенни с остатъчен сетивен синдром без двигателен дефицит - 10 %;

15.2. хронично-персистиращи с чести рецидиви - 30 %;

15.3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) за оперирани лица, без остатъчен двигателен дефицит - 40 %;

15.4. (нова - ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) за неколкократно оперирани, без повлияване, с усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит - 50 %.

Предпоставките за определяне на процентите нетрудоспособност се определят в зависимост от няколко фактора, а именно: брой на операциите повече от 1, персистиращо състояние без значително подобрение от операциите и/или терапията, настъпили усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит.

Видно от събраните доказателства, се касае за лице неколкократно оперирано – два пъти, без повлияване, тъй като няма данни за трайно подобрение или ремисия на състоянието, като са описани и усложнения, изразяващи се в и не само, траен двигателен дефицит, който е описан още в Експертно решение /ЕР/ № 0417 от зас. № 048/18.05.2022 г. на ТЕЛК Димитровград към МБАЛ „Св. Е. – Димитровград“ ЕООД. Когато всички предпоставки от тази точка са налице следва да се определи ТНР 50% по т. 15.4 от част 7 на НМЕ

Видно от т. 15.3 би се касаело за 40% ако лицето няма остатъчен двигателен дефицит, но е оперирано. В настоящия случай, дори в решението на ТЕЛК № 91164 от зас № 108/09.07.2024 г. е посочено, че лицето има траен двигателен дефицит, но незаконосъобразно и в противоречие с императивната норма на т. 15.3 на ч. 7 от НМЕ е посочено, че състоянието отговаря на 40% ТНР.

От изслушаното по делото експертно заключение се установява какво е било действителното състояние на жалбоподателя към 2024 г., а именно наличие на увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбнака; дискова херния, на ниво L4-L5, със стеснение на двата изходни канала за гръбначно-мозъчните нерви, Дискова херния на нивото на пети кръстцов и първи сакрален прешлен, вляво, която е била оперирирана двукратно и пареза на двата малкопищялни нерва, по-силно изразено вляво, която води до затруднения в движението на пръсти, невъзможност за бързо придвижване, невъзможност за повдигане на пръсти, чести спъвания и като цяло невъзможност за нормално функционално използване в пълен обем на подбедриците и стъпалата, което изпълва понятието двигателен дефицит.

Усложненията и двигателния дефицит би трябвало да обосноват по-високия процент трайна неработоспособност.

Данните от ЕМР и медицинската документация плюс графичните изображения на самото изследване, както и тяхното словесно описание са били приложени в медицинското досие на жалбоподателя на база, на което е направен извода за процентното изражение на неработоспособността на жалбоподателя. Въпреки съществуващото към 09.07.2024 г. усложнение - наличието на двигателен дефицит, това увреждане не е съобразено от НЕЛК не е коментирано дори наличието на такъв извод в оспореното решение на ТЕЛК, административния орган е игнорирал напълно наличието на такива данни, като нито ги е отчел, нито ги е коментирал, нито ги е изследвал.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система.

В конкретния случай не се установява експертното заключение на лекарската комисия да почива на представената медицинска документация, тъй като въпреки че същата е налична и обективизира наличие на двигателен дефицит – парези в областта на малкопищялния нерв, двустранно, по-силно изразено вляво, която следва да се зачита като усложнение на увреждането на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбнака и дисковата херния, лекарската комисия напълно е игнорирала тези резултати на проведени изследвания. Въпреки задължението си да базират изводите си върху документацията, в експертното си решение НЕЛК, която се произнася само въз основа на медицинската документация, не е отчетен трайният двигателен дефицит, но пък такъв е отчетен от ТЕЛК.

Съдът не намира основание да се съмнява в заключението на вещото лице, че са налице усложнения на заболяването резултирали в двигателен дефицит, а самото то не е повлияно от двукратната операция и терапия.

Съгласно чл. 45, ал. 2 и ал. 3 /в приложимите редакции/ от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на МЕ и на регионалните картотеки на МЕ /ПУОРОМЕРКМЕ/ „при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на ЕР, НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне“, а „при заболявания, по които ТЕЛК се е произнесла въз основа на необходимата медицинска документация, налична към момента на постановяване на експертното решение, но е определила неправилно процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, НЕЛК отменя експертното решение изцяло и издава ново експертно решение“. В случая ТЕЛК се е произнесла въз основа на медицинска документация, но е определила неправилно процентът на ТНР, като приложение намира чл. 45, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ. В действителност НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата срещу ЕР на ТЕЛК, съгласно чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, но в случая възраженията на жалбоподателя са изцяло свързани с процента ТНР, който се определя предвид заболяванията, от които страда лицето, като същото правилно е възразило предвид липсата на специални знания, с които разполага, съответно – препятстващи и преценката му дали е определен процентът ТНР съобразно НМЕ и Методиката към нея. НЕЛК е следвало да обсъди приложените писмени доказателства и направените от ТЕЛК изводи и да ги анализира, като съобрази историята на заболяването на жалбоподателя и коментира наличната медицинска документация, от която може да се направи извод за наличие на усложнение на заболяването, доколкото НЕЛК разглежда и се произнася по обжалваното решение на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяването му /чл. 43, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ /, след което е следвало да издаде ново решение /чл. 51, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ /.

Предвид обстоятелството, че обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, същото следва да е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Събраните по делото доказателства са индиция, че в случая това не е сторено. Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното решението на НЕЛК се явява постановено в противоречие и в нарушение на чл. 62 от НМЕ, която изисква степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз основа на задълбочен анализ на данните от наличната медицинска документация, даващи представа за реалното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. Допуснатото нарушение на законовите изисквания, уреждащи процедурата по извършване на експертиза на работоспособността, се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваното решение и следва да бъде квалифицирано като съществено такова, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. Доколкото административният орган не е съобразил всички релевантни обстоятелства при издаване на оспореното ЕР, се приема че е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до неизясняване на обективната истина и представляващо препятствие за преценката на съда правилно ли е приложен материалният закон относно определяне процента ТНР. Последица от това е отмяната на ЕР на НЕЛК и изпращане на преписката за ново произнасяне.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1273,20 лева /10лв. държавна такса, 663,20 възнаграждение за вещо лице, 600 лв. уговорено и платено в брой съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025 г. адвокатско възнаграждение, който служи и за разписка/. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото, неговата продължителност и големия брой проведени открити съдебни заседания.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Експертно решение № 92174 от 137/19.11.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от НЕЛК по жалбата на А. И. С. срещу Експертно решение № 91164 от зас. № 108/09.07.2024 г. на ТЕЛК Димитровград към МБАЛ „Св. Е. – Димитровград“ ЕООД, в 3-месечен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с него.

ОСЪЖДА НЕЛК, със седалище – [населено място], да заплати на А. И. С., [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], сумата в размер на 1273,20 лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България чрез Административен съд – Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.