№ 406
гр. Пазарджик, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20235220200891 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес с. Д.,
обл. Пазарджишка, ул. „О.“ ** против Електронен фиш Серия К № 7300863,
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 100 (сто) лева.
В жалбата са релевирани възражения за процесуална неизправност на
издадения ЕФ, поради което се иска неговата отмяна. Не се претендират
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката надлежно призована не се явява
и не изпраща процесуален представител. По делото от същата е постъпило
писмено становище, в което се излагат аргументи за незаконосъобразност на
издадения ЕФ и се поддържа искането за неговата отмяна. Не е направено
искане за присъждане на разноски.
АНО- ОД на МВР- Пазарджик не изпраща законов или процесуален
представител. От последния по делото е представено писмено становище по
1
същество, в което са изложени доводи за законосъобразност и правилност на
ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата
като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
евентуално претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, както и становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 25.03.2022 г. в
15,48 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „П.“ № 107, е управлявала лек автомобил
„Р.Т.“ с рег. № *****, като се е движила с 78 км/час, при максимално
допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и
установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна
система ARH САМ S1 с № 120сс9е, насочено в посока кръгово кръстовище с
бул. „С.С.“. Системата отчела движение със скорост именно от 78 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 28 км/час, но от това превишение били извадени
3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в
полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 15 км/час.
Въз основа на това първоначално бил издаден ЕФ Серия К № 5727478
на собственика на МПС на осн. чл.188 ал.1 от ЗДвП- Г.Г.М., който в
законоустановения срок след връчването на фиша, подал декларация по
чл.189 ал.5 от ЗДвП, приложение 6, в която декларирал, че на процесната
дата, време и място автомобилът бил управляван от неговата сестра-
жалбоподателката М., като приложил и СУМПС на същата.
Въз основа на това издаденият ЕФ бил анулиран и бил издаден
процесия ЕФ на жалбоподателката М., на която бил връчен на 12.06.2023 г.
(виж справка за нарушител/водач на л.33). Жалбата против ЕФ е депозирана
директно в РС- Пазарджик на 14.06.2023 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения срок от лице
активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
2
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
снимки от АТСС и снимка към Протокол за използване на АТСС, които са
абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ
е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен
начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателката по чл.182 ал.1 т.3 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на М. М. е ангажирана
като собственик на МПС- лек автомобил „Р.Т.“ с рег. № *****, движението на
който е било засечено с процесното АТСС и то с превишение на разрешената
скорост за движение в населено място. Затова, че автомобилът е бил
управляван от М. са налице категорични доказателства, а именно
представената от собственика на МПС декларация по чл.189 а.5 от ЗДвП и
приложеното към нея СУМПС на М., а и последната не отрича това
обстоятелство в депозираната жалба и представено писмено становище.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената
от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия,
от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на
жалбоподателката, а тя директно е обжалвала фиша пред съда. Поради това, и
правилно е била санкционирана в качеството й на управляващ МПС.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на
санкционираното лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.
първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
3
нарушение”. Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е
налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се
издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Така
е и в настоящия случай.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Съдът не
споделя направеното в жалбата и поддържано и доразвито с писменото
становище възражение на жалбоподателката, че ЕФ бил издаден след като
била настъпила погасителната давност по чл.34 ал.1 от ЗАНН- една година
след извършване на нарушението. Това възражение е неоснователно, тъй като
съдебната практика е категорична, че цитираната разпоредба не важи в
случаите на издаване на ЕФ, тъй като за датата на издаването му се приема
датата на нарушението посочена във фиша. Електронният фиш представлява
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който
по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН,
така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират
приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за
издаване на НП. Предвид, на което не може да се говори за процесуално
нарушение свързано със срока на издаване на ЕФ. Тук би имала значение
единствено изтеклата относителна и абсолютна давност за санкциониране на
нарушителя, които безспорно в случая не са изтекли, предвид, че от датата на
нарушението и към момента е изтекла 1 година и 6 месеца. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция като за пример могат да се посочат
Решение № 255/26.04.2023 г. по КАНД № 175/23 г. на Административен съд-
Пазарджик, Решение №128/15.03.2023 г. по КАНД № 1193/22 г. на
Административен съд Пазарджик и др.
По-нататък съдържанието на ЕФ, според настоящия съдебен състав,
съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотосите. Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта, а именно на 25.03.2022 г. в 15,48 часа, в гр.
Пазарджик, ул. „П.“ №107, посока на движение към кръговото кръстовище с
бул. „С.С.“. Индивидуализирано в пълна степен е и управляваното МПС,
4
чиято скорост е била засечена от техническото средство. Посочена е
установената стойност на скоростта и превишението й при отчетен толеранс
от минус 3 км/час. Посочена е и стойността на разрешената скорост- 50
км/час. По-нататък в ЕФ е посочено, че движението на автомобила е заснето с
мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120сс9е. В ЕФ е дадена и
правната квалификация на нарушението, която съответства на неговото
словесно описание, посочен е размера на наложената глоба, както и
възможността, реда и сроковете за обжалване на ЕФ, респ. заплащане на
глобата.
Следва да се посочи и това, че въпреки че в описанието на нарушението
не е посочено изрично, че е засечено движение на цитираното МПС, то
отбелязаните факти, че е измервана скорост на МПС и че със същото е
извършено нарушение за скорост, както и посочените установени стойности
на скоростта и на превишението на скоростта, водят до несъмнения извод, че
посоченото МПС е било управлявано и че се е движело, след като е била
засичана скорост на същото с АТСС.
