№ 6290
гр. С., 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110123626 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 45 ЗЗД от В. В. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Н.
1“, бл. 122, вх. Д, ет. 5, ап. 106, срещу следните лица:
А. Г. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Д. 1“, бл. 49, вх. А, ет. 6, ап. 23;
Н. Н. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ № 114, ет. 4, ап. 8,
за разделно осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по
5 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
15.06.2022 г. до изплащане на вземането спрямо А. Г. П. и ведно със законната лихва
от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането спрямо Н. Н. С..
Ищецът твърди, че на горепосочените дати заплатил в брой суми от по 5 000 лв.
на всеки от двамата ответници във връзка с оферта за СМР от „ФИРМА“ ЕООД,
отправена чрез първия ответник, който се представил пред ищеца като служител на
дружеството, чиито служители били двамата ответници към момента на заплащането
на процесните суми. Последвало неизпълнение от страна на дружеството,
установителният иск по реда на чл. 422 ГПК срещу което бил отхвърлян с решение на
СРС при липса на правоотношение между ищеца и дружеството въз основа на договор
за изпълнение на СМР. Сочи, че с получаването на процесните суми ответниците
привидно са действали от името на дружеството, без да го уведомят за приетата от
ищеца оферта, в резултат на което виновно му причинили вреди за процесната сума.
В срока по чл. 131 ГПК А. П. и Н. С. са подали отговори на исковата молба, в
които оспорват исковете. Признават, че са служители на дружеството, но изтъкват, че
предложената на ищеца оферта за СМР не била одобрена от последния, като първият
ответник се уговорил с ищеца да организира бригада за извършването на СМР в
съответния обект срещу по-ниска цена. Признават, че са получили процесните суми от
ищеца, но вторият ответник получил сумата от 5 000 лв. от името на първия ответник,
който на 16.06.2022 г. не могъл да отиде на среща с ищеца, и предал същата сума на
първия ответник. Така бригада, състояща се от Т. С., И. Ф. и А. П., извършили СМР в
обекта на ищеца в своето извънработно време – Т. С. положил шпакловка и боя в
1
подпокривното пространство, И. Ф. – мазилка в мазе и стълби към мазето, а
ответникът А. П. монтирал гипскартон с профили и вата. След извършване на
гореописаните СМР първият ответник предоставил на ищеца Акт обр. 19 № 1за
извършената работа с подробно описани всички извършени СМР на обща стойност от
35 206,80 лв. и поискал от него заплащане за извършената работа след приспадане на
аванса от 10 000 лв. с оглед пристъпване към изпълнение на следващите етапи от СМР,
описани в офертата, но ищецът отказал да подпише представения му акт, не заплатил
остатъка от дължимите суми и поискал връщане на заплатения аванс от 10 000 лв.
Поради това заявяват, че не са действали противоправно, нито за ищеца е настъпила
вреда, като с извършените, но незаплатени СМР са увеличили стойността на имота на
ищеца. Правят искане за разпит на свидетели, за допускане на съдебно-техническа
експертиза и за снемане на обяснения от ответника по чл. 176 ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че в резултат
на противоправни действия и/или бездействия на ответниците му е била причинена
вреда в размер на 10 000 лв. от всеки от ответниците по 5 000 лв., която сума им
заплатил във връзка с оферта за изпълнение на СМР в неговия имот, отправена от
„ФИРМА“ ЕООД чрез първия ответник, действащ в качеството си на технически
директор на дружеството, а в тежест на ответниците при установяване на горните
обстоятелства е да докажат погасяване на дълга, както и всички факти, на които
основават своите искания или възражения, както и да оборят презумпцията по чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, че виновно са извършили процесните деяния при обратно доказване.
Не са спорни между страните обстоятелствата, че на 15.06.2022 г. и 16.06.2022 г.
съответно всеки от ответниците е получил от ищеца сумата от 5 000 лв., към който
момент двамата ответници са били служители на „ФИРМА“ ЕООД, които
обстоятелства се установяват и от справка от НАП за актуално състояние на всички
действащи договори, както и разписки, представени към исковата молба.
В отговора на исковата молба се твърди, че между страните е постигната
уговорка, според която ищецът е възложил на първия ответник П. извършването на
посочени в офертата от „ФИРМА“ ЕООД строително-монтажни работи (СМР), като му
е заплатил авансово сумата от 10 000 лв. с уточнението, че първият ответник П. е
получил лично сумата от 5000 лв., а вторият ответник С. е получил от името на първия
ответник П. сумата от 5000 лв., което последно обстоятелство не се оспорва от ищеца
в хода на процеса.
