№ 210
гр. Свиленград, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. К.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200458 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
**********/28.04.2025год. на Началник на РУ Свиленград към ОД на
МВР Хасково , с което на А. Х. К. с ЕГН **********, от
гр.****************** за нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/, на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100 лева.
Жалбоподателят А. Х. К. в срок обжалва горепосоченото НП, като
моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същото за
незаконносъобразно и неправилно. Намира, че при издаването на АУАН и НП
били допуснати съществени процесуални нарушения,тъй като липсвали
задължителните реквизити посочени в ЗАНН. Липсвало ясно и точно
описание на обстоятелствата при които било извършено адм.нарушение, като
отделно от това оспорва твърдяното нарушение. От друга страна намира,че
било налице маловажен случай,което обстоятелство не било обсъдено от
АНО.По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП и да му
присъди разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
1
За него се явява адв. К. представя писмени бележки, в които поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на направените
по делото разноски,за което представя списък на същите.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Началник на РУ
Свиленград към ОД на МВР Хасково, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите писмени доказателства по делото, както и от
свидетелските показания на разпитаният в съдебно заседание полицейски
служители –св. Д. М. М. и св.Г. Д. Д. се установява, че на 11.04.2025г. в
гр.Свиленград около 21,30часа, на улица А. Стамболийски №18,свидетелите
извършили полицейска проверка на МПС,в което жалбоподателя пътувал като
пътник.
При поискване на неговите документи за самоличност, жалбоподателя
не представил такива.
След предоставяне на трите му имена и ЕГН на полицейските
служители и след справка в ОДЧ при РУ Свиленград, същите установили
самоличността на лицето без документи, а именно жалбоподателя.
За така констатираното нарушение бил съставен, предявен и връчен
на жалбоподателя АУАН с бл.№496973 и №**********/11.04.2025 г., като
жалбоподателят не е вписал възражения по акта.
В законнопредвидения 7 дневен срок не е подадено писмено
възражение по акта.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП. Както в Акта, така и
в обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началник на
РУ Свиленград към ОД на МВР Хасково да издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗБЛД, се доказва от приетите по делото Заповед №
2
8121з-493/01.09.2014 година на Министъра на вътрешните работи; Заповед №
8121з-254/05.03.2021 година на Министъра на вътрешните работи; Заповед №
8121з-818/03.07.2015 година на Министъра на вътрешните работи и Заповед
№ 8121з-907/30.07.2015 година на Министъра на вътрешните работи.
Видно от ДСМИС от 09.07.2025г.,жалбоподателя е несемеен, не
работи и не получава трудово възнаграждение,не притежава на свое име
недвижимо или движимо имущество.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание, свидетели – св. Д. М. М. и св.Г. Д. Д.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на св. Д. М. М. и св.Г. Д. Д., които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелят. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение
на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на РУ – Свиленград, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както
вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и
с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в АНП и тези приети в съдебно
заседание, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло
3
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в
настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната
Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№
351000-4214 от 18.06.2025 година на РУ - Свиленград, поради което
производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила
на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1,
б. "б" от ЗАНН, вр. чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от
ЗАНН, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗБЛД.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
В наказателното постановление и АУАН се съдържат необходимите
реквизити съобразно нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадени са в
законовите срокове, конкретно е посочена дата и място на извършване на
нарушението. Описано е ясно и недвусмислено в какво се изразява същото. И
в двата акта нарушението е описано по идентичен начин.
Административно-наказателната отговорност на ВЪЗЗИВНИКА е
ангажирана за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, а именно за това че на 11.04.2025
г. около 21. 30ч в гр.Свиленград. обл. Хасково, при извършване на полицейска
проверка не е представил документ, с който да удостовери своята
самоличност.
Нормата на чл. 6 от Закона за българските лични документи въвежда
задължение към гражданите при поискване от компетентните длъжностни
лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на
съставомерните елементи на нарушението и фактическите обстоятелства, при
4
които то е извършено.
Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а
приложената от административно-наказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
Съобразно нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗМВР, за компетентни органи по
смисъла на чл. 6 от ЗБЛД, следва да се приемат полицейските органи.
Кои са полицейските органи е посочено в чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Съобразно заеманата от актосъставителя длъжност и звеното към което
изпълнява същата може да се направи извода, че същият е именно полицейски
орган, поради това и разполага с предвиденото в чл. 70, ал. 1 от
ЗМВР правомощие да извършва проверка за установяване на самоличността
на дадено лице.
Според чл. 70, ал. 2 от ЗМВР установяването на самоличността се
извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения
на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг
начин, годен за събиране на достоверни данни.
Не е спорно между страните, че наказаното лице е български
гражданин и има издаден документ за самоличност.
Съответно за установяване самоличността същия следва да представи
на компетентните органи при поискване документ измежду чрез посочените
в § 1, т. 1 от ДР на ЗБЛД.
