Разпореждане по дело №60371/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 154223
Дата: 24 октомври 2024 г. (в сила от 24 октомври 2024 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110160371
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 154223
гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110160371 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 321845/11.10.2024
г. от ********, с ЕИК ********, с адрес: ************ представлявано от
управителя си *********, чрез адв. Н. Х. К., член на САК, със съдебен адрес:
****** срещу А. А. Ш., с ЕГН **********, с адрес: ********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
658.28 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит № F9000341 от 13.08.2018 г., ведно с лихвата за
забава от датата на подаване на заявлението в съда (09.05.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
88.48 лева, представляваща договорна лихва, съгласно чл. 7 от Договор
за потребителски кредит № F9000341 от 13.08.2018 г., начислена за
периода от 13.08.2018 г. до 12.06.2019 г.;
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 222.18 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 01.04.2021 - 01.04.2024 г.,
начислена върху главница от 658.28 лева;
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл.410 ГПК № 15537/28.05.2024 г. по ч. гр. д. № 27635/2024г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.08.2018 г., между
*********, ЕИК:**** и А. А. Ш., с ЕГН ********** („ответника") е сключен
Договор за потребителски кредит № F9000341 (за кратко „Договора"),
съгласно който ищецът предоставя на ответника кредит, предназначен за
задоволяване на текущи потребителски нужди („потребителски кредит"), в
размер на 800 лв., при условия и параметри уточнени подробно в договора и
съответните приложения към него.
Ответникът се е задължил да го погаси изцяло, съгласно условията,
посочени в договора, ведно с дължимите лихви, в срок от 10 (десет) месеца,
който срок изтича на 12.06.2019 г., съгласно чл. 8 от Договора.
Твърди се, че кредитът е усвоен на 13.08.2018 г., в пълен размер, чрез
разписка № F9000341 / 13.08.2018 г. за получени суми в брой.
Сочи ,че на 19.11.2018 г., между *********, с ЕИК **** и ищецът
********, с ЕИК ******** е сключен Договор за прехвърляне на вземане №
7/04-09-2018. По силата на този договор и на основА.е чл. 99, ал. 2 от ЗЗД,
титуляр на вземА.ята по договора за потребителски кредит, вкл. и вземА.ята,
претендирА. в настоящето производство, става второто дружество (ищец).
Това обстоятелство е видно и от приложеното като писмено доказателство
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия. Съгласно
задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземА.ята. С оглед на това, че
длъжницата е извършвала плащА.я за погасяване на задълженията към ищеца,
същата е била уведомена за смяната на кредитора си.
Твърди се, че длъжникът А. А. Ш. е извършила последно плащане на
12.11.2018 г. Съгласно чл. 32.1 от Договора, кредита е станал изцяло и
предсрочно изискуем на 12.02.2019 г., т.к. месечната вноска е просрочена с
повече от 90 дни. Съгласно същия член, кредитора не е длъжен да изпраща
уведомление до длъжника, за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита. Съгласно чл. 35 от Договора, кредитора може да претендира
неустойка за предсрочна изискуемост. От датата на последното плащане, до
настоящия момент не са извършвА. никакви плащА.я за погасяване на
горепосоченото задължение на А. А. Ш..
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли
съдът да постанови неприсъствено решение.
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Заповед № БНБ-12107/24.01.2020
г. на подуправителя на БНБ; 2. Договор за потребителски кредит № F9000341 и
Приложение № 1 към него; 3. Искане за оценка на кредитоспособност; 4. Разписка №
F9000341 / 13.08.2018 г. за получена сума в брой; 5. Договор за прехвърляне на вземане №
7/04-09-2018 г. и приложение № 1 към
Моли да се приложи ч. гр. д. № 27635/2024 г. по описа на СРС.
2
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указА.я за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 27635/2024 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.
УказА.ята за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на
ищеца на 24.09.2024 г. (л.32. от заповедното дело), поради което
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 24.10.2024 г. Исковата
молба е подадена в съда на 11.10.2024 г. и на същата дата са представени
доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо
настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Н. Х. К., със съдебен адрес: ******,
чиято представителна власт важи за всички инстанции (л.20 от делото).
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основА.е чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК в размер на 50.00 лева за всички искове
На основА.е чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 25.00 лева, тъй като
е заплатена в заповедното производство (л.18 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 25.00 лева. Ищецът е представи
документ по чл.128, т.2 ГПК (л.19 от делото).
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по
3
чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикА. стрА.те да уредят спора доброволно
по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено
решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за
доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседА.е може да
се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендирА.те суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху стрА.те, както са ги направили,
ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикА. стрА.те да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на стрА.те и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от стрА.те се извършва задължително с
потвърждение от стрА.те, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
стрА.те и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой стрА.ци, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за
всяка стрА.ца, а ако фотокопието е повече от 50 стрА.ци – за всяка следваща
по 0.07 лева, на основА.е чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основА.е чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържА.е:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседА.е по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основА.е чл.145, ал.3 ГПК стрА.те да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху стрА.те, както са ги направили,
ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на стрА.те, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която стрА.те също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от ******** на тел. 02/8955423 или на
ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
5
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на стрА.те, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземА.я
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
6
ПРИКАНВА стрА.те и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписА. с КЕП).
УКАЗВА на стрА.те и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от стрА.те се извършва задължително с потвърждение от стрА.те,
че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на стрА.те и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой стрА.ци, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка стрА.ца, а ако фотокопието е повече от 50
стрА.ци – за всяка следваща по 0.07 лева, на основА.е чл.102з, ал.3 ГПК вр.
чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указА.ята, съдът ще
приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ответника,
справка за трудови договори, след връщане на всички призовки и книжа в
цялост.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7