Горепосочените възражения се доказват от подробните и последователни
показания на свид. Ф. и свид. С., които съдът цени като житейски логични и
правдоподобни с оглед конкретиката, която съдържат, и съответствието им с
останалите доказателства по делото, а именно заключението на съдебно-техническата
експертиза (СТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, както и
представения към отговора на исковата молба акт обр. 19 №1. Като цяло обясненията
на ответника П. не съдържат признания на неизгодни за ответниците факти и
обстоятелства, в който случай същите нямат доказателствена стойност при липса на
хипотезата на чл. 176, ал. 3 ГПК, поради което съдът не подлага на обсъждане
съответствието им с останалия доказателствен материал (арг. чл. 175 ГПК).
Срещу тези възражения на ответниците ищецът се брани, като едва в съдебно
заседание на 25.11.2024 г. заявява, че СМР, които ответниците твърдят, че са
2
извършили в процесната къща, са били възложени и извършени от Б. В., в каквато
връзка представя приемо-предавателни протоколи, съставени през периода 15.10.2022-
20.05.2024 г. Твърденията на ищеца не намират опора в останалите доказателства по
делото, като и самият ищец не е ангажирал такива доказателства. Относно приетите по
делото разписки за заплатени суми през горепосочения период не може да се изведе
категорично, че са свързани със СМР, посочени в същите протоколи. При положение
че ищецът е разполагал с приемо-предавателните протоколи и разписки за заплащане
на посочените в протоколите СМР същият е могъл да ги представи още с исковата
молба, в която да уточни изрично, че СМР, които ответникът П. твърди, че е
извършил, не са били извършени от него, а ищецът е възложил тяхното изпълнение на
трето лице – Б. В..
Според двамата свидетели ответникът П. ги е организирал, за да извършат СМР
в къщата на ищеца през лятото на 2022 г. Свид. Ф. сочи, че е извършвал ремонт със
свои колеги в мазето на къщата – изливане с кофраж и бетон на стъпала, слизащи към
мазето, полагане на варна мазилка, след чието изсъхване е облепено с гранитогрес,
обръщане на монтирани прозорци на първия етаж на къщата, премахване на предходно
положени лайсни и повторно обръщане на същите прозорци, шпакловка с материал
„Шийтрок“, а неговите колеги поставили гипсокартон на таванското помещение,
входът за който бил по дървена стълба през пробит отвор на плочата на първия етаж
на къщата на ищеца. Показанията на свид. Ф. се потвърждават от показанията на свид.
С., според който негови колеги са положили шпакловка в къщата и картон с вата в
пространствата между гредите на покрива на таванското помещение, както и от
заключението на СТЕ, в което са посочени такива СМР – изграждане на външно
стълбище, полагане на мазилка и гранитогрес, изкъртване съществуващо обръщане на
прозорци и направа на ново обръщане, както и шпакловка на стени и тавани на първия
етаж с оглед позиции №№ 12-13 и 51 от заключението. В устното изложение вещото
лице сочи, че не е констатирала външно стълбище, каквото има само към мазето на
процесната къша, като не е възможно стълбището да е построено след завършване на
къщата на етап „груб строеж“.
Свид. С. свидетелства, че е извършил само бояджийски дейност на таванското
помещение на къщата, като е боядисал картона, с който са били облепени
пространствата между гредите на покрива на къщата, както и е боядисал надзида от
плочата до ската на зидарията, който надзид също е бил облепен с гипсокартон.
Според заключението на СТЕ удостоверените в представения от ответниците акт обр.
19 СМР са годни за приемане във вида им, който е констатиран към момента на техния
оглед от вещото лице при изготвянето на СТЕ, като е извършено боядисване с бял
латекс, с какъвто цвят свид. С. сочи, че е боядисал таванското помещение в областта
на надзида. Така показанията на свид. С. са извършени СМР по боядисване на
таванското помещение се потвърждават от заключението на СТЕ.
Незначителното разминаване в показанията на двамата свидетели относно
местоположението на процесната къща отдясно при влизане в дворното място, в което
е построена къщата (според свид. Ф.), и срещу входа на дворното място (според свид.
