ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42597
гр. София, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110142608 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от З. Л. С., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. С., чрез адв. В. В., срещу ,,.......... ” КЧТ, ЕИК: ........... със седалище
и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя - Р. В. Ф.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 140 вр. чл. 146 ГПК за
изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
Ищецът твърди, между него и ответника съществувало трудово
правоотношение по Трудов договор № 293/01.06.2017 г. Ищецът изпълнявал
длъжността ,,служител, обработка на данни" в Отдел „Комплексни решения".
Съгласно Споразумение № 4 от 27.02.2023 г. към Трудов договор №
293/01.06.2017 г. ищецът започнал да изпълнява длъжността „Сървис Деск
Агент (1во ниво)" в Отдел ,,МИТС Комплексни решения”. Основното месечно
възнаграждение на служителя възлизало на 2 631,43 лева, към което се
начислявало допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит. Брутното трудово възнаграждение възлизало на 2757,75 лева месечно.
Ищцата поддържа, че на 01.05.2023 г. родила дете, поради което ползвала
отпуск по майчинство и за отглеждане на дете до навършване на двегодишна
възраст на детето. След завръщането й на работа подписала с работодателя си
Споразумение № 5 от 09.06.2025 г. към Трудов договор № 293/01.06.2017 г.,
съгласно което се изменял само размерът на основното трудово
възнаграждение. В допълнение, на ищцата било разрешено ползването на
платен годишен отпуск до 09.06.2025 г.
Твърди още, че след завръщането й от платен отпуск й било връчено
Уведомление № 003/09.06.2025 г., с което й се нареждал престой за периода от
09.06.2025 г. до 27.06.2025 г., без да се посочва причината за престоя. В
допълнение, устно била уведомена, че се подготвяло прекратяване на трудовия
й договор поради закриване на част от предприятието, а именно закриване на
1
Отдел ,,Отдалечена подръжка/ИТС” и на всички длъжности в него,
включително и заеманата от нея „Сървис Деск Агент (Iво ниво)".
Излага твърдение, че при явяване на работното й място на 30.06.2025 г. й
било връчено Предизвестие за прекратяване на трудови правоотношения, в
което се сочело, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, във вр. с чл.
326, ал. 2 КТ трудовото правоотношение се прекратявало поради закриване на
Отдел ,,Отдалечена подръжка/ИТС” и на всички длъжности в него, в частност
„Сървис Деск Агент (1во ниво)” в предприятието.
Посочва, че въпреки че във връченото предизвестие било посочена като
правно основание разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, връчената
Заповед № 00630/30.06.2025 г. била издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 4
КТ - при спиране на работата за повече от 15 работни дни. Позоваването на
две различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение
затруднявало изключително много защитата й. Изтъква, че съгласно
практиката на ВКС работодателят не можел да прикрива действителното
основание за уволнението зад друго, тъй като това нарушавало правото на
защита на работника.
Счита, че уволнението й било незаконосъобразно, тъй като била
подмяна на основанието при уволнението, доколкото се касаело за закриване
на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, а не за
временно спиране на работата по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
Разликата между основанията за прекратяване на трудовия договор по
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ била значителна, доколкото в
хипотезата на прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят бил
длъжен да извърши подбор по чл. 329 КТ и да спази забраната по чл. 333 КТ.
Работодателят трябвало да установи, че съкращаването е необходимо, и да
обоснове избора на конкретни работници за уволнение, като се имали предвид
техните квалификации и трудови функции.
В хипотезата на прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 4
КТ работодателят трябвало да установи, че работата на предприятието или на
отделно негово звено е преустановена за посочения период поради
организационно-технически или икономически причини.
Твърди, че прекратяването на трудовия договор и на двете правни
основания било незаконосъобразно.
По отношение на прекратяването по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ:
Счита, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ трябвало да се приема
за реалното основание за прекратяване на трудовия договор поради
посочването му във връченото предизвестие.
При прекратяването на трудовия договор на това правно основание не
било спазено изискването на чл. 329 КТ, а именно да е
извършен подбор от страна на работодателя. Според Тълкувателно решение №
3/2011 год. от 16.01.2012 год. на ОСГК на ВКС липсата на извършен подбор,
когато е налице задължение от страна на работодателя за това, подлежала на
съдебен контрол. Дори и да бил извършен такъв, съгласно посоченото
тълкувателно решение, преценката на работодателя по чл. 329 КТ кой от
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежала на
съдебен контрол.