Поради всичко това съдът не намери процесуална порочност в
издадения ЕФ.
Следва да се отбележи, че разминаването между скоростта, която се
сочи като измерена по данните от фотосите- 78 км/ч и възприетата като
установена в ЕФ- 75 км/час се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на
скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя.
На следващо място, работният режим на използваното АТСС е посочен
в изготвения Протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба №
8121з-532/2015 г. на МВР (л.18), видно от който е че АТСС е работела в
режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и според самото
методическо ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че същото
работи в стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното
му закрепване.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки,
придружаващи ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети
от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са
5
напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж
цитираното ръководство). Визираните реквизити в долната част на фотосите
напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на
извършване на нарушението. Засичани са били както приближаващите се,
така и отдалечаващите се МПС (така както е отразено и в Протокол за
използване на АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на
друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се по ул. „“П.“ в гр. Пазарджик, в дясната лента за движение, в
платното посока към кръговото кръстовище с бул. „Ст. С.“, като на снимките
ясно се вижда, че автомобилът е бил засечен при неговото приближаване към
АТСС. Последното, видно от снимката на разположението му е, че е насочено
в посока към цитираното кръстовище и е насочено за заснемане и на
приближаващите се МПС.
Видно от снимките е и това, че на пътното платно се движи само този
автомобил, като самото МПС като марка модел и рег. номер е ясно
разпознаваемо. Освен това системата от процесния вид измерва скоростта на
движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на
лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч,
отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от
МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са
индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална база, които
могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите
регистрационни табели, придружени със снимков материал. Тоест, от
установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска
съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетена скорост.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване
на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол от проверка на л.34-35). Тоест процесната мобилна
система е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. С
оглед на това посочената мобилна автоматизирана система представлява
стационарно АТСС по смисъла на §6 т.65 бук. „б“ от ЗДвП.
Тук е мястото да се посочи и това, че при заснемането с мобилна
6
радарна система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само
го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и
край на работния процес, а когато става дума за стационарна система,
участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може
посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и
края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. Затова и съгласно промените в разпоредбата на чл.189
ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията,
установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради
тази причина в случая е неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.
Следва да се отбележи и това, че при използването на АТСС са били
спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е
Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата. Видно от
същия (л.18) е, че съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а
именно посочено е мястото на контрол и посоката на движение на
контролираните МПС, какво е ограничението на скоростта, режим на
измерване, посока на задействане, начало и край на работния работа на АТС,
броя на регистрираните нарушения. Протоколът е изготвен и подписан от
служителя при Сектор ПП- оператор на системата и от проверилия го ПИ.
Вярно е, че в Протокола от оператора на системата не е попълнено полето
относно разположението и настройката на АТСС съгласно изискванията за
обслужване на производителя, както и че не е посочил номер на първото и
номер на последното изображение, но този пропуск не може да бъде приет за
процесуално нарушение, което съществено да опорочава съставения протокол
и да нарушава правото на защита на санкционираното лице. Видно е, че в по-
долната графа са посочени име и фамилия на полицейския служител и същият
се е подписал. Освен това всички съществени реквизити на протокола,
касаещи процесното нарушение са били отразени правилно, тъй като
съответстват на данните от снимките от АТСС, а по отношение и на
разположението на АТСС и на посочените GPS-координати на всяка една от
снимките.
Непосочването на номера на първото и номера на последното заснето
7
нарушение, също не опорочава съставения протокол, тъй като времето на
заснемане на нарушението (отразено върху снимките от АТСС) съвпада с
отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в протокола,
като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и
снимката на разположение на АТСС.
При експлоатацията на АТСС е спазено и изискването на чл.10 ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г., като към Протокола за използване на
АТСС е приложена снимка на разположението на уреда за контрол (л.19),
като видно от отразените данни на същата, тя е изготвена преди да започне
работния режим на системата и преди да бъде заснето процесното нарушение.
От тази снимка и изготвените от АТСС снимки на заснетия автомобил става
ясно, че на процесната дата, място и време е заснето именно управляваното от
жалбоподателя МПС.
В настоящия казус с оглед на приложимата посочена по-горе наредба,
редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда
забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено
място тази стойност е 50 км/час съгласно същия член. При установяване на
скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената
скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за
техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия
материал, отчетената скорост на движение на МПС от 78 км/час, съответства
на описаната в ЕФ скорост от 75 км/час или превишение на скоростта с 25
км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
8
на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на
стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в
закона размер на глобата, а именно 100 лева за превишение от 21 до 30 км/ч,
т.е. размерът на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и
възможност да го коригира.
При това положение издаденият ЕФ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, основателна е
претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В процеса въззиваемата
страна е представлявана от юрисконсулт, надлежно упълномощен от
директора на ОДМВР- Пазарджик да представлява дирекцията- структурното
звено на МВР, издало обжалвания ЕФ. Искането е направено своевременно в
хода на съдебното производство, преди обявяване на делото за решаване. На
основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик. С оглед разпоредбата на
чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание без
разпит на свидетели, а само с приемане на писмени доказателства, в което
обаче не участваше процесуалния представител на АНО, като единствено от
същия е представено аргументирано писмено становище. Поради това и
съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер
на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева.
Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 7300863, издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес с. Д.,
обл. Пазарджишка, ул. „О.“ ** на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1
т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 (сто) лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес с. Д., обл.
Пазарджишка, ул. „О.“ ** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР- гр. Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10