Съобразно коментираните по горе писмени и гласни доказателства,
съдът намира за доказано , че на посочените в АУАН и наказателното
постановление дата и място жалбоподателят , като пълнолетно и задължено
лице, при извършване на проверка от съответните длъжностни лица –
полицейски органи за установяване на самоличността с представяне на
български документ за самоличност, не е изпълнил това си задължение, тъй
като не носел лична карта, не разполагал и с валиден паспорт, издаден на
негово име или свидетелство за управление на МПС, съответно с други
заместващи ги документи.
Въз основа на това, предвид спецификата на конкретния случай, при
решаване на който се отчита от правна страна, че всеки български гражданин,
5
съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за българските документи за
самоличност, е длъжен, при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, да удостовери своята самоличност, което няма
съмнение, че става със съответен документ за самоличност, следва да се
приеме, че деянието е доказано от обективна страна.
Поставя се въпросът, след като отговорността на жалбоподателя е
ангажирана именно за неизпълнение на задължението си да представи
български личен документ при поискване от компетентни длъжностни лица
/полицейски органи/, налице ли са доказателства за надлежно установяване на
неговата самоличност и за изпълнение на законоворазписаната процедура за
това в хипотези, като процесната, когато не се представя никакъв документ за
самоличност.
Отговорът на този въпрос е положителен, след като са събрани
конкретни доказателства за предприетите от полицейските служители
действия в тази насока, установяващи авторството на деянието, разпределено
в тежест на наказващия орган да установи.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 80, т. 5 от ЗБЛД,
както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган, след като от обективна и субективна страна са установени признаците
от състава на нарушение.
На следващо място, след като се установи деяние и същевременно
липса на обективни и и субективни обстоятелства за изключване на
отговорността на жалбоподателя, в процеса по определяне размера на
наказанието, съгласно санкционната норма на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД действала
към датата на извършване на нарушението ,а и към датата на издаване на НП,а
и явяващ се по благоприятен закон,доколкото са настъпили законодателни
промени в сакноционната норма с ДВ бр.52/2025г. в сила от 27.06.2025г. с
която са завишени размерите на минимума и максимума на предвидената
санкция,поради което и на основание чл.3,ал.2 от ЗАНН следва да се приложи
санкционната норма преди изменението с ДВ бр.52/2025г./, лице което не
представи български личен документ при поискване от компетентните
длъжностни лица, се наказва с глоба от 50 до 300 лева.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
6
определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран над
минималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на
наказанието АНО не е посочил, както смекчаващи ,така и отегчаващи вината
обстоятелства, но въпреки това е наложил наказанието в близък до средния
размер, предвиден от разпоредбата на чл. 80, т.5 от ЗБЛД. Като смегчаващи
вината обстоятелства,съдът приемя,младата възраст на нарушителя,доколкото
няма данни същият към датата на извършване на адм.нарушение ,да е
извършвал други подобни адм.нарушения или да са налице извършени от
лицето противообщ.прояви. По делото са налични доказателства за недобро
финансовото положение на жалбоподателя ,тъй като въпреки,че същият е
несемеен,не работи и не получава трудови или други доходи,липсва
имущество от което да се издържа – не притежава недвижими имоти и МПС,
видно от Декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние, приложена по настоящото производство,оказал е съдействие на
полицейските служители,не е възпрепятствал проверката, като оттегчаващи
не се констатираха. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият
състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на
формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на
вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има
значение едва при определяне на административното наказание, следва в
настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минимално
законоустановен такъв, тъй като е налице превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства и вземайки предвид ниската
обществена опасност на деянието и незавишената такава на дееца. Не би било
правилно и справедливо да се налага санкция, която изначално е неизпълнима,
тъй като идеята на законодателя е да се въздейства възпитателно и
поправително върху дееца, а не да му се отнемат всички финансови средства и
да бъде оставен на произвола на съдбата. Отделно от това следва да се
отбележи, че не става ясно защо АНО е наложил санкция в средния размер ,за
което не е изложил никакви мотиви. Предвид изложеното както вече бе
посочено, Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което
НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание
„Глоба” от 100лв. на 50 лв.
Така редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за правилен
и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
7
административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху гражданите и юридическите лица.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства през районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от
страна на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
изменено чрез намаляне размера на Глобата, следва в полза на жалбоподателя
да се присъдят част от направените по делото разноски,а именно в размер на
200,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2,
т. 4 и ал. 7, т. 2 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № **********/
28.04.2025год. на Началник на РУ Свиленград към ОД на МВР Хасково ,
с което на А. Х. К. с ЕГН **********, от гр.****************** за
нарушение на чл. 6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, на
основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД му е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 100 лева.
като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание
„Глоба” от 100 лв. на 50 лв.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. К. с ЕГН
**********, от гр.****************** , сумата от 200 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по АНД №458/2025г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9