№ 109963
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20241110127401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК вр. чл. 406, ал. 4 ГПК.
Образувано е по молба от 24.07.2024 г., подадена от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, чрез
юрк. К., в която се съдържа искане за „допълване“ на Заповед за незабавно изпълнение №
20419/03.07.2024 г. и Изпълнителен лист № 15451 от 03.07.2024 г., издадени по настоящото
ч.гр.дело № 27401/2024 год. по описа на СРС, I ГО, 167 с-в.
С подадената молба се иска от съда да присъди законна лихва считано от посочена в
молбата дата /23.04.2024 г. /, а не както е постановено от съда - считано от 08.05.2024 г.,
която дата е реално датата на входиране на заявлението в регистратурата на СРС.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на процесуалния представител на
заявителя и прецени данните по делото, приема следното:
Молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Подадено е заявление по чл. 417 ГПК от посочената банка - заявител срещу физическо
лице за издаване на ЗНИ и ИЛ въз основа на документ - извлечение от счетоводни книги.
Заявлението е постъпило на 08.05.2024 г., като делото със съответния номер е образувано на
15.05.2024 г. В заявлението заявителят е посочил начална дата на законната лихва да е
"16.04.2024 г." – датата на издаване на извлечението от счетоводните книги, докато в
молбата от 24.07.2024 г. е посочил за начална дата 23.04.2024 г., а в издадената Заповед по
чл. 417 ГПК, респективно в издадения Изпълнителен лист, е постановено да се дължи
законна лихва считано от 08.05.2024 г. до окончателното изплащане.
Следва да бъде изяснено на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, чрез процесуалния му
представител юрк. К., че е напълно ирелевантно на коя дата точно е съставен документът -
извлечение от счетоводни книги. Същественото в случая е тълкуването на общите норми на
гражданския процес. Качеството заявител, респективно активната си процесуална
легитимация и тази страна, както всяка друга, придобива точно когато заявлението получи
входящ номер от Регистратурата на съда (арг. чл. 125 ГПК). Независимо от кога точно е
подал кредиторът своето заявление и по какъв път - поща, куриер, електронен път или друго
1
- действието по сезиране на съда се счита за такова от входящия номер щом се касае до
обстоятелства, които не са свързани с изпълнение на давностен или преклузивен срок, даден
от съда или валиден по силата на закона. Например, ако страната е длъжна да подаде
отговор, жалба или друго становище с определен от съда или закона срок, ще се следи за
същия от подаването. Не така стои въпросът при първоначалното сезиране. В случая - на
датата 23.04.2024г. в 16,56 часа /когато е изпратено заявлението/ не може да се приеме, че
СРС е бил сезиран със заявление по чл. 417 ГПК. Това става едва с даването на входящ
номер.
В разглеждания случай не може да бъде обоснован извод за непълнота на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист в посочения от заявителя, чрез юрк. К., смисъл.
Ето защо искането за допълване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е
изцяло неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 250 ГПК на заявителя „Банка ДСК“
ЕАД, чрез юрк. К., за „допълване“ на Заповед за незабавно изпълнение № 20419/03.07.2024
г. и Изпълнителен лист № 15451 от 03.07.2024 г., издадени по настоящото ч.гр.дело №
27401/2024 год. по описа на СРС, I ГО, 167 с-в.
Разпореждането не подлежи на обжалване по арг. от чл. 413, ал. 1, предл. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2