2
Изтъква, че работила при този работодател близо осем години и нямала
нито едно наказание, винаги изпълнявала стриктно трудовите си задължения и
била високо квалифицирана за извършване на възложената
работа.
Твърди, че до този момент не знаела за предстоящото закриване на част
от предприятието.
На следващо място, не било спазено изискването на чл. 333, ал. 1, т. 1
КТ, а именно в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ работодателят да се е снабдил с предварително разрешение от
Инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато прекратява трудовото
правоотношение с работничка или служителка, която е майка на дете до 3-
годишна възраст. Ищцата попадала в тази хипотеза, тъй като на 01.05.2023 г.
била родила и това било известно на работодателя й.
Твърди, че с изрично заявление с вх. № 25090839/20.06.2025 год.
помолила Изпълнителна агенция, „Главна инспекция по труда" да не дава
разрешение за уволнението, тъй като имала нужда от доходи за отглеждане на
двете й деца. С писмо отговор с изх. № 25064781/26.06.2025 г. била
уведомена, че до този момент разрешение не било издадено. Счита, че липсата
на издадено разрешение била причината ответникът да посочи друго правно
основание в заповедта за уволнение, прикривайки реалното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
На следващо място, въпреки че в предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение били цитирани други документи - Протокол № 01-
2020-026/20.12.2024 г. и Заповед № 12-2016-87/20.12.2024 г., същите не били
връчени на ищцата. Съгласно Решение № 849 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 40/2010 г., IV г. о., ГК, ако заповедта за уволнение препращала към друг
документ, той следвало да бъде връчен на уволнения работник най-късно
заедно със самата заповед.
По отношение на прекратяването по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ:
Твърди, че това не било реалното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по изложените по-горе
съображения.
Липсвала функционална връзка между дейността на предприятието и
конкретните трудови задължения на ищцата. В предизвестието било посочено,
че правоотношението се прекратявало поради закриване на отдел
,,Отдалечена поддръжка/ИТС”, а cъгласно Споразумение № 4 от 27.02.2023 г.
към Трудов договор № 293/01.06.2017 г. ищцата изпълнявала длъжността
„Сървис Деск Агент (1во ниво)" в Отдел ,,МИТС Комплексни решения”.
Липсвал фактът на временно преустановяване на работата на
предприятието или на отделно негово звено, което да е продължило повече от
15 работни дни и което да е извън контрола на работодателя, т.е. да е
настъпило поради обективни причини. Касаело се за едностранно решение на
работодателя по целесъобразност да закрие част от предприятието.
Работодателят носил тежестта на доказване, че спирането на работата е
било поради организационно-технически или икономически причини. В
Решение № 937/27.11.2018 г. по гр.д. № 3325/2018 г. на ВКС било подчертано,
че работодателят не можел произволно да спира работата, за да създаде
3
условия за уволнение.
На последно място, твърди, че налице било пряко нарушаване на чл. 13,
ал. 3 от Закона за защита от дискриминацията, тъй като действията, които се
предприемали към нея, следвали завръщането й от майчинство.
Моли съда да отмени Заповед № 00630/30.06.2025 г. като
незаконосъобразна, да възстанови ищцата на заеманата от нея преди
уволнението длъжност - „Сървис Деск Агент (1во ниво)" в Отдел ,,МИТС
Комплексни решения”, и да осъди ответника да заплати на ищцата сума в
размер на 16 546,50 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 225 КТ
за шест месеца, следващи датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 02.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до действителното й изплащане.
Моли съда да присъди и направените по делото разноски.
Моли да бъде дадена възможност в първото по делото открито съдебно
заседание да представи трудовата си книжка в оригинал с оглед доказване на
обстоятелството, че след прекратяване на трудовото правоотношение не била
започвала нова работа и не била получавала друго трудово възнаграждение.
Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
отговор на формулираните в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Ответникът посочва, че предметът на дейност на ответното дружество
бил ,,консултации и съдействие относно софтуерни и хардуерни услуги”,
поради което твърди, че дружеството оперирало в икономическия сектор,
който се отличавал с най-динамично развитие и най-често променящо се
състояние поради бързото развитие на технологиите. Поради тази причина
през септември 2024 г. започнал глобален процес по реструктуриране на
дружеството, като предлаганите от него до този момент услуги на най-ниско
ниво отпаднали поради липса на търсене от страна клиенти. За извършеното
реструктуриране била издадена Заповед № 12-2016-87/20.12.2024 г. В
допълнение, били проведени интервюта и тестове на намиращите се в риск от
съкращаване служители с цел да им бъде предложена друга подходяща за тях
длъжност при работодателя. Посочва, че според практиката на ВКС процесът
по реструктуриране на дружеството бил изцяло в дискреционната власт на
работодателя.
