№ 23910
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110161646 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу В. П. В.,
с която са предявени положителни установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 000 лв. –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземането, 198, 60 лв. – възнаградителна лихва за периода от
13.06.2016г. до 20.05.2018 г., 176, 74 лв. – мораторна лихва за периода от 13.06.2016г. до
05.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 23568/2023 г. по
описа на СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател и В. П.
В. в качеството му на кредитополучател с сключен договор за потребителски кредит №
686075 от 13.06.2016 г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. По силата на сключения договор за потребителски кредит ответникът
получил от кредитодателя сумата от 1000 лв., срещу задължението да я върне на 10 месечни
вноски, всяка от които в размер на 119, 86 лв. в срок до 20.04.2017 г. Отразен в договора е
фиксиран лихвен процент /ГЛП/ в размер на 41, 24 %, както и годишен процент на
разходите /ГПР/ в размер на 50 %. В раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити, приложими към договорите за кредит, сключени с „Кредисимо“ ЕАД, било
уговорено, че при забава на плащането на погасителна вноска се дължи мораторна лихва в
размер на законната лихва върху всяка вноска и всички разноски за извънсъдебното
събиране на вземането. С договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД в качеството им на цеденти прехвърлили своите вземания към
длъжника В. П. В. на цесионера и ищец в настоящото производство „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него електронна
поща, но не е постъпило изпълнение, поради което и процесните вземания са за заявени
пред заповедния съд. Тъй като заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на
1
чл. 47, ал. 6 ГПК, в изпълнение на съдебно разпореждане ищецът е предявил настоящите
установителни искове. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв. Б. М. –
назначен особен представител на ответника В. П. В.. В отговора се поддържа, че исковата
молба е редовна, но неоснователна. Направено е възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. Оспорва наличието на сключен договор за потребителски кредит
между В. П. В. и „Кредисимо“ ЕАД, както и представената разписка за получена сума.
Оспорва потребителят да е получил заемната сума, както и да представената по делото
разписка да съдържа негов подпис. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима, поради което следва да бъде
изготвен следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че
съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, справна квалификация чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
По реда на чл. 143 ГПК ищецът следва да бъде запитан: твърди ли, че е сключен
договор за поръчителство между В. П. В. и „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на договор за
потребителски кредит № 686075 от 13.06.2016 г., доколкото е представен такъв документ по
делото, но в исковата молба не се съдържат такива твърдения, евентуално да посочи
поръчителят изпълнил ли е задълженията на длъжника по договора за кредит и той ли е
прехвърлил вземанията си към ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ АД.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца: е да докаже в кумулативност следните факти: наличие на
облигационно отношение, по силата на което на ответника е предоставена парична сума за
определен срок и условия, срещу задължението на ответника да я върне, както и да заплати
лихва по кредита, както и фактическо предаване на сумата.
С оглед възраженията на ответника в тежест на ищеца е и да докаже сключването на
договора по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕЕУ.
Ищецът следва да докаже и наличието на основание /уговорка/ за заплащане на лихва
за забава върху просрочените главници по договора за кредит, както и изпадането на
кредитополучателя в забава.
Ищецът следва да докаже и наличие на облигационно отношение, по силата на което
същият се легитимира като кредитор по отношение на процесните вземания по сключения
договор за кредит, а именно сключен договор за цесия с кредитора. В тежест на ищеца е и да
докаже, че вземането му е прехвърлено от надлежен кредитор на длъжника.
С оглед наведеното от ответника възражение в тежест на ответника е и да докаже, че
е прекъснал изтичането на погасителната давност.
В тежест на ответника: е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, а при доказване на обстоятелствата, че е изпълнил задълженията си.
По отношение на оспорването на разписката за предадена сума по договора за
кредит, приложената към исковата молба разписка е частен документ, който носи подписа на
2
страната, която го оспорва, следователно тежестта на доказването пада върху ответника.
Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които
не се нуждаят от доказване.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и
необходими за изясняване на правния спор, поради което същите следва да бъдат допуснати
до събиране.
Съдът указва на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът намира, че делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2025 г. от
14, 20 ч., за което страните да бъдат призовани, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА ищеца да отговори на поставените в мотивите на настоящото
определение въпроси.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ приложените към исковата молба писмени документи
като доказателства по делото.