ПРОТОКОЛ
№ 192
гр. Варна, 08.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20233000500401 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:44 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
А. Н. И., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. И. А.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ю. Б. И., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. И. А.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „АПМ ВАРНА“ ЕООД гр. Варна , редовно
уведомен, представлява се от адв. К. Г., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на А. Н. И. и Ю. Б. И., чрез процесуален представител адв. И. А. срещу
решение № 593/17.05.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. №
642/2022г. ,с което е отхвърлен предявения от въззивниците срещу „АПМ
Варна“ЕООД иск за разваляне на договор за покупко-продажба на 1/3
1
ид.части от поземлен имот с идентификатор 10135.1504.45, целият с площ от
360 кв.м. по документ за собственост, а по скица 364 кв.м., ведно с 1/3
ид.части от изградените в него сгради: сграда с идентификатор
10135.1504.45.1, със застроена площ 75 кв.м.; сграда с идентификатор
10135.1504.45.2 със застроена площ 72 кв.м.; сграда с идентификатор
10135.1504.45.3 със застроена площ 19 кв.м.; сграда с идентификатор
10135.1504.45.4 със застроена площ 51 кв.м., обективиран в НА № 85, том І1
рег.№ 422, дело №73/2018г., на основание чл.87, ал.3, вр. Чл.87, ал.2, пр.1 ЗЗД
и въззивниците са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на
19157,81лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение. Твърди се, че съдът неправилно и без да обсъди крайната цел на
договарянето между страните и сключените между тях договори е приел, че
обективирания в нотариален акт №85/2018г. договор е отделен окончателен
договор, който е безпорочен и не е свързан с изпълнението на задълженията
на ответника /строител по предварителния договор/, поради което не подлежи
на разваляне. Неправилно и в противоречие с трайно установената съдебна
практика е прието, че сключеният между страните предварителен договор е с
периодично или продължаващо изпълнение, поради което неговото разваляне
няма обратно действие. Излага, че договорените в НА №85/2018г. права и
задължения не са самостоятелни и откъснати от комплексното
правоотношение между страните и представляват платена от ищците в
качеството им на собственици и възложители е цена за участието им в
собствеността на бъдещата сграда. Съдът не е обсъдил въпроса защо ищците
биха продали1/3 ид.ч. от собствените си имоти, ако не е съществувала
комплексна облигационна връзка със задължение на ответника да изгради
сграда и им предостави обезщетение в размер на 1/3 ид.ч. от всички обекти в
нея. Посочва, че едностранното разваляне на предварителния договор от
04.12.2008г. от страна на ответника /строител/ прави невъзможно по-
нататъшното му изпълнение от страна на ищците. Развалянето на
предварителния договор има обратно действие по отношение на всички
комплексно договорени права и задължения, част от които са обективирани в
договора за покупко-продажба по НА №85/2018г. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение като неправилно и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендират присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника „АПМ Варна“
ЕООД, представлявано от управителя П.А., чрез адв. К. Г., с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
АДВ. А.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам подаденият писмен
отговор. Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Г.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен
отговор. Нямам искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
АДВ. А.: Правя възражение за прекомерност на размера на разноските,
2
сторени от насрещната страна.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме въззивната жалба
на основанията, изложени подробно в нея. Моля Ви да имате предвид както
исковата молба, така и уточнителните молби. Считам, че в настоящото
производство следва да се ревизира становището на ВКС, която е приела две
обстоятелства, с които не сме съгласни и те противоречат на практиката на
ВКС. Първото обстоятелство е свързано с това окончателен ли е един договор
за прехвърляне на имущество, който е обоснован от един общ предварителен
договор, който е развален и втория въпрос е следва ли да се реституира в
цялост всичко дадено по предварителния договор след като той е развален. В
този смисъл искам да цитирам решение № 111/23.03.2012г. по гр. д. № 718 по
опис на ВКС, където изрично са посочили, че при установяване действието на
вече възникнала облигационна връзка, която е имала за последица
прехвърляне на право на собственост заличава с едно действие
разпореждането и то с обратна сила. На друго място във връзка с чл. 88, ал. 1
от ЗЗД в решение № 101/27.04.2011г. по гр. д. № 1255 ВКС казва, че съгласно
разпоредбата на чл. 88 развалянето на договор има обратно действие т.е.