Служителите от целия отдел ,,Технологии” били поставени в риск от
уволнение, доколкото било предвидено закриването на целия отдел към
31.12.2024 г. Всички служители били съкратени към 31.12.2024 г. с
изключение на ищцата и друга служителка – Катарина А., тъй като към този
момент и двете били в отпуск по майчинство. Политиката на дружеството в
такива случаи била след приключването на отпуска по майчинство, доколкото
не съществувал вече съответния отдел и работата, която служителките са
извършвали, вече била изцяло преустановена, да бъдат в състояние на
престой, като им бъдат предложени други длъжности в дружеството. След
успешно преминаване на процеса по кандидатстване за друга длъжност
съответният служител бивал назначен на тази длъжност, при условие че
изрази желание за това. В противен случай трудовото правоотношение се
4
прекратявало след принудителен престой.
Посочва, че със Споразумение № 5/09.06.2025 г. било увеличено
трудовото възнаграждение на ищцата в израз на политиката на ответното
дружество да извършва стандартна индексация на заплатите на своите
служители.
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че същата не е знаела за
извършваното преструктуриране на дружеството работодател. Работодателят
не бил длъжен да информира служителите в отпуск по майчинство за
настъпващи промени в тяхно отсъствие, доколкото работната комуникация в
този период противоречала на замисъла на отпуска. Въпреки това ищцата
била информирана за извършеното реструктуриране от свой колега – Б. Б. В
допълнение, на 11 март 2025 г. ищцата, в разговор с друга служителка – Анна
Оббова-Тодорова, разкрила, че е наясно с настъпилите промени, както и че в
Jobs.bg имало обяви за работа в ответното дружество само на длъжности,
свързани с комуникация с клиенти, а ищцата не желаела да работи с клиенти.
На 24.03.2025 г. ищцата инициирала контакт със същата служителка с
цел да разбере дали има вътрешнообявени свободни позиции, различни от
обявените в Jobs.bg. Също така в писмо до ръководството на дружеството от
11 април 2025 г. ищцата задала въпрос относно позицията, която може да
заеме след завръщането й на работа предвид промените.
Ответната страна поддържа, че на 09.06.2025 г. в рамките на тричасов
разговор между ищцата и ръководството на клона било изяснено извършеното
реструктуриране на дружеството, след което на ищцата било връчено
уведомление за престой, тъй като към 09.06.2025 г. в дружеството не
съществувал отдел ,,Технологии”, не съществувала длъжността, на която
ищцата била назначена и цялостно не се извършвала вече съответната трудова
дейност в рамките на дружеството.
На 13.06.2025 г. в 17:30 ч. била проведена среща между ищцата и
ръководител на отдел ,,Спортлайт” с цел да бъде предоставена информация
относно свободна позиция в съответния отдел. Ищцата обаче не подала
необходимите документи за кандидатстване в указания срок.
Между представители на ответното дружество и представител на
ищцата – адв. Д. И. Д., бил проведен телефонен разговор, в който адв. Д.
изразила нежеланието на своя доверител да се върне на работа и искането му
да бъде прекратен трудовия договор и да бъде предоставена на служителя
сума в размер на шест работни заплати като обезщетение.
На 30.05.2025 г. е проведена нова среща с друг ръководител на екип в
ответното дружество – Д. С., с цел да се предостави на ищцата информация за
друга свободна позиция. Ищцата отказала да обмисли възможността за
заемане на тази длъжност, както и отказала в присъствието на свидетел да
подпише протокол относно предложената позиция и нейният личен избор да
не я заеме. Същевременно обаче подписала процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът посочва още, че ищцата незабавно получила обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ и обезщетение за оставане без
работа по чл. 222, ал. 1 КТ.
Твърди, че ищцата не притежавала документ, удостоверяващ високо
5
ниво на знание на английски език, съответстващо на ниво B2/C1, изисквано от
работодателя в длъжностната характеристика на служителя съм Споразумение
№ 4/27.02.2023 г. Ищцата нямала добри умения по английски език, което
според ответното дружество било причината същата да откаже предложените
две свободни длъжности, които са свързани с комуникация с чуждестранни
клиенти.
Посочва, че след закриването на отдел ,,Технологии” на 31.12.2024 г.