С.) не противоречи на крайния извод за достоверност и съответно за синхроничност на
техните показания с останалия доказателствен материал, след като и двамата
свидетели сочат, че процесната къща се е намирала в задната част на дворното място.
Показанията на двамата свидетели съвпадат и относно това, че къщата е на един етаж
с таванско помещение, доколкото свид. Ф. също сочи, че къщата е на 3 етажа, но
заедно с мазето и таванското помещение, както и относно това, че на първия етаж на
3
къщата е имало няколко помещения - три или четири според свид. Ф. и две или три
според свид. С., който заявява, че не е бил ангажиран в изпълнение на други СМР
освен боядисване на таванското помещение, и според съда е житейски логично да не е
обърнал внимание колко точно е броят на помещенията на първия етаж на къщата.
От заключението на СТЕ се установява, че посочените в акт обр. 19, приложен
към отговора на исковата молба, СМР са реално извършени с изключение на позиция
№ 47 „Доставка и монтаж на каширана вата 10 см таван между ребра“ и позиция № 48
„Доставка и монтаж на гипсокартон на конструкция таван и шпакловка на Q2“.
Вещото лице се е обосновало за тази констатация със забележка № 6, че по делото
липсват фактури и касов бон за доставка на каширана вата, както и акт обр. 12 за
скрити работи, чието съставяне се изисква съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. на
МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време на строителството при закриване
на определен тип СМР, доколкото е счело, че полагането на картон с вата
представлява закрита работа, но същевременно вещото лице констатира, че
пространствата между гредите на покрива са били боядисани с латекс с бял цвят, което
заедно с показанията на двамата свидетели доказва, че са били извършени такива СМР
в таванското помещение на къщата на ищеца. Със забележка № 7 вещото лице също е
посочило липсата на фактури и касов бон за доставка на гипсокартон на конструкция
за неговия монтаж, но е заключило, че шпакловката е изпълнено, както потвърждава и
в устното изложение по чл. 200, ал. 2 ГПК в съдебно заседание на 11.12.2024 г., а
именно, че при огледа е констатирала наличие на шпакловка по стените и таваните в
мазето и площадката към него, без да има дублиране на шпакловката, посочена като
СМР в различните позиции - 12, 13 и 48 от заключението. Разпитана в същото съдебно
заседание, вещото лице заявява, че не знае значението на посоченото в акта обр. 19
„Шпакловка на Q2“, за което СМР ответникът П. разяснява, че представлява детайл по
Кнауф, който включва в себе си шпакловане на гипсокартон, полагане на две ръце
гипсово лепило с лента и полагане на една ръка фино с материал „Шийтрок“.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани при наличие на договорна връзка между ищеца и ответника П. въз основа
на преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Дори и да
се приеме, че между страните липсва облигационна връзка към момента на
заплащането на процесните суми от ищеца на всеки от двамата ответници, по делото
категорично се установява липсата на противоправно поведение и съответно
причиняване на вреди от който и да е от ответниците с оглед извършени СМР в къщата
на ищеца през лятото на 2022 г. от страна на ответника П., във връзка с които СМР
ищецът е извършил авансово плащане на процесните суми на 15.06.2022 г. и
16.06.2022 г.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски от 400 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза. От представените
от ответниците в съдебно заседание на 08.01.2025 г. доказателства за заплащане по
банков път на адвокатско възнаграждение (л. 170 по делото) не се установява
заплащане на суми в съответен размер по банков път, уговорен като начин на плащане
във фактура от 17.10.2024 г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове по чл. 45 ЗЗД от В. В. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С.,
ж.к. „Н. 1“, бл. 122, вх. Д, ет. 5, ап. 106, срещу следните лица:
А. Г. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Д. 1“, бл. 49, вх. А, ет. 6, ап. 23;
Н. Н. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ № 114, ет. 4, ап. 8,
за разделно осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по
5 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
15.06.2022 г. до изплащане на вземането спрямо А. Г. П. и ведно със законната лихва
от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането спрямо Н. Н. С..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. В. М., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „Н. 1“, бл. 122, вх. Д, ет. 5, ап. 106, да заплати на всеки от двамата ответници:
А. Г. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Д. 1“, бл. 49, вх. А, ет. 6, ап. 23;
Н. Н. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Х. Б.“ № 114, ет. 4, ап. 8,
сумата от 200 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5