всяка една от страните по договора е длъжна да върне престацията, която е
получила в изпълнение на задълженията си по договора след неговото
разваляне. Няма никакво съмнение, че прехвърлянето на идеална част от имот
е част от цялата договорна конструкция - такава е практиката. В тази връзка
Ви моля да уважите въззивната ни жалба и да ни присъдите разноските в
размер на платената ДТ.
АДВ. Г. : Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите
въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени подробно в
отговора на въззивната жалба. Договорът за прехвърляне на ид.части от
правото на собственост върху недвижимите имоти на въззивниците е бил
изцяло изпълнен. Срещу отчуждаването на въпросните ид.части същите са
получили общо сума в размер на 205 000 евро. Приобщени към делото са
платежно нареждане за сумата в размер на 65 000 евро, както и разписка,
подписана и от двамата въззивници за увеличената стойност на имотите в
размер на 145 000 евро. Не се оспорва от тях, че договора за прехвърлянето на
ид. части е бил изцяло изпълнен от въззиваемия. Правилно е било съобразено
в решението на първоинстанционния съд, че освен заплащането на
продажната цена никакви други задължения не фигурират като условие в
процесния нот. акт за прехвърляне на въпросните ид.части. При това
положение договор, който вече е бил изпълнен, не може да се развали. От
друга страна решението на първоинстанционния съд е било съобразено
изцяло с практиката на ВКС, която сме цитирали във въззивната жалба, която
практика отчита наличието на т.нар. смесени договори, при които освен
основното организационно задължение да се прехвърли вещно право върху
недвижим имот съществуват и други задължения по договор за поръчка за
изграждане на бъдеща сграда. Съгласно тази цитирана практика основното
организационно задължение след като бъде изпълнено, а именно да се
3
прехвърли някакво вещно право върху недвижимия имот, се погасява, докато
всички останали задължения, свързани със строителството на бъдещата
сграда остават в сила, докато те на свой ред не бъдат погасени чрез
изпълнение или не бъдат изменени или прекратени по взаимно съгласие на
страните, или поради разваляне поради неизпълнение, какъвто е и настоящия
случай. От тази гледна точка изпълнената част от предварителния договор не
може ако същия бъде развален да има обратно изпълнение. Дори да се приеме
тезата на въззивниците, че развалянето на предварителния договор следва да
влече като своя последица и развалянето на нот. сделка, извършена въз основа
на него, обстоятелство, което се отрича от въззивниците – това разваляне би
било само занапред, тъй като конкретния предварителен договор е бил с
продължително изпълнение. При развалянето на договори с продължително
изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 88 от ЗЗД е само занапред. Това е
така, защото нито една от престациите на страните по предварителния
договор е могла да бъде изпълнена с еднократно действие. Строителя – сега
въззиваем е поел ангажимента да изготви инвестиционен проект в изискуемия
по закон на части, да се снабди с разрешение за строеж на бъдещата сграда –
задължение, което е изпълнил, докато въззивниците са поели ангажимента да
учредят ограничено вещно право на строеж след издаване на разрешението за
строеж, както и да освободят недвижимия си имот за извършване на
строителството – все задължения, които не са били изпълнени и са послужили
като основание за разваляне на предварителния договор в неизпълнената му
част. По тези съображения Ви моля да отхвърлите въззивната жалба като
неоснователна като ни присъдите сторените разноски. Без това да се счита
като признание за основателността на главния иск, Ви моля само в случай, че
приемете въззивната жалба за основателна, да се произнесете по наведения в
условията на евентуалност насрещен иск да бъдат осъдени въззивниците да
заплатят сумата от 205 000 евро, която същите са получили в изпълнение на
този договор.
АДВ. А./реплика/: Развален е предварителен договор за учредяване
право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и
предаване на самостоятелни обекти в сграда.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.54
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4