били съкратени или преназначени след успешно преминати интервюта за нови
позиции всички служители на съответния отдел, с изключение на ищцата и
другата служителка, която също била в отпуск по майчинство. Твърди се още,
че работодателят имал право, а не задължение да извърши подбор, но в
конкретния случай не можел да извършил подбор, защото подборът
предполагал съпоставяне на служители, изпълняващи идентични трудови
функции, а такива служители вече нямало, тъй като били съкратени на
31.12.2024 г. или били преназначени на нови, различни длъжности.
Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради
престой не се изисквало от работодателя да извърши подбор или да получи
разрешение от Инспекцията по труда по чл. 333 КТ.
Оспорва твърдението на ищеца, че било налице разминаване между
отдела, който е закрит, и отдела, в който З. С. работи съгласно Споразумение
№ 4/27.02.2023 г. към трудовия договор. Със Заповед за обединяване на
вътрешни отдели в структурата на ПРОСЕСФЛОУС (юкей лимитед) – клон
България и интегрирането им в структурата на КОНИКА МИНОЛТА
БИЗНЕС СЪЛЮШЮНС (ЮКЕЙ) ЛИМИТЕД от 25.08.2023 г. във връзка с
интегрирането на клона на дружеството в структурата на новия собственик
(КОНИКА МИНОЛТА БИЗНЕС СЪЛЮШЮНС (ЮКЕЙ) ЛИМИТЕД) се
уеднаквили наименованията на вътрешните отдели в клона и дружеството
майка. Отдел ,,Технологии”, в който била назначена ищцата, включвал групата
,,Отдалечена поддръжка/ИТС”, която група преди пренаименоването се е
наричала ,,МИТС Комплексни решения”.
Моли съда да задължи ищцата да представи сертификати,
удостоверяващи изискванията на работодателя, посочени в длъжностната
характеристика към Споразумение № 4/27.02.2023 г., за ниво на знание на
английски език B2/С1 съгласно Обща европейска езикова рамка.
Моли съда да остави без уважение искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, доколкото ответникът не оспорвал размера на
брутното трудово възнаграждение на ищцата към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно 2757,75 лв.
Моли съда да допусне разпит на петима свидетели, с които да установи
изложените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства.
Моли съда да отхвърля предявените искове като неоснователни и
недоказани, както и да присъди направените по делото разноски.
Правна квалификация:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. При така изложените от страните фактически
6
твърдения съдът приема, че упражненото потестативно право от ищеца за
отмяна на процесното уволнение и възстановяването му на предишната работа
преди уволнението е обусловено от незаконността на уволнението по
изложените в исковата молба доводи, а искът с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – от обстоятелството, че поради незаконното
уволнение ищецът е останал без работа за процесния период.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент
и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно
доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже, че
законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 4 КТ, като установи че е налице преустановяване на дейността
на отделно негово звено на предприятието, а именно отдел Технологии,
„МИТС Комплексни решения“, в което работи ищцата, за повече от 15
работни дни.
Работодателят следва да докаже, че е упражнил правата си
недискриминационно- арг. чл. 21 от ЗЗДискр., както и изпълнение на
задължението си по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДискр., във връзка с възражението на
служителя за осъществена пряка дискриминация
Релевантните факти по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са:
1) уважен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 2) съвпадение между длъжността, от
която ищецът е уволнен, и тази, на която иска да бъде възстановен.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ, следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1) че е
налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно
упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът
да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на
шест месеца след уволнението и 3) да е налице причинно-следствена връзка
между незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на
първата и третата предпоставка е обусловено от изхода на правния спор по
първия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението като незаконно. В тежест на ищеца е да докаже факта на
оставането без работа и периода на това състояние, както и размера на
дължимото обезщетение чрез установяване размера на брутното му трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за обезщетението. Ответникът следва да докаже възраженията
си.
7
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1. Между страните е съществувало трудово правоотношение, което е
възникнало на основание Трудов договор № 293 от 01.06.2017 г., съгласно
който служителят е назначен на длъжност ,,Служител, обработка на
данни” в отдел ,,Комплексни решения”.
2. По силата на Споразумение № 4 от 27.02.2023 г. служителят е започнал
да работи на длъжност ,,Сървис Деск Агент (1во ниво) в отдел ,,МИТС
Комплексни решения”.
3. На 01.05.2023 г. ищцата е родила дете, поради което е ползвала отпуск по
майчинство и за отглеждане на дете до навършване на двегодишна
възраст на детето.
