№ 714
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря Б.А П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110156421 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу наследниците на М. Б. Н.. С молба от 03.01.2024 г. исковата молба е уточнена и е
предявена против Б. М.ов Н. и Б. Б. Н.. Предявени са субективно и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца следните
суми: по отношение на Б. М.ов Н. – 1 149, 49 лв. – дължима, но незаплатена цена за
топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., 267, 34 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г., 19,00 лв. –
дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.
08.2020 г. до м. 04.2022 г., 4, 57 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 28.09.2023 г., ведно със законните лихви върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумите, по отношение на Б. Б. Н. – 383, 16 лв. – дължима, но незаплатена цена за топлинна
енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., 89, 11 лв. – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г., 6, 33 лв. –
дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.
08.2020 г. до м. 04.2022 г., 1, 52 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 28.09.2023 г., ведно със законните лихви върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумите.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качество на наследници по закон на М. Б. Н. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че М. Б. Н. е бил собственик на
топлоснабден имот, находящ се в *********************, партерен етаж, поради което тои,
1
респективно наследниците му, притежават качеството потребители на топлинна енергия.
Ищецът сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2
ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се
издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка,
клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение и тои е осъществявал тази услуга и е изготвял
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение, като не му е
заплатено възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.
Исковата молба е връчена на ответника Б. М. Н. на 15.05.2024 г., а на ответника Б. Б.
Н. на 23.03.2024 г., като в срока по чл. 131 ГПК нито един от тях не е подал отговор на
исковата молба.
По делото е постъпило заявление от 27.09.2024 г., подадено от Б. М. Н., в което
същият е заявил, че е изцяло е заплатил претендираните от ищеца суми в общ размер на
1 920, 52 лв. от 25.09.2024 г. и е представил платежно нареждане за извършеното плащане.
В изпълнение на дадената възможност по делото е постъпило становище от
07.10.2024 г., подадено от „Топлофикация София“ ЕАД, в което не се оспорва извършеното
плащане. Посочено е, че предвид погасяването на задължения в общ размер на 1 920, 52 лв.,
дължими остават главница за топлинна енергия в размер на 270, 23 лв., ведно със законната
лихва от датата на стореното плащане 25.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се съдебни разноски, доколкото плащането е станало в хода на процеса.
В открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2024 г., се явява лично ответникът
Б. Б. Н., който заявява, че се е отказал от наследството на майка си и прави доказателствено
искане за събиране на относими писмени доказателства, а именно – удостоверение за отказ
от наследство, срещу чието приемане процесуалният представител на топлофикационното
дружество не възразява в проведеното открито съдебно заседание на 29.10.2024 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
за предоставената услуга в претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
2
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая ответникът Б. М. Н. не оспорва качеството си на потребител. Нещо повече
представя доказателства – платежно нареждане от 25.09.2024 г. за заплатена сума по сметка
на ищеца, която сума според този ответник покрива изцяло задълженията към
топлофикационното дружество.
Ответникът Б. Б. Н. обаче отрича качеството си на потребител като заявява, че се е
отказал от наследството на майка си и представя като доказателство съдебно удостоверение
от 04.08.2015 г., видно от което в Особената книга на СРС е вписан отказ от наследството на
И. Л. Н.а, направен от сина й Б. Б. Н.. Ищецът не е възразил срещу доказателственото
искане, поради което удостоверението е прието като доказателство по делото без да се
коментират обстоятелства относно евентуално настъпила процесуална преклузия. От
приетото като доказателство по делото удостоверние за наследници на М. Б. Н. се
установява, че същият е починал на 07.11.2013 г. като е оставил за свои законни наследници
баща си Б. М. Н. и майка си И. Л. Н.а – чл. 6 от Закона за наследството. На 23.07.2015 г. е
починала майката И. Л. Н.а и същата е наследена от съпруга си Б. М. Н. и сина си Б. Б. Н. –
чл. 9, ал. 1 ЗН. Преживе И. Л. Н.а е приела наследството на починали си син М. Б. Н.,
доколкото няма данни за обратното и то е станало част от нейното имущество. Видно от
приетото като доказателство удостоверение за отказ от наследство другият й син Б. Б. Н. се е
отказал от наследството на майка си, поради което и същият не може да се легитимира като
съсобственик на топлоснабдения имот в *********************, партерен етаж,
респективно същият не притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия по
отношение на имота и не отговаря за заплащането на дължимите суми по отношение на
него. Ето защо и исковете срещу Б. Б. Н. са неоснователни само на това основание и следва
да бъдат отхвърлени.
По делото не се спори, че другият ответник Б. М. Н. е заплатил в хода на делото по
сметка на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 920, 52 лв. Спорно е дали тази сума
покрива претендираните и признати от него задължения. В исковата молба се претендират
следните суми 1 149, 49 лв. – дължима, но незаплатена цена за топлинна енергия за периода
от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., 267, 34 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г., 19,00 лв. – дължимо, но незаплатено
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г.,
4, 57 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.10.2020 г. до 28.09.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите. От служебно
извършено изчисление на съда по реда на чл. 162 ГПК се установява, че законната лихва
върху платената главница за доставена топлинна енергия за периода от предявяване на
исковата молба – 13.10.2023 г. до датата на плащане – 25.09.2024 г. е в общ размер на 151, 51
лв., а законната лихва върху платената главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение е в размер на 2, 50 лв. При това положение съдът намира, че общодължимото
задължение към 25.09.2024 г. е било в размер на 1 594, 41 лв. Доколкото е платена сума в по-
голям размер /1 920, 52 лв./, то предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът като съобрази
извършеното погашение, намира, че исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат
другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
3
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът Б. М. Н. е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е
погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е
настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не
освобождава ответникът от задължението за заплащане на разноски по делото.
„Топлофикация София“ ЕАД претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Такова следва да се определи от съда в размер на 100 лв. за исковото производство,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК. В случая обаче се установи, че Б. М. Н. е надплатил дължимите
суми, като вместо признатата за дължима от съда сума 1 594, 41 лв. в платил сумата от 1 920,
52 лв., поради което и част от надлатената сума следва да бъде отнесена от „Топлофикация
София“ ЕАД като погасяване на задължението за юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело и такова не се дължи.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в ********************* за осъждането на Б. М.ов Н.,
ЕГН **********, с адрес в ************************** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми 1 149, 49 лв. – дължима, но незаплатена цена за топлинна
енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот с аб. № **** и адрес
в **************************, 267, 34 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г., 19,00 лв. – дължимо, но
незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до
м. 04.2022 г., 4, 57 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2020 г. до 28.09.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в ********************* за осъждането на Б. Б. Н., ЕГН
**********, с адрес в ***************************** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми 383, 16 лв. – дължима, но незаплатена цена за топлинна енергия
за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот с аб. № **** и адрес в
**************************, 89, 11 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.09.2023 г., 6, 33 лв. – дължимо, но незаплатено
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г.,
1, 52 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.10.2020 г. до 28.09.2023 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4