4. Със Споразумение № 5 от 09.06.2025 г. брутното трудово възнаграждение
на ищцата е променено на 2757,75 лв., като това е последното брутно
трудовото възнаграждение на служителя преди датата на процесната
уволнителна заповед.
5. След приключването на отпуска по майчинство на ищцата е било
разрешено ползването на платен годишен отпуск до 08.06.2025 г.
6. На ищцата е било връчено Уведомление № 003/09.06.2025 г., с което на
същата се нареждал престой за периода от 09.06.2025 г. до 27.06.2025 г.
7. На 30.06.2025 г. на ищцата е било връчено предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1
КТ във връзка с чл. 326, ал. 2 КТ.
8. На ищцата е била връчена Заповед № 00630/30.06.2025 г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
9. Работодателят не е извършил подбор по чл. 329 КТ, преди да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата.
10. Работодателят не се е снабдил с предварително разрешение от
Инспекцията на труда по чл. 333 КТ, преди да издаде процесната
уволнителна заповед.
В предмета на настоящото дело не са налице правнорелевантни факти,
които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.
155 ГПК и на това основание да не подлежат на доказване от страната, която
ги е навела.
По отношение на доказателствените искания:
Съдът намира направеното от ищеца доказателствено искане да й бъде
дадена възможност в първото по делото открито съдебно заседание да
представи трудовата си книжка в оригинал, за допустимо и относимо към
настоящия правен спор, поради което доказателственото искане следва да
бъде уважено.
Съдът намира направеното от ищеца доказателствено искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за ненеобходимо, доколкото
размерът на последното брутно трудово възнаграждение на служителя не е
спорен между страните въпрос.
По доказателственото искане на ответника на основание чл. 190 ГПК да
8
бъде задължен ищецът да представи сертификати, които удостоверяват
знанията му на английски език на ниво B2/C1, съдът приема, че същото е
неотносимо и ненеобходимо за доказване на наведените от ответника в
отговора на исковата молба възражения и оспорвания, поради което следва да
бъде оставено без уважение. В частност въпросът за нивото на знания на
ищцата по английски език не е меродавен по спора дали е било налице
преустановяване на дейността на цялото звено, в което ищцата е работила, за
период от поне 15 работни дни.
По доказателственото искане за допускане на петима свидетели, с които
ответникът да установи посочените в отговора на искова молба обстоятелства,
съдът намира намира, че следва да бъде допуснат само един свидетел,
доколкото от всички изброени от ответника факти и обстоятелства
единственият подлежащ на доказване факт, меродавен по настоящия правен
спор, е преустановяването на дейността на звеното, в което е работила ищцата,
за период от поне 15 работни дни; както и по чл. 13, ал. 3 ЗЗДискр – че
служителят е имал право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на
нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би
имало право, ако не беше в отпуск.
Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са
относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по
делото.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.12.2025 г. от
10:45 ч., за която дата и час:
Да се призоват страните, като им се връчи препис и от настоящото
определение;
На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба;
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца и на ответника на основание чл. 185 ГПК да
представят в едноседмичен срок от връчването на настоящия доклад по
делото, с препис за съда и за другата страна, превод на приложените към
исковата молба, респективно отговора на исковата молба писмени
доказателства, които са на английски език. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че
в случай че не бъдат представени съответните преводи в определения от съда
срок, документите на английски език ще бъдат изключени от приложените по
делото доказателства.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
9
обстоятелствената част на определението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото по делото открито
съдебно заседание да изложат становището си по съдържащия се в
настоящото определение проект на доклад и да предприемат съответните
процесуални действия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи в съдебно
заседание трудовата си книжка в оригинал пред съда.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане за
факта че дейността на звеното, в което е работила ищцата е била
преустановена за период от поне 15 работни дни; както и по чл. 13, ал. 3
ЗЗДискр – че служителят е имал право да заеме същата длъжност или друга,
равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на
труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск.
УКАЗВА на ответника да доведе свидетеля за датата на насроченото
съдебно заседание. Предупреждава ответника, че ако в първото по делото
съдебно заседание не води допуснатият свидетел, без да е налице уважителна
причина за това, съдът ще отмени настоящото определение в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за
допускане до разпит на останалите четирима свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника на
основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ищецът да представи сертификати,
които удостоверяват нивото му на владеене на английски език.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или
друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да
тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба
с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с
оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички
съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един
10
месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички
съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, за възможността да бъде постановено
неприсъствено решение. Съгласно чл. 238 ГПК (1) "Ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. (2) Ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се
чